AASLD 2011 - Репортаж посветен на HBV сесиите от конференцията

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 декември 2011
 
Експерти по хепатит B от цял свят се събраха на 61-та годишна среща на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) и споделиха последните новости в областта на научните изследвания и лечението на хепатит В.  Ето някои от акцентите. 
Съдържание
  • Актуализация на антивирусното лечение
  • Най-нови данни за тенофовир и ентекавир
  • Странични ефекти на проучваните антивирусни средства
  • Терапевтични комбинации с интерферон и антивирусни медикаменти
  • Предотвратяване предаването на инфекцията от майка на дете
  • Програмите за скрининг и лечение са неадекватни 
Потенциално ново лечение:
Проучвания фаза I и II показват, че REP 9AC вероятно предотвратява отделяне (освобождаване) на повърхностния антиген на хепатит B (HBsAg) от HBV-заразени чернодробни клетки.  (HBsAg е от първостепенно значение за репродукцията на вируса). REP 9AC изчиства бързо HBsAg от кръвта и позволява на пациентите за много кратко време да постигнат нисък или неоткриваем вирусен товар.
В това проучване осем HBsAg-позитивни пациенти с висок вирусен товар (и значителна фиброза на черния дроб) са били лекувани с REP9 AC под формата на инжекции и наблюдавани ежеседмично.  Седем от осемте пациента са успели да изчистят или са имали много ниски нива на HBsAg, а повърхностни антитела са открити във всички пациенти. 
Клирънс на HBsAg е настъпил най-рано на 7 ден и не по-късно от 32 седмици.  Трима пациенти са били лекувани в продължение на 20 и 27 седмици.  И тримата са продължили да имат от нисък до неоткриваем вирусен товар до 18-я месец след спиране на лечението.
“Тези резултати показват, че REP 9AC може да се превърне в нов, важен инструмент при лечението на хроничен хепатит B,” съобщават изследователите.
·         Сесия 235.  REP 9AC: мощен инхибитор на освобождаването на HBsAg, който предизвиква траен имунологичен контрол на хроничната HBV инфекция. 
HBV генотип A се среща най-често в Съединените щати:
Наблюдателно проучване, ръководено от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), тества 204 кръвни проби на хора, страдащи от остър хепатит B (индикация за нова инфекция), за да се установи кой щам или генотип преобладава в Съединените щати.
Пробите са събрани от Кънектикът, Орегон, Колорадо, Минесота, щата и града Ню Йорк между 2007 и 2010.
Те установили, че 78% са били с генотип A, 2% с генотип B, 5% са имали генотип C, 14% - генотип D и 1% са били с H.  Няма разлики в генотипа по възраст, пол или година на съобщаване.
Генотип A е по-разпространен сред белите (82%) и афро-американците (89%), докато останалите генотипи, различни от А, са по-разпространени сред азиатските американци, които са с генотип B или D, и латиноамериканците с генотип C, D, или H. 
·         Сесия 1116.  Генотипна характеристика на случаите на остър хепатит В от избрани сайтове за наблюдение, САЩ, 2007-2010. 
Пациентите на възраст под 40 години са изложени на висок риск от фиброза и цироза:
Исторически погледнато, повечето лечения и изследвания се фокусират върху по-възрастните пациенти, заразени с вируса на хепатит В (HBV), при които процентът на цироза е по-висок на възраст 50 - 60 години.  Един канадски екип, обаче, е направил чернодробна биопсия на 262 пациенти с хепатит В и е сравнил здравословното състояние на черния дроб на тези под и над 40-годишна възраст.
Те установили, че 33 (13%) пациенти са имали напреднала фиброза, като 14 (42%) от тях са били под 40-годишна възраст.
Тези по-млади пациенти е по-вероятно да са HBeAg-позитивни и да имат генотип C.
“Данните ни показват, че напредналата фиброза е често срещана сред младите пациенти, претърпели чернодробна биопсия,” съобщават те.  Младите пациенти с цироза обикновено имат по-нисък вирусен товар, но повечето имат чернодробно възпаление, което се открива от биопсията. Изследването с ултразвук не би уловило цирозата при 64% от по-младите пациенти, което подчертава колко е важно да се използва биопсия за определяне здравето на черния дроб.
