Начало

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Tenofovir (Viread) води до дългосрочен отговор при пациенти с хроничен хепатит В и предшестващо неуспешно лечение

Версия за печат
 
VireadДата: 15 януари 2010
автор: Liz Highleyman  
РЕЗЮМЕ: монотерапията с Tenofovir (Viread) води до дълготраен отговор при HBeAg позитивни и негативни пациенти с хроничен хепатит В, които са претърпели неуспешно лечение, употребявайки други нуклеозидни/нуклеотидни аналози, според едно изследване, публикувано в януарския брой, 2010 г. на списание Hepatology. Съществуващата преди това резистентност към lamivudine (3TC, Epivir-HBV) не е намалила (попречила на) отговора на тенофовира, въпреки че резистентността към adefovir (Hepsera) е намалила наполовина този отговор. Tenofovir  се е понасял добре, без сериозни странични реакции.15 януари 2010
 
Автор: Liz Highleyman 
РЕЗЮМЕ: монотерапията с Tenofovir (Viread) води до дълготраен отговор при HBeAg позитивни и негативни пациенти с хроничен хепатит В, които са претърпели неуспешно лечение, употребявайки други нуклеозидни/нуклеотидни аналози, според едно изследване, публикувано в януарския брой, 2010 г. на списание Hepatology. Съществуващата преди това резистентност към lamivudine (3TC, Epivir-HBV) не е намалила (попречила на) отговора на тенофовира, въпреки че резистентността към adefovir (Hepsera) е намалила наполовина този отговор. Tenofovir  се е понасял добре, без сериозни странични реакции.Няколко нуклеозидни/нуклеотидни аналогови лекарства (NAs) действат срещу вируса на хепатит B (HBV), но този вирус може да мутира и да доведе до развиване на резистентност спрямо тях. Много хора, лекувани с монотерапия с ламивудин [бивш стандарт на медицински грижи (standard of care)], са претърпели пробив на НВV с появата на такава резистентност.

Tenofovir, нуклеотиден аналог, използван вече едно десетилетие за лечение на НІV, беше одобрен за лечение на хроничен хепатит В през м.август 2008. Някои изследвания подсказват, че HBV може и да не развие лесно резистентност към  tenofovir.

Florian van Bömmel и негови колеги от Германия и Холандия са направили ретроспективен анализ за оценка на дълготрайната ефикасност на монотерапията с тенофовир при пациенти с предшестващо неуспешно лечение или резистентност към други нуклеозидни/нуклеотидни аналогови лекарства (NAs).

Мултицентровото проучване обхваща 131 участници. Около 70% са били мъже, средната възраст е била 42 години; 65% са имали положителен “е” антиген на хепатит В (HBeAg-позитивни), а останалите са били HBeAg-негативни. При записването пациентите са имали HBV вирусен товар > 4.0 log copies/mL и са били приемали tenofovir в продължение на поне 6 месеца. При започването на tenofovir средното ниво на HBV DNA е било 7.6 log copies/mL.
Предходното лечение се е състояло от монотерапия с lamivudine (n = 18), монотерапия с adefovir (n = 8), lamivudine последван от adefovir (n = 73), или lamivudine с добавен впоследствие adefovir (n = 29); 3 пациенти са имали неуспешно лечение с по-новото лекарство entecavir (Baraclude). Анализът на резистентността (направен за 113 пациенти) показва, че 62% са имали мутации на резистентност към ламивудин, а 19% са имали мутации на резистентност към adefovir.
Всички участници са започнали с tenofovir (300 mg/дневно),  който са приемали като единствено анти-НВV лекарство. Средната продължителност на лечението е била 23 месеца (диапазон 6-60 месеца).
 
Резултати
*Общо, кумулативната част от пациентите, постигнали HBV ДНК < 400 copies/mL е била 79%.
*Резистентността към Lamivudine не е повлияла върху антивирусната ефикасност на tenofovir.
*Обаче, вероятността пациентите с резистентност към adefovir да отговорят на tenofovir e наполовина в сравнение с пациентите без резистентност (52% срещу 100%, съответно).
*Въпреки това, не е имало вирусологичен пробив на HBV (нарастване на HBV ДНК след супресия < 400 copies/mL) при нито един от пациентите по време на периода на наблюдение.  
*Фактори като възраст, пол, наличие на чернодробна цироза и HBeAg статус не са влияели върху отговора на tenofovir.
*24% от пациентите са претърпели загуба на HBeAg, след средна продължителност от 11 месеца.
*3% са претърпели загуба на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg), след 9, 17, 23, и 25 месеца лечение с тенофовир
*65% от пациентите с повишена ALT на входа са претърпели нормализиране на ALT.
*Не се съобщава за значими нежелани реакции по време на монотерапията с тенофовир.
*По време на приемането на tenofovir не са наблюдавани скокове на ALT (> 5 x горна граница на нормалното)  
*Не се наблюдава значително нарастване на креатинина (маркер на бъбречната функция, който е бил следен, тъй като тенофовирът се свързва с бъбречна недостатъчност при една малка част от податливи пациенти с ХИВ).
 
На базата на тези резултати изследователите стигат до извода, че “монотерапията [с Tenofovir] предизвиква силен и дълготраен антивирусен отговор при NA-опитни пациенти с предшестващо неуспешно лечение.”
"Нашите данни могат да имат последствия за настоящите стратегии на добавяне,” допълват те. “Текущите практически насоки препоръчват добавяне на adefovir или tenofovir към съществуващото (активно) лечение с lamivudine след като пациентът развие резистентност към монотерапията с lamivudine,” разсъждават авторите в дискусията си.
 
Въпреки, че НВV по-трудно развива мутации на резистентност към множество лекарства и все още поддържа своята “годност”, при пациентите с висок вирусен товар вероятността от постигане супресия на НВV даже и след добавяне на adefovir е малка.  
Обаче, това изследване установява, че изходното ниво на HBV ДНК не влияе върху отговора на tenofovir; даже и хора с висок вирусен товар имат добър шанс да постигнат пълна вирусна супресия след преминаване към монотерапия с tenofovir.
 
"В заключение, като монотерапия [tenofovir] 300 mg на ден е една ефективна и добре толерирана терапевтична опция за пациентите с НВV моноинфекция и неуспешно лечение с NA или поради непълен отговор на adefovir, или поради резистентност към lamivudine," пишат учените.
 
Като се има предвид, обаче, по-ниската вероятност от отговор при пациентите с резистентност към adefovir, те добавят: "Оптималното манипулиране/контролиране на генотипната резистентност към adefovir и  възможната кръстосана резистентност към [tenofovir] трябва да бъдат обект на по-нататъшни проучвания.”
 
Референция
F van Bömmel, RA de Man, H Wedemeyer, and others. Long-term efficacy of tenofovir monotherapy for hepatitis B virus-monoinfected patients after failure of nucleoside/nucleotide analogues. Hepatology 51(1): 73-80 (Abstract). January 2010.

Източник: Tenofovir (Viread) Produces Long-term Response in Chronic Hepatitis B Patients with Prior Treatment Failure:

Може да коментирате новината тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2699.msg32119#msg32119

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C