RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Как да се тълкуват (и разбират) чернодробните тестове

Версия за печат

 Дата на създаване: 9 септември 2009
Дата на последно обновяване: 18 октомври 2011

Автор: Tim Teeter  и Alan Franciscus
Дата и версия на обновения лист-факт: септември 2010 година, версия 2.0

 
Важно е хората, хронично инфектирани с вируса на хепатит В (HBV) редовно да следят за състоянието на черния си дроб, обикновено чрез лабораторни тестове, извършени чрез кръвна проба. Тестовете анализират различни ензими и други вещества, които дават данни за състоянието на черния дроб.
 
Тези тестове трябва да се правят минимум на всеки три, шест или 12 месеца, и по-често, ако има увреждане на черния дроб и/или човек е на лечение. Резултатите от теста могат да бъдат объркващи, затова по-долу ще намерите обяснение на някои от тези ключови лабораторни тестове.
 
Алфа фетопротеинът (AFP) не е част от чернодробните функционални тестове, но лекарите правят този тест заедно с чернодробните ензимни тестове, защото увеличението на AFP може да показва наличието на тумор на черния дроб или рак, причинени от хепатит В.
 
Резултатите от лабораторните тестове (в допълнение на вирусния товар или HBV-ДНК нивата), продължителността на инфекцията и възрастта на пациента, ще помогнат да се определи дали да се препоръча лечение, или дали е нужна чернодробна биопсия, за да се получи подробна информация за състоянието на черния дроб.
 
Още HBV тестове:
 
Има много различни видове диагностични тестове, които се обсъждат по-подробно в други HBV лист факти:
 
Хепатит Б антигените са протеини, които формират различни части на вируса. Няколко диагностични тестове измерват наличието на специфичните антигени.
 
Антитела са вещества, произведени от организма, за да се бори с вирусна инфекция.
Тестовете за хепатит Б антитела се използват, за да се определи фазата на заболяването и да се установи дали организмът се е преборил или изчистил хепатит В вирусната инфекция.
 
HBV DNA е генетичен материал, който формира вируса и се използва при няколко диагностични тестове.
 
Чернодробна биопсия е процедура, при която проба от тъканта на черния дроб се взима за лабораторно изследване. Чернодробната биопсия се използва, за да се проследява прогресирането на чернодробно заболяване при хората с хепатит Б.
 
Важно е да сте проактивни и да получите и да поддържате файл с резултатите на всички лабораторни изследвания с цел да управлявате здравето си и да можете да направите информиран избор при решението за лечение. Лабораторните резултати също могат да варират в различните лаборатории, заради това кръвните проби трябва винаги да бъдат изпращани в една и съща лаборатория, за да се получи последователност (консистентност) в лабораторните резултати по месеци и години, така че да могат да бъдат използвани, когато се взимат важни решения по отношение на лечението.
 
Чернодробни Биохимични/ Функционални Тестове
 
Аланин аминотрансфераза (ALT), преди това означавана като SGPT, е ензим, произведен от чернодробните клетки (хепатоцитите). Нивото на ALT в кръвта се увеличава, когато чернодробните клетки са увредени или умират в по-висока степен, отколкото нормалното. Колкото по-голямо е количеството на увредени чернодробни клетки, толкова по-високо е нивото на ALT. Употребата на лекарства, алкохол, някои от болкоуспокояващите лекарства, които се продават без рецепта, токсини, вируси, билки, и други вещества също могат да предизвикат необичайно увеличаване на нивата на ALT.
 
Нивата на ALT, обаче, не винаги са истински показател за това доколко е здрав черният дроб. ALT нивото показва само състоянието на чернодробните клетки в деня, в който кръвта е била взета за теста. Увреждане на чернодробни клетки и пикове в ALT нивата може да се случвали, но ако човек не си направи кръвен тест в деня на "пика", той няма да бъде документиран или известен. Напоследък учените установяват, че когато HBV пациенти с "нормални" ALT нива изследват своите чернодробни ензими седмично или месечно, наистина има увеличение на техните ALT нива.
 
Само чернодробна биопсия, която взима частица чернодробна тъкан с размера на игла, може да разкрие истинското състояние на черния дроб. ALT нивата може да остават ниски, дори когато черния дроб е възпален или развива ръбцова /фиброзна/ тъкан, като например по време на "имунно толерантния етап" на HBV инфекцията при децата, когато имунната система не е забелязала инфекцията и не е атакувала инфектираните чернодробни клетки. Знае се, че някои HBV-позитивни възрастни и деца с нормални ALT нива могат да развият чернодробни увреждания. Ето защо е важно да се правят различни тестове за оценка състоянието на черния дроб.
 
