HCV Journal - 2009, брой 3

Дата: 25 март 2009

Фиброзата се подобрява при терапия с Интерферон

Успешното лечение с помощта на интерферон-базирана терапия може да премахне вируса на хепатит С (НСV) и да спре развитието на чернодробно заболяване, но се знае доста малко за това дали то подобрява съществуващата фиброза.  Според информацията, публикувана в Journal of Viral Hepatitis, бр. февруари 2009, J. Vergniol и колегите му са използвали неинвазивни кръвни биомаркери (FibroTest) и еластометрия/еластография (FibroScan), за да направят преценка на промените в чернодробната фиброза при 416 френски пациенти с хепатит С, включени в изследването през периода май 2003 - март 2006, като 112 от наблюдаваните пациенти са провели антивирусно лечение. Степента на фиброза е била определена с помощта на FibroTest и FibroScan тестове при започване на проучването, като при лекуваните пациенти тези изследвания са повторени в края на лечението и шест месеца след края му, а нелекуваните пациенти са били изследвани ежегодно. Тези неинвазивни измервания не са така точни като чернодробната биопсия, но при тях пациентите евентуално са по-склонни да преминат през повтарящи се процедури за оценка на настъпилите с времето промени в степента на фиброзата.

Стойностите от FibroTest и FibroScan при групата лекувани пациенти са значително по-високи отколкото при нелекуваните пациенти както в началото, така и в края на лечението.  В края на проследяването след терапията, обаче, резултатите са сходни, като индикират подобрение в групата на лекуващите се. Интересното е, че резултатите при FibroTest и FibroScan са станали по-ниски при  всички лекувани пациенти, независимо от вирусния им отговор. В заключение изследователите отбелязват, че “независимо от вирусния отговор, лечението на НСV инфекцията се свързва с подобряване на стойностите на FibroTest и FibroScan.”

Дългосрочни резултати

Задържан вирусологичен отговор (SVR) при лечението на хепатит С се дефинира като непрекъснат неоткриваем НСV вирусен товар шест месеца след приключване на терапията; по-малко се знае, обаче, за дългосрочните резултати след този момент. В Hepatology, от месец март 2009, S.L. George и негови колеги от университета Сейнт Луис (St. Louis University) съобщават за проследени от тях 150 пациенти с хроничен хепатит С, постигнали SVR, които са били наблюдавани в продължение на пет години след проведена терапия с интерферон. На участници с данни за фиброза от втора и по-висока степен от биопсията преди лечението, е била предложена биопсия с цел проследяване, която да им бъде направена четири години след лечението. В рамките на тази група  на 49 пациенти е била направена биопсия, като двойката резултати от биопсиите преди терапията и след проследяването са били повторно оценени /класифицирани/.

След четиригодишно проследяване при повечето от участниците е имало данни за подобряване на чернодробното заболяване: при 40 (82%) стойностите на фиброзата са намалели, а при 45 (92%) са намалели показателите на възпалението. Една подгрупа от 10 пациенти (20%) е показала нормална или почти нормална хистология на черния дроб при проследяващата биопсия. При нито един от пациентите не е имало убедително доказателство за релапс на НСV. Двама от пациентите, обаче, които са били с цироза преди лечението са развили хепатоцелуларен карцином (НСС) и единият е починал, независимо че са постигнали устойчив отговор. “В група от 150 пациенти с SVR проследени в продължение на пет години, повечето от пациентите са имали добри резултати”, заключават изследователите. “Малка част от пациентите са имали нормална или почти нормална чернодробна тъкан при биопсия след дългосрочно проследяване”, продължават те, но при лицата с цироза преди лечението “съществува малък, но реален риск от НСС след постигнат SVR.”

Хепатоцелуларен карцином (НСС) въпреки наличието на задържан вирусологичен отговор

Въпреки че не е обичайно явление, някои хора без чернодробна цироза преди лечението, може да развият НСС, въпреки постигнатия SVR; понастоящем за такива случаи се съобщава по-често в Япония, отколкото в Северна Америка или Европа. В броя от м. февруари 2009 на European Journal of Gastroenterology and Hepatology, J.L. Sewell и колегите му съобщават, че са идентифицирали пет пациенти с хепатит С, прегледани в Хепатологията на Калифорнийския университет в Сан Франциско, които са развили НСС, макар че не са имали цироза при чернодробната биопсия преди лечението и са постигнали SVR след лечението. По време на диагностицирането на НСС двама от пациентите все още не са имали цироза, един е прогресирал явно към цироза, а други двама не са повторили хистологичните резултати. “Лекарите често взимат решения за скрининг и терапия на база първоначалната чернодробна биопсия, извършена преди години,” отбелязват изследователите. “Тъй като фиброзата може да напредва и понеже SVR и липсата на цироза не дават пълна защита срещу НСС , едно бъдещо изследване трябва да продължи да преценява риска от НСС при пациенти с хепатит С и след постигане на задържан вирусологичен отговор.”

