Хепатит С се открива при около 0.15% от децата на възраст 6-11 години, и 0.4% при 12-19 годишните. Изчислено е, че между 23 000 и 46 000 деца в Америка живеят с хепатит С.

Точният брой не е известен, тъй като децата не преминават рутинни изследвания. Преди 1992 г. най-честият начин за заразяване е бил кръвопреливане и трансплантации, но от тогава кръвните продукти се изследват и няма такава опасност. Сега най-честите причини за заразяване са предаването от майка на дете, а при тийнеджърите-споделянето на принадлежности за инжектиране на наркотици. Вероятността майка да предаде перинатално хепатит С на своето дете се изчислява на 6%; този процент скача до 10%, ако майката е коинфектирана с хепатит С и HIV. Високият вирусен товар също повишава рискa от перинатално предаване. За съжаление няма ефективни стратегии за справяне с това. Когато едно дете бива родено от майка с хепатит С, при раждането то получава и майчините антитела. По тази причина бебето не се изследва за хепатит С през следващите 18 месеца. Това е периодът, който е нужен на новороденото да се изчисти от получените антитела. Изследване за вирусен товар може да се направи най-рано един месец след раждането, но дори и тогава може да е прекалено рано, поради флуктуациите на вируса по време на острата фаза на инфектирането.

Нека не забравяме, че бебетата имат способност за естествено справяне с инфекциите, затова повечето лекари биха изчакали 18-ия месец, за да тестват за антитела и репликация.

 

 

- деца и юноши с необяснимо повишени чернодробни ензими

- деца в риск от вертикално предаване на HCV

- деца от райони с висока честота на HCV (осиновени, бежанци, имигранти)

- деца и юноши с HIV

- деца и юноши, жертви на сексуално насилие

- юноши с множество сексуални партньори

- подрастващи, които са или са били интревенозни наркомани, дори и да се пробвали само веднъж

- деца и юноши на хемодиализа

- сексуалните партньори на хора, заразени с хепатит С

- деца или юноши, които имат пиърсинг или татуировка

 

 

Хронична инфекция: Приблизително при 75% от децата острата инфекция преминава в хронична. Обикновено прогресията на заболяването протича бавно, но при коло 2% от децата увреждането става по-бързо, което води до фиброза и цироза.

 

Наблюдавай, чакай и защитавай: Бебе, родено от HCV инфектирана майка трябва да получи ваксини за хепатит А и В, за да се предотврати допълнителното увреждане на черния дроб. Хепатит С не се разпространява при всекидневни контакти и инфектираните деца не бива да бъдат ограничавани да посещават училище. Децата трябва да се научат, че не могат да разменят четки за миене на зъби, нокторезачки, самобръсначки и т.н.

Всяко едно лекарство или билка, които детето получава, трябва да бъде прегледано дали е безопасно за черния дроб. Когато детето порасне до необходимата възраст, е нужно да се проведат разговори за безопасен секс, за опасността от използване на наркотици и алкохол. Най-важното обаче е, детето да преминава редовни медицински прегледи.

 

Кога да кажем на детето?: Да кажем на детето, че има хепатит С може да бъде едно от най-трудните решения, които се налага да вземем като родители. Точното време е изключително важно. Нашият съвет: не лъжете детето. Ние имаме чудесен материал, разработен в помощ на родителите: http://hcvadvocate.org/hepatitis/factsheets_pdf/TellChild_HCV.pdf

 

Лечение: Както споменахме вече, повечето деца имат бавна прогресия на заболяването. Тези деца, при които заболяването се развива по-бързо, може би имат нужда от лечение. Решението не е лесно, затова си отговорете на следните въпроси:

- Може ли да се отложи лечението, докато безинтерфероновата терапия бъде одобрена във вашата държава

-  Има ли клинично изпитване за безинтерферонова терапия, което би включило и деца?

-  Вие и детето подготвени ли сте за страничните ефекти от интерферон-базираната терапия?

 

Новите терапии са изключително скъпи- винаги има вероятност вашата застрахователна компания да не пожелае да ги заплати (заб:конкретно за Америка). Към момента стандартът за лечение е пегилиран интерферон+рибавирин при деца над 3 годишна възраст с компенсирана цироза. И отново да кажем- повечето деца имат бавна прогресия на болестта, обикновено трябва да минат десетилетия преди да настъпят сериозни чернодробни увреждания. Дотогава, децата ще станат възрастни и ще бъдат годни за новите безинтерферонови режими, които се доближават до 100% ефективност.

 

Бъдещите инфекции с хепатит С са във възхода си; засягат еднакво мъжете и жените. Като резултат, все повече бременни HCV+ жени ще раждат деца, които също могат да бъдат инфектирани с вируса. За първи път имаме възможността да предотвратим вертикалното заразяване от майка на дете. Директно действащите антивирусни препарати, взимани без рибавирин, са в категоризирани като тип „В“. При хората няма добре контролирани проучвания. Въпреки това, в проучвания с бременни животни, нито майката, нито малките са показали някакви проблеми, свързани с лекарството. Нека се има предвид, че няма правени проучвания с бременни жени, които да са получавали конкретните интерферон и рибавирин свободни режими. Като резултат, има нужда от повече проучвания, които да установят безопасността и ефективността на тези нови лекарства върху майката и новороденото.

