HBV Journal – януари 2015

 

 

Наличието на хроничен хепатит В и близък член на семейството (особено майка), който има чернодробен рак, чувствително повишава риска от поява на рак при пациент с HBV, според доклад в Chinese hepatology journal. Учените са открили, че нивата на чернодробен рак са с 59% по-високи при HBV инфектирани хора, които имат близък с чернодробен рак, отколкото при неинфектирани хора, които нямат роднини с рак.

В проучването са участвали 708 пациенти с хроничен хепатит В и 730 здрави доброволци от гр. Qidong, които са били проследявани два пъти в годината за наличие на чернодробен рак в продължение на 20 години. Честотата на развитие на рак при пациентите с хепатит В е 1244 случая на 100 000 човекогодини, докато при здравите доброволци е 509 случая на 100 000 човекогодини. Учените са открили, че наличието на брат, сестра или баща с чернодробен рак не повишава риска от развитие на рак, но наличието на майка с чернодробен рак оказва влияние. Сред участниците в проучването, които са имали член в семейството си с раково заболяване, 56.52% от тях са били диагностицирани с рак преди да навършат 50 години.

 

На края на 20 годишното проучване, честотата на чернодробен рак е:

-          32.21% при участниците с хепатит В и член на семейството с рак

-          19.80% при участниците с хепатит В, но без близки с рак

-          1.71% при участниците с близък с чернодробен рак, но без те самите да имат хепатит В

-          0.65% при здравите доброволци, които са нямали HBV и близки с чернодробен рак

 

Нови проучвания показват критичната нужда да се изследват пациентите с чернодробен рак за HBV, преди да започнат приема на имуносупресивни  лекарства за химиотерапия. Без превантивно антивирусно лечение, което да държи репликацията на хепатит В под контрол, тези пациенти биха могли да развият животозастрашаваща реактивация на вируса. Съгласно публикация в journal Hepatogastroenterology, това се е случило при 3.3% от пациентите, лекувани за лимфома (рак на кръвта); двама от пациентите са починали от чернодробна недостатъчност в следствие на флеъра (hepatitis b flare).

Лекарствата, които се използват за лечение на мозъчен рак също биха могли да причинят HBV реактивация. Документирани са пет случая на такива пациенти; те са били лекувани с облъчване и с лекарството темозоломомид (тази комбинация забавя растежа на раковите клетки).

В този доклад от Рим е описан случая на мъж, лекуван чрез химиотерапия, облъчване и стероиди за мултиформен глиобластом, често срещан смъртоносен мозъчен тумор. Лекарите не предписват медикаменти за неговия хроничен хепатит В. В рамките на 5 м. пациентът започва да развива симптоми на остър хепатит, тъй като имунната система е отслабена и не е в състояние да държи вируса под контрол. Докторите започват светкавично лечение на 52 годишния пациент с ентекавир (Baraclude). В момента, в който вирусното ниво пада до неоткриваемо, терапията му за мозъчния тумор е възобновена. 

„ До момента са съобщени други четири случая на HBV релапс по време на лечение с темозоломид“ пишат учените.

Китайските изследователи, които пишат доклада, са проследили HBV (+) пациенти, лекувани с един от следните химиопрепарати: ритуксимаб, циклофосфамид, доксорубицин, винкристин и/или преднизон. Те докладват, че ентекавир е по-ефективен, с по-малко странични ефекти, отколкото ламивудин за предотвратяване на HBV реактивацията.

 

 

 

Могат ли пациентите, загубили HBeAg и развили „е“ антитела, да спрат всекидневната си антивирусна терапия, която възпира репликирането на вируса и го държи под контрол?  

Ново проучване, публикувано в декемврийския брой на  Journal of Gastroenterology and Hepatology, предполага, че може би само младите пациенти, чиито HBsAg нива са под 2000 IU/mL, са в състояние да спрат антивирусното лечение. Никой пациент не иска да бъде на доживотна терапия, затова учените работят усилено в посока на това, да открият кои пациенти могат да спрат своето лечение, без риск от релапс на инфекцията. В това проучване, тайландски учени са проследили 157 пациента, които са спрели своето лечение 12 м. или повече, след като са направили сероконверсия (загуба на

HBeAg и поява на anti- HBeAg.). Пациентите са проследени в продължение на 5 години. От тях, 78 са били на лечение с ламивудин, 68 на ентекавир и 11 на телбувидин.  След 5-те години, 57.1% са били с релапс (т.е. HBeAg +). Тези пациенти са били под 40 годишни, с нива на HBsAg под 2,000 IU/mL, когато са спрели своето антивирусно лечение и се счита, че те имат по-нисък процент на релапс.

Учените заключават, че няма полза от 12-те месеца лечение след сероконверсията, както и че и трите антивирусни препарата са еднакво добри, без предимство на единия над другия.  

 

Две групи от лекари обобщават техните предпочитания за лечение на HBeAg (–) и HBeAg (+) пациенти в януарския брой на Journal Liver International.

