RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Проучване установява, че възстановяването от хепатит С не осигурява защита от бъдеща инфекция

Версия за печат
Дата: 13 май 2010
Автор: Sean R. Hosein
 
Разпространил: www.catie.ca
 
Вирусът на хепатит С може да инфектира черния дроб и да го увреди. Ако инфекцията с HCV се превърне в хронична, тогава в продължение на един дълъг период черният дроб се разрушава и има повишен риск от рак на черния дроб.
 
HCV най-често се разпространява посредством общо ползване на инструменти за инжектиране или вдишване на забранени вещества (например кокаин). Все пак, през изминалото десетилетие, различни изследователски групи в различни развити страни документират нарастващият брой на сексуалното предаване на HCV сред ХИВ- позитивни мъже, който са участвали в една или повече от следните високо-рискови дейности:
  • практикуване на необезопасен анален секс
  • практикуване на необезопасен групов секс
  • практикуване на необезопасен фистинг
  • обща употреба на секс играчки
При наличието на ХИВ-инфекция, увреждането на черния дроб, което е свързано с HCV, се ускорява. Нещо повече, инфекцията с HCV изглежда отслабва имунната система. Въпреки, че има лечение за HCV, броят на излекувалите се хора с ко-инфекция с ХИВ не е толкова добър  в сравнение с хората, заразени само с HCV. В най-добрия случай, лечението на HCV инфекцията е доста неприятно и скъпо.
 
Учени, провеждащи своите изследвания в болнична среда в Лондон, Англия, правят проучване с цел да установят защо някои ХИВ-позитивни мъже, които очевидно са се възстановили от HCV инфекция, пак имат HCV. Това изследване е необходимо, защото учените не са сигурни дали мъжете са били инфектирани отново или са имали рецидив/повторение на първоначалната си HCV инфекция. Констатациите, направени в проучването водят до заключението, че гей и би-сексуалните мъже полагат усилия за превенция на HCV.
 
Подробности от проучването
 
Учените разглеждат отново базата данни, съдържаща информация за здравето на ХИВ– позитивните хора, които също така били диагностицирани с остра HCV инфекция за периода 1999-2008г. Екипът се фокусира върху хората с вторична поява на HCV, след очевидно възстановяване от първия епизод/фаза на инфекцията. Учените вземат кръвни проби и отново подлагат на анализ историите на заболяванията на 22 пациента, всички от които са гей или бисексуални мъже, и които не са си  инжектирали забранени вещества. Вирусолозите правят разширен анализ на HCV, открит при мъжете по време на първата и втората фаза от тази инфекция.
 
Като цяло, 22-тамъже са на възраст 40 години и имат 463 CD4+ клетки по времето, когато първоначално са заразени с HCV.
 
Резултати
 
По време на първата фаза от HCV инфекцията, 20 от 22 мъже получават 6-месечно анти- HCV лечение (обичайната продължителност на терапията за остра HCV инфекция в изследователските центрове). Останалите двама мъже спонтанно се възстановяват от HCV инфекцията.
 
Втората фаза на HCV се проявява средно 22 месеца след първата. По време на този интервал, медицинските доклади разкриват 27 инфекции, предавани по полов път при 18 от мъжете. Най-често диагностицираните инфекции са сифилис и гонорея. Изследователският екип отбелязва, че тези инфекции са доказателство за практикуване на необезопасен секс.
 
Всички случаи от втората фаза на HCV са без сиптоми и HCV инфекцията е открита само посредством рутинно лабораторно изследване на кръвта. Средният CD4+ брой клетки по време на втората фаза на HCV е 512 клетки.
 
Сравняване на вируси
 
Учените успяват да изолират HCV от първата и втората фаза на HCV инфекцията при 9 от 22 мъже. Провежда се сложен вирусологичен анализ (наречен филогенетичен анализ), за да се прецени колко близка е връзката между HCV от първата и втората фаза.
 
При 6 от 8 мъже, филогенетичния анализ разкрива, че HCV от първата и втората фаза са далечно свързани. Според учените, това откритие дава „неоспоримо доказателство, че тези лица са ре-инфектирани с различен щам/вид на HCV”.
 
Учените откриват, че деветият мъж първоначално е заразен с HCV генотип 4, а по време на втората фаза откриятият генотип е HCV 1а. Това откритие също така е показателно за наличието на ре-инфектиране.
 
В няколко други случаи, при които вирусните проби не са били налични за филогенетичен анализ, HCV генотипът се записва в медицинските картони на мъжете. В най-малко 3 случая генотипите са различни за първата и втората фаза на HCV инфекцията, което е доказателство за ре-инфекция.
 
Едно важно разкритие от това проучване е, че предишното  заразяване с HCV не осигурява защита срещу бъдещо заразяване. Експериментите с шимпанзета, заразени с HCV и след това възстановили се от тази първична инфекция показват, че те са „твърде възприемчиви” към последваща инфекция, според екипа от Лондон.
 
Учените твърдят, че ре-инфекцията „остава силно свързана с нивата на съществуващо рисково поведение”.
Поради относително високият брой на HCV ре-инфекция отколкото рецидив/ релапс, изследователският екип съветва лекарите, които откриват рецидив/повторно появяване на HCV, да зададат въпроси на пациентите си относно следното:
  • скорошна сексуална активност
  • употреба на забранени вещества
Учените също така препоръчват на лекарите да генотипизират HCV, тъй като това може да спомогне за установяване на това дали е налице релапс/рецидив или ре-инфектиране. В заключение, британският екип от учени, провеждащ изследването, твърди, че филогенетичният анализ също така може да помогне за изясняване дали се е появил рецидив или е налице ре-инфектиране.
 
Въпреки че, доста добре действащата анти-ретровирусна терапия може да потисне нивата на ХИВ и да повиши броя на CD4+ клетките, това не възстановява напълно имунната система. По-голямата част от имунната система се намира в лимфните възли и тъканите, които са разположение в стомашно-чревния тракт. Ректумът и анусът са крайните точки на стомашно-чревния тракт. Микроорганизмите на края на стомашно-чревния тракт може би все още са относително слаби и неспособни да задържат и победят някои инфекции. Това може отчасти да обясни защо някои ХИВ-позитивни мъже, които практикуват необезопасен анален секс или други практики остават податливи на усложнения, причинени от инфекции предавани по полов път като HCV, HPV, Lymphogranuloma venereum (LGV), и сифилис.
 
В заключенията си лондонския екип от учени предлагат да се положат интензивни усилия за ограмотяване на гей и би-сексуалните мъже относно опасностите от заразяване с HCV и други болести, предавани по полов път.
 
Референции
1. Jones R, Nelson M, Low E, et al. Re-emergent hepatitis C viremia after apparent clearance in HIV-positive men who have sex with men: re-infection or late recurrence? Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes. 2010 Apr 1;53(4):547-50.
2. Kamarashev J, Riess CE, Mosimann J, et al. Lymphogranuloma venereum in Zurich, Switzerland: Chlamydia trachomatis serovar L2 proctitis among men who have sex with men. Swiss Medical Weekly. 2010 Apr 3;140(13-14):209-12.
3. Rutland E, Harindra VK. Syphilis: an important cause of infectious hepatitis. International Journal of STDs and AIDS. 2010 Mar;21(3):215-6.
 
 
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.
 
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C