Наскоро видях един пост от пациент, който е успял да се излекува от хепатит С, само за да разбере че има затлъстяване на черния дроб. Почувствах се зле заради него, тъй като сега той трябва да се бори с друга болест. Всъщност затлъстяването на черния дроб е нещо, с което можем да се справим; освен това лечението ще спомогне черния дроб да живее по-дълго и да бъде в по-добро състояние. Неалкохолното мастно чернодробно заболяване (NAFLD) е метаболитно заболяване, което обикновено се среща при пациенти с наднормено тегло. Тя може също така да се наблюдава и при пациенти, чието тегло е нормално, но поради предишно наднормено тегло, те развиват инсулинова резистентност, диабет, или мазнини в областта на черния дроб, наречени висцерална мастна тъкан. NAFLD може да възникне и при хора, които следват диета с високо съдържание на мазнини, но бедна на хранителни вещества. NAFLD е най-често срещаното заболяване на черния дроб, като се увеличава неговото разпространение и тежест. Тъй като мазнината намалява чернодробната регенерация, NAFLD може да доведе до фиброза и цироза; това е третият най-често срещан рисков фактор за първичен хепатоцелуларен карцином. Американският начин на хранене е толкова вреден, че и децата вече развиват NAFLD. Ако продължаваме по този начин, NAFLD може да изпревари хепатит С като водеща причина за чернодробна трансплантация. За съжаление, разпространението на NAFLD е толкова голямо, че броят на годните за трансплантация черни дробове намалява. Изглежда, че хепатит С повишава риска от развитие на NAFLD, но преди да обвиним хепатит С за затлъстяването на черния дроб, нека имаме предвид, че разпространението на хепатит C в САЩ е по-малко от 2%, докато разпространението на NAFLD е 30%. Изключение прави само генотип 3, където има по-висок риск от развитие на мазен черен дроб.  Но както вече споменах, лечение има. Правилното хранене и поддържане на здравословно тегло е важно, но знаете ли, че физическата активност може да подобри състоянието на NAFLD? Упражненията могат да повлияят на инсулиновата резистентност и кардиоваскуларното здраве. Няколко изследвания го доказаха. Въпросът е: Какъв тип физическо упражнение е подходящо, по колко и с каква честота? Или можем да го кажем така „ Какво е минималното количество на физическо натоварване, което все пак да ме представи в очите на моя лекар като редовен спортист?“

В ретроспективен анализ на затлъстяването при мъжете на средна възраст (Hepatology, април 2015), Sechang Oh и колегите му докладват, че средна до по-силна физическа активност имат драматичен ефект върху здравето. Тези, които са ангажирани повече от 250 минути на седмица са имали най-голямо подобрение. Това са над 4 часа упражнения седмично. Изненадващо е, че има подобрение в състоянието на черния дроб, дори и в случаите, когато хората не са отслабвали. Чернодробното здраве най-добре се повлиява от аеробни упражнения.

Какво е средно до усилено трениране? Има много начини за да се измери интензитета, но аз предпочитам относителното измерване, при което се наблюдава дадено упражнение как въздейства на сърдечната дейност и дишането. Натоварването е субективно. За един човек едно упражнение може да е лесно, а за друг- не. Например, аз не играя тенис, и ако се опитам, сигурно ще пухтя и пъшкам още при първия сервис. От друга страна, аз тренирам аеробни танци, при които с малко усилие вдигам сърдечната дейност. В общи линии, при средна натовареност, вие сте в състояние да говорите, но не и да пеете. Ако тренирате усилено, ще сте в състояние да кажете само няколко думи, без да изгубите дъха си. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията, упражнения със средна натовареност са:

 

•          бързо ходене (5 км. в час)

•          водни спортове

•          колоездене, под 15 км. в час

•          тенис (на двойки)

•          танци  

•          градинарство

 

Примери за натоварени упражнения са:

•         джогинг или тичане

•         плувни обиколки

•         тенис (самостоятелен)

•         аеробни танци

•         колоездене, над 15 км. в час

•         скачане на въже

•         планински туризъм с тежка раница

 

После идва въпросът за продължителността. Може би 250 минути седмично са много за вас. Преди обаче да сте се предали, помислете, че което и да е упражнение е по-добре за вас, отколкото никакво. Не ме интересува дали вървите, само докато обикаляте масата, това е по-добре, вместо само да седите. Продължителното седене (8-12 часа на ден) е много нездравословно; увеличава риска от развитие на диабет тип 2 с 90%!., повишава опасността от сърдечно-съдови проблеми, кактои от рак.