·         Сесия 505.  Фактори, свързани с напреднала чернодробна цироза при млади пациенти с хронична инфекция с хепатит B.
 
Актуализация на антивирусното лечение
Предизвикват ли наистина антивирусните лекарства HBeAg сероконверсия?:
Независимо от докладите за успешна HBeAg сероконверсия (загуба на HBeAg и производство на “e” антитела) при клинични изпитвания, процентът на конверсия в медицинската практика в реалния живот е много по-нисък, според едно проучване в Калифорния.
Клиничните проучвания отчитат процент на сероконверсия от 15-22% в резултат на антивирусно лечение, но изследователите проследили 333 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с антивирусни лекарства в три клиники и установили, че само 9.6% са изгубили HBeAg и 8.2% са постигнали HBeAg сероконверсия след една година лечение.
Повечето от пациентите в проучването са мъже и американци от азиатски произход.  Видът на използвания антивирусен медикамент няма особено значение за процента на сероконверсия. “Процентите на HBeAg сероконверсия в клинични условия са по-ниски отколкото отчетените в изпитанията за регистрация, особено при лицата с по-ниски нива на ALT и по-високи нива на HBV ДНК,” отбелязват те.  “HBeAg-позитивните пациенти трябва да бъдат информирани за вероятната необходимост от дългосрочно лечение за постигане на HBeAg сероконверсия.”
·         Сесия 1441.  Ниска честота на сероконверсия на “е” антигена на хепатит В (HBeAg) при перорална монотерапия на терапевтично-наивни (нелекувани) пациенти с хроничен хепатит В (CHB) на първата година в клиничната практика.
Ефективното антивирусно лечение действа в рамките на 3 до 6 месеца:
Изборът на правилния антивирусен препарат, както и проверката на неговата ефективност в рамките на три до шест месеца от започването на терапията, са от съществено значение за антивирусното лечение в дългосрочен план при пациентите с цироза, според едно китайско изследване.
Изследователите проследили 443 пациенти, предимно мъже, и установили, че пациенти, при които HBV ДНК е спаднала бързо близо до неоткриваеми нива в рамките на 6 месеца се справят много по-добре отколкото такива, при които са били необходими 12 месеца, за да се прояви спад във вирусния им товар.
Ранната вирусна супресия, предизвикана от антивирусните препарати, по същество намалява драстично риска от развиване на лекарствена резистентност у пациентите през следващите 4 до 10 години лечение.
·         Сесия 1405.  Ранната вирусна супресия с нуклеоз(т)идна терапия намалява развитието на лекарствена резистентност при пациенти с хепатит В и цироза. 
Дългосрочното антивирусно лечение не е панацея за цироза или рак на черния дроб:
Изследователите проследяват 121 пациенти, лекувани три години с антивирусни препарати, за да видят доколко е било успешно лечението за предотвратяване на цироза или рак в продължение на един шестгодишен период.  Повечето са били лекувани с ламивудин или с друг антивирусен препарат, като много от тях са развили антивирусна резистентност.
Повечето пациенти са били добре, но 10 от 74 пациенти са развили цироза, а един пациент - рак на черния дроб.
·         Сесия 498.  Дългосрочни последствия за чернодробното заболяване при пациенти с хроничен хепатит, свързан с НВV, при продължително използване на нуклеоз(т)идни аналози. 
Може ли хората някога да спрат приема на антивирусни?:
Едно тайванско проучване проследява 79 пациенти в продължение на повече от година след като са прекратили лечението с ентекавир. Установили, че 28.5% от пациентите са претърпели рецидив (активизиране на HBV ДНК) след спиране на лечението. 
·         Сесия 1379. Продължителност на изключената терапия (оff therapy durability) при хронични пациенти, отрицателни за е-антиген на хепатит В, лекувани с ентекавир.
Германско проучване е проследило 32 HBeAg-отрицателни пациенти, които са спрели приема на антивирусни средства (предимно мъже, средна възраст 47 години) след 7-годишно успешно лечение.  Съобщава се, че 23 от пациентите са претърпели рецидив и са се върнали обратно към антивирусните лекарства.  Девет пациенти са били добре при спрян прием на антивирусни - повечето от тях са имали много ниски нива на HBsAg (под 1,000 IU/ml) при спиране на лечението, а четирима от тях са загубили HBsAg в рамките на 14 месеца след спиране на терапията.
