20/04/2009 - 21:42
HBV Journal - април 2009
Изследване потвърждава рентабилността на пегилирания интерферон като първа линия терапия
Няколко изследвания, представени на конференцията на Азиатско-тихоокеанска асоциация за изучаване на черния дроб в Хонг Конг, утвърждават пегилирания интерферон (Pegasys) като рентабилна първа линия терапия за хронично инфектираните с вируса на хепатит В (НВV). Интерферонът стимулира имунната система да произвежда антитела и да атакува заразените чернодробни клетки.
Едно изследване представено на конференцията показва, че когато нивата на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) намаляват през първите няколко седмици на лечението с интерферон, то шансът за успех и вероятно пълно изчистване на вируса нараства, индикатор за което е неоткриваемият HBsAg и наличието на откриваеми повърхностни антитела.
Интерферонът се прилага един път седмично чрез подкожна инжекция в продължение на 48 седмици. Той е скъп и може да предизвика странични ефекти като депресия и подобни на грип симптоми, ето защо е важно да се определи колкото е възможно по-бързо дали лечението действа.
Едно от изследванията, в което се проследяват пациенти с положителен тест за “е” антиген на хепатит В (HBеAg), установява, че 50% от пациентите, при които нивата на HBsAg са спаднали значително през първите 24 седмици на терапията с интерферон, са успели да постигнат HBeAg сероконверсия - загуба на HBeAg и създаване на “е” антитела. Освен това, около 20% от пациентите със сероконверсия са продължили да чистят HBsAg в рамките на шест месеца след края на терапията.
При HBeAg-негативните пациенти пет години след приключване на лечението с интерферон 12.2% са изчистили HBsAg в сравнение с 3.5% от HBeAg-негативните пациенти, лекувани с антивирусния lamivudine (Epivir-HBV), който разрушава DNAна вируса, възпрепятствайки размножаването му.
На базата на тези резултати изследователите твърдят, че 48-седмичният курс на лечение с пегилиран интерферон представлява една рентабилна първа линия терапия.
Един материал, публикуван в списанието Gastroenterology, м.март 2009 г. от международен изследователски екип потвърждава ценността на интерферона при HBeAg-негативни пациенти. Тяхното тригодишно изследване е установило, че ползите от 48-седмична терапия с интерферон, включително ниския вирусен товар и липсата на признаци за чернодробно увреждане, са се задържали до три години в 25% от лекуваните пациенти. “Повишеният процент на изчистване на HBsAg при пациенти с HBeAg-негативен хроничен хепатит В подкрепя употребата на пегинтерферон алфа-2а като първа линия терапия,” пишат те.
Комбинираната терапия Lamivudine-Интерферон не води до допълнителни предимства
Продължава изследователската работа с цел да се установи дали комбинацията от антивирусен препарат плюс интерферон би дала на лекарите по-мощно средство за лечение. Едно скорошно изследване от Гърция, обаче, публикувано в Medical Science Monitor, февруари 2009 г. не е установило допълнителна полза от добавянето на lamivudine към интерферон терапията на HBeAg-негативни пациенти.
Учените лекували общо 126 пациенти с пегилиран интерферон в продължение на 48 седмици, като 90 от тях били лекувани също и с lamivudine.
В края на 48-седмичния период на лечение чернодробното възпаление и нивата на аланин аминотрансфераза (ALT) - които нарастват при появата на чернодробно увреждане - са били по-ниски при пациентите, които получавали само интерферон, въпреки че HBV DNA е била по-висока. Към 72-та седмица вирусният товар, възпалението и нивата на ALT са били сходни и при двете групи.
И докато изследването потвърждава ползотворния ефект от терапията с интерферон при HBeAg-отрицателни пациенти, то още веднъж показва, че комбинираното лечение няма някакви допълнителни предимства.
Терапията с интерферон изглежда предотвратява или забавя чернодробния рак при пациенти с хепатит В
Наскоро критици на Националния Институт по Здравеопазване (NationalHealthInstitute) разкритикуваха лекарите, лекуващи хепатит В, че не са осигурили данни, потвърждаващи дългосрочната ефективност на лечението на хепатит В. В едно ново изследване, публикувано в Journal of Viral Hepatitis, м.април 2009 г., китайски изследователи са проучили многобройни изследвания, за да преценят ефикасността на интерферон терапията за предотвратяване на рака на черния дроб.
