HCV Диагностични инструменти: генотипи, подтипове, и квазивидове

Автор: Alan Franciscus

Дата: декември 2008 г.

 

 

Терминът генотип се отнася за различни генетични вариации или вериги (strains) на хепатит C. Вариацията в генетичните разлики е приблизително 1/3 между различните генотипи. Има шест главни групи, или генотипи, номерирани от 1 до 6, въпреки че някои експерти вярват, че те може би са дори 11. За всеки генотип има допълнителни разделения, наречени подтипове (например 1а и 1б) и мутации на вируса на хепатит C, наречени квази-видове (квазивидове).

 

HCV постоянно се променя и мутира по време на размножаването си – повече от 1 трилион вирусни копия на хепатит C се размножават всеки ден. По време на процеса на размножаването (репликирането), вируса на хепатит C прави т.нар. „лоши” копия, или грешки по време на гентичното създаване на новите свои копия. Процесът на постоянна мутация помага на вируса да избегне имунния отговор на тялото – когато доминиращите квазивидове са унищожени, се появяват други квазивидове. Това кара имунната система постоянно да идентифицира и да убива новопоявилите варианти. Това е една от причините, поради която толкова много хора развиват хронично заболяване. Учените вярват, че реално във всеки човек, заразен с хепатит C, има милиони различни HCV квазивидове, като те са уникални за всеки един човек, поради индивидуалния имунен отговор към HCV. Квазивидовете могат да играят роля в прогресирането на болестта и отговора на лечението, но все още има противоречиви данни и са нужни още изследвания, които по-добре да разберат ролята, която играят квазивидовете.

 

Тази променливост (генотипи, подтипове и квазивидове) на хепатит C го прави много труден за лечение, както и разработването на ваксина, която да осигури защита срещу всички HCV вериги (strains), въпреки че последните открития в тази област, са окуражаващи.

 

За да се направи изследване за генотип е нужно кръвно изследване. По принцип, теста за квазивидове се прави само за изследователски нужди. Теста за HCV генотип се прави само веднъж, тъй като генотипа не се променя. Все пак, ако някой се зарази отново с хепатит C, той може да се зарази с различен генотип.

 

HCV генотипите и подтиповете са разпространени различно в различните части на света, като конкретни генотипи доминират в дадени области. Генотипите от 1 до 3 са широко разпространени в целия свят. Подтип 1а е широко разпространен в Северна и Южна Америка, Европа, и Австралия. Подтип 1б е често срещан Северна Америка и Европа, и също е открит в някои части на Азия. Генотип 2 се среща в повечето развити страни, но е по-рядко срещан от генотип 1. Някои проучвания предполагат, че различните типове на HCV може да са асоциирани с различни пътища на заразяване. Например, подтип 3а изглежда, че е широко разпространен сред венозните наркомани, като се вярва, че е навлязъл в Северна Америка и Великобритания при широкото разпространение на хероина през 60-те години на миналия век.

Установяването на генотипа е важно, защото той има роля върху отговора на лечението на HCV, продължителността на лечението, и дозата на рибавирина. Все пак, това никога не трябва да бъде използвано като причина да бъде отказано лечението на някой пациент.

 

Установяването на генотипа е важно, тъй като тя може да бъде използвана като предсказващ фактор (предиктор) за положителен отговор на лечението. Процентът на хората, постигнали траен вирусологичен отговор (неоткриваем вирусен товар шест месеца след края на лечението) при лечение с пегилиран интерферон и рибавирин, е много по-висок при тези с генотип 2 и 3, в сравнение с хората с генотип 1. За повече информация за други фактори, които могат да повлияят отговора на лечението, можете да прочетете лист факта: Предсказващи фактори за отговора на лечението на хепатит C

 

Генотип 1 се приема като най-трудния за лечение със сегашните лекарства за лечение на HCV. Все пак, процента на отговорилите на лечението с пегилиран интерферон и рибавирин е доста висок – до 50% постигнат траен вирусологичен отговор. Генотип 2 и 3 отговаря дори по-добре на сегашните лекарства – до 70-90%. Има някои доказателства, че генотип 2 отговаря по-добре на сегашните лекарства, отколкото генотип 3, но това трябва да бъде потвърдено от големи проследяващи (проспективни) проучвания. Причината даден генотип да отговаря различно на лечението, е неясна, но има спекулации, че специфични генотипи на вируса на хепатит C живеят по-дълго или по-кратко от други. Например, на теория генотипите 2 и 3 на вируса на хепатит C не живеят толкова дълго (вирусен цикъл на живот) в тялото, както генотип 1, което прави изчистването на генотип 2 и 3 по-лесно.

 

Генотипът е фактор за периода от време, нужен за лечение със сегашните лекарства за лечение на HCV. По принцип, генотип 1 се лекува в продължение на 48 седмици, а генотипи 2 и 3 се лекуват за 24 седмици. Все пак, в момента текат изследвания, които целят да установят оптималната продължителност на лечението, базирана на определени фактори. Например, някои експерти вярват, че хората с генотип 1 и висок вирусен товар трябва да бъдