Дата: 12 септември 2009

Автор: Paul Martin, MD, FACP

 

Разпространил: www.medscape.com

 

Може ли след лечението на един иначе здрав HBsAg-позитивен пациент тестът за HBsAg да стане отрицателен?

 

Отговор от проф. д-р Пол Мартин (Paul Martin), Департамент по хепатология, Център за чернодробни заболявания, Медицински факултет при университета в Маями, Маями, Флорида

 

Серопозитивността за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) показва наличието на вирусна инфекция (НВV) на хепатит В (остра или хронична). Изчезването на серумния HBsAg с едновременно развиване на съответното антитяло - anti-HBs - свидетелствува за конвенционално преминала инфекция. Вероятността от спонтанна HBsAg сероконверсия по време на остра НВV инфекция варира в зависимост от възрастта и имунната компетентност на пациента. До 97% от здравите възрастни хора с остра НВV ще изчистят вируса. За разлика от този случай, HBsAg сероконверсията при пациенти с хронична инфекция е сравнително необичайно явление с честота само от 0.8%-2% годишно. [1] При хронично заразените пациенти от бялата раса, които обикновено придобиват инфекцията в зряла възраст [1], процентът на спонтанна загуба на HBsAg е по-висок, отколкото при пациентите с азиатски произход с предполагаемо вертикално придобиване на НВV. [2]

 

Антивирусните изследвания обикновено използват междинни маркери за отговор на лечението; по-предишните научни изследвания използваха загубата на “е” антигена на хепатит В (eAg), сероконверсията и биохимичния и хистологичен напредък (подобрение) за документиране отговора на лечението. В по-ново време като маркер на отговора се използва супресията на НВV ДНК, тъй като тъй като първоначално загубата на HBsAg обикновено не се наблюдава в антивирусните изследвания. От по-дългото проследяване, обаче, става явно, че загубата на HBsAg се наблюдава често при eAg- сероконвертиралите и тези пациенти са с намален риск от чернодробна заболеваемост (морбидност) в сравнение с пациентите, които не са успели да изчистят eAg.

 

Приема се, че изчистването на HBsAg носи особена полза на хроничната НВV инфекция от терапията с интерферон, защото първоначално не се е признавала възможността на изчистване при орална терапия. Натрупаният опит с орална терапия ясно показва, че HBsAg сероконверсия може да се предизвика и от други лекарства освен интерферона. Според най-новите съобщения, 5% от лекуваните с ентекавир пациенти и 6% от пациентите, лекувани с тенофовир са сероконвертирали и изчистили HBsAg [3.4]. Според един анализ на лекуваните с ентекавир пациенти, които са изгубили HBsAg , ключови предиктори на HBsAg сероконверсията се оказват бялата раса и заразяването с НВV генотипи А и D, които обикновено не се срещат при пациентите от азиатски произход. За пациентите в процес на лечение предиктори за крайната загуба на HBsAg се оказват загубата на eAg и образуването на анти-HBe антитяло на 24-та седмица от терапията. Тези данни показват, че HBsAg сероконверсия може да се получи като резултат както от орална терапия, така и от терапия на база интерферон. Остава да се определи дали такъв резултат ще бъде постигнат при повечето пациенти, лекувани с нови терапевтични режими, а също така и дали терапията може да ускори загубата на HBsAg при пациентите с eAg-негативна форма на хроничен НВV.