RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Серологичното разпространение на хепатит C при диабет тип 2: Доказателства за положителна връзка

Версия за печат
Дата: 05 ноември 2010
 
Налице е тенденция за увеличаване на данните относно връзката между инфекцията с вируса на хепатит С (HCV) и захарния диабет тип 2 (T2DM). Все пак в литературата има някои пропуски и данните са неокончателни.
 
Ето защо това проучване е направено с цел да се определи разпространението на НСV инфекцията сред пациенти с диабет и да се изясни наличието на евентуална връзка между HCV и T2DM в този регион.
 
Методика: на една извадка от 3000 лица с T2DM, посещаващи Клиниката по диабет на болницата към медицинския колеж Nishtar, Multan и 10,000 доброволни кръводарители, посещаващи кръвната банка на същата болница е направен серологичен тест за анти-НСV антитела по време на проучването, като за целта са използвани бързи имунохромографски комплекти (Accurate rapid immunochromatographic kits), по-късно потвърден с помощта на трето поколение комплект ELISA за положителни случаи, произведен от Chemelex S.A. Данните за различните променливи са събирани от пациентите с диабет чрез структуриран въпросник след предварителното им информирано съгласие.
 
Резултати: При лицата с T2DM е регистриран процент на разпространение на HCV инфекцията от 13.7%, докато в контролната група от доброволни кръводарители без диабет процентът на серопозитивност е 4.9%.
 
Вероятността пациентите с T2DM да имат HCV инфекция е по-голяма отколкото при контролната група (OR= 3.03, 95%CI= 2.64-3.48, p= 0.001). При диабетиците на възраст над 55 години процентът на разпространение е по-висок в сравнение с по-младите пациенти.
 
Серопозитивността при пациентите-мъже е значително по-висока отколкото при жените (15.3% срещу 12.4%, p=0.02).
Лицата с продължителност на диабетното заболяване от 11 и повече години, както и тези с добър гликемичен контрол, са с по-висок процент серологично разпространение, съответно 18.2% и 18.7%. Няма статистически значима разлика сред субектите при разглеждане разпространението на НСV на база семейно положение, населено място или фамилна анамнеза за диабет.
 
Изводи: Резултатите показват, че в региона съществува силна връзка между HCV и T2DM, както личи от значително по-широкото разпространение на НСV инфекцията при диабетиците в сравнение с контролната група в това проучване.
 
Автор: Nauman Jadoon Mohammad Shahzad Rehan Yaqoob Mansoor Hussain Naseema Ali

Източник: Virology Journal 2010, 7:304

 
 
 
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C