HBV и HCV коинфекция

Автор: Alan Franciscus
Дата: март 2010
 
Има много прилики между вирусите на хепатит B (HBV) и хепатит С (HCV). И двата вируса атакуват и увреждат главно черния дроб. Вирусите се предават по кръвен път и най-рисковите групи си приличат. Международните проучвания са установили, че честотата на срещане на коинфекцията с хроничен хепатит B (HBV) и хепатит С (HCV) варира някъде между 10 и 15%. Относно честотата на срещане на коинфекцията с хепатит B (HBV) и хепатит С (HCV) в Америка се знае малко, защото досега са провеждани само няколко изследвания. Едно ново изследване, наскоро публикувано в списание „Хепатология”, озаглавено „Хепатит В инфекция при американци с хроничен хепатит С: Разпространение, расови/етнически различия и вирусни взаимодействия”1 ще ни предложи едно по-добро виждане за разпространението на ко-инфекцията с вирусите на хепатит B (HBV) и хепатит С (HCV) в САЩ и факторите, които повишават вероятността за заразяване с двата вируса.
 
Изследването
 
Това е едно независимо изследване, проведено от Администрацията за Ветерани New York Harbor Healthcare System и болница Bellevue, които се намират в Ню Йорк. Проучването се е провело от септември 1998 до юли 2004. Пациенти, които са ХИВ позитивни или такива, които предварително са лекувани от HBV или HCV, са изключени от изследването. В проучването са включени общо 1257 пациента с хроничен хепатит С. Повечето участници са били мъже, като включените пациенти се различавали по расов и етнически признак.
 
Както се и очакваше, най-често срещаният рисков фактор за заразяване с HCV е венозният прием на наркотици. Около ½ от участниците в проучването са потвърдили, че са имали повече от 25 сексуални партньора и по-голямата част от участниците са били заразени с хепатит С, генотип 1.
 
Всички участници в проучването са изследвани за HBV - изследването включва вирусни маркери и маркери за антитела за предишни, настоящи и прекарани инфекции. При 773 души (61.5 %) е установено наличието на маркери от предишна HBV инфекция, но те са успели да изчистят HBV инфекцията, а при 73 души (5.8 %) е констатирана коинфекция с хроничен HBV и HCV. 
 
Факторите, които увеличават вероятността от наличието на хронична HBV и HCV коинфекция, включват пациенти на възраст под 40 години, представители на азиатската раса, венозна употреба на наркотици, и по-голям брой сексуални партньри.
 
Направени са чернодробни биопсии на 26 пациента с хронична HBV/HCV инфекция и на 658 пациента с хронична HCV моноинфекция. При хората, които са заразени с хроничен HBV и HCV, е установена по-тежка прогресия на болестта като при тях има по-голяма вероятност да достигнат по-бързо до по-висока степен на фиброза/цироза, по-тежка стеатоза, както и са с повишен риск да развият рак на черния дроб.
 
Конкретните ограничения на изследването са, че участниците са предимно мъже и че е проведено в една и съща географска област – Ню Йорк.
 
Дават се ясни съвети към хората с хепатит С - да се изследват за хепатит В, и ако е небходимо – да се ваксинират. Някак си е изненадващо, че се констатира заразяване с хепатит В при толкова много хора, които са HCV позитивни, особено в Администрацията на Ветераните, където стандартните изисквания за изследвания, грижи и лечение са по-добри отколкото тези, които се предоставят на останалата част от населението.
 
Авторите отчитат, чe „заразяването с HBV е сериозен здравен проблем и е основна причина за увреждане на черния дроб при американци с хроничен HCV”, и че няма съществуващи насоки и препоръки (guidelines) за контролирането и лечението на хронична коинфекция с хепатит В и хепатит С.
 
Авторите правят следните препоръки:
 
·        Необходимо е обществото и лекарите да са добре осведомени, с оглед констатирането, оценката и лечението на хора, при които има сериозен риск за хронична коинфекция с хепатит В и хепатит С.
·        Необходимо е да бъдат проведени повече проучвания, за да се определи разпространението на хронична коинфекция с хепатит В и хепатит С в Америка.
·        Нужни са допълнителни научни проучвания с оглед по-доброто разбиране как точно си взаимодействат вирусите и как си влияят един на друг.
 
Авторите също така достигат до заключението, че на пациенти с хронична хепатит В и хепатит С коинфекция, трябва да бъде предложена чернодробна биопсия, агресивно лечение на доминиращия от двата вируса, а също така да бъдат скринирани за рак на черния дроб.
 
1Edmund J. Bini and Ponni V. Perumalswami, Hepatology, Vol 51, No. 1, 2010.
 
Прилики и разлики между HBV и HCV:
 
Предаване
HBV:  Вирусът на хепатит В се предава най-вече по кръвен път или посредством контакт с телесни течности като сперма и вагинални секрети. Факторите, които повишават риска от предаване на HBV и рисковите групи са:
·        Бебета, родени от HBV заразени майки;
·        Сексуални контакти с лице, заразено с HBV;
·        Татуировки и пиърсинг; услуги, които се извършват в салоните за красота (където се стига до манипулации, при които е възможно да се пусне кръв);
·        Обща употреба на игли и инструменти, инфектирани с HBV;
·        Обща употреба на инфектирани с HBV вещи за лична хигиена (самобръсначки, четки за зъби);
·        Контакт със заразена кръв или убождане с игли (здравни работници);
·        Хапане и драскане между деца;
·        Хемодиализа (филтриране на кръвта)
·        Кърменето се счита за безопасно и се препоръчва. Ако майката е HBV позитивна и на бебето е поставена ваксина за хепатит В в рамките на 12 часа от раждането, кърменето се счита за безопасно.
 
