архивна статия: HCV Journal – юни 2015

архивна статия-потенциално неактуална информация

 
Автор:Alan Franciscus
 
 
EASL 2015 : кратки отзиви (част 2)
 
 
AbbVie: Ombitasvir/Paritaprevir/Ritonavir за лечение на HCV генотип 1б при японски пациенти със или без цироза: резултати от Gift-i –K Chayama и колеги
 
В настоящото изследване японски пациенти са лекувани с 2D комбинацията на AbbVie (паритапревир/ритонавир плюс омбитасвир), която се приема един път на ден за 12 седмици. Тази схема е различна от 3D комбинацията, която се прилага в САЩ и в другите страни, защо японските пациенти усвояват лекарствата на AbbVie по различен начин. С 2D комбинацията японските пациенти достигат достатъчно високи нива (на излекуване) дори без рибавирин и дасабувир. В изследването са участвали 215 пациента с HCV генотип 1б, от тях 42% са били с цироза и 35% вече са имали предходно лечение. Общият процент на излекуване е 95%. Процентите на излекуване сред тези, които никога не са се подлагали на лечение, както и сред лекуваните преди това (със или без цироза) са подобни. Най-често срещаните странични ефекти са главоболиее, отоци и възпалено гърло.
 
 
NHANES: Напредналата фиброза е често срещана при пациенти, чийто хепатит C не e бил диагностициран: Резултати от Националното изследване на здравето и храненето (NHANES) 2001 – 2012 - P Udompap и колеги
 
Резултатите от това изслeдване са обявявани и на предишни конференции, но има смисъл да се коментират отново. Националното изследване на здравето и храненето (NHANES) използва данни от група от 62 000 възрастни американци, от които 45 000 са изследвани за антитела срещу вируса на хепатит С – 591 от тях са с положителен резултат за антитела, а от тях 420 са с положителен резултат за вирусно натоварване HCV RNA. От 420 с хроничен хепатит С, 1 от 10 има цироза, а 1 от 5 напреднала фиброза. Около 50% не са знаели, че имат хепатит C.
 
Коментари: Този резултат доказва валидността на препоръката да бъде изследвано “бейби бум” поколението. Това би трябвало да събуди самодоволството сред лекарите и асоциациите и да започнат да изследват бейби бумърите сега. Искаме да изследваме, наблюдаваме, лекуваме и да спасяваме животи.
 
 
Gilead: Лечението с Ledipasvir/Sofosbuvir постига траен вирусологичен отговор (SVR) при пациенти с хроничен хепатит С генотип 4 и 5 - A Abergel и колеги
 
Общо 44 пациента с HCV генотип 4 и 41 пациента с HCV генотип 5 са лекувани с комбинацията от софосбувир и ледипасвир за 12 седмици. И в двете групи пациентите са разделени по равно на такива, които вече са подлагани на лечение ( TE= treatement experienced) и нелекувани досега/терапевтично наивни (TN – treatment naive), както и на такива със и без цироза. Процентът на излекуване при пациентите с HCV генотип 4 e 96% за TN/нелекувани (21 от 22 пациента); TE/лекувани = 91% (20 от 22 пациента); с цироза – 100% (10 от 10 пациента), без цироза – 91 % (31 от 34 пациента). Най-често срещани странични ефекти са умора и главоболие.
Коментари: Това са много високи проценти на излекуване с малко странични ефекти. В САЩ генотип 4 и генотип 5 са много рядко срещани, но в Египет и други части на света генотип 4 е широко разпространен. Генотип 5 се среща най-много в Южна Африка и в някои части на Европа.
 
 
Merck: Клинично изпитване, фаза 3 C-Edgeна терапевтично наивни пациенти на 12-седмичен перорален прием на Grazoprevir (GZR, MK-5172)/Elbasvir (EBR, MK-8742) при пациенти с хроничен хепатит C, генотип 1, 4 или 6
 
Това е фаза 3 на клинично изпитване на едно хапче, приемано веднъж на ден, гразопревир и елбасвир, приемано за 12 седмици. Изследването включва нелекувани досега пациенти (treatment naïve/TN). В изследването участват 421 пациента с HCV генотип 1, 4 или 6. Повечето от участниците са от мъжки пол, бели; 91% са с генотип 1. Приблизително 22% са имали цироза. Общият процент на излекуване е 95% (92% за генотип 1 и 99% за генотип 1б); 100% (36 от 36 пациента) от пациентите с генотип 4 са излекувани; 80% (5 oт 6 пациента) от пациенти с генотип 6 са излекувани. Най-често срещани странични ефекти са главоболие, умора, гадене и болки в ставите. Това са високи проценти на излекуване с малки странични ефекти и това лечение ще бъде добро допълнение към методите на лечение през 2016 г. При хора с генотип 1а, резистентността към NS5A води до повече от 5 пъти спад в чувствителността към елбасвир (протеазен инхибитор). Какво означава това в клиничната практика все още не е известно.
 
