RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Дългосрочна ефикасност на ентекавир при хора с хепатит B

Версия за печат
Дата: 17 август 2011
Автор: James Learned
 
 
Дългосрочната монотерапия с ентекавир (Baraclude) води до вирусологичен отговор при голяма част от нелекуваните с нуклеозиден/нуклеотиден аналог пациенти (аналогово-наивни), дори и при тези, които все още имат откриваема HBV ДНК на 48- та седмица.
 
В броя от м.август 2011 на Hepatology, Roeland Zoutendijk и колеги от групата на наблюдателното проучване VIRGIL (VIRGIL Surveillance Study Group) описват резултатите от един анализ, който изследва ефикасността на ентекавир за 1 или повече години както при нелекувани, така и при лекувани с нуклеозидни/нуклеотидни аналози пациенти с хронична инфекция с вируса на хепатит В (HBV).
 
Учените са изследвали основните (изходните) фактори, свързани с частичен вирусологичен отговор на ентекавир при нелекувани преди това (терапевтично-наивни)  пациенти и дали постигането на частичен отговор рано по време на лечението не пречи на (не компрометира) успеха на дългосрочната терапия с ентекавир.
 
При Фаза 3 проучвания на ламивудин (Epivir-HBV, Zeffix) в сравнение с ентекавир, ентекавир показва по-добра биохимична, вирусологична и хистологична ефикасност. Генотипната резистентност към ентекавир се среща рядко, даже и след 5 години лечение. Но ефикасността на ентекавир е сериозно компроментирана при пациенти, при които ламивудин вече не е ефективен и чийто НВV има обширни мутации на резистентност към ентекавир.
 
Сегашните европейски насоки за лечение на хепатит В предполагат промяна в схемата на лечение на пациенти, които все още имат откриваем вирусен товар на 48-та седмица - независимо какво е било предшестващото лечение. Но, както отбелязват авторите на това проучване, доказателствата в подкрепа на тази препоръка са недостатъчни и се базират на данни от проучвания, които използват по слаби нуклеозидни/нуклеотидни аналози.
 
Това кохортно проучване в рамките на Европейската мрежа за бдителност срещу вирусната резистентност (European Network for Vigilance against Viral Resistance - VIRGIL) включва всички възрастни с хроничен хепатит В, лекувани с монотерапия с ентекавир между 2003 и 2010 в 10 големи европейски центрове.
 
Критериите за допустимост включват наличие на HBV ДНК вирусен товар не по-малко от 2000 IU/ мл при започване на ентекавир и предходна монотерапия с ентекавир от поне 3 месеца. Лицата с коинфекции (ХИВ, вирус на хепатит C, вирус на хепатит D), както и тези, които са имали чернодробна трансплантация преди да се започне с ентекавир, са изключени от проучването.
 
Анализът включва 333 пациенти, въпреки че 20 (6%) са били загубени за проследяване. От първоначално включените 333 пациенти, 75% са мъже, средната възраст е 43 години, а 43% са позитивни за хепатит B "e" антиген (HBeAg); 48% са от бялата раса, 28% са азиатци, а останалите 24% са класифицирани като "други." Генотипът на HBV е бил определен при започване на лечението с ентекавир. По-голяма част от кохортата имат HBV генотип D (48%), следвани от генотип A (21%), генотип C (14%), генотип B (9%), и други генотипи (7%).
 
Повечето участници (73%) са били терапевтично-наивни (нелекувани) с нуклеозидни/нуклеотидни аналози на изходно ниво (в началото). Сред останалите, 22% са приемали преди това ламивудин, 11% са с история на резистентност към ламивудин, а 4% имат  резистентност към ламивудин на изходно ниво. В допълнение, 15% от кохортата преди това са приемали адефовир (Hepsera), 4% имат  резистентност към адефовир, а 4% имат  резистентност към адефовир на изходно ниво.
 
Всички участници са приемали монотерапия с ентекавир поне 3 месеца. На всеки три месеца са преглеждани за да се тестват нива на аланин аминотрансфераза alanine aminotransferase (ALT), билирубин, албумин, HBV ДНК, HBeAg, и HBeAg антитела.
 
На изходното ниво е направен генотипен анализ на всички терапевтично-опитни (лекувани) пациенти с нуклеотидни/нуклеозидни аналози, при случаите на вирусологичен пробив [увеличение на HBV ДНК > 1 log над надир (или най-ниско измерено ниво, на английски: nadir) най-малко два пъти след първоначален вирусологичен отговор], както и при случаите на HBV ДНК > 200 МЕ/мл в края на проследяването. За терапевтично-опитните пациенти е оценена и ретроспективна генотипна резистентност в съхранени серумни проби, взети в края на всички предшестващи режими на лечение с нуклеотиден/нуклеозиден аналог. Ако по време на проследяването са били открити ентекавир-резистентни мутации, то е направен ретроспективен изходен генотипен анализ за нелекуваните с нуклеозиден/нуклеотиден аналог пациенти.
 
Основният резултат е вирусологичен отговор (HBV ДНК < 80 МЕ/мл) при проследяване по време на лечението. Вторичните крайни точки са загуба на HBeAg  и сероконверсия (при HBeAg позитивни участници), загуба на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) и сероконверсия, поява на свързани с ентекавир мутации и нормализиране нивата на ALT.
 