·         Сесия 1417.  Спиране на дългосрочната терапия с нуклеоз(т)иден аналог преди загуба на HBsAg loss или сероконверсия при HBeAg негативни CHB пациенти: опитът на пет референтни центрове в Германия
 
Най-нови данни за тенофовир и ентекавир
Дългосрочният прием на тенофовир обръща хода на фиброзата и цирозата при пациенти от азиатски произход:
Азиатски пациенти, които са приемали антивирусния препарат тенофовир (Viread) повече от пет години, са имали драматичен спад на HBV ДНК (вирусен товар) и подобрения във фиброзата и цирозата - и не са претърпели антивирусна резистентност, въпреки продължителния период на лечение.
Направените чернодробни биопсии преди и след петгодишното лечение са установили, че 95% от пациентите с фиброза имат подобрение (или нямат влошаване) в здравето на черния дроб, 86% от пациентите с цироза вече не са имали цироза и 96% от пациентите са постигнали неоткриваем вирусен товар (под 400 копия/мл). 
Учудващо нито един азиатски пациент не е загубил повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) през петгодишния период на лечение.  Нито един пациент не е имал проблеми с бъбреците и не е губил костна минерална плътност независимо от дългата продължителност на антивирусното лечение.
·         Сесия 1376.  Петгодишно лечение с Tenofovir DF на хронична хепатит В инфекция при пациенти от  азиатски произход е свързано с трайна вирусна супресия и значителна регресия на хистологична фиброза и цироза.
·         Сесия 238.  Не се открива резистентност към Tenofovir Disoproxil Fumarate (TDF) след 240 седмици лечение на пациенти с HBeAg+ и HBeAg- хронична инфекция с вируса на хепатит В. 
Ентекавир доказва своята ефективност:
Няколко изследвания на лечението с ентекавир показаха, че антивирусният препарат е ефективен, въпреки че се оказва по-малко ефективен при пациенти, които вече са развили резистентност към ламивудин и адефовир, както и че има малко по-висок процент на резистентност в сравнение с тенофовир. В цитираното по-долу корейско проучване 72 пациенти (предимно мъже, средна възраст 49 години, нелекувани преди това) са получавали ентекавир в продължение на три години. Само един е развил резистентност.
От 45 HBeAg-позитивни и 27 HBeAg-негативни пациенти, 51.1% и 85.2% са отговорили съответно с понижаване на вирусния товар и по-здрав черен дроб.  При около 25% от HBeAg-позитивните пациенти се наблюдава сероконверсия.
·         Сесия 1409.  48 седмици, Пълната супресия корелира с по-голям траен отговор при терапевтично-наивни (нелекувани) пациенти с хроничен хепатит В, лекувани с ентекавир. 
 
Странични ефекти на проучваните антивирусни средства
Тенофовир и ентекавир: няма опасност за бъбреците?:
Все повече изследователи съобщават, че някои антивирусни препарати причиняват увреждане на бъбреците (и вредят на бъбречната функция), и установяват нежелани реакции (странични ефекти).  Те са проследили 212 пациенти, лекувани с тенофовир и 79 лекувани с ентекавир (повечето мъже, половината са афроамериканци, а 24% - американци от азиатски произход.)
Те проконтролирали бъбречната им функция в началото на терапията, както и 6 и 12 месеца по-късно, и не установили влошаване на бъбречната функция при лекуваните с тенофовир пациенти, както и установили много слабо въздействие върху бъбречната функция при лекуваните с ентекавир. 
·         Сесия 496. Голяма група лекувана “реално” в един център с тенофовир сравнена с лекувани с ентекавир: няма влошаване на бъбречната функция. 