 
Хепатит C и болката: част 1
 
Със или без хепатит С всеки изпитва болка от време на време. Ако обаче страдате от хроничен хепатит С е по-вероятно да изпитвате болка. Институтът по медицина (IOM) е изчислил, че около 100 млн американци изпитват болка. Като сравните това с 3 млн. американци, които живеят с HCV, как може да разберете дали HCV е причина за болката.? Тази поредица от две части ще изследва връзката между хепатит C и болката.
 
Наричат хепатит С “тихия убиец”, защото черният дроб е орган, който не се оплаква. Клетките на черния дроб нямат нервни окончания и затова дори при сериозно увреждане на тъканта може да няма болка. Въпреки това липсата на нервни клетки не означава, че не може да има болка в черния дроб (хепаталгия илихепатодиния). Хепаталгията се усеща в дясната горна част на коремната кухина и обикновено е причинена от разтягането на капсулата, обвиваща черния дроб, както и от оплаквания от други органи в близост до черния дроб. Болката в черния дроб не означава, че хепатит С се влошава. Болката може да бъде тъпа, остра, лека, силна, постоянна или периодична. За мен усещането беше като трептене на черния дроб. Мога да го сравня единствено с начина, по който се усещат движенията на бебето в утробата.
Дори да няма дискомфорт в областта на черния дроб, вирусът на хепатит C може да причини болка в други части на тялото. Известни са като извънчернодробни прояви и оплакванията, които най-много се свързват с болка различна от хепаталгия са:
 
- мускулна болка (миалгия
- болка в ставите (артралгия)
- болка в стомахa
 
Тъй като болката е чест симптом на много медицински състояния, първата задача е да се постави медицинска диагноза, за да се намери причината за вашия дискомфорт. Дали HCV е причината или нещо друго? Не е необходимо да е или-или, тъй като при някои хора има повече от една причина за болка. Ако причината е HCV, следващата задача е да се разбере дали вирусът е директна причина за болката или вирусът е причинил вторичен проблем, като криоглобулинемия или автоимунно заболяване.
В случай, че причината е криоглобулинемия, хепатит С кара тялото да произвежда протеини, наречени криоглобулини. Криоглобулините се групират заедно в кръвта, когато са студени и това причинява болка в ставите. Много изследвания показват, че успешното лечение на HCV подобрява и криоглобулинемията. Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) и Американската асоциация на инфекциозните болести (IDSA) силно препоръчват лечение на HCV на хората с криоглобулинемия. Лечението може да помогне на хора с хепатит С и автоимунни заболявания като лупус и ревматоиден артрит.
Ако първичната причина за болката е от HCV, тогава изчистването на вируса елиминира и болките, които той причинява.
 
Лекарства за болка
Острата болка е краткотрайна и най-лесна за преодоляване. Има голям избор от болкоуспокоителни, които се продават със или без рецепта. Тези лекарства обикновено са ефикасни при остра болка, защото пациентите не ги пият за дълъг период от време, тъй като проблемът, който причинява болката обикновено изчезва. Това не означава, че болкоуспокоителните не крият рискове, особено за черния дроб. Рискът се увеличава, ако черният дроб е силно увреден от HCV. Когато обаче пациент с хепатит C има добре функциониращ черен дроб, повечето лекари не се притесняват да предпишат болкоуспокоителни за кратък срок при състояния, при които е неизбежно, като сериозни наранявания и при операция. Рискът за черния дроб е малък и е нехуманно и неоправдано от медицинска гледна точка да не се облекчи болката. Много по-голям проблем е хроничната болка или болка, която продължава повече от три месеца (според някои експерти 6 месеца). Хроничната болка влияе на тялото, ума и духа и може да промени живота ви. Колкото по-силна е болката, толкова по-голяма е трансформацията. Но не хубавата трансформация като от гъсеница да се превърнеш в пеперуда; по-скоро от пеперуда в чудовище. Хората с хепатит С, които изпитвт болка се сблъскват с проблема да открият болкоуспокоително, което не уврежда допълнително черния им дроб. За щастие има голям избор от лекарства и способи за контролиране на болката. Този месец ще се спрем на лекарствата срещу болка. Следващя месец ще разгледаме способите за справяне с болката без лекарства.
 
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (NSAIDS)
Ацетаминофен (Тиленол) е един от най-широко разпространените аналгетици. Познат като парацетамол в Европа, ацетаминофенът е чудесен при главоболие, температура и лека болка. Технически ацетаминофенът e противовъзпалително лекарствено средство, но ефектът му не е толкова добър, колкото на други лекарства като ибупрофена. Ацетаминофенът е едно от най-безопасните лекарства, дори при чернодробни заболявания. В малки дози той е безвреден. Ацетаминофенът обаче може да причини остро чернодробно увреждане и смърт от чернодробна недостатъчност при количества само два пъти по-големи от максимално препоръчваната доза. Големият проблем е, че ацетаминофен се добавя към много лекарствени препарати. Има го в лекарства за настинки, главоболие, болка, безсъние, проблеми със синусите и ПМС. Ако не вземете под внимание този факт, може да приемете токсична доза.
 