Дванадесет клинични контролирани изпитания, обхващащи 2,082 пациенти, са сравнили риска от цироза и рак на черния дроб при пациенти, лекувани с интерферон, и при нелекувани пациенти.
Те установяват, че относителният риск от цироза и рак на черния дроб е по-нисък при лекуваната група и потвърждават, че интерферон терапията “предотвратява или забавя развитието на чернодробна цироза и рак при пациенти с хроничен хепатит В.”
HBV инфекцията може да намали фертилността при мъжете
Китайски изследователи съобщават в списанието Human Reproduction, м.март 2009 г., че НВV инфекцията може да забави спермата.
Повърхностният антиген, вирусният протеин на хепатит В обграждащ вируса, е установен в големи количества, включително в кръвта и другите телесни течности. Според изследователите повърхностният антиген явно възпрепятства движението на спермата и следователно намалява фертилността.
Процентът на фертилизация (оплождане) на спермата, примесена с HBsAg, намалява до 40% в сравнение с 90% фертилизационен индекс на сперма без HBsAg.
Чернодробната биопсия си остава най-добрият начин да се определи дали се налага лечение
Изследователи изказват съмнение, че определянето само на нивата на вирусния товар (HBV DNA) и ALT е достатъчно за да се направи преценка дали даден пациент трябва да бъде лекуван.
Лекарите са извършили чернодробни биопсии на 52 HBeAg-негативни пациенти с нисък вирусен товар и нормални, или леко завишени, нива на ALT - пациенти, които обикновено не се считат за кандидати за лечение.
Според едно египетско проучване, обаче, публикувано в AmericanJournalofGastroenterology, март 2009 г., при направената от тях биопсия на 46 пациенти-мъже и шест жени-пациентки, в 26% от пациентите с нисък вирусен товар и 53% от пациентите с умерено завишени нива на ALT е установена значителна фиброза (чернодробно възпаление). Изследователите са използвали новите, по-ниски нива за ALT от 30 I/U за мъжете и 19 I/U за жените, и въпреки това биопсията е открила недиагностицирано преди това увреждане на черния дроб. Всъщност използването на заниженото ниво на ALT увеличава броя на кандидатите за лечение сред пациентите само с 4%. Резултатите от чернодробната биопсия, обаче показват че 55.8% от пациентите трябва да бъдат лекувани.
Когато трябва да се вземе решение за лечение на HBeAg-негативни пациенти чернодробната биопсия е значително по-достоверна от нивата на ALT или HBV-DNA, отбелязват учените, отколкото използването на по-ниските нива на ALT.
Лекари предлагат ръководни принципи за защита на майките с хепатит В и техните новородени деца
Въпросът дали и кога трябва да се лекуват инфектирани с НВV жени, които са бременни или планират бременност, все повече занимава лекарите. Те търсят стратегии за защита здравето на майката и предотвратяване предаването на инфекцията на новородените.
Ако ваксината за хепатит В и антителата на хепатит В (HBIG) не бъдат приложени в първите 12 часа след раждането, то около 85% от HBeAg-позитивните (с висок вирусен товар) и 31% от HBeAg-негативните майки ще заразят своите новородени деца. С незабавната имунизация и HBIG терапия трансмисията на инфекцията пада до 0% за новородените от HBeAg-негативни жени и до 6.6% при родените от HBeAg-позитивни майки.
Лекарите експериментират с даването на антивирусни препарати на бременни жени през последното тримесечие от бременността за да понижат вирусния товар и намалят перинаталното заразяване (предаване от майката на новороденото дете). Според едно изследване, при приемане на антивирусния lamivudine един месец преди раждането, перинаталното предаване на вируса намалява от 28% на 12.5% при HBeAg-позитивни жени с висок вирусен товар.
Ето защо за да се намали перинаталната инфекция лекарите препоръчват ваксиниране и HBIG терапия за всички деца, както и антивирусно лечение през последните етапи на бременността при жени с висок вирусен товар.