Вирусът на хепатит В може да живее извън тялото в продължение най-малко на 7 дни.
 
HCV:
Хепатит С се предава главно по кръвен път. Най-честите рискови фактори са:
·        Обща употреба на игли и инструменти, заразени с HCV. 
·        Кръвопреливане или трансплантация на органи, извършена преди 1992 год.
·        Получаване на кръвосъсирващи фактори преди 1987 год.
·        Бебета, родени от майки, заразени с HCV.
·        Татуировки или пиърсинг; услуги в салоните са красота (където се стига до манипулации, при които е възможно да се пусне кръв).
·        Груб секс или секс, при който се стига до пускане на кръв с човек, заразен с HCV.
·        Здравни работници, при които има пряк контакт с кръв или инциденти с убождане.
·        Кърменето се счита за безопасно и е препоръчително.
 
Вирусът на хепатит С може да живее извън тялото най-малко 16 часа, но не по-дълго от 4 дни.
 
Превенция
 
Предпазването от хепатит В и С става посредством стандартните мерки за предпазване от заразяване с патогени, предавани по кръвен път, както и с практикуване на безопасен секс. Ваксинирането срещу хепатит В е един от най-ефективните начини за предпазване. Понастоящем все още няма ваксина срещу хепатит С. Всички лица с хепатит С трябва да се изследват и да се ваксинират срещу хепатит Б, ако са податливи на ваксината и успеят да изградят висок титър на антителата.
 
·        HBV:  Процентът на остра и преминаваща в хронична HBV инфекция при възрастните е 5 до 6%. 
·        HCV:  Процентът на остра и преминаваща в хронична HBV инфекция при възрастните е до ~ 80%.
 
От майка на дете
 
HBV: Предаването на хроничния хепатит В от майка на дете може да се появи при 90% от бебетата, родени от майки, заразени с хепатит В, но процентът на хронифициране може да бъда намален до 10% посредством поставяне на имуно глобулин на детето и започване на серията от ваксини срещу хепатит В не по-късно от 12 часа след раждането. Всяка бременна жена в САЩ трябва да бъде изследвана за хепатит В. Има няколко нови изследвания, които проследяват лечението на бременни от хепатит В жени с лекарства за хепатит B, които целят намаляване на риска от предаване на вируса на бебето.
 
HCV: Процентът на предаване на хепатит С от майка на дете е около 5-6% и все още няма известни лекарства или процедури, които могат да намалят риска от предаване на вируса на бебето. Бременните жени с хепатит С не могат да започнат лечение с настоящите лекарства за хепатит С, защото рискът от потенциални малформации е много висок.
 
Прогресия на болестта
 
HBV: Установено е, че всяка година в САЩ умират между 3000 и 4000 души, вследствие на усложнения от хепатит В – 70% от смъртните случаи при хроничен хепатит В са причинени от рак на черния дроб. Развитието на хроничния хепатит B до едно сериозно влошаване може да включва цироза, чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб при 15-20 % от случаите. Факторите, за които се вярва, че увеличават вероятността да се стигне до по-тежко прогресиране на болестта са следните: мъжки пол, напреднала възраст, употреба на алкохол, и тютюнопушене. Други фактори са: постоянен висок HBV DNA (вирусен товар), коинфекция с HIV или HDV, и високи нива на АЛАТ. Една коинфекция с HIV също повишава риска от влошаване на болестта.
 
HCV:
Установено е, че всяка година в САЩ 10 000 души умират от усложнения вследствие на хроничен хепатит С. Има много фактори, които повишават вероятността от по-тежка прогресия на заболяването.
 
Лечение
 
HBV: Лечението на хроничен хепатит B е един сложен процес, които изисква взимането впредвид на много фактори, като нивото на HBV DNA (вирусния товар), степента на чернодробно увреждане, и генотипа. Съвременните лекарства са тeнофовир, ентекавир, пегилиран интерферон (Пегасис), ламивудин, адефовир, телбивудин. Някои лекарства са по-ефикасни и водят до ниско ниво на поява на резистентност спрямо съответното лекарство - тeнофовир, ентекавир, пегилиран интерферон (Пегасис) - и се препоръчват като първа линия на лечение. Страничните ефекти на лекарствата срещу хепатит В (с изключение на пегилирания интерферон) са леки. Лекарствата се вземат за кратък или дълъг период, в зависимост от отговора на лечението или развиването на резистентност спрямо съответното лекарство.
 
HCV:  Лечението на хроничен хепатит С се базира на няколко фактора, включително степента на чернодробно увреждане и предикторите (предксзващите фактори) за отговора на лечението. Лекарствата срещу HCV включват интерферон, пегилиран интерферон, и рибавирин (който се прилага само заедно с интерферон). Съвременният стандарт на лечение е пегилиран интерферон плюс рибавирин. Лечението продължава обикновено 48 седмици за HCV генотип 1, и 24 седмици за генотип 2 и 3. Съвременните лекарства за лечение на хепатит С не водят до резистентност. Страничните ефекти от интерферона и рибавирина са добре описани. Най-честите странични ефекти са болки в мускулите и ставите, безсъние, умора, загуба на апетит, главоболие, стомашно неразположение, депресия, и тревожност.
 
Източник: HBV and HCV Coinfection:
 
Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C