Други лекари установяват увреждане на бъбреците от антивирусни:
Все по-често лекари установяват, че дългосрочната употреба на антивирусни средства причинява увреждане на бъбреците, което се доказва от намалената бъбречна функция.  Френски изследователи проследяват 220 пациенти, лекувани с антивирусни медикаменти (предимно мъже, средна възраст 47 години), включително 30% с обширна фиброза или цироза, които са били лекувани в продължение на средно 4.6 години. Изследователите са установили над средните проценти на бъбречно увреждане сред пациентите, лекувани с антивирусни средства.
·         Сесия 1444.  Бъбречни увреждания при нуклеотидни аналози в моноцентрова кохорта пациенти с хронична НВV моноинфекция. 
Тенофовир и ентекавир не понижават нивата на витамин D:
Изследователите са загрижени също и за въздействието на антивирусните върху нивата на витамин D, които са от съществено значение за поддържането на здрава костна плътност. Едно британско изследване на 212 пациенти, лекувани с тенофовир, и 79 лекувани с ентекавир установява, че докато хепатит В сам по себе си намалява нивата на витамин D у пациентите, “лечението с тенофовир и ентекавир няма значим ефект върху нивата на витамин D след 12 месеца на лечение.”
·         Сесия 509.  Тенофовир или ентекавир не влияят върху нивата на витамин D при пациенти с хронична моноинфекция с хепатит В. Реален опит с кохорта (група) в един център. 
Отслабени кости са установени при пациенти, лекувани с тенофовир и адефовир:
Едно проучване, направено от Националните институти по здравеопазване, показва, че между 10 и 15% от пациентите, лекувани в продължение на две години с тенофовир или адефовир, имат нефропатия, водеща до загуба на фосфати.
Те проследяват 51 пациенти, лекувани средно 6.3 години с двете антивирусни лекарства, и съобщават, че 14% са развили нефропатия със загуба на фосфати, което може да доведе до омекване и дегенерация на костите след средно три години.
Проблемът е “частично обратим с преминаване към други антивирусни,” пишат изследователите, “но може да доведе до значителна остеомалация (омекване на костите), ако не бъде разпознат и овладян навреме. Затова по време на дългосрочна терапия с адефовир и тенофовир е разумно да се прави периодичен контрол на серумния фосфат, креатинин, пикочна киселина и анализ на урината.”
·         Сесия 237. Нефропатия със загуба на фосфати при пациенти с хроничен хепатит В, лекувани дългосрочно с адефовир или тенофовир. 
Подобно изследване в Италия разглежда костната минерална плътност на 124 пациенти, лекувани с ламивудин и/или тенофовир. То установява, че 77% от пациентите нямат никакви признаци за отслабване на костите, 8% в действителност са подобрили костната плътност, но 15% са претърпели загуба на костна маса. 
·         Сесия 1385.  Състояние на костната минерална плътност при пациенти с хроничен хепатит В, лекувани дългосрочно с нуклеоз(т)идни аналози: дългосрочно (лонгитюдно, надлъжно) кохортно проучване. 
 
Терапевтични комбинации с интерферон и антивирусни препарати
В исторически план изследователите имат малък успех в лечението на пациентите с комбинация от антивирусни медикаменти и пегилиран интерферон. Обаче, нови проучвания, представени за пръв път на конференцията, показват, че ако най-напред се понижи вирусния товар на пациента с антивирусни медикаменти и след това се добави интерферон за активизиране на имунната система, то това може да се окаже по-успешна стратегия.
40% от пациентите, лекувани последователно с антивирусен медикамент и интерферон, губят HBsAg:
Учени са изследвали какво въздействие има добавянето на лечение с пегилиран интерферон с продължителност до 96 седмици към една текуща антивирусна терапия на 10 пациенти, които при започване на лечението с интерферон, са имали неоткриваем вирусен товар в резултат на антивирусно лечение.
Използвани са антивирусните ламивудин, адефовир, ентекавир или комбинация от тях.   В крайна сметка 40% от пациентите са загубили HBsAg, а един пациент е развил повърхности антитела.
·         Сесия 1382.  Добавяне на пегилиран интерферон към траен нуклеозиден режим води до загуба наHBsAg при HBe Ag- негативни пациенти с хепатит В. 