Резултати
 
  • Общо 243 пациенти нелекувани преди това (терапевтично-наивни) с нуклеотидни/нуклеозидни аналози, са лекувани сега с монотерапия с ентекавир за средно 19 месеца.
    • За HBeAg-позитивни терапевтично-наивни пациенти кумулативната вероятност да постигнат вирусологичен отговор е 48% на 48-та седмица, 76% на 96-та седмица, и 90% на 144-та седмица.
    • Процентите на загуба на HBeAg са съответно 10%, 21%, и 34%.
    • Процентите на HBeAg сероконверсия са съответно 8%, 16%, и 24%.
    • За HBeAg-негативни участници кумулативната вероятност да постигнат вирусологичен отговор е по-висока: 89% при 48 седмици, 98% при 96 седмици и 99% при 144 седмици.
  • Частичен вирусологичен отговор на 48-та седмица има при 36 (21%) от 175 терапевтично-наивни за нуклеозидни/нуклеотидни аналози участници, които са проследяване поне 48 седмици.
    • HBeAg позитивност и наличие на висока HBV ДНК на изходно ниво са единствените независими рискови фактори за частичен вирусологичен отговор.
    • От 36 участници с частичен вирусологичен отговор на 48-та седмица 29 (81%) продължават и получават пълен вирусологичен отговор по-късно от (след) 48-те седмици на лечение.
    • 10 участници са имали нужда от повече от 96 седмици монотерапия с ентекавир за да постигнат пълен вирусологичен отговор.
    • Участниците, постигнали пълен вирусологичен отговор, имат по-ниска HBV ДНК на 48-та седмица, отколкото тези, които не са отговорили (не се повлияват) при продължаваща монотерапия с ентекавир.
    • Продължаващ спад на HBV ДНК се наблюдава при 6 от 7 пациенти, които не са постигнали пълен вирусологичен отговор в края на проследяването.
  • От терапевтично-опитните (лекувани) пациенти с нуклеотидни/нуклеозидни аналози, 72 (80%) са приемали преди това ламивудин, а 51 (57%) са приемали адефовир; 12 са с история на резистентност към адефовир.
    • След коригиране за изходно ниво на HBV ДНК и HBeAg статус, отговорът на ентекавир не е бил повлиян от предходно лечение с адефовир или резистентност към адефовир.
    • Обаче, наличието на ламивудин резистентни мутации на изходно ниво, както и анамнеза на резистентност към ламивудин, са значително свързани с намалена вероятност за постигане на вирусологичен отговор на ентекавир.
  • Нежеланите лекарствени реакции при продължително лечение с ентекавир включват виене на свят, главоболие и загуба на апетит при 3 участници.
  • Нито един участник не е развил клинично доказана лактатна ацидоза и при никой няма увеличение на серумния креатинин.
 
Изследователите пишат: “Настоящото многоцентрово проучване показва, че ентекавир е ефективен до 3 години при нелекувани преди това (терапевтично-наивни) с нуклеотидни/нуклеозидни аналози пациенти, независимо дали са с вирусологичен отговор на 48-та седмица."
 
"Голяма част от терапевтично-наивните за нуклеотидни/нуклеозидни аналози пациенти с частичен вирусологичен отговор постигат неоткриваема HBV ДНК по време на продължителна терапия без адаптация на лечението," продължават те. "Генотипна резистентност на ентекавир  не е открита при нито един от пациентите с частичен вирусологичен отговор на 48-та седмица.”
 
Проучването показва, че продължаването на лечението с ентекавир изглежда е безопасно и ефективно при пациенти с откриваема HBV ДНК на 48-та седмица, особено при тези с по-нисък вирусен товар по това време, 95% от които по-нататък постигат и пълен вирусологичен отговор.
 
Изследователите заключават: "За разлика от това, което се предлага в наскоро публикуваните от Европейската асоциация за изучаване на черния дроб Указания (насоки) относно управлението на хроничен хепатит В, не е необходима корекция на ентекавир монотерапията при терапевтично-наивните за нуклеотидни/нуклеозидни аналози пациенти с частичен вирусологичен отговор на 48-та седмица.”
 
Те добавят, че данните от проучвания, изследващи лекарства с ниска бариера на резистентност (като ламивудин), не могат да се използват за тълкуване на по-мощни лекарства като ентекавир и тенофовир.
 
Изследователите са от: Department of Gastroenterology and Hepatology, Erasmus MC University Medical Center Rotterdam, Rotterdam, the Netherlands; Department of Hepatology and Gastroenterology, Imperial College London, London, United Kingdom; Department of Hepatology, Hotel Dieu Hospital Lyon, Lyon, France; Department of Hepatology and Gastroenterology, Queen Elizabeth Hospital, Birmingham, United Kingdom; Department of Gastroenterology, Hepatology, and Endocrinology, Medical School Hannover, Hannover, Germany; Liver Unit, IFI Institute, Asklepios Klinik St. Georg, Hamburg, Germany; Medizinische Klinik 1, Klinikum der Johann Wolfgang Goethe-Universitat, Frankfurt am Main, Germany; 8Department of Hepatology, Hospital Vall de Hebron, Barcelona, Spain; Clinic of Infectious Diseases, University of Foggia, Foggia, Italy; Klinik und Poliklinik fur Gastroenterologie und Rheumatologie, Leipzig, Germany; and Department for Internal Medicine, University Medical Center, Hamburg-Eppendorf, Germany.
 
С подкрепата на: Foundation for Liver and Gastrointestinal Research Rotterdam, the European Network of Excellence for Vigilance against Viral Resistance, and a research grant from Bristol-Myers Squibb.
 
Референция
 
R Zoutendijk, JGP Reijnders, A Brown, et al for the VIRGIL Surveillance Study Group. Entecavir Treatment for Chronic Hepatitis B: Adaptation Is Not Needed for the Majority of Naive Patients with a Partial Virological Response. Hepatology 54(2):443-451 (abstract). August 2011.
 
 
 
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C