13/03/2010 - 17:46
HBV Journal – февруари 2010
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 февруари 2010
Изследване на Националните институти по здравеопазване показва, че консумацията повече от две чаши кафе намалява чернодробната фиброза
Едно проучване на Националните институти по здравеопазване (NIH), публикувано в Hepatology, януари 2010, установява, че повишената консумация на кофеин - над две чаши кафе дневно - води до намаляване на чернодробната фиброза, свързана с вирусния хепатит.
Докато консумацията на кафе е свързана с намаляване на чернодробното заболяване, остава неясно дали:
- Ползата идва в резултат от самото кафе или от кофеина;
- Ползата се състои в превенция или намаляване на чернодробното възпаление или фиброза.
В продължение на шест месеца учените изследвали диетата (режима на хранене) и консумация на кафе/кофеин на 177 пациенти [от които 121 са били заразени с вируса на хепатит С (НСV), който причинява увреждане на черния дроб подобно на вируса на хепатит В (НВV)], след което са били направени чернодробни биопсии.
Направено е било сравнение на приема на кофеин между пациенти с лека и тежка чернодробна фиброза и с цироза. Изследователите установили, че дневната консумация на кофеин, съдържащ се в около 2.25 чаши кафе на ден, е свързана с намаляване на чернодробната фиброза даже и при отчитане на такива фактори като възраст, пол, раса, чернодробно заболяване, индекс на телесната маса и консумация на алкохол.
Те установили, че приемът на кофеин от други източници, а не от кафе, не е толкова ефективен за намаляване на чернодробната фиброза.
Изследователите от NIH стигат до извода, че пиенето на повече от две чаши кафе на ден намалява чернодробната фиброза.
Спешните чернодробни трансплантации от жив донор са 85% ефективни след една година
Съществува голямо търсене на чернодробни донори за хора, страдащи от чернодробна недостатъчност. Южнокорейски изследователи са проследили 110 възрастни пациенти с остра чернодробна недостатъчност, 37% от които са имали хепатит В, за да видят доколко е ефективна спешната чернодробна трансплантация от жив възрастен донор на възрастен пациент (adult-to-adult living-donor liver transplantation - adult LDLT), за да преценят дали даряването на черен дроб от жив човек - при което само част от черния дроб на жив човек се присажда на лице с чернодробна недостатъчност - би помогнало при недостига на черни дробове от трупни донори.
Между 40-те пациенти, претърпели такава трансплантация (adult LDLT), процентът на преживяемост след една година е бил 85%. За сравнение, в групата от 55 пациенти с чернодробна недостатъчност, които не са получили чернодробна трансплантация, 45 човека (82%) са починали в рамките на седем дни.
“Тъй като прозорецът, по време на който е възможна трансплантация, е ограничен, спешната трансплантация от жив донор (adult LDLT) трябва да се разглежда като едно от възможностостите за първа линия терапия при пациентите с (чернодробна недостатъчност),” пишат изследователите в списанието Hepatology.
Британски изследователи в едно свое проучване как да се разшири резерва (общия фонд) от налични чернодробни донори, са направили оценка на риска от използване на чернодробни донори, които са били заразени в миналото с хепатит В, но са прекарали инфекцията. Такива лица са с положителен тест за ядрено антитяло на хепатит В (anti-
HBc).
Учените са анализирали проучвания, извършвани в продължение на 15 години, които обхващат 903 лица с трансплантация, при която е използван черен дроб от анти-НВс позитивни донори.
11% от реципиентите на дарен анти-НВс-позитивен черен дроб, които са били с позитивен тест за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) преди трансплатирането, са развили НВV инфекция, но като цяло преживяемостта е като тази при HBsAg - позитивни пациенти, на които дарения черен дроб е бил анти-НВс отрицателен.
НВV инфекция са развили 19% от трансплантираните реципиенти, които са имали отрицателен HBsAg преди операцията, обаче употребата на имуноглобулин на хепатит В (HBIG) - антитела на хепатит В - е намалила процента на заразяване след трансплантацията при пациентите, получили един от двата вида черен дроб.
Инфекцията е била 19%, 2.6% и 2.8% при HBsAg-негативни пациенти е бил използван съответно HBIG, антивирусният ламивудин (Epivir-HBV) или комбинация и от двата при пациенти, получили анти-НВс позитивен черен дроб.