Трудни за лечение HBeAg-позитивни пациенти също имат полза от лечение с антивирусен медикамент и интерферон:
Изследователи са сравнили една група от HBeAg-позитивни пациенти, използвали само ентекавир, с втора група, която добавя и интерферон към текущия ентекавир режим. Във втората група има 8-седмично препокриване (застъпване), при което пациентите са получавали както интерферон, така и ентекавир, след което пациентите са лекувани само с интерферон.
Седем от лекуваните с интерферон 53 пациенти (13%) имат изчистване (клирънс) на HBsAg (в сравнение с 0% в групата само на ентекавир).  Трима от (6%) са изчистили инфекцията, като са загубили HBsAg и са развили повърхности антитела.
Пациентите с нива на HBsAg под 3,000 IU/mL, които са били HBeAg-отрицателни при започване на лечението, са имали най-голям шанс за изчистване на HBsAg.
·         Сесия 1373.  Пациенти с HBeAg-позитивен хроничен хепатит B (CHB), поддържащи траен вирусологичен отговор към ентекавир, постигат HBsAg клирънс при включване на терапия с пегинтерферон алфа-2a (проучване OSST). 
Друго проучване сравнява 218 HBeAg-позитивни пациенти, получавали само пегилиран интерферон, с пациенти, получавали ентекавир и интерферон в различни последователности.  След това групите са проследени в продължение на 6 месеца след приключване на лечението.  В края на проследяването:
Групата само на интерферон има HBeAg сероконверсия в размер на 30.6%, по-висока отколкото достигнатите 24.7% и 26%, от двете групи, лекувани с ентекавир и интерферон в различни последователности. Обаче, 2.4% от групата на интерферон е изгубила HBsAg, в сравнение с 6.8% в групата, приемала интерферон и след това ентекавир.
·         Сесия 1386.  Нов комбиниран режим на пегинтерферон алфа-2а и ентекавир води до трайно посттерапевтично изчистване на HBsAg при HBeAg-позитивен хроничен хепатит В (CHB). 
Друго проучване с акцент върху HBeAg-позитивни пациенти проследява 266 пациенти, лекувани с интерферон в продължение на една година, и 91 пациенти, лекувани само с ентекавир.  Приемалите интерферон са имали по-висок процент на HBeAg сероконверсия, а 30 (8%) пациенти даже са изчистили HBsAg, повечето от които са получавали интерферон. 
“Това показва, че (интерферонът) остава важна терапевтична възможност при HBeAg-позитивни пациенти за постигане на серологичен отговор,” пишат те.
·         Сесия 1398.  Пегинтерферонът е по-добър от продължителната терапия с ентекавир за постигане на серологичен отговор при HBeAg-позитивен хроничен хепатит B. 
Виетнамски изследователски екип е опитал да прехвърли на интерферон HBeAg-позитивни и –негативни пациенти, които са приемали антивирусни препарати.  От 13 HBeAg-позитивни пациенти, 7 (54%) са отговорили, 6 имат HBeAg сероконверсия, а 3 са изчистили HBsAg.  Останалите не са реагирали и са върнати обратно към антивирусните лекарства.
От 10 HBeAg-негативни пациенти са отговорили 50%, като 4 даже са изчистили HBsAg.
·         Сесия 1403.  Монотерапия с пегинтерферон алфа-2а като стратегия за постигане на траен отговор при пациенти, прехвърлени от дългосрочна терапия с нуклеоз(т)иден аналог: Резултатите от 1- годишно проследяване. 
 
 Предотвратяване предаване на инфекцията от майка на дете
Тенофовир може да бъде най-добрият антивирусен препарат за понижаване на вирусния товар при бременни жени:
Едно изследване в Австралия подсказва, че тенофовир може да бъде най-добрият антивирусен препарат за понижаване вирусния товар на една бременна жена, за да се предотврати предаване на НВV инфекцията от майката на детето.
Започвайки на 32-та седмица от бременността те лекували 8 жени с тенофовир и 44 жени с ламивудин, и сравнили вирусния им товар преди започване на лечението и по време на раждането, а след това тествали бебетата на възраст 9 месеца.
Жените, получаващи тенофовир, са имали много по-нисък вирусен товар при спиране на лечението, а нито едно от бебетата и в двете групи не се е заразило с хепатит В (в сравнение с две бебета в контролната група, където не е имало антивирусно лечение.)
