Хепатит C – предаване и превенция

 Ако имате HCV, уведомете своя лекар, зъболекар и други здравни специалисти.

 

 

Преди 1992 г. много хора бяха заразени с хепатит C чрез кръв, кръвопреливания и трасплантация на органи. Сега кръвта, която се използва за кръвопреливане, се проверява за хепатит C. В днешно време случаите на заразяване чрез преливане на кръв са по-малко от един на 2 млн. преляни единици кръв. Органите, които се използват за трансплантация, също се проверяват за хепатит С и други патогени.

 

Хората, които са получавали съсирващи фактори преди 1987 г., трябва да бъдат тествани за хепатит C. Сега съсирващите фактори се изследват и са считани за безопасни.

 

Хемодиализаторът е машина, която пречиства кръвта, когато бъбреците са увредени. Тъй като почистването на диализната машина е трудно, се препоръчва, тези, които са на хемодиализа, редовно да бъдат тествани за хепатит C и други болести, пренасяни по кръвен път.

 

Основният път за предаване на хепатит C е чрез ползване на общи принадлежности за инжектиране на наркотици (игли, принадлежности за приготвяне, турникети, вода и др.). Принадлежностите за използване на не-инжекционни наркотици, като например сламки и лули също представляват потенциален път на предаване.

 

Установено е, че вирусът на хепатит C живее до шест седмици на стайна температура. При едно проучване се установи, че HCV може да оцелее до 63 дни в голяма туберкулинова спринцовка със сменяема игла и до 7 дни в малка спринцовка (инсулинова спринцовка с постоянна игла). Също така е установено, че HCV може да оцелява в памук, принадлежности за приготвяне, вода, и изобщо почти всичко, което е свързано с процеса на инжектиране на наркотици. По тази причина се препоръчва на хората, които си инжектират наркотици, да не споделят игли или други принадлежности (за приготвяне, памук, връзки, вода и т.н.). Освен това не споделяйте и принадлежности за не-инжекционни наркотици (сламки, лули и т.н.).

 

Малък процент от хора могат да се заразят с HCV чрез необезопасен секс, особено ако има и кръв. Множество изследвания са показали, че рискът от предаване на хепатит С в стабилна дългосрочна (5 години или повече) моногамна връзка е много нисък (0-3%). Рискът е по-голям при хора, които имат болест, предавана по полов път, при тези, които имат много сексуални партньори и при хора, които практикуват секс по определен начин, като например анален секс.

 

Някои изследвания показват, че сексуалното предаване от мъже на жени е по-вероятно отколкото предаването от жени на мъже. Но тъй като HCV се разпространява чрез кръв, рискът от предаване по полов път може да е по-висок, когато жената е в менструация.

 

Предаването на хепатит С по полов път сред ХИВ-позитивни мъже, които правят секс с мъже, е с по-висок процент. Имало е случаи на епидемии от остри HCV инфекции в по-големи метрополитни градове по света.

 

При всяка ситуация, при която има налице кръв, или ако има риск от предаване по полов път, следва да се препоръчват по-безопасни сексуални практики. Най-сигурният начин да се предотврати предаването на HCV е използването на презерватив. Безопасният секс също може да спомогне за предотвратяване на хепатит A и B, ХИВ и други болести, предавани по полов път.

 

Предаване от майки с HCV на техните деца преди или по време на раждане (перинатално) се случва в около 4-6% от времето. Майки, коинфектирани с ХИВ, е по-вероятно да предадат HCV на техните бебета. Дали ще има предаване или не, може да зависи от наличието на високи нива на вируса в кръвта на майката. Ако жената мисли за забременяване, е добре да говори с лекаря си и да прецени различни възможности. За бебето съществуват определени рискове, ако майката е HCV-позитивна. Също така може жената да се лекува преди да забременее: времетраенето на лечението е по-кратко, страничните ефекти са по-слаби и процентите на излекуване вече стигат над 90%, което прави терапията реална възможност.