В JournalofHepatology, декември 2009, изследователите публикуват своето заключение, че дарените анти-НВс позитивни черни дробове могат да се бъдат използвани безопасно при HBsAg-негативни пациенти заедно с употреба на ламивудин и/или HBIG .
Изследване в САЩ установява, че при заразените с ХИВ рискът от НВV инфекция е висок
Изследователи, свързани с военните болници на територията на САЩ, са проследили разпространението на хепатит В сред 2,769 заразени с ХИВ пациенти в периода 1989 и 2008 г. и са установили, че много заразени с ХИВ пациенти са се заразили и с НВV след поставянето на ХИВ диагнозата.
От 2,769 участници в изследването 1,078 (38%) са били заразени с НВV, а 117 (11%) са имали хронична инфекция. Обаче, разпространението на НВV инфекцията е намаляло от върховите 49% през 1995 г. до 36% през 2008 г. Разпространението на НВV инфекцията по време на диагностицирането на ХИВ е намаляло 34% на 9% между 1989 и 2008 поради нарастване на ваксинациите и използването на практики за по-безопасен секс.
Честотата на инфекцията с НВV след диагностициране на ХИВ инфекция е намаляла от 4.0 случая на 100 човека/годишно преди антивирусната терапия да стане широко достъпна на 1.1 случая на 100 човека/годишно след антивирусно лечение. Тази честота, обаче, остава непроменена в периода 2000-2008, като над 20% от НВV инфекциите, появили се след ХИВ инфекция, са хронични.
Намаленият риск от НВV инфекция след диагностицирана ХИВ инфекция се свързва с по-високия брой на CD4 клетките и използването на антивирусна терапия, която е ефикасна срещу НВV, както и срещу ХИВ.
Получаването само на една доза НВV ваксина не се свързва с намален риск от НВV инфекция след диагностицирана ХИВ инфекция. Всъщност известно е, че ХИВ инфекцията намалява ефикасността на ваксината за хепатит В.
Докато НВV бавно намалява сред пациентите, заразени с ХИВ, устойчивият процент на “НВV инфекцията след диагностицирана ХИВ инфекция поражда загриженост за необходимостта от по-ефективни превантивни стратегии за значително намаляване на разпространението на НВV инфекцията сред тази популация пациенти,” пишат изследователите в ClinicalInfectiousDiseases, януари 2010 г.
Изследователи подлагат на съмнение ефективността на изследването с FibroScan за идентифициране на фиброзата
Френски учени са изследвали ефективността на измерване втвърдяването (намаляване на еластичността) на черния дроб (liver stiffness measurement - LSM) на база транзиторна еластография (transient elastography - TE, FibroScan) за измерване на чернодробната фиброза. Този процес, който не изисква хирургична намеса, се използва все по-често като алтернатива на чернодробната биопсия.
Те изследвали 13,369 LSM прегледи за 5-годишен период и установили, че LSM не е дал сигурни данни в 3.1% от всички прегледи (4% при първи преглед). Причините за този неуспех на LSM са били повишеният индекс на телесна маса на пациентите (над 30 kg/m2), неопитност на оператора (извършени по-малко от 500 прегледа) и пациенти на възраст над 52 години.
Ненадеждни резултати са били получени в допълнителни 15.8% от случаите (17% при пръв преглед) поради същите фактори плюс женския пол и наличието на хипертония и диабет тип 2, според един доклад, публикуван в Hepatology, януари 2010.
“В нашия опит измерванията на втвърдяването на черния дроб не могат да бъдат разтълкувани в почти всеки един от пет случая,” пишат изследователите. “Основните причини са затлъстяване, по-специално увеличената обиколка на талията и ограничения опит на операторите. Тези резултати подчертават необходимостта от подходящо обучение на операторите и от технологични подобрения при специфични субпопулации на пациенти.”
Настоява се за непрекъснат мониторинг на деца, родени от заразени с НВV майки
Холандски изследователи проследили 1,743 бебета, родени от HBsAg-позитивни майки, които получили HBIG и три имунизации с ваксина за хепатит В, за да направят оценка на програмата за превенция до пет години след раждането.
Дванадесет от бебетата (0.7%) са били заразени с НВV, а за още три е установено, че са били заразени, но са изчистили инфекцията до навършване на 18-месечна възраст.
В групата от по-големи деца (на възраст 1.5-5 години) три от седем заразени с НВV деца са били изчистили инфекцията по време на вземане на пробата.