Като става въпрос за защита здравето на жените, лекарите, създали курс по избора на клинични грижи при лечението на НВV по време на бременност (Treating HBV in the Setting of Pregnancy) отбелязват, че при повечето жени, инфектирани с НВV, не се забелязва влошаване на чернодробното заболяване по време на бременността. Лекторите препоръчват следното:
§ За жени с чернодробно заболяване в лека форма и нисък вирусен товар изглежда, че е безопасно да забременеят преди започване на някакво лечение;
§ За жени с леко чернодробно заболяване и висок вирусен товар се препоръчва терапия с безопасен за зародиша антивирусен препарат през последното тримесечие от бременността;
§ При жени с чернодробно заболяване в умерена форма и без цироза лечението трябва да се проведе преди забременяване. Ако жената не дава отговор на терапията, то лечението трябва да се спре преди забременяването й, за да се избегнат възможни “скокове” на вирусния товар и ALT по време на бременността;
§ Жените с напреднало чернодробно заболяване трябва да бъдат лекувани преди и по време на бременността с безопасен антивирусен препарат, който няма да навреди на зародиша, като лечението трябва да продължи и след раждането.
По-напредналата възраст увеличава риска от предаване на хепатит В от майката на детето
В броя от м. февруари 2009 г. на списанието Alimentary Pharmacology & Therapeutics изследователи съобщават за едно ретроспективно изследване в продължение на осем години върху здравните рискове за 29 майки, инфектирани с НВV, и техните новородени.
Те установили, че по-напредналата възраст е основен рисков фактор за неблагоприятен здравен изход като преждевременно раждане, гестационен диабет, “изостряне” на хепатита (рязко колебание на HBV DNA и ALT) или чернодробна недостатъчност.
По-напредналата възраст представлява по-голям риск дори от повишените нива на ALT или HBV DNA, или от HBeAg-положителния статус преди раждане.
Изследователите отбелязват, че изследването поставя повече въпроси, отколкото дава отговори като се има предвид малкия брой на участващите жени, но “по време на бременността могат да се получат тежки усложнения, дължащи се на НВV инфекцията, при пациенти, които преди това са били асимптоматични,” пишат изследователите от Медицинския център на Станфордския университет. “Не е ясно доколко могат да се обобщят тези резултати, наблюдавани в изследваната група, по отношение на цялото население; ето защо са необходими допълнителни изследвания … и докато се съберат още данни бременните пациентки трябва да бъдат контролирани с периодични изследвания на HBV DNA серум и нивата на ALT.”
Петгодишна терапия с entecavir създава ниска вирусна резистентност при нелекувани преди това пациенти
Изследователи лекували с entecavir (Baraclude) за период до пет години пациенти, които никога преди това не са били лекувани и установили, че процентът на вирусна резистентност е нисък - между 0.8% и 1.2%.
За разлика от тях пациенти, които са били развили вече резистентност към lamivudine, са развили бързо и вирусна резистентност към entecavir тъй като двата антивирусни препарата действат върху сходни области на вируса, за да изключат способността му да се размножава.
Между 43% и 51% от резистентните към lamivudine пациенти са развили резистентност и към entecavir след 5-годишна терапия, според доклад, публикуван в Hepatology, м. февруари 2009 г.
Въпреки намаления брой нови инфекции, ракът на черния дроб, свързан с НВV, продължава да нараства в световен мащаб
Независимо от напредъка в имунизирането на децата срещу хепатит В и спадът напоследък на нови случаи на НВV инфекции, в своя статия, поместена в Journal of Viral Hepatology, м. март 2009, австралийски учени предвиждат че чернодробният рак, свързан с НВV, ще продължи да нараства през следващите две десетилетия, тъй като вече инфектираните застаряват и развиват рак.
350 милиона души по света, инфектирани с НВV, са изправени пред много по-висок риск да развият рак на черния дроб. Хепатит В причинява повече от половината случаи на чернодробен рак в световен мащаб и от 70% до 80% от случаите на чернодробен рак в държавите с висок процент на НВV инфекция. Броят на заболелите от чернодробен рак (на 100,000 души за една година) при лицата с хепатит В варира от 400 до 800 при мъжете, и от 120 до 180 при жените.
Принадлежността към мъжкия пол, по-напредналата възраст, злоупотребата с алкохол, пушенето, генотипите С, D и F, високият вирусен товар, вирусните мутации, повишените нива на ALT и наличието на цироза също увеличават риска от чернодробен рак при лицата с хепатит В.
Преживяемостта от чернодробен рак след диагностицирането му варира от 36% до 67% след една година и от 15% до 26% след пет години.
