Начало

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

По-продължителното лечение с пегилиран интерферон действа по-добре при хепатит В генотип D

Версия за печат
Автор: Liz Highleyman
Дата: 07 май 2010
 
РЕЗЮМЕ: Според резултатите от едно изследване, представени миналия месец във Виена на 45-та Годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL 2010), при лицата с вируса на хепатит В (НВV) генотип D и отрицателни за HBeAgпроцентът на траен отговор се  удвоява ако са лекувани с пегилиран интерферон в продължение на 2 вместо 1 години, а и при по-продължителна терапия вероятността от изчистване на HBsAg е по-голяма.  
 
Pietro Lampertico и колеги от Италия са изготвили оценка за влиянието на продължителността на лечението върху процентите на отговор сред пациенти с хроничен хепатит В, генотип D на вируса и негативни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg).
 
Лечението с пегилиран интерферон в продължение на 1 година води до дългосрочен вирусологичен отговор в една част от HBeAg-негативните пациенти с хроничен хепатит В, но генотип D е показал по-слаба чувствителност към интерферона в сравнение с генотипи А, В или С, отбелязват изследователите като предистория.
 
По-предишни изследвания показват, че удължената продължителност на терапия с конвенционален интерферон води до подобряване процентите на отговор, а целта на това изследване е да определи дали същото се отнася и за пегилирания интерферон. 
 
Анализът включва 127 пациенти-италианци с хепатит В, определени на случаен принцип да получат 3 терапевтични режима (схеми):
180 mcg/седмично пегилиран интерферон алфа-2a (Pegasys) в продължение на 48 седмици;
180 mcg/седмично пегилиран интерферон в продължение на 48 седмици, последван от по-ниска доза от 135 mcg/седмично в продължение на още 48 седмици (общо 96 седмици);
180 mcg/седмично пегилиран интерферон плюс 100 mg/дневно lamivudine (Epivir-HBV) в продължение на 48 седмици, последван от по-ниска доза в продължение на още 48 седмици.
 
Около 70% от участниците в изследването са мъже, а средната възраст е 45 години.  Почти всички (94%) са имали HBV генотип D, повишена АЛАТ (средно 95 IU/mL), средно изходно ниво на вирусния товар на HBV - около 6 лога (1 000 000 IU/mL), а 12%  са имали цироза на черния дроб.
 
Резултати
При анализ “намерение за лечение” процентите на вирусологичен отговор в края на лечението са сходни при пациентите, лекувани в продължение на 48 и 96 седмици (59% срещу 67%, съответно; статистически незначителна разлика).
Процентите са статистически сходни и на 6-я месец след лечението (22% срещу 29%, съответно).
При пациентите в 48-седмичната група, обаче, е имало по-голяма вероятност от вирусен рецидив след 6 месеца.
След 1 година посттерапевтично проследяване участниците, лекувани в продължение на 48 седмици, са имали значително по-нисък процент траен вирусологичен отговор от лекуваните в продължение на 96 седмици (12% срещу 29%, съответно; P = 0.03).
Процентите на нормализиране на АЛАТ в края на лечението са сходни за 48-седмичната и 96-седмичната групи (29% срещу 31%, съответно).
При нито един пациент от 48-седмичната група няма изчистване на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg), докато 2% от 96-седмичната група постигат изчистване в края на терапията, а 6% - по време на едногодишното посттерапевтично проследяване.
В края на лечението, 4% от участниците в 48-седмичната група и 8% в 96-седмичната група са имали HBsAg < 10 IU/mL, но след 1 година проследяване тези проценти се разклоняват съответно на 0 и 10%.
Процентите на прекратено лечение са сходни независимо от продължителността му.
Пегилираният интерферон с удължена продължителност е бил понасян добре като не се наблюдава нарастване на нежеланите реакции или проблеми, свързани с безопасността.
Добавянето на ламивудин към пегилирания интерферон с удължена продължителност не е довело до подобряване процентите на отговор на лечението.
Комбинацията пегилиран интерферон/ламивудин се е толерирала добре като цяло, но е свързвана с повече сериозни нежелани лекарствени реакции.
 
На базата на тези резултати, изследователите заключават: "При HBeAg негативни пациенти с хроничен хепатит В, генотип D, 2-годишното лечение с пегилиран интерферон алфа-2а се оказва безопасно и е подобрило значително процентите на посттерапевтичен вирусологичен и серологичен отговор."
 
First Division Gastroenterology, IRCCS Fondazione Policlinico, Milan; Liver Unit, Cardarelli Hospital, Naples; Infectious Disease Unit, SS Anna and Sebastiano Hospital, Caserta; Clinic of Infectious Disease, Universita di Bari, Bari; Gastroenterology and Hepatology Unit, Universita di Palermo, Palermo; Department of Surgical and Gastroenterological Sciences, Universita di Padova, Padova; Medical Science Department, Universita di Cagliari, Cagliari; Department of Internal Medicine, IRCCS Fondazione Policlinico, Universita di Studi di Milano, Milan; Unit of Infectious Diseases and Hepatology, Azienda Ospedaliera di Parma, Parm; Biostatistics Unit of Quintiles, Milan, 11Roche, Monza, Italy.
 
Референция
P Lampertico, M Vigano, G Di Costanzo, and others. Extended (2 years) treatment with peginterferon alfa-2a [40kd] improves sustained response rates in genotype D patients with HBeAg negative chronic hepatitis B. 45th Annual Meeting of the European Association for the Study of the Liver (EASL 2010). Vienna, Austria. April 14-18, 2010. (Резюме 98).
 
 
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив. 
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C