 За нормални ALT нива най-често се приемат 0-30 IU/L (международни единици на литър) за мъжете и 0-19 IU/L за жените. 
 
Нормалните ALT нива за деца и тийнейджъри обикновено са около 30 IU/L, или каквато стойност е приела лабораторията като горната граница на нормата.
 
Лекарите разчитат силно на ALT нивата и вирусния товар, когато трябва да решат дали да предпишат лечение.
 
Аспартат аминотрансфераза (AST), преди това означавана като SGOT, е ензим, подобен на ALT, но е по-малко специфичен за чернодробното заболяване. В много случаи на възпаление на черния дроб, ALT и AST нивата са повишени.
 
Нормалната стойност за AST е 10 до 34 IU/L.
 
Алкалната фосфатаза (АФ) е ензим, произведен в жлъчните тръби и костите, и се открива в черния дроб. Нивата са увеличени при хепатит, цироза и други заболявания. Някои лекарства също могат да причинят повишени нива.
 
Нормалните нива са в диапазона от 44 до 147 IU/L.
 
Гама-глутамил транспептидаза - ГГТ (GGT) или ГГПТ (GGPT) също е ензим, произведен в жлъчните пътища, който може да е увеличен при хората със заболявания на  жлъчния канал. Хепатитът и голямата консумация на алкохол също могат да увеличат ГГТ.
 
Нормалните стойности са в диапазона от 0 до 51 IU/L.
 
Билирубин е главният продукт от разграждането на старите червени кръвни клетки. Хемоглобинът се освобождава от червените кръвни клетки, като "heme" частта впоследствие се разгражда до билирубин. Когато чернодробната функция е нарушена, както например при остър хепатит или при краен стадий на чернодробно заболяване, билирубинът се натрупва в кръвта и причинява жълтеникав оттенък на кожата и очите, наречено „жълтеница”. При HBV инфекция, нивата на билирубина обикновено са нормални, докато чернодробните увреждания не станат сериозни. Билирубинът често се определя като общ, или индиректен (сумата на "unconjugated" билирубин или свободен билирубин, който не е бил прикрепен към glucuronide молекулата), и директен (сумата на "conjugated" билирубин или билирубин, който е бил химически прикрепен към глюкуронид молекулата в черния дроб, а след това изхвърлен от чернодробните клетки в жлъчката и съхраняван в жлъчния мехур или прехвърлен в дванадесетопръстника /duodenum/).
 
Нормалните стойности на общия билирубинса от 0,3 до 1,9 мг/dL (милиграмана децилитър).
 
Албумин е протеин, който се синтезира от черния дроб и циркулира в кръвта. Ниските нива на албумин са индикатор за влошена чернодробна функция и допринасят за периферния оток (натрупване на течност в стъпалата и глезените) и асцит (натрупване на течност в коремната зона), който понякога се наблюдава в много късните фази на чернодробното заболяване. Албумин нивата обикновено са нормални при хронична болест на черния дроб, докато не се развие сериозно чернодробно увреждане.
 
Нормално варира от 3,4 до 5,4 г/dL.
 
Протромбиновото време (PT) е тест за съсирване на кръвта и то е удължено (или повишено), когато кръвните концентрации на някои от съсирвaщите кръвта фактори, произвеждани от черния дроб, са ниски. При хронично чернодробно заболяване, PT стойностите обикновено не са повишени, докато чернодробното увреждане не стане значително и не се развие цироза.
 
Нормалните стойности варират от 11 до 13,5 секунди.
 
Алфа фетопротеин (AFP), не е част от чернодробните тестове, но лекарите, правят този тест заедно с тестовете за чернодробните ензими, тъй като увеличението на AFP може да е индикатор за наличието на тумор или рак на черния дроб, причинени от хепатит В. AFP, произвеждан от черния дроб, по-често се измерва за да се диагностицират аномалии на плода при бременни жени. Но при хроничен хепатит Б, повишените нива на AFP може да са сигнал за чернодробни тумори или рак. AFP тестовете са разкривали чернодробни тумори при хора, чийто ALT нива са били нормални.
 
Нормално AFP нивата са по-ниски от 10 ng/mL.
 
Пълна кръвна картина (ПКК /СВС/) измерва три компонента на кръвта: червени клетки, бели клетки и тромбоцити /platelets/.
 
Броят на белите кръвни клетки (левкоцити) предоставя информация за способността на организма да се бори с инфекция. Високият общ брой бели кръвни клетки означава, че тялото активно се бори с инфекция; ниският общ брой на белите кръвни клетки означава, че способността на организма да се бори с инфекция, е нарушена.
 