За повече информация прочетете Ацетаминофен: безопасен или безвреден? (HCV Advocate, февруари 2014): http://hcvadvocate.org/news/newsLetter/2014/advocate0214.html#2
 
В САЩ близо 50 милиона души приемат ацетаминофен всяка седмица, а над 25 млрд. дози се продават годишно. Малко над 300 души годишно умират от употребата на ацетаминофен, като почти във всички случаи става дума за свръхдоза (опити за самоубийство). Хепатотоксичността на ацетаминофена най-често се появява след опит за самоубийство при употреба на над 7.5 гр, но по-често при прием на повече от 15 гр. като единична свръхдоза.
 
Аспирин е вероятно най-често употребяваният аналгетик и температуро-понижаващо лекарство в света. В малки дози (81 мг) аспирин се използва, за да намали риска от инфаркт и може да предотврати вторичен сърдечен удар. Ежедневната употреба на аспирин вече не се препоръчва за превенция на сърдечни заболявания освен ако няма предшестващо състояние. В големи дози аспиринът може да увреди черния дроб. Увреждането обаче не е от токсичността, както при големи дози ацетаминофен. Големият риск при аспирина е от стомашно-чревен кръвоизлив. Много повече хора годишно страдат от увреждане от аспирин, отколкото от ацетаминофен. Изследванията за смъртност и заболевамост са оскъдни, но се оказва, че има 10 пъти повече смъртни случаи и хоспитализации от употреба на противовъзпалителни лекарства отколкото от ацетаминофен. Усложнения могат да настъпят дори при малки дози, а рискът става по-голям с увеличението на възрастта.
Можем да обобщим, че нестеродините противовъзпалителни препарати, които се продават без рецепта, са лекарства като ибупрофен  (Advil, Motrin) и напроксен (Alleve). Тези лекарства се използват при лека до умерена болка и възпаление. Близо 30 милиона американци приемат противовъзпалителни препарати всяка година. Тези лекарства рядко причиняват проблеми с черния дроб, но крият други рискове като увреждане на бъбреците и стомашночревния тракт.  Съществуват и много противовъзпалителни препарати, които се продават само с рецепта.
 
Опиоиди
Опиоидите са лекарства близки до структурата на естествените растителни алкалоиди, които се намират в опиума. Съществуват естествени и синтетични опиоиди и много лекарства в тази категория. Най-често предписваните опиоиди за болка са кодеин, хидрокодон (Vicodin) и оксикодон (Oxycontin). За разлика от противовъзпалителните лекарства, при опиоидите има голям риск от развиване на зависимост и злоупотреба. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) над 16 000 души годишно в САЩ умират от свръхдоза болкоуспокоителни, продавани с рецепта. Това е приблизително 44 човека на ден. Опиоидите сами по себе си не увреждат черния дроб. Понякога обаче опиоидите имат добавен ацетаминофен и по-големи дози могат да увредят черния дроб. Американската администрация по храни и лекарства препоръчва лекарите да не използват опиоиди, при които съдържанието на ацетаминофен е повече от 325 мг на доза.
Употребата на опиоиди се свързва с лоши новини напоследък. Заразяването с хепатит С се увеличава с тревожни темпове сред млади хора най-вече в Кентъки, Тенеси, Вирджиния и Западна Вирджиния. Използването на общи игли при злоупотреба с опиоиди допълнително увеличава броя на заразените. Друга причина опиоидите да имат лоша слава е начинът, по който се предписват. В някои случаи се предписват в по-големи дози от необходимото. Също толкова лошо е, че понякога се предписват в недостатъчни дози и оставят пациентите да страдат. Няма да се задълбочавам повече в този дебат, но за тези, които търсят добре написана информация по темата, горещо препоръчвам книгата на Джуди Формън “А Nation in Pain” (http://www.amazon.com/Nation-Pain-Healing-Biggest-Problem/dp/0190231793).
 
Какво предстои
Когато става дума за справяне с болката изборът не е само между лекарства продавани с рецепта или без рецепта. Следващия месец ще представя информация за ефективни алтернативи като медицинска марихуана и техники за справяне с болката без лекарства, включително ефикасна техника, която може да ви изненада.
 
Лусинда К. Портър e дългогодишен сътрудник на HCV Advocate и автор на книгите “Free from Hepatitis C” и “Hepatitis C One Step at a Time”. Блогът й е www.LucindaPorterRN.com