За правилна оценка на тази превантивна програма учените настояват лекарите да продължат със скрининга на деца, родени от заразени с НВV майки, и след навършване на 18-месечна възраст, за да се идентифицират децата, които са изчистили инфекцията в рамките на две до пет години след раждането им, според доклада, публикуван през м.декември 2009 г. в Journal of Viral Hepatology.
Институтите по медицина (IOM) настояват за скрининг и превантивни мерки с цел ограничаване на хепатит В
Едно ново изследване, публикувано от Институтите по медицина (Institutes of Medicine) установява, че вирусите на хепатит В и С заедно заразяват от три по пет пъти повече американци отколкото вирусът на СПИН, като повечето от заразените не знаят, че носят такива вируси. През следващите 10 години от тези две инфекции само в САЩ ще починат около 150,000 души, според ІОМ, а взети заедно са причина за почти половината чернодробни трансплантации, извършвани всяка година.
Ето някои от препоръките, съдържащи се в доклада:
- По-широка употреба на ваксината за хепатит В. Три щата - Алабама, Монтана и Южна Дакота - не изискват ваксинация срещу хепатит В при постъпване в детска градина или училище. Също така, ежегодно около 1,000 бебета, родени от заразени майки, развиват и те хепатит В. Ваксинирането на рисковите новородени в самата родилна зала вместо в рамките на 12 часа след раждането, както става сега, може да защити повече деца, се отбелязва в доклада.
- Да се подобри осведомеността сред обществото. Към хората с най-висок риск от хепатит В спадат: родените в онези части на Азия и Африка, в които вирусът е особено широко разпространен; децата, родени от заразени майки; сексуални партньори на заразени лица и инжекционно употребяващите наркотици.
- Подобряване здравното обслужване на пациентите с хепатит и насърчаване тестването на изложените на риск лица, като се обърне специално внимание на “позорния печат”, свързан с тези инфекции. Имигрантите може и да не са склонни да искат да бъдат тествани като се имат предвид нагласите в техните страни; в Китай, например, пациентите с хепатит срещат силна дискриминация на работното място и в обществото.
Медицинските указания в Холандия препоръчват антивирусни препарати при бременни жени с висок вирусен товар
Холандските медицински специалисти препоръчват употребата на някой антивирусен препарат от бременни жени с висок вирусен товар (превишаващ 1 милион копия/мл) през третото тримесечие на бременността, за да се предотврати предаването на НВV от майката на детето.
Холандското Дружество по гастроентерология (Netherlands Society of Gastroenterology), което публикува препоръката в Ned Tijdschr Geneeskd, е между първите европейски държави, които препоръчват официално тази практика. Към днешна дата ламивудин е използван безопасно при заразени с ХИВ жени за намаляване на вирусния товар и да помогне за предотвратяване заразяването на новороденото.
Нито в САЩ, нито в Канада медицинските организации не са одобрили все още употребата на антивирусен препарат при жени, заразени с ХИВ.
В повечето случаи използването на HBIG и ваксина може да предотврати трансмисията на НВV, но тази комбинация е по-малко ефективна при жени с висок вирусен товар.
“Една бременна жена с нисък вирусен товар не се нуждае от незабавно лечение, тъй като благодарение на пасивната имунизация и активната ваксинация на новороденото шансовете за заразяване, дължащо се на перинатална трансмисия, са нищожни,” пишат в указанията холандските длъжностни лица.
Медицински сестри предават НВV в дом за нуждаещи се от помощ лица, тъй като са използвали опасен мониторинг на диабет
Медицински сестри, които са извършвали контрол на кръвната захар чрез иглоубождане на пръста и инжекции с инсулин в два дома за лица, нуждаещи се от помощ в Илиноис, както изглежда са предавали НВV, според резултатите от едно изследване, публикувано в Journalof the American GeriatricsSociety, м.януари 2010 г.
В единият от домовете, в който са тествали 109 от живеещите в него лица, изследователите идентифицирали пет случая на остър хепатит В, два “вероятно” остри случая и един случай на вероятна хронична НВV инфекция. Всичките осем заразени лица, живеещи в дома, са имали диабет, което е налагало контролиране на глюкозата чрез вземане на кръв и иглоубождане. Последователността на ДНК е показала, че всички щамове на НВV и при осемте пациенти са идентични.
Във втория дом, който е обслужвал 105 живеещи в него лица, от 21 човека (33%) при които кръвната захар е била контролирана чрез иглоубождане, седем са показали данни за скорошна НВV инфекция.