В сроден доклад, публикуван в Cases Journal от 7 януари 2009, T. Mashitani и сътрудници описват пациент, който е развил НСС повече от десет години след успешна антивирусна терапия. Този пациент е 73-годишен японец, който е бил диагностициран с хроничен хепатит С през 1992 г. , след като е бил изпратен за преглед поради “чернодробна дисфункция” (авторът не упоменава специално дали е имал цироза). След лечение чрез монотерапия с конвенционален интерферон, мъжът постигнал SVR, чернодробната му функция се нормализирала и хистологичните резултати се подобрили. До 2000 г. е бил подлаган на скрининг и след това е отпаднал от проследяване. През 2006 г. - 13 години след постигане на SVR - мъжът се върнал с оплакване за абдоминална (коремна) болка при което било установено, че има многобройни големи чернодробни тумори, като биопсията потвърдила, че е налице НСС. Въпреки това, той пак имал неоткриваем НСV RNA и лека фиброза в нераковата чернодробна тъкан. “Докладът ни подчертава необходимостта от внимателно проследяване повече от 10 години, даже ако пациентите с хроничен хепатит С за постигнали SVR вследствие терапията с интерферон,” е заключението на клиницистите.

Лечение на НСV/НВV коинфекция

Поради препокриване на пътищата за предаване на инфекциите, хората могат да бъдат заразени едновременно с НСV и с вируса на хепатит В (НВV), особено в региони, в които един от двата вируса е ендемичен. В Gastroenterology от м. февруари 2009, C.J. Liu и колеги правят оценка на терапията за хепатит С на база интерферон при коинфектирани с НСV/НВV пациенти в Тайван.  Изследването обхваща 321 участници с активна НСV инфекция, от които 161 са били позитивни за повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg). Пациентите с НСV генотип 1 са били лекувани със 180 mcg пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys) седмично плюс 1,000-1,200 мг/дневно ribavirin в продължение на 48 седмици, докато тези с генотип 2 или 3 са получавали същата доза пегилиран интерферон плюс 800 мг/дневно ribavirin в продължение на 24 седмици.

Участниците с коинфекция с НСV/НВV, както и тези само с НСV, са имали сходни - и високи - проценти на SVR: съответно 72.2% срещу 77.3% при генотип 1 и 82.8% срещу 84.0% при генотип 2/3. “Комбинираната терапия с пегинтерферон алфа-2а и ribavirin е еднакво ефикасна при пациентите с НСV моноинфекция и при пациентите с двойна хронична НСV/НВV инфекция”, заключават учените.

Тъй като вероятно НСV и НВV взаимно ограничават размножаването си, то подтискането на единия вирус може да доведе до увеличаването на репликацията на другия. В случая, 36.3% от 77-те коинфектирани пациенти, които са имали неоткриваем вирусен товар на НВV преди лечението за хепатит С, са развили откриваеми HBV DNA след терапията, въпреки че това не е било придружено от значими клинични симптоми. От друга страна, пегилираният интерферон (без ribavirin) също се използва за лечение на хепатит В и 11.2% от двойно инфектираните пациенти са претърпели изчистване на HBsAg след терапията за хепатит С.

Смъртност при пациенти,  коинфектирани с НІV/НСV

След появата на ефикасна антиретровирусна терапия за ХИВ, чернодробните заболявания станаха основна причина за смъртните случаи при лица, коинфектирани с НІV/НСV. Няколко изследвания показват, че при коинфектираните пациенти има по-бързо напредване на чернодробното заболяване отколкото при лицата, заразени само с НСV, въпреки че тези от тях, които имат съхранена имунна функция, могат да се чувстват почти толкова добре. В едно изследване, публикувано в HIV Medicine, февруари 2009, L.H. Omland и други изследователи от големи датски проучвания на  две групи ХИВ пациенти, сравняват смъртността при 483 коинфектирани с НІV/НСV пациенти и 1,932 лица, инфектирани само с НСV, по възраст, пол и година на диагностициране на хепатит С.

Общо взето, коинфекцията НІV/НСV се свързва със значително нарастване на смъртността, с вероятност за преживяемост от пет години при 74% от коинфектираните пациенти срещу 87% при лицата само с НСV. Все пак, наличието на ХИВ не се свързва с повишена смъртност при коинфектирани пациенти, които поддържат броя на CD4 T-клетките над 300. “ХИВ инфекцията оказва значително влияние върху смъртността при инфектирани с НСV пациенти,” заключават авторите, но това “се дължи главно на имунодефицита, предизвикан от ХИВ.” Тези резултати означават, че пациентите, коинфектирани с НІV/НСV трябва да получат своевременно лечение с антиретровирусни препарати, за да се повиши или предотврати намаляването на броя на CD4 клетките.
 
Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1732.0

 

Статии и новини, свързани с хепатит C: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-c