Световната здравна организация е поставила на четвърто място заседналия начин на живот като причина за смъртността в целия свят. Наравно с тютюнопушенето. Когато прочетох това, си казах „ Аз съм прецакана“. Писателите доста се заседяват на едно място. Да, тренирам всеки ден, но също така и много седя. Затова си купих правостоящо бюро, както и навих аларма, която ме подсеща да се разхождам на всеки един час. Като допълнение след редовната ми тренировка, добавих и продължителна разходка след вечеря. Насърчих се да стоя права, докато водя телефонни разговори и по време на рекламите. Има толкова положителни неща, които физическата активност ще ви даде. Миналия месец, аз говорих за хепатит С и физическите упражнения, като средство за намаляване на болката. Упражненията помагат за артитни и възпалителни болки, фибромиалгия, мигрена и болка в гърба. Да бъдем активни ни помага да спим по-добре и да се чувстваме по-добре. Живеем по-дълго, и качеството ни на живот е по-добро. Ако сте нов във физическите упражнения, говорете с вашия лекар, преди да започнете. Започнете бавно и правете това, което ви носи удоволствие. Може да бъде трудно, но си струва.

 

Lucinda K. Porter, RN, е дългогодишен сътрудник на HCV Advocate и автор на книгите „Free from Hepatitis C“ и „Hepatitis C One Step at a Time“. Нейният блог е www. LucindaPorterRN.com

 

През януари 201 5 г, писах за хепатит С и депресията. Оттогава насам, мисля доста за връзката помежду им. Имайки хронично заболяване, не е чудно че много хора, инфектирани с HCV се борят и с депресия. Много въпроси допринасят за повишаване нивото на тревожност и депресия, като:

 

•        Ще бъда ли одобрен за новите лекарства от застрахователната ми компания?

•        Ще бъда ли одобрен за лечение в състрадателна програма?

•        Ще мога ли да си позволя да дозаплащам лечението си?

•        Ще работи ли терапията?

•        Ами ако не се излекувам?

•        Какво крие бъдещето за мен?

•        Ще мога ли да работя?

 

Има и хора, които са се отказали от борбата, защото не вярват, че имат шанс- нямат осигуровки, нито лекар, нито бъдеще. Листът с причини е безкраен. Повдигам този въпрос, защото наскоро прочетох статия, в която се обсъждаха т.нар. бейби бумъри (без хепатит С) и повишеният риск от самоубийства. Нивата са по-високи при мъжете, отколкото при жените. (2/3 мъже). Като цяло, през 2013 г. в САЩ са били извършени 41,149 самоубийства, като 78% са били мъже. Запомнете- депресията е лечимо заболяване. Нека пациентите с хепатит С и техните близки наблюдават за признаци на тревожност, депресия и суицидни мисли, за да се предложи помощ. Потърсете специалисти.

 

 

 

Резултати и заключения: Във фаза 3 ледипасвир и софосбувир с/без рибавирин са участвали 1952 пациента. В групите без рибавирин, пациентите имащи ранен вирусологичен отговор, са подобрили начина си на живот максимално, в сравнение с останалите пациенти. В групите с рибавирин, качеството на живот е спаднало, без значение от продължителността на лечението, до края на лечението.

Заключение: Рибавиринът по време на лечение понижава качеството на живот, но да постигнем излекуване за цял живот си заслужава.

Коментар на редактора: Това не е новина, затова ние се нуждаем от повече подобни проучвания, които да покажат как излекуването повлиява на живота на хората в дългосрочен план. Надявам се, че това ще бъде чуто от застрахователните компании и те ще свалят своите рестрикции.

 

 

FDA предупреждава, че не-аспирин, нестероидните противовъзпалителни лекарства (non-aspirin nonsteroidal anti-inflammatory drugs =NSAIDs) повишават риска от инфаркт или инсулт. Това включва лекарства с рецепта и такива, които се продават свободно. Много хора с хепатит С страдат от екстрахепатални прояви на вирусното заболяване и взимат NSAIDs или лекарства, съдържащи NSAIDs. Също така е открито, че се повишава риска от вътречерепно кървене при първите 30 дни от взимането на ибупрофен или аспирин, комбинирани с антидепресанти. По-често срещано е при мъже, отколкото при жени. Говорете с вашия лекар, за да ви предложи други безопасни комбинации. Предупреждението на сайта на FDA: http://www.fda.gov/Drugs/ DrugSafety/ucm451800.htm.

 

 

Източник: http://hcvadvocate.org/news/NewsUpdates_pdf/Advocate_2015/advocate0815.pdf