Ниския брой бели кръвни клетки може да бъде причинен от напреднала чернодробна болест или лекарства. В допълнение към общия брой, пълната кръвна картина /ПКК/ дава разпределението на всеки тип левкоцити. Видовете са неутрофили (neutrophils), лимфоцити (lymphocytes), моноцити (monocytes), еозинофили (eosinophils) и базофили (basophils).
 
Броят на неутрофилите се използва, за да се определи дали способността на дадено лице да се бори с общи инфекции, е нарушена. Когато имаме нисък брой неутрофили говорим за неутропения (neutropenia). Интерферонът също може да причини неутропения. Химиотерапията определено причинява неутропения.
 
Нормалния брой бели телца варира от 4500 до 10000 бели кръвни клетки/mcL (клетки на микролитър).
 
Броят на червените кръвни клетки дава информация за способността на организма за пренасяне на кислорода към клетките, както и за размерите на червените кръвни клетки. Най-важните стойности са хемоглобина (hemoglobin) и хематокрита (hematocrit) (заедно се означават като H&H), които измерват способността да се снабдява тялото с кислород. Ниски H&H е известно като анемия, сериозно състояние, което води до умора. Напредналото чернодробно заболяване може да доведе до анемия.
 
Нормалните стойности на хемоглобина са от 13,8 до 17,2 gm/dL при мъжете и 12,1 до 15,1 gm/dL при жените; нормалният хематокрит варира от 40,7 до 50,3  процента при мъжете и от 36,1 до 44,3% при жените.
 
Тромбоцитният брой предоставя информация за способността на кръвта да се съсирва. Ниският тромбоцитен брой се нарича тромбоцитопения (thrombocytopenia) и е опасен, защото води до увеличаване на риска от вътрешни и външни кръвоизливи. Напредналото чернодробно заболяване може да предизвика тромбоцитопения.
 
Нормално тромбоцитния брой варира от 150 до 400 K/cu ММ (или 150000 до 400000 /mm3).
 
Биохимични изследвания
 
Биохимичните изследвания измерват минерали (електролити), захар (глюкоза) и мазнини (липиди) в кръвта, както и чернодробните и бъбречните функции.
 
Електролитите са минерали, които са от съществено значение за живота. Кръвните тестове обикновено следят следните електролити: натрий, калий, хлорид, калций, желязо, фосфор, и понякога магнезий. Хроничните заболявания могат да доведат до електролитни аномалии. Ако не се лекуват, електролитните дисбаланси може да бъдат животозастрашаващи.
 
Глюкоза е измерването на кръвната захар. Високата кръвна захар, се нарича хипергликемия (hyperglycemia), и може да бъде индикация за диабет. Ниската кръвна захар се нарича хипогликемия (hypoglycemia).
 
Нормално глюкозата е в диапазона от 60 до 100 mg/dL.
 
Липидите са мазнини. Най-често измерваните липиди, са триглицеридите и холестерола. Високото съдържание на триглицериди и холестерол може да е индикация за увредени артерии и потенциално сърдечно заболяване, които са сериозни медицински проблеми.
 
Лабораторните резултати (заедно с вирусния товар или HBV-DNA нивата), продължителността на инфекцията и възрастта, са определящи фактори за решение дали да се препоръча лечение, или е необходима чернодробна биопсия, за да се получи по-подробна информацията за състоянието на черния дроб.
 
Бъбречните функции се измерват с лабораторни тестове, включващи  кръвната урея /blood urea nitrogen (BUN)/, креатинин и пикочна киселина. Бъбреците играят основна роля при премахване на отпадъците от тялото и за регулиране на кръвното налягане, и поради това нарушението на бъбречната функция може да бъде животозастрашаващ проблем.

 

Вирусният хепатит, както и някои антивирусни лекарства, могат да доведат до бъбречни увреждания. Има регистрирани случаи на възникнали проблеми с бъбреците, при лечение с високи дози adefovir. Креатининът е най-често използваното изследване за измерване на бъбречните функции. 
 
Нормалните креатининови нива в урината, събрана в продължение на 24-часов период може да варира от 500 до 2000 мг/ден.
 
В заключение:
Не забравяйте, че трябва да съхранявате копия на резултатите от лабораторните тестове, да сте наясно с тях, и че трябва да се консултирате с вашия лекар, преди да правите каквито и да е изводи за вашето състояние, както и при взимането на решения, свързани с вашето здраве. Това също е част от отговорността за собственото здраве.
 
Информацията в този лист факт е предназначена да Ви помогне да разберете и управлявате HBV, и не трябва да се приема като медицински съвет. Всички лица с хепатит B трябва да се консултират с лекар за диагностиката и лечението на HBV.
 
 

Може да коментирате тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1948.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C