Начало

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Фактори, предсказващи какъв ще е отговора на пегилиран интерферон при HBeAg позитивни пациенти с хроничен хепатит В

Версия за печат
Дата: 05 януари 2010
Автор: Liz Highleyman
Разпространил: www.hivandhepatitis.com
 
Хроничната инфекция с вируса на хепатит В (НВV) се лекува или с директно насочени антивирусни агенти (препарати), като lamivudine (Epivir-HBV), adefovir (Hepsera), entecavir (Baraclude), или tenofovir (Viread), или със стандартен (конвенционален) или пегилиран интерферон алфа, които действат чрез стимулиране на имунния отговор на организма срещу вируса.
 
Пегилираният интерферон, обаче, предизвиква траен отговор само при малък брой пациенти и причинява значителни странични ефекти, отбелязват авторите на изследването. Ето защо би било от полза ако може да се предвиди предварително кои от тях има вероятност да дадат отговор.
Изследователите са анализирали данните от 2 големи международни изпитания на пациенти с хроничен хепатит В, с положителен “е” антиген на хепатит (HBeAg), за да определят кои от тях най-вероятно ще отговорят на пегилирания интерферон.
 
Изследването обхваща 542 участници, лекувани със 180 mcg/седмично пегилиран интерферон alpha-2a (Pegasys) в продължение на 48 седмици и 266 пациенти, лекувани със 100 mcg/седмично пегилиран интерферон alpha-2b (PegIntron) в продължение на 52 седмици. По различни причини са отпаднали общо 87 участници, така че в окончателния анализ участват 721 пациенти.
Трайният отговор е дефиниран като загуба на HBeAg и HBV ДНК < 2.0 x 10(4) IU/mL на 6-я месец след лечението. За идентифициране на предикторите (предсказващите фактори) на трайния отговор е използван логистичен регресионен анализ.
 
Резултати
 
1. Значими предиктори на трайния отговор се оказват следните фактори:
 
  • Генотипът на НВV;
  • Високото ниво на ALT (>2 x горната граница на нормалната стойност);
  • Ниското ниво на НВV ДНК (< 2.0 x 10(8) IU/mL);
  • Женския пол;
  • По-напредналата възраст;
  • Липсата на предишна терапия с интерферон (т.е. терапевтично-наивни пациенти).
 
2. Най-силни предиктори са високите нива на ALT при пациенти с генотип В и ниските нива на НВV ДНК при пациенти с генотип С.
 
3. При пациентите от генотип А с висока ALT и/или ниска НВV ДНК предсказаната вероятност за траен отговор е била > 30%.
 
4. При пациентите с генотип D, обаче, вероятността за траен отговор е била ниска, независимо от нивата на ALT или НВV ДНК.
 
“Най-добрите кандидати за траен отговор на [пегилиран интерферон алфа] са били пациентите с генотип А, с високи нива на ALT или ниски нива на НВV ДНК, както и пациентите с генотипи В и С, които са имали едновременно високи нива на ALT и ниски нива на НВV ДНК,” заключават изследователите. “При пациентите с генотип D шансът за траен отговор е бил малък.”
 
След лицензирането на пегилирания интерферон алфа 2-а и на 5 нуклеозидни/ нуклеотидни аналога за лечение на хроничен хепатит В, “изборът на антивирусна терапия стана по-важен и същевременно по-комплексен,” обясняват допълнително авторите по време на дискусията. “Тъй като и двата вида терапии - базиращата се на интерферон терапия и терапията с нуклеозиден/нуклеотиден аналог са доказали своята ефективност и могат да подобрят дългосрочните резултати, то е необходимо да се вземат предвид предимствата и недостатъците на тези лекарства, както и специфичните за пациента характеристики.”
 
Всички основни практически указания препоръчват терапията на база интерферон като потенциална първа линия терапия както за HBeAg-позитивните, така и за HBeAg-негативните пациенти, тъй като изглежда, че траен отговор и загуба на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) се получава по-често с интерферон отколкото с директно насочени антивирусни препарати, отбелязват те. Понастоящем, обаче, употребата на пегилиран интерферон съставлява не повече от 10% от всички назначени лечения за хроничен хепатит В.
 
“Сравнително ниската употреба на [пегилиран интерферон] може да бъде обяснена със значителните му странични ефекти и необходимостта да се поставя чрез инжектиране. Освен това, липсват препоръки за употребата на [пегилиран интерферон] при специфични подгрупи пациенти, при които е най-вероятно да има траен отговор и HBsAg сероконверсия,” отбелязват учените. “Когато бъдем в състояние да идентифицираме пациентите с висока вероятност за отговор на [пегилиран интерферон], то процентът на пациентите, постигнали траен отговор след лечение с това лекарство вероятно може да бъде увеличен”.
 
Department of Gastroenterology & Hepatology, Department of Epidemiology & Biostatistics, and Department of Public Health, Erasmus MC University Medical Center Rotterdam, Rotterdam, Netherlands; Department of Medicine, Queen Mary Hospital, University of Hong Kong, Hong Kong SAR, China; Department of Medicine, Songklanakarin Hospital, Songkla, Thailand; Medizinische Klinik I, Klinikum der Johann Wolfgang Goethe-Universität, Frankfurt am Main, Germany.
 
Референция
E Buster, BE Hansen, GK Lau, and others. Factors that Predict Response of Patients with Hepatitis B e Antigen-Positive Chronic Hepatitis B to Peginterferon-alpha. Gastroenterology 137(6): 2002-2009 (Abstract). December 2009.
 

Източник:  Factors that Predict Response to Pegylated Interferon in HBeAg Positive Chronic Hepatitis B Patients:

Може да коментирате новината тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2661.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C