 

Екип от Италия отговаря на въпроса как лекуват тези пациенти; в момента съществуват две различни стратегии за лечение: краткосрочен курс на лечение с пегилиран интерферон или дългосрочно лечение с антивирусен препарат (ентекавир или тенофовир). Младите пациенти с леко до умерено увреждане на черния дроб могат да се възползват от 48 седмичния курс с интерферон, докато антивирусните препарати биват предпочитани при по-възрастни пациенти, с по-тежко увреждане, тези, които са преминали неуспешен курс на лечение с интерферон или тези, за които страничните ефекти на интерферона са непоносими. Докато антивирусните са ефективни в спирането на вирусната репликация и чернодробното увреждане, все още остава неясно дали предотвратяват чернодробния рак. Те се взимат в продължение на дълги години, има риск от развитие на резистентност и струват скъпо. „ От друга страна, интерфероновата терапия може да доведе до траен вирусологичен отговор при близо четвърт от пациентите, което води до 30-50% загуба на HBsAg при тях. Интересното е, че отговорът към интерферон може да се увеличи, ако се приложи внимателна селекция на пациентите, базирана на възраст, АЛТ, нива на HBV DNA и чрез прилагането на строги правила за ранно приключване на терапията, ако не се постигне желаният спад в HBV DNA и HBsAg" заключават учените.

 

Екип от гръцки учени е сравнил лечението с интерферон и антивирусната терапия при пациентите с високи вирусни нива. Интерфероновото лечение е 48 седмици, с шанс за перманентен краен резултат в около 30% от случаите, а и да не забравяме страничните ефекти, пишат те. Ако пациентите не са развили отговор към терапията до 12 седмица, трябва да бъде прекратено, тъй като те са нон-респондери.

Антивирусните препарати ентекавир и тенофовир постигнат бързо понижение на вирусното ниво с минимален риск от развитие на резистентност, но при тях недостатъците са дългогодишния прием, както и  това, че трябва да се вземат предвид, когато пациентите искат да имат деца.

„Тъй като при антивирусното лечение винаги ще съществуват опасения за безопасността му, както и въпросът със семейното планиране, трябва да се използва внимателно, особено при млади HBeAg (+)пациенти с леко до средно увреждане“.

 

 

Исторически погледнато, чернодробна биопсия е била единственият акуратен инструмент за измерване на чернодробното увреждане при пациенти с хепатит В. Но биопсиите не са перфектни- те са инвазивни, и могат да вземат материал от не-толкова увредена част на черния дроб, давайки фалшива диагноза. Напоследък, лекарите възлагат надежди на нови инструменти за диагностика (Fibroscan)- вид ултразвук, който измерва колко бързо преминават вибрационните вълни през черния дроб. Изследването е безболезнено, отнема няколко минути и дава мигновена диагноза.

В доклад, публикуван в декемврийското издание на Journal of Clinical Gastroenterology and Hepatology, се потвърждава, че Fibroscan е надежден, колкото чернодробната биопсия. Изследване, правено в САЩ, сравнява акуратността на резултатите при над 700 пациента с хепатит В и С, които са имали и чернодробни биопсии, извършени в няколко медицински центъра из цялата страна.

„ … Ние потвърждаваме, че Fibroscan дава точна оценка на чернодробната фиброза при пациенти с хроничен хепатит“ пише в доклада.

Техните резултати показват сходни нива на точност при подобни проучвания, проведени в Европа и Азия.

 

 

 

Проучване на 60 пациента, които са превключили своето лечение от ламивудин + адефовир на тенофовир, е доказало, че антивирусните препарати причиняват лека костно-минерална загуба и бъбречни проблеми.

Италиански учени са наблюдавали такива пациенти в продължение на 3 м., за да видят въздействието на антивирусните препарати върху бъбречната функция. Увредената бъбречна функция има връзка със загубата на костна маса и с недостига на витамин D.

Според публикуваното през декември изследване в Journal of Antimicrobial Chemotherapy, бъбречната функция има колебания в продължение на 6 м. след превключване на терапията и общо 92.6% от пациентите са имали недостиг на вит.D, който е следствие на бъбречните проблеми.

Намалена костна маса е диагностицирана при 52.7% от пациентите (вероятно от терапията с ламивудин+адефовир), повишавайки се до 77.8% на 6-тия месец от терапията с тенофовир. На пациентите са предписани добавки с витамин D.

„ В заключение, пациентите, подложени на терапия с ламивудин плюс адефовир показват загуба на костна тъкан и бъбречни щети," пишат изследователите. Преминаването към тенофовир леко се влошава състоянието им, но то се стабилизира след първите шест месеца. Намалената костна минерална плътност не се влошава при новото лечение с тенофовир," заключават учените.

 

Колко ефективна е имунизацията срещу хепатит В? Проучване на 100 човека от Лагуна бийч, Калифорния, които са се ваксинирали против HBV, показва че нивото на развити защитни антитела, е далеч под това, което обещава производителят на ваксината.

Проучване, публикувано през януари в изданието Biological Research for Nursing, е проследило 100 участника, главно мъже от бялата раса, средна възраст 39 години, които са получили и трите дози ваксини, след което са били изследвани за нивата на anti-HBsAg. Само 78.6% от тях, които са били здрави и не са имали имуносупресивна инфекция като HIV, са образували адекватни нива на защитни антитела.

 

„ Описаните от производителя нива на създаване на антитела са 90-100%, в зависимост от популацията. Това откритие подчертава необходимостта от допълнителни проучвания, които да разкрият пропуските в съществуващите протоколи за ваксиниране, включително при здравните работници, хората на имуносупресивна терапия, както и други високорискови групи от населението‘‘, заключават изследователите.

 

 

Източник: http://www.hbvadvocate.org/news/NewsUpdates_pdf/News_Review_2015/HBJ-12.1.pdf