Прогнозите са чернодробният рак, свързан с НВV, да нараства през следващите поне 20 години поради широкото разпространение на НВV инфекцията и многото години, които са нужни за развитието на чернодробен рак.
Австралийски учени популяризират скрининг и терапия с цел да се избегне скъпо струващия чернодробен рак
При резидентите от азиатски произход в Австралия рискът от чернодробен рак, дължащ се на нелекуван хепатит В, е от 6 до 12 пъти по-висок. С цел създаването на обществен план по здравен контрол за по-добра превенция и лечение на рака на черния дроб, изследователите са направили сравнение между обикновения скрининг за чернодробен рак, който понастоящем се прилага към лица от азиатски произход над 35-годишна възраст и една инициатива, която комбинира скрининг и терапия.
Изследователите са оценили разходите и здравните последствия /резултати/ (брой на диагностицирани с чернодробен рак и смъртните случаи, които биха могли да се избягнат посредством антивирусна терапия, и броя на спечелените години качествен живот) ако терапията е била широко достъпна.
Според материала им, публикуван в JournalofHepatology, февруари 2009, само скрининг за чернодробен рак би струвал средно 8,479 австралийски долара на човек изразено в здравни грижи и загуба на живот срещу 2,632 австралийски долара, ако населението би било лекувано според съвременните клинични указания. Втората възможност би довела също до спечелването на допълнителен брой години качествен живот и намаляване на цирозата с 52%, на чернодробния рак с 47% и на смъртните случаи, свързани с хепатит В, с 56% в сравнение със сега съществуващата практика.
Така че комбинацията от скрининг и терапия явно е “една рентабилна обществена здравна стратегия при рисковите популации в Австралия и е за предпочитане пред наблюдението за чернодробен рак като стратегия за контрол на рака,” пишат те.
Пациентите с чернодробна трансплантация може да имат нужда от доживотна антивирусна терапия
Според изследване, поместено в мартенския брой на списанието LiverTransplantation пациентите, претърпели чернодробна трансплантация поради чернодробно увреждане, дължащо се на НВV, ще трябва да получават доживотна антивирусна терапия, за да се предотврати завръщането на болестта.
Учените изследвали отговора на специфичните за HBV CD4 T-клетки (клетките-бойци на имунната система, които атакуват заразените чернодробни клетки) при 52 пациенти с чернодробна трансплантация и установили, че 40 души, при които е имало повторна поява на НВV, са имали и слаби имунни отговори.
Изследването посочва необходимостта от неопределено дълга антивирусна терапия при пациентите с чернодробна трансплантация, заразени с НВV, поради отслабената им имунна система.
Окултните НВV инфекции се срещат често при домашни контакти на хора с хепатит В
Индийски учени са изследвали разпространението на окултната НВV инфекция (когато хората дават отрицателен тест за HBsAg, но положителен за HBVDNA) при домашните контакти на лица с неокултен, хроничен хепатит В. С изненада установили 28.8% окултна инфекция между членовете на семействата на такива болни, според публикувания материал в Journal of Gastroenterology and Hepatology.
Изследователите са идентифицирали 110 членове на семейства, които живеят с HBV-инфектирани лица и установили, че 97 са HBsAg-отрицателни. От тях 28 (28.8%) са имали окултна HBV инфекция с доловими HBV DNA в кръвта.
Изследователите изследвали НВV за НВV генотип или щам и открили еднакъв брой от генотипите А и D между лицата с окултна инфекция и мутации на HBsAg, които го маскирали при лабораторни тестове.
Окултният хепатит В увеличава осем пъти риска от чернодробен рак при пациенти с цироза
Окултният хепатит В - когато има наличие на вируса независимо от липсата на HBsAg - увеличава осемкратно риска от чернодробен рак, според едно изследване, проследило 82 японци с цироза и с негативен тест за HBsAg.
В JournalofViralHepatology, февруари 2009, изследователите съобщават, че 9 от 82-та пациенти са имали окултен хепатит В с наличие на HBVDNA в кръвта. В тази група процентът на лицата с рак на черния дроб е бил значително по-висок отколкото при пациентите с цироза, но без окултен хепатит В.
Около 27% от пациентите с окултен хепатит В са развили чернодробен рак след пет години (в сравнение с 11.8% от тези без окултна инфекция) и 100% са развили чернодробен рак в края на 10-та година (срещу 17.6% от лицата без инфекция).
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1786.0