“Вероятно медицинските сестри са предали НВV инфекцията от човек на човек по време на тестовете за кръвна захар чрез иглоубождане в два различни дома, като по този начин са предизвикали този взрив,” пишат изследователите. “Степента на осъзнаване на високия риск от предаване на НВV по време на процедурите при захарния диабет е била ниска. Спазването на установените мерки за контролиране на инфекцията е от изключителна важност за предотвратяване разпространението на този много заразен вирус.”
Entecavir причинява токсични странични ефекти при пациенти с тежко чернодробно увреждане
Според един доклад, публикуван в Hepatology, м. декември 2009 г., една трета от 16-те хронично болни от хепатит В пациенти с цироза, които са били лекувани с антивирусния ентекавир (Baraclude), са развили лактатна ацидоза, рязко увеличение на нивото на млечната киселина в кръвта, свързано с митохондриална токсичност.
Лактатната ацидоза се появява тогава, когато кръвните клетки получават твърде малко кислород. Антивирусните препарати могат да попречат на работата на клетките (както и на вирусите), което може да доведе до странични ефекти.
Това очевидно се е проявило с по-висока честота сред пациентите с тежко чернодробно увреждане. Пет от пациентите развили лактатна ацидоза, която в един от случаите се оказала фатална.
“Данните ни показват, че ентекавир трябва да се прилага предпазливо при пациенти с нарушена чернодробна функция,” пишат германски изследователи.
Изследователи откриват безопасна лекарствена комбинация за лечение на заразени с НВV жени, които имат ревматоиден артрит
Някои лекарства, ползвани при лечение на ревматоиден артрит, могат да подтиснат имунната система и да доведат до активизиране на НВV даже когато инфекцията не е била активна в продължение на много години. В статия, публикувана в списанието Rheumatology International, януари 2010 г., изследователите пишат, че са лекували успешно заразена с НВV жена с etanercept (Enbrel) за артрит и с антивирусен препарат.
Преди започване на лечението на артрита 48-годишната жена е била HBsAg позитивна, но е имала неоткриваем вирусен товар. След провеждане на терапия с конвенционалните лекарства за артрит (auranofin, salazosulfapyridine, bucillamine, and D: - penicillamine), НВV инфекцията й рецидивира.
Била е лекувана с антивирусния entecavir по 0.5 мг дневно, а всички анти-ревматични лекарства са били прекратени. След две седмици е било включено едно лекарство, което лекува автоимунни заболявания като артрит като възпрепятства фактора на туморна некроза (TNF, част от имунната система), действайки като инхибитор на TNF. Здравето й се подобрило забележимо и била лекувана с тази комбинация над 24 месеца.
Японски учени съобщават, че са лекували успешно с etanercept девет други пациенти, заразени с НВV, които имали също артрит. “На база резултатите от нашето изследване смятаме, че лечението на тези пациенти с etanercept, даван съвместно с ламивудин или ентекавир изглежда безопасно,” пишат те.
Само половината от ветераните, лекувани за злоупотреба с вещества водещи до пристрастяване (алкохол, наркотици), дават отговор на ваксината за хепатит В
Изследователи, проучвали как отговарят на ваксината за хепатит В ветерани, лекувани за заболявания, причинени от злоупотреба с водещи до пристрастяване субстанции в Медицинския център на здравната администрация за ветерани установили, че само 51.9% са развили след имунизирането адекватна защита срещу инфекцията.
В броя от м.февруари 2010 г. на списанието Drug and AlcoholDependence (Зависимост от наркотици и алкохол) те пишат, че много ветерани имат характеристики, свързани със слаб отговор на ваксината. Повечето са били мъже, над 40 години, пушачи и затлъстели. Но слабият отговор е бил много по-лош отколкото при здравото основно население, включително и при по-възрастни мъже, които пушат и са затлъстели.
Това, което отличавало ветераните от техните “колеги” от основното население, било употребата на алкохол.
“Лекарите, които лекуват заболявания, свързани със зависимости и възнамеряват да включат към услугите, предлагани в клиниките им и ваксиниране за хепатит В трябва да знаят, че антитяло-отговорът на ваксината за хепатит В е променлив (непостоянен) и че при пациентите с такива специфични демографски характеристики рискът от лош (слаб) антитяло-отговор е повишен,” пишат те.
Може да коментирате обзора тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2691.0