Днес лекарите използват един универсален подход за лечение на рак на черния дроб, без значение дали той е в резултат от хепатит B или C. Въпреки това, едно ново проучване, представено през м. май по време на срещата на  American Society of Clinical Oncology, установява че ракът на черния дроб, причинен от вируса на хепатит B (HBV) изисква агресивно лечение. Тези данни могат да ускорят разработването на нов план за лечение на HBV чернодробен рак. Изследователите стигнали до това заключение, след наблюдение на развитието на болестта и процента на оцеляване при 815 пациента с рак на черния дроб, причинен от HBV или с HCV, лекувани в University of Texas M. D. Anderson Cancer Center, в периода между 1992 г. и 2011 г. HBV (ДНК вирус) и HCV (РНК вирус) инфектират черния дроб по различен начин. Изследователите открили, че пациентите с HBV развили по-агресивен рак на черния дроб на по-ранна възраст.
 

В сравнение с пациентите с хепатит С, пациентите с хепатит В:

 • имат по-високи нива на алфафетопротеин (AFP); маркер, който показва наличие на тумори
 • имат по-големи тумори
 • често имат портална тромбоза -запушване на съда, която доставя кръв към черния дроб от червата

Въпреки това, пациентите с хепатит С и чернодробен рак, имат по-високи нива на развитие на цироза, употребявали са повече алкохол и цигари и диабет, отколкото пациентите с хепатит В. Средният процент на оцеляване за пациентите с хепатит В е 9,3 месеца след поставяне на диагнозата рак на черния дроб, в сравнение с 10,9 месеца при пациентите с хепатит С. Според подобна на тази статия, публикувана в медицинското списание Oncology, около 700 000 пациенти се диагностицират с рак на черния дроб всяка година в световен мащаб; повече от две трети от новите случаи са в резултат от HBV. Знаейки, че ракът, причинен с хепатит В е по-агресивен, експертите смятат, че трябва да се създадат нови, ускорени планове за лечение на пациентите, след първоначалното им диагностициране. "Това изследване предоставя повече доказателства, че бъдещите клинични изследвания трябва разделят хората според типа хепатит, което ще спомогне за създаване на по-добри лекарства и персонализирани методи на лечение," обяснява изследователят Ахмед Касеб.

 

 

"Здравите" пациенти, които имат цироза и нисък вирусен товар трябва ли да се лекуват? Абсолютно, казват експертите в медицинското списание Hepatology. Днес не съществуват ясни медицински насоки дали пациенти с компенсирана цироза трябва да се лекуват. Те имат белези на чернодробно увреждане и фиброза, но не достатъчно тежки, за да попречат на функцията на черния дроб; могат да имат нисък вирусен товар (HBV DNA) и нормални нива на аланин трансаминаза (ALT), които не показват увреждане на черния дроб. Въпреки здравословните признаци, корейски изследователи твърдят, че тези пациенти остават изложени на висок риск от рак на черния дроб и се нуждаят от лечение. Учените проследили 385 нелекувани пациенти с привидно доброкачествена цироза (средна възраст 51; 66% мъже) в продължение на почти шест години и открили, че 9,6% са развили рак на черния дроб, въпреки ниския си вирусен товар. Изследователите определят петгодишния риск от рак на черния дроб като:

 

• 2,2 % при пациенти с неоткриваем вирусен товар

• 8 % при пациенти с нисък вирусен товар и нормални нива на АЛАТ

• 14 % при пациенти с нисък вирусен товар, но повишени ALT нива

 

По време на шестгодишното проучване, 126 пациенти са имали повишаване на вирусния товар над 2000 IU / мл; 77 от тези пациенти са били лекувани с антивирусни средства.

• Пациентите, лекувани с антивирусни препарати са имали заболеваемост от рак са 1,4%

• Нелекуваните пациенти, които продължават да имат нисък вирусен товар, но са развили рак, са 8,8%
• Нелекуваните пациенти с временни покачвания на виремията, развили рак, са 13,3%

 

"Пациентите с компенсирана цироза и откриваем нисък вирусен товар не са с нисък риск от развитие на рак; антивирусното лечение намалява риска, което показва, че навременното лечение следва да се има в предвид при такива пациенти." пишат изследователите.

 

 

Германски изследователи проследили 21 пациента на средна възраст, които са спрели лечението с антивирусния препарат тенофовир (Viread) след четири години и са установили, че повечето са добре, като дори двама пациенти са загубили HBsAg. Всички участници в изследването са имали HBeAg „-“. Всички са били с неоткриваем вирусен товар и нормални нива на ALT, което показва липса на увреждане на черния дроб, по време на четирите си години на тенофовир. След спирането му, само 3-ма от 21 пациента е трябвало да започнат отново терапията си, поради покачващият се вирусен товар и увреждане на черния дроб. В изследването са участвали 42 пациента, 21 от които са спрели терапията и 21, които са продължили като контролна група. И двете групи са сходни по възраст и повечето са от мъжки пол. Според доклада, представен на 50-та конференция на  Европейска асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), всички пациенти, които са прекъснали лечението, са имали откриваеми, но ниски (2,000 IU / мл.) нива на HBV DNA; с минимално увеличение на АЛТ, с изключение на 3-мата пациенти, които са започнали отново терапията. Какво е важното обаче? Забележителни спадове в нивата на HBsAg след спиране на лечението; двама от пациентите са загубили HBsAg напълно. В контраст, нито един от пациентите от контролната група, които продължават своето лечение, не е имал спад в нивата на HBsAg. Макар че остава неясно кога е безопасно пациентите да спрат тенофовир, това проучване е установява, че почти всички пациенти спрели тенофовир след четири години имат неоткриваем вирусен товар, нямат увреждане на черния дроб, остават здрави и не се нуждаят от допълнително лечение.