“Ламивудин е ефективен, но не успя да постигне адекватна супресия на вируса при 20% от лекуваните жени,” отбелязват изследователите.  Тъй като те смятат, че някои бебета се заразяват докато са още в утробата, тенофовир може да бъде по-ефективното лекарство защото намалява по-ефективно вирусния товар на майката по време на бременността.
·         Сесия 1117.  Нуклеот(з)идни аналози за предотвратяване на перинаталната трансмисия на HBV: ламивудин е ефективен, но тенофовир може да е по-добър. 
Друго проучване показва, че изчакването до третия триместър на бременността за да започне антивирусно лечение е също толкова ефективно, колкото и започването му през втория триместър при бременни с висок вирусен товар.
·         Сесия 236.  Използването на ламивудин във втория или третия триместър е еднакво ефикасно за предотвратяване вертикалната трансмисия (VT) на хроничен хепатит B (CHB) при силно виремични (с висока виремия) майки.
Проучване установява необходимостта от ясни практически насоки за лечение на бременни жени, заразени с НВV:
Едно изследване, проследяващо как лекарите в държавните здравни клиники в Ню Йорк лекуват заразени с НВV бременни жени установи, че лекарите бавно променят установените практики и все по-често използват антивирусни средства за да се предотврати инфекцията от майка на дете.
В момента, обаче, няма ясни практически насоки за управлението на такива пациенти, а Агенцията за храни и лекарства на САЩ (FDA) все още не е одобрила употребата на антивирусни препарати при бременни жени.
Изследователите пишат: “Насоките за управление на бременни жени, хронично заразени с НВV, трябва да бъдат стандартизирани, за да се установи текущо наблюдение за свързани с НВV усложнения, да се обезпечи специфично за НВV лечение и да се намали риска от провал на имунопрофилактиката на  децата им.”
·         Сесия 1104.  Променящи се тенденции в оценката и управлението на бременни жени, хронично заразени с вируса на хепатит В (HBV) в здравната обществена мрежа на Ню Йорк, 2004 – 2010. 
Телбивудин също изглежда ефективен за предотвратяване на инфекцията:
Едно китайско проучване проследява 36 бременни жени с висок вирусен товар, които били лекувани с телбивудин преди раждането. Нито едно дете не е развило хепатит В, за разлика с нелекуваната контролна група, в която перинаталната инфекция е била  17.6%.
·         Сесия 1383.  Ефикасност и безопасност на телбивудин при бременни пациентки с хроничен хепатит В. 
 
Програмите за скрининг и лечение са неадекватни
Проучванията показват лош скрининг за хепатит В сред американците от азиатски произход:
В няколко изследвания американски учени продължават да установяват липсата на точна информация сред лекарите и американците от азиатски произход.
Едно проучване установи, че много от лицата с инфекция нямат представа как са се заразили и са упоменавали като възможни причини храната, уличните търговци и замърсена рана. Много не са били ваксинирани, не са знаели дали родителите, братята и сестрите им са заразени и че са изложени на висок риск от хепатит B.
Програма за провеждане на прегледи в Ню Йорк разкрива необходимостта от скрининг и лечение:
Една инициатива на град Ню Йорк за провеждане на скрининг сред общностите на родените в чужбина корейци и китайци установява, че процентът на хроничната инфекция с хепатит В при тях е 9%.  “Това доказва значението на градските програми за етнически скрининг, които си сътрудничат с държавните и общински лекари, за да се гарантира откриването на болестта и установяване на връзка с медицинска помощ,” пишат изследователите.
·         Сесия 475.  Мрежа за обхващане на заболелите от хепатит [Hepatitis Outreach Network (HONE]): Скрининг за HBV и HCV на етнически градски популации в Ню Йорк и свързване с медицинска грижа. 
Въпреки насоките, предписващи задължителен НВV скрининг за азиатските американци, само половината от тях са изследвани. Изследователи са прегледали регистъра на повече от 300,000 възрастни пациенти от азиатски произход, включени в програмата за медицински грижи Kaiser Permanente Medical Care Program на Северна Калифорния, за да видят какъв процент от тази група, която е с най-висок риск от НВV инфекция, са били изследвани за инфекцията и каква медицинска грижа са получили диагностицираните с хепатит B лица.
Били са проверени само 52% от възрастните азиатци според медицинските им досиета.  Процентът на скрининг варира от 47% (филипинци) до над 60% (китайци и виетнамци).
По-често проверяваните са жени, отколкото мъже, вероятно в резултат на пренатални грижи. При по-възрастните, над 60-годишна възраст, процентът на скрининг е най-нисък.
Процентите на хроничен хепатит В сред пациентите са 4.1% за филипинците, 6% за корейците, 9.1% за китайците и 11.8% за виетнамците. 
Проучени са всички азиатски пациенти (11,128), за които е установено, че са с хронична инфекция.  Процентите на получилите антивирусна терапия варират от 12% (филипинци) до 28% (корейци).  И докато през 2009 г са извършени HBV ДНК тестове на над 42% от пациентите китайци, корейци и виетнамци, то такива тестове имат само 29% от филипинците.
Процентът на направените образни изследвания на черния дроб на лицата с риск за цироза и чернодробен рак варира от 41% (филипинци) до 63% (корейци), а на алфа протеин изследвания за рак на черния дроб - от 38% (филипинци) до 54% (китайци).
“Подобряване броя на лицата, проверявани за хепатит В, както и на управлението на заболяването, е от решаващо значение да се осигури справедливост в опазване на здравето сред отделните етнически групи американци от азиатски произход,” пишат изследователите.  “От съществено значение за успеха могат да бъдат програми, съобразени с етническата принадлежност и свързани с културните фактори.”
·         Сесия 1094.  Различия в скрининга и управлението на хроничния хепатит В сред азиатско-американските етнически групи в Програмата за здравни грижи, осъществявана в Калифорния. 
Програмите за обхващане на отделните общности са жизненоважни:
В национален мащаб преподаватели в областта на здравеопазването изпробват серия от програми за обхващане на отделни общности с цел да достигнат американците от азиатски произход, които не контактуват редовно с лекарите поради липса на здравна застраховка и заради културни различия.
Един проект в областта Dallas-Fort Worth предлага безплатно изследване и обучение на виетнамско-американската общност, а след три седмици кани отново участниците за преглед на резултатите от тестовете и да получат безплатна имунизация, ако е необходимо.
Повечето от тях са родени във Виетнам, 35% са завършили колеж, само 32% са имали здравна застраховка, 70% са били чували за хепатит B, но само 37% някога са били тествани.
Резултатите от тестовете показват, че 61% от участниците имат имунитет (или са били ваксинирани, или са прекарали инфекцията), 24% не са били изложени на инфекцията и трябва да се имунизират, а 15% са заразени с HBV.
Програмите за достигане до отделните общности са ефективен инструмент за повишаване на осведомеността относно HBV и установяване на връзка между пациентите и подходящи медицински грижи, отбелязват изследователите.
·         Сесия 1109.  Програмите за обхващане на отделни общности и тяхното просвещаване са ефективни за подобряване на информираността относно хепатит В сред възрастното население от Азия и Тихоокеанските острови. 
Лекарите от доболничната (първична) медицинска помощ имат нужда от повече обучение за хепатит B:
Както установяват и други проучвания, често лекарите от първичната медицинска помощ не изследват, имунизират и лекуват хората за хепатит B.  Необходими са образователни програми и намеса за подобряване знанията за НВV и практиките за скрининг сред тези лекари.
·         Сесия 1114.  Скрининг и превенция на НВV: Оценка на пречките за лекарите от доболничната медицинска помощ. 
·         Сесия 1118.  Липса на скрининг и връзка с медицински грижи за хепатит В при първичната медицинска помощ в Съединените щати.
Липсата на здравно осигуряване възпрепятства достъпа до медицински грижи:
Едно мащабно проучване на азиатските американци в Лос Анджелис установява, че липсата на медицинска застраховка е попречило на 40% от хората с хепатит B да получат лечение и адекватни последващи грижи.
· Сесия 1107.  Демографски и серологични характеристики на азиатските американци с хроничен хепатит В, диагностицирани при скрининги на общността.
 
Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C