Конференция на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) - 2-ра част

Снимка
the liver meeting 2010
Автор: Alan Franciscus, главен редактор
Дата: 1 януари 2011
 
В първата част на нашия репортаж за конференцията на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) се концентрирах изключително върху новите директно-действащи антивирусни препарати (ДДА). Във втората част на репортажа от AASLD ще разгледам оповестената информация за пегилирания интерферон, трайността на излекуване на вируса в дългосрочен план, както и друга важна и интересна информация. 
 
Проучването IDEAL
Проучването IDEAL, при което е използван PegIntron или Pegasys плюс рибавирин за лечение на терапевтично-наивни (нелекувани преди това) пациенти с НСV генотип 1, ни дава много информация за всичко - от отговора на лечението до идентифицирането на един вариант (вариация) в региона на ген IL28B (cc генотип), за който бе доказано, че се намира в повечето хора, постигнали траен вирусологичен отговор (HCV РНК или отрицателен вирусен товар 24 седмици след последната доза на лекарството за HCV).  Тази година на AASLD бяха представени два ретроспективни анализа:
  • Сравнение на ефективността между университетските и обществените/общински центрове: Седемдесет и шест университетски центрове са приели 2,799 пациенти (63%) и 42 обществени центрове са регистрирали 1,165 пациенти (37%).  Авторите анализират страничните ефекти (нежелани лекарствени реакции), процентите на прекъсналите лечението, процентите на SVR и спазването на терапевтичната схема и ги сравняват, за да се види дали има разлика в терапевтичните грижи и отговор на лечението. Не са установени разлики между университетските и обществените центрове по отношение спазването на (придържането към) схемата на лечение, нежеланите реакции, процента на прекъсване на лечението, отговора при включена терапия, или SVR.
  • Кръвна захар на гладно и спад на SVR: 3,070 пациенти от проучването IDEAL са тествани за нивата на кръвната захар на гладно преди лечението и в определени времеви точки по време на терапията.  Пациентите с A1C резултат по-висок от 8.5% са отпаднали от проучването.
 
Забележка:  A1C измерва количеството на захарта в кръвта - типичният пациент без диабет има ниво на A1C от 6.5 или по-ниско.
 
Авторите заключават, че пациентите с нарушена кръвна захар или диабет е по-малко вероятно да постигнат SVR и е по-вероятно да рецидивират след приключване на лечението. Нивата на кръвната захар обаче не са в съотношение с SVR, но се отбелязва, че пациентите с A1C > 8.5 са изключени от проучването, което би могло да повлияе специално върху това заключение.  Авторите отбелязват, че е необходимо проучване за оценка на подобрението в нивата на кръвната захар преди лечението, за да се види дали подобрените нива на гликозата се трансформират в по-добри резултати от лечението. 
 
Хистологично подобрение
Две изследвания правят преглед на данни за да се установи дали лечението подобрява преживяемостта като цяло. Първото изследване е на 103 пациенти, лекувани от 1984 г. от Националните институти по здравеопазване (NIH) с интерферон или пегилиран интерферон с или без рибавирин. Само 3 пациенти (<3%) са рецидивирали след постигане на SVR. Периодът на проследяване е бил от 6 месеца до 22 години. Не се съобщава за случаи на чернодробна декомпенсация, рак или смърт, свързана с черния дроб.   
 
Коментар:  Важно е да се помни, че по времето когато са правени тези изследвания, тестовете за вирусен товар не са били толкова чувствителни, което означава, че някои хора, класифицирани като постигнали SVR, може да са имали нисък вирусен товар. Вероятно това обяснява защо 3% от хората стават позитивни за HCV РНК след постигане на SVR.  Изследване на данни за Pegasys и PegIntron от преди минимум пет години показват, че под 1% от хората рецидивират след постигане на SVR. Най-важното послание, което трябва да възприемем е, че след толкова дълъг период на проследяване има подобрения в здравето на черния дроб и преживяемостта - това е забележително откритие.
 