 

 

 Тенофовир се оказва много ефективен при понижаване на вирусния товар и предотвратяване на инфекция на новородени при 48 бременни жени с HBV, които са развили резистентност към антивирусния препарат ламивудин (EpivirHBV) преди бременността им. Според проучването, представено на EASL, колкото по-рано се започне тенофовир, толкова по-ефективно е понижаването на вирусния товар, докато настъпи време за раждането. Новородените са с висок риск от заразяване, ако майките им имат високи нива на HBV DNA в кръвта и телесните си течности. Като цяло, тенофовир понижава вирусния товар при жените петкратно. Изследователи в Китай съобщават, че са започнали лечение с тенофовир между 24 и 28 гестационна седмица. Други проучвания
показват, че ранното лечение на бременни жени е безопасно и много ефективно за понижаване на вирусния товар. Всички новородени са имунизирани и са получили HBIG- антитела на хепатит В след раждането, за да бъдат допълнително предпазени от евентуална инфекция с хепатит В. При повторно изследване, 12 месеца след раждането, нито едно от бебетата не е било HBV „+“.

 

 

 

 Изследователите може би най-накрая са открили защо новородени и малки деца са предразположени към развитие на хронично инфектиране с хепатит В, докато обикновено възрастните изчистват бързо вируса след остра инфекция. Британски учени съобщават, че HBV може да се „промъква“ в черния дроб и да инфектира клетките по време на ранното детство, защото специални подтискащи клетки, предназначени за защита на младия черен дроб срещу възпаление, „затварят“ имунните клетки, предотвратявайки тяхната реакция, при която ще атакуват заразените с HBV клетки на черния дроб. В продължение на години, изследователите се опитват да разберат защо една млада имунна система не успява да атакува хепатит В. Тъй като имунната система не реагира, HBV е в състояние да се възпроизведе бързо в черния дроб. Това се нарича "имунно толерантен" фаза. Изследователите пишат в майския брой на Nature Medicine, че подтискащи клетки в черния дроб изключват имунните клетки, които нормално биха атакуват инфекцията, като начин да се защити младия черния дроб от възпаление и увреждане. "Ако можем да стимулираме имунната система и подтиснем тези клетки, инфекцията би могла да изчезне след „взрив“ на имунната активност", предполагат изследователите. "Това може да причини краткотрайно увреждане на черния дроб, но би предотвратило дългосрочно щетите от увреждане и рак на черния дроб, които виждаме при хроничните пациенти. " В своето проучване изследователите сравняват кръвта и тъканните проби от черния дроб на пациенти с хепатит В и здрави участници. Те открили, че пациентите в имунни- толерантната фаза са имали високи нива на гранулоцитни миелоидни подтискащи клетки (gMDSCs) в черния си дроб. Тези клетки подтискат Т-клетките, които са „борците“ на имунната система, като спират достъпа им до хранителни вещества. Супресорните клетки унищожават Т-клетките, които засичат и елиминират инфектираните HBV клетки. Жените в това проучване са имали по-високи нива на gMDSCs.

 

 

 

Някои пациенти с цироза страдат от объркване, слаба памет, безсъние и имат проблеми с шофирането, тъй като техният увреден черен дроб не може да елиминира токсините от кръвта им, което уврежда мозъчната функция. Експертът по хепатит д-р Робърт Гиш, в онлайн списанието Scribd, препоръчва цялостно умствено и физическо тестване на пациентите, за да се постави диагноза на това страдание, наречено чернодробна енцефалопатия. Диета: Dr. Гиш препоръчва диета с достатъчно протеини, за да се избегне загуба на мускулна маса. Нивата на цинк също трябва да бъдат измерени, защото ниският цинк влошава симптомите на енцефалопатия . Пациентите с недостатък на цинк трябва да приемат дневна доза между 50 до 200 мг. Лечение: енцефалопатията се третира с антибиотика рифаксимин (Xifaxan) при доза от 550 мг дневно. Този антибиотик първоначално е бил разработен за диария. Flagyl (Metronidazole) е друг антибиотик, който помага на пациенти с енцефалопатия. Пробиотични добавки: препоръчват се добавки, които обогатяват червата с естествени бактерии, за по-лесно обработване на храната и по-ниско производство на амоняк. Едно скорошно проучване установи, че пробиотиците самостоятелно (без антибиотици ) са ефективни за предотвратяване развитието на енцефалопатия при 160 пациенти с цироза в продължение на девет месеца. Пробиотиците в капсули, работят чрез повишаване на производството на някои микроорганизми, които пък намаляват производството на амоняк. Проучването установява, че двойно повече пациенти са развили енцефалопатия, в сравнение с пациентите, които са приемали пробиотични добавки. Не приемайте NeoFradin, Neo-Rx (Neomycin). Neomycin, също променя химията и бактериите в червата, но той никога не трябва да се използва, съветва д-р Гиш. "Ако това лекарство се предписва за повече от шест месеца, е необходимо да се проведат слухови тестове, тъй като може да има риск от загуба на слуха. Тези тестове са критично необходими, ако пациентът е на терапия с Lasix (Фуроземид) заедно с Neomycin," пише той.

 

 

Източник: http://www.hbvadvocate.org/news/NewsUpdates_pdf/News_Review_2015/HBJ-12.6.pdf