Статии
Често задавани въпроси
Новини
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 8 гости онлайн.
Статистика
"Скромни" резултати с Nitazoxanide при неотговорили пациенти с HCV генотип 1
Версия за печат
Автор: Thomas R. Collins
Дата: 27 април 2010
Разпространил: www.medscape.com
27 април, 2010 г. (Виена, Австрия) — Добавянето на нитазоксанид (Alinia, Romark Laboratories) към стандартна терапия помага за повишаване процента на траен вирусологичен отговор (SVR) при някои пациенти с хепатит С (НСV), генотип 1, които преди това не са дали отговор на самостоятелна стандартна терапия, информират изследователи.
Добавянето на лекарството, обаче, е довело до “скромен” (modest) успех, съобщават те в своето изложение пред 45-тата Годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL).
Водещият изследовател Mitchell Shiffman, MD, професор по медицина и ръководител на хепатологията към Virginia Commonwealth University в Ричмънд каза пред участниците в срещата, че само 3 от 40 пациенти (7%) са постигнали SVR.
Nitazoxanide, първото от поредицата нов клас антивирусни лекарства известни като тиазолиди (thiazolides), е доказал ин витро, че действа срещу грип, НСV и ротавирус.
Доказано е, че е мощен НСV инхибитор в системи на репликони и има това предимство, че не поражда НСV-резистентни мутации в НСV репликоните, заявиха изследователите.
Действа добре заедно с интерферон и пряко действащи антивирусни лекарства. Също така е демонстрирал своята ефективност срещу резистентни на телапревир и на 2′-c-methylcytidine щамове на НСV
Антивирусният начин на действие на nitazoxanide все още се проучва, но се смята, че инхибира вирусните гликопротеини на пост-транслационно ниво. Това пречи на окончателното сглобяване на вируса преди да напусне клетката за да зарази други клетки, обяснява д-р Shiffman.
Монотерапията с nitazoxanide е показала в едно проучване фаза 2, че води до 17% SVR при пациенти с хроничен НСV, генотип 4, добавя той.
Две проучвания, фаза 2, на nitazoxanide плюс peginterferon, с или без ribavirin, са довели до SVR от 79% и 80% при терапевтично-наивни пациенти, генотип 4 и съответно 25% и 8% при пациенти с терапевтичен опит.
Изследването обхваща 64 пациенти с хроничен хепатит С генотип 1, които неотговорили на предшестващо лечение с пегилиран интерферон плюс рибавирин, приемали или nitazoxanide (n = 42) или плацебо (n= 22) два пъти дневно в продължение на 4 седмици, след което продължили с nitazoxanide или плацебо плюс peginterferon alfa-2a 180 mg седмично и адаптиран спрямо теглото рибавирин (1000 to 1200 mg на ден) в продължение на 48 седмици. Средна възраст на участниците - 54 години.
При шестимата пациенти, постигнали отговор в края на 28 седмици лечение (трима са рецидивирали) нивата на НСV РНК са започнали да спадат след 8 седмици.
И тримата пациенти с траен SVR са постигнали пълен ранен вирусологичен отговор, а 2 от тях са постигнали бърз вирусологичен отговор.
Всички те са имали високи изходни нива на НСV РНК (по-високи от 800,000 IU/mL). Само 1 пациент е имал напреднала чернодробна фиброза.
Нито един от пациентите в контролната група, лекувани със стандартна терапия и плацебо, не е постигнал SVR.
Най-често срещани нежелани лекарствени реакции са слабост и диария, които са обичайни и при самостоятелна стандартна терапия. Няма прекратяване на терапията поради нежелани реакции.
Въпреки че нарича “скромни” постигнатите проценти на SVR при тези пациенти, д-р Shiffman казва, че е необходима още работа за проучване ползата от nitazoxanide при определени пациенти.
"Ето защо по-нататъшните изследвания на nitazoxanide плюс peginterferon и ribavirin са оправдани при пациенти с неуспешна терапия, но които са проявили частичен отговор на peginterferon плюс ribavirin или при рецидивирали пациенти," казва той.
И добавя, че трябва да се обърне специално внимание на дозировката.
"Не е известна точната доза на nitazoxanide, която би била най-ефективна, тъй като никога не е правено изследване на дозата за хепатит С,” казва той "Допълнителното разработване на рецептура на nitazoxanide с контролирано освобождаване може да подобри процентите на SVR при тази популация пациенти."
Д-р Xavier Forns, MD, от Hospital Clinic към университета в Барселона, Испания предполага, че въздействието на nitazoxanide ще бъде незначително при пациентите с HCV.
"Това е едно прекрасно изследване, но числата са много малки," казва той. "Не мисля, че при такива резултати може да му се придава особено голямо значение."
"Добрата новина е, че то е евтино и безопасно," казва той и добавя "Мисля, че трябва да покажат по-добра ефикасност."
Изследването е финансирано от Romark Laboratories. Д-р Shiffman съобщава, че е получил консултантски хонорари от Romark. Д-р Forns не разкрива съответните финансови взаимоотношения.
45-та Годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL).Представен на 17 април 2010 г.
Thomas R. Collinsе нещатен сътрудник на Medscape.
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.