 

Бебето получава антителата на HCV-позитивната си майка. Отнема между 12 и 18 месеца антителата на майката да се изчистят от тялото на бебето. По тази причина бебетата не се тестват през този период.

 

Здравните работници са с повишен риск от инфекция с HCV, заради инцидентно убождане с игла и неизбежни ситуации, които могат да доведат до директен контакт с кръв от инфектирано с HCV лице. Разпространението на хепатит C в здравната индустрия не е много над ~2%, което е и общото ниво на разпространение на HCV. Стандартните и универсални предпазни мерки за безопасност предпазват здравните работници от заразяване с хепатит C. Рискът е най-вече от случайно убождане с куха игла. Предаването чрез излагане на течности или тъкани различни от HCV-инфектирана кръв са възможни, но редки. Ако се случи такова излагане, трябва да се направят тестове и да се докладва случаят на професионално излагане.

 

Съществува реална опасност от предаване на хепатит C в салон за красота, ако не се съблюдават внимателно стандартите за безопасност. Някои инструменти, използвани при приърсинг, от маникюристите и бръснарите, трябва да бъдат използвани само веднъж, на един човек. Дървените пръчици за маникюр, памучните тампончета и клечки, гъбите, лентите за кола маска и други принадлежности, които не могат да се стерилизират, трябва да бъдат използвани само при един човек и след това да се изхвърлят. Когато е възможно, може да се заместят принадлежностите за еднократна употреба с такива за многократно използване. Ножчета или инструменти за изстъргване, които се използват за изрязване на мазоли  е много вероятно да влязат в контакт с кръв. Много щати забраняват използването на такива инструменти в салоните. Инструменти подобни на игли, които се използват за премахване на пъпки също е вероятно да бъдат забранени. Рязането на кожичките около ноктите носи висок риск от контакт с кръв и много експерти препоръчват маникюристите да не го правят.

 

Инструментите, които са за многократна употреба, могат да бъдат стерилизирани в машина, наречена автоклав, която използва пара и суха горещина. Другите инструменти могат да бъдат почиствани с търговски дезинфектанти, които са одобрени от Агенцията по храните и лекарствата, и които посочват, че убиват вируса на хепатит С.

 

Предаването на HCV при татуировки не е документирано достатъчно добре, но съществува възможност човек да бъде заразен така, ако не се вземат всички предпазни мерки. Понеже в затворите или на улицата е по-трудно да се намерят стерилни татуировъчни принадлежности, в т.ч. мастило, правенето на татуировка на такива места носи много по-висок риск от предаване на HCV. За да се предотврати предаването на хепатит C, трябва да се използват само принадлежности за еднократна употреба, когато се борави с кремове, татуировъчни мастила, игли, ръкавици, тавички и всякакви други материали, които влизат в контакт с кръв. Всички принадлежности, използвани върху един човек, трябва да бъдат изхвърлени в непробиваем контейнер. Всички материали, които ще се използват отново, трябва да бъдат стерилизирани в автоклав. Повърхностите и студиото трябва да бъдат поддържани чисти и да се дезинфектират. След като човек си направи татуировка, трябва да се грижи тя да не се инфектира. При първите симптоми на инфекция се обърнете към лекар.

 

Установено е, че за американците, родени в периода между 1945 и 1965 г. има по-голям риск да имат хепатит C. Ако сте родени в този период, непременно се изследвайте. Счита се, че ако всички, родени в този период, се изследват, може да се окаже, че има 880 000 американци носители на хепатит C. Тогава те биха могли да потърсят медицинска помощ и да се излекуват.

 

Имигрантите, които са получавали кръв или кръвни продукти, и не са изследвани на хепатит С, или които са имали рискови медицински процедури, трябва да се изследват. Освен това медицинският туризъм наскоро придоби популярност, тъй като цените в САЩ скочиха драстично. Така хората се подлагат на медицински или стоматологични процедури в чужбина, където това е по-евтино. Все пак не във всяка страна се спазват безопасните медицински практики, за да бъдат предпазени пациентите от заразяване с кръвопренасяни патогени. Ако това ви притеснява, трябва да се изследвате за хепатит C.