Ваксина срещу хепатит В

Първата ваксина е била достъпна през 1982 година. През 1986 е пусната хепатит В ваксина с рекомбинирана ДНК технология, а втората ваксина от същия тип е пусната през 1989 година.

 

Двете рекомбинирани ваксини (Recombivax HB® and Engerix-B®) са двете eдинствени ваксини използвани в САЩ.

 

Ваксините използвани в САЩ са рекомбинирани ДНК ваксини, което означава че те са получени от инжектиране на ген от хепатит В вируса в обикновена мая за хляб, където се отглежда, вкисва и се почиства. Инфекция с хепатит В ваксина не може да се появи.

 

Хепатит В ваксината се поставя на новородени в бедрото. Също и в рамото може да се използва при малки деца. Рамото се предпочита за младежи и възрастни.

 

Хепатит В ваксината - обикновено серия от 3 инжекции се препоръчва на всички деца от 0-18 годишни. Препоръчва се на новородени при раждане в болницата (от 12 до 24 час след раждането). Всички останали деца, които не вземат ваксината като новородени трябва да завършат серията си от ваксини колкото се може по-скоро. Повечето щати ( в САЩ) изискват такава ваксина преди започване на училище. Младежи, които сега започват своята серия ще имат нужда от 2 или 3 серии в зависимост от възрастта си и марката ваксина, която използват. Възрастни, които са подложени на риск от хепатит В инфекция също трябва да се ваксинират. Ваксината може да се приложи на всеки желаещ.

 

 

За допълнение, всеки възрастен който желае да бъде защитен от HBV инфекция не трябва да бъде ваксиниран без да знае рисковите фактори.

 

Център за контрол на заразите, академията на педиатрите, американската академия на семейните лекари и пр.

 

Да. Над 70 милиона възрастни и над 50 милиона новородени са получили поне 1 ваксина. Мнозинството от новородените не показват странични ефекти. Сериозни реакции са рядкост.

 

От тези деца, които изпитват странични ефекти, като болка на мястото където е бита инжекцията, температура при 1/3 децата или понижаване на температурата. При възрастни е по-вероятно да изпитат тези симптоми. Сериозни алергични реакции последвани от ваксината са рядкост.

 

След три успешни ваксинации най-малко 9 от 10 човека развиват защитни антитела и последвал имунитет срещу HBV инфекцията.

 

Има няколко основателни причини за препоръчване на ваксината на новородените бебета:

При бебетата и малките деца е огромен риска за преминаване на острия в хроничен В хепатит - новородени 90%, деца до 4 години до 50%, а при възрасти този процент е 5-10%.

Изчислено е че 1 от 3 хронично болни американци се е заразил в детска възраст и тези с такава най-лесно разпространяват болестта. Новородени и деца заразени са подложени на най-голям риск от цироза и рак на черния дроб.

За разлика от другите предотвратими болести с ваксина, HBV инфекцията не показва симптоми сред децата. Малкият брой на докладвани такива случаи представлява бучка лед от айсберг, защото на едно дете със симптоми на хроничен хепатит В се падат поне сто, които не показват симптоми. А оттук и разпространяването му на други без да знаят.

Около 16 000 деца годишно са се заразявали в САЩ преди да се препоръча ваксината. Въпреки че тези числа представляват една малка цифра от реалния брой.

Дългогодишната защита на новородените ваксинирани ще ги предпази с десетилетия от тази ужасна болест.

 

Източник: http://www.vaccineinformation.org/hepb/qandavax.asp