Второто изследване е от проучването HALT-C и разглежда дългосрочните резултати на хора, които са имали напреднала фиброза и са били лекувани с ниска (поддържаща) доза Pegasys в продължение на до 48 месеца. Първите анализи на данните, които включват проследяване до 4.6 години не установяват каквото и да е подобрение в общата преживяемост.  Но сега, след вече 6.1 години проследяване бе установено, че честотата на хепатоцелуларен карцином (HCC) или рак на черния дроб е 8.1% в HALT-C групата, в сравнение с 13.8% в контролната група.  Освен това, при пациенти, които са били лекувани най-малко 2 години, честотата на чернодробен рак е значително по-ниска в сравнение с контролната група нелекувани.
 
Коментар: всичко това е една много добра новина, тъй като даже и без да постигнат SVR пациентите са успели да подобрят здравето на своя черен дроб.
 
PEG Lambda
PEG ламбда е различен вид пегилиран интерферон, разработван от Bristol-Myers Squibb за лечение на хроничен хепатит С.  PEG ламбда или IL-29 (инжекция веднъж седмично или веднъж на всеки две седмици) спада към нов клас интерферони, наречени тип 3.  Макар че е в много ранен етап на разработка, някои малки проучвания показват, че може да бъде толкова ефективен колкото и пегилиран интерферон (Pegasys и PegIntron) и да причинява по-малко странични ефекти.   
 
По-долу следва рекапитулация на няколко по-малки проучвания оповестени по време на тазгодишната конференция:
  • Проучване 1:  HCV генотипи 1, 2, 3, или 4 са били инжектирани еднократно с PEG lambda (11-12 пациенти в група с дози—80, 120, 180 или 240 мкг/кг).  Установено беше, че усвояването на лекарството след еднократната доза е сходно за всички генотипи, пациентски демографии и IL28B генотипи. Проучването подкрепя дозировката един път седмично.
  • Проучване 2:  57 терапевтично-наивни пациенти с HCV генотип 1, 2, 3, и 4 са получили едно от двете лекарства - PEG lambda или Pegasys в горните дози.  Въз основа на ранния вирусен спад (кривите на първа и втора фаза) е установено, че PEG lambda е толкова ефективен, колкото и Pegasys. Отбелязва се също, че ефектът от IL28B е сходен при различните вариации на генотипи CC, CT/TT. 
  • Проучване 3:  55 терапевтично-наивни пациенти с HCV генотип 1, 2, 3, или 4 са получили еднократна доза от горните PEG lambda или Pegasys, последвана 2 седмици по-късно от същите седмични дози от PEG lambda/рибавирин или Pegasys/рибавирин в продължение на 24 седмици при пациенти с генотип 2 и 3, или в продължение на 48 седмици за пациенти с генотипи 1 и 4.  Междинните резултати на 12-та седмица установяват, че вирусният спад е сходен между генотипите. Установено е, че в групите с PEG lambda има по-малко странични ефекти, свързани с кръвта. 
Коментар: Тези проучвания са важни по няколко причини:
  • Повечето експерти смятат, че ще можем да елиминираме интерферона при бъдещото лечение на HCV с комбинация от ДДА, но това не е окончателно доказано. Ако се окаже, че интерферонът е необходим за пълната супресия на  HCV, то PEG ламбда ще предлага друг вариант за лечение.
  • PEG ламбда може да се окаже по-удобен, ако може да се дава веднъж на всеки две седмици вместо сегашните пегилирани интерферони, които се дават един път седмично. Но за момента проучванията са съсредоточени върху дозировката веднъж седмично. 
  • PEG ламбда може да причини по-малко нежелани реакции, свързани с кръвта, като неутропения (нисък брой на белите кръвни клетки) и анемия (нисък брой на червените кръвни клетки).

Източник: AASLD 2010: Part 2

Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив