Алкохолен хепатит

Алкохолният хепатит е възпаление на черния дроб, получено вследствие на еднократна или хронична упитреба на алкохол. Алкохолът уврежда директно чернодробните клетки.

Алкохолната чернодробна болест има 3 различни проявления:

• Чернодробна стеатоза

• Алкохолен хепатит

• Чернодробна цироза

Тези изменения могат да съществуват независимо едно от друго и не са непременно брънки от една верига.  

Симптомите могат да варират от липсата им до чернодробна недостатъчност. Обикновено в началото на заболяването се наблюдават:

• Повишена раздразнителност.

• Отпадналост.

• Липса на апетит.

• Гадене и повръщане.

• Загуба на тегло.

•  Тежест и/или болка в дясното подребрие (това е областта, където се намира черния дроб).

В последствие може да се появи и жълтеница. При остри алкохолни натравяния (препиване) горните оплаквания се засилват. Повечето хора смятат, че алкохолът е безвредeн и просто нещо, което им създава настроение. С изключение на тежките последици на следващия ден и може би малкото допълнително тегло, алкохолът, не изглежда да има траен ефект. Но всъщност алкохолът може да причини големи вреди. Всяка година в световен мащаб доста хора са приети в болница, а някои от тях умират преждевременно поради причини, свързани с алкохола. Черният дроб е нашият най-голям вътрешен орган. Той е с малко нервни окончания и не може да сигнализира за болката – така, че няма да знаете, че черният дроб се оплаква. 

Основните психоактивни съставка на алкохолните напитки са етанол или етилов алкохол. Етанолът бързо се разтваря във вода и бързо се абсорбира в кръвния поток. В краткосрочен план, в малки дози, той действа върху рецептори в мозъка, за да се чувстват хората без морални задръжки и предполага общо усещане за благополучие. При изпиване на повече алкохол, започва да се нарушава баланса и центъра на речта в мозъка. Ако пиете редовно, рецепторите на мозъка се адаптират към алкохола и по-високи дози са необходими, за да предизвикат същия ефект.

Алкохолът се поглъща бързо през лигавицата на стомаха и горната част на червата и попада в кръвния поток. Колкото по-висока е концентрация на алкохол, толкова по-бързо ще се абсорбира. От там, алкохолът постъпва в черния дроб, както и в други органи и телесни тъкани. Вашият мозък ще бъде повлиян от потока на алкохол, който действа на централната нервна система, за да промени вашата физическа координация и психическа преценка. Вашият черен дроб не може да съхранява алкохола. Чрез метаболизма 90% от приетия алкохол се изхвърля от тялото.

Заедно с централната нервна система, черния дроб страда най-много от консумацията на алкохол. Вашият черен дроб може да се справясамо с определено количество алкохол във всеки един период от време. Ако сте пили бързо, чернодробните клетки, ще трябва да работят извънредно за обработката на алкохола. Когато количеството е повече, отколкото клетките в черния дроб могат да се справят, излишъкът се прехвърля до останалите органи. Вашият черен дроб има нужда от вода, за да свърши своята работа. Тъй като алкохолът действа като диуретик, той се дехидратира и силите на черния дроб се насочват за отклоняване на вода от други места.

Когато черният дроб е зает с преработка на алкохола се произвежда вещество, наречено ацеталдехид. Той има токсично действие върху черния дроб, а също и върху мозъка и лигавицата на стомаха. Това е, което ви причинява махмурлука. Ацеталдехидът впоследствие се разпада химическаи на ацетат, който се превръща във въглероден диоксид и вода извън черния дроб. Вредното въздействие на ацеталдехида включва увреждане на митохондриалното бета-окисление на мастни киселини, образуването на кислород и получаване на свободни радикали. В допълнение, ацеталдехидът може да се свързва с няколкои чернодробни макромолекули. Тези свързвания могат да предизвикат увреждане функцията на вътреклетъчния транспорт чрез утаяване на междинни нишки и други цитоклетъчни елементи, и да стимулират чернодробните клетки да произвеждат колаген.

Редовното или тежко пиене с течение на времето може да забави или прекъсне този процес, което води до алкохолно чернодробно заболяване. Първият стадий на болестта може да не изглежда твърде зле, но трябва да се предприемат действия. Колкото по-късно се започне лечение толкова по-трудно се постигат резултати.  Последните фази са много сериозни и могат да застрашат живота ви.

Активният алкохолен хепатит често продължава с месеци след спиране на пиенето. Всъщност, неговата тежест може се влоши по време на първите няколко седмици от въздържанието. Това наблюдение показва, че имунологични механизми могат да бъдат отговорни за увеличаване на вредата. Нивата на серумните имуноглобулини, особено имуноглобулин клас А, се повишават при лица с алкохолен хепатит. Антитела, насочени срещу ацеталдехид-модифицирани цитоскелетни протеини може да бъде доказана при някои индивиди. Автоантитела, включително антинуклеарни и единично или двойно усукани ДНК антитела също са били открити при някои пациенти с алкохолна чернодробна болест. Имуносупресивната терапия с глюкокортикоиди спомага за подобряване и ускоряване на възстановяването преживяемост при пациенти с тежък алкохолен хепатит

Злоупотребата с алкохол е най-честата причина за сериозно заболяване на черния дроб в западните общества. В Съединените щати само, алкохолното чернодробно заболяване засяга повече от 2 милиона души (т.е., приблизително 1% от населението). Истинският процент на хората с алкохолен хепатит, особено при неговите леки форми не е известен, тъй като пациентите могат да бъдат асимптоматични и никога не търсят лекарска помощ. Разпространението на алкохолния хепатит е различно в отделните страни. В Западното полукълбо, при чернодробни биопсии, които са извършени при хора, които пият от умерено до големи количества алкохол и са асимптоматични, разпространението на алкохолни хепатит бе установено, че е около 25-30%.

Повечето хора, които са алкохолици, не развиват тежко или прогресивно чернодробно увреждане. Само една малка част от тях развиват чернодробно заболяване.

Лекият алкохолен хепатит е доброкачествено нарушение с незначителна краткосрочна смъртност. Въпреки това, когато алкохолният хепатит е с достатъчна тежест, така че да причини чернодробна енцефалопатия, жълтеница, или коагулопатия, смъртността може да бъде значителна.

Като цяло за 30-дневен период - смъртността при пациенти, хоспитализирани с алкохолен хепатит е приблизително 15%, но въпреки това, при пациенти с тежко чернодробно заболяване, процентите надхвърлят 50%. При пациенти, при които липсват енцефалопатия, жълтеница, или коагулопатия, за 30-дневния период смъртноста е по-малко от 5%. Като цяло, за 1-година процентът смъртност след хоспитализация за алкохолен хепатит е приблизително 40%.

В едно скорошно изследване (2005г.), общата смъртност сред пациентите с тежък алкохолен хепатит е била 66%. Възрастта, белите кръвни телца, протромбиновото време (PT) и женския пол са били независими рискови фактори за лошите резултати.

Дългосрочната прогноза зависи силно от това дали пациентите са с установена цироза и дали те продължават да пият. С въздържание, пациенти с алкохолен хепатит проявяват постепенно подобрение на чернодробната функция от месеци до година и хистологичните данни на активния алкохолен хепатит се подобряват. Ако продължава злоупотребата с алкохол, алкохолният хепатит неизменно преминава в цироза.

Жените са по-податливи от мъжете на нежеланите ефекти на алкохола. Жените развиват алкохолен хепатит след по-кратък период и при по-малки количества при злоупотребата с алкохол, отколкото мъжете. Алкохолният хепатит напредва по-бързо при жените, отколкото при мъжете.

Очакваната минимална дневна доза чист етанол, необходими за развитието на цироза е 40 грама за мъжете и 20 грама за жените на възраст над 15-20 години. Освен това, за пациентите, които продължават да пият след диагностицирането на алкохолни чернодробни заболявания, на 5-годишната преживяемост процента е приблизително 30% при жените в сравнение с 70% за мъжете. Може би хормоналното влияние върху метаболизма на алкохола или на широко разпространените имунологични отклонения са отговорни за различията, описани в разпространението на алкохолното увреждане на черния дроб между мъжете и жените. 

Честата употреба на алкохол, е предпоставка за развитието на алкохолен хепатит. Историята обикновено е очевидна, но въпреки това, при някои пациенти, употребата на алкохол може да бъде прикрита. Пациенти с клинично симптоматичен алкохолен хепатит обикновено се представят с неспецифични симптоми на гадене, неразположение, както и ниска температура. Клиничното представяне може да бъде с усложнения от нарушена чернодробна функция или портална хипертония, кръвоизливи вследствие на разширени вени, объркване и сънливост от чернодробна енцефалопатия, или повишена коремна обиколка от асцит. Диагнозата на алкохолния хепатит е ясна и не изисква допълнителни диагностични изследвания при пациенти с история на злоупотреба с алкохол, типични симптоми и физически данни, данни за функционално увреждане на черния дроб и високи нива на чернодробните ензими. При леки случаи на алкохолни хепатит, лека елевация на аминотрансферазата (AST) ниво може да е само диагностична следа. Пациентите с алкохолен хепатит са често фибрилни с тахикардия. Черният дроб е обикновено увеличен, често с лека чернодробна болезненост. Хепатомегалия може да се получи вследствие на стеатозата и уголемяването на хепатоцитите. Прояви на чернодробна недостатъчност или портална хипертония могат да включват иктер с потъмняване на урината, увеличение на далака, периферни отоци (което показва наличието на асцит).

Източници:

1. Horie Y, Ishii H, Hibi T. Severe alcoholic hepatitis in Japan: prognosis and therapy. Alcohol Clin Exp Res. Dec 2005;29(12 Suppl):251S-8S.
2. Mathurin P. Corticosteroids for alcoholic hepatitis--what's next?. J Hepatol. Sep 2005;43(3):526-33.
3. Alcohol, British Liver Trust
4. Alcoholic Hepatitis 

Коментирай статията тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1693.0