 

 

Лежите ли будни до късно, опитвайки се да си отговорите на някои въпроси за хепатит С? Ако да, имате нужди от тези отговори, за да започнете да спите по-добре, Ето защо, този месец ще отговоря на въпроси, които пациентите често ми задават.

 

„Не се засича“ означава, че хепатит С си е отишъл, вероятно завинаги. Объркването идва от това, че вирусният тест не може да измери стойност до нулата. Вирусният товар варира. За пример, тестът Abbott RealTime HCV assay, измерва нива до 12 IU/mL в 0.5 mL кръвна проба. Това означава, че ако имате 12 IU/ml хепатит С във вашата кръв, тестът ще ги измери. Ако имате под 12, тестът няма да ги засеча. В някои случаи, тестът може въобще да не засича вирус. Ако се притеснявате, че имате някакви остатъчни „бройки“ хепатит С, които циркулират във вашето тяло, чакайки деня в който да се превърнат в една разгърнала инфекция, стойте спокойно, това е много малко вероятно. Хепатит С се размножава 3 милиона пъти за един ден, така че „не се засича“ би могло да бъде и „нула“. Изключително малко вероятно е някаква част от вируса да остане във вас, репликирайки се в ниски дози, които не се засичат от тестовете. Всъщност, вирусното ниво започва да се репликира с голяма сила, когато лечението е неуспешно.

 

Всеки тест има свои граници, в които открива хепатит С. Главното обаче е това“ Не се засича=негативен за хепатит С“.

„Засича се“ или реално посочено число=позитивен за хепатит С

 

Не съм видял и едно проучване по темата. Вероятно няма възможност да се реинфектирате от себе си, осовено докато взимате антивирусни препарати. Също така, вероятността вирусът на хепатит С да бъде жизнеспособен върхи вашата четка или други персонални хигиенни инструменти е изключително малка. Освен това, имайки предвид и ниската честота на реинфектиране..всичко това ме кара да мисля, че вероятността да се самозаразите клони към нула. Въпреки това, като пациент знам че понякога просто не вярваме на науката. Не би било излишно да се застраховате и да подмените своите хигиенни пособия. Ако пък те са съвсем нови, може да ги запазите и използвате след няколко месеца, след като сте ги почистили с разтвор на 1 част белина към 10 части вода.

 

Не. Преди, когато лечението беше дълго и се използваше интерферон, имаше ясни признаци, които ни показваха какви са нашите шансове да се излекуваме веднъж завинаги. Сега, с новите директно действащи антивирусни (ДДА) препарати, нещата седят по различен начин. Изследователите от NIH Clinical Center показаха, че ниските нива на виремия в края на лечението не са предиктори за отговора от лечението сред пациентите с хепатит С, лекувани с ДДА. (Обзорът е публикуван в журнала Clinical Infectious Diseases, 2 март, 2015). В това проучване е използван Harvoni, но това правило изглежда важи за всички такива терапии.

Може би защото сте имали повече от един генотип по едно и също време. Когато това се случи, при изследване се отчита доминиращия генотип, но при последващо изследване може да се засече вторият, който се е превърнал в доминиращ. Да имате два генотипа едновременно не е рядкост, някои изследвания твърдят, че се случва при 5-10% от пациентите. Може също така да бъдете заразен едновременно с двата генотипа. Хемофилиците например, които получават кръвни продукти, получени от стотици източници, попадат в рисковата група. Коинфекция-това се случва при хора, които са изложени на заразяване от два независими източника в кратък период от време. Суперинфекция-пациент, при който е установено наличие на хепатит С, но бива инфектиран отново с хепатит С, друг генотип.

Също така, съществува нещо, наречено HCV рекомбинация-два генотипа в един пациент, които помежду си обменят генетичен материал.

 

Ако на теста се засича само един генотип, вашият лекар ще ви лекува според най-подходящото лечение, конкретно за него. Ако обаче се появи втори генотип, е много вероятно вашият лекар да препоръча лечение, което е насочено към лечението на „по-трудния“ генотип.

 

 

 

 

Резултати и заключения: Авторите са създали стратегия, която препоръчва скрининг на всички пациенти, родени в периода 1945-1965 (“бейби бумъри“=“Baby Boomers”) в болнична обстановка, имплементирайки я чрез Американските здравни служби. В проучването са включени 6,140 “бейби бумъри, приведени за хоспитализация в болница в Южен Тексас между 1 декември 2012 г, до 31 януари 2014 г. и проследени до 10 декември 2014 г.

Болницата обслужва предимно пациенти с ниски доходи. Пациентите са били изследвани за антитела и ДНК, и са получили консултация, персонално отношение и насоки за грижи.

Заключение: От всички 3 168 пациенти, подходящо за изследване, 240 или 7.6% са били  положителни за антитела на хепатит С. Повечето пациенти са били мъже, на по-млада възраст, без здравна осигуровка. От тези 240, 214 са били изследвани за HCV RNA, като 134 са дали положителна проба. От тези с хронична фаза на заболяването, 129 (96.3%) са консултирани, 108 (80.6%) са били проследени, а 52-ма (38.8%) са получили и хепатологични грижи. Петима пациенти са започнали терапия.

Стойността на 14 месечната стартова програма е $286,482.  

 

  

Източник: http://hcvadvocate.org/news/NewsUpdates_pdf/Advocate_2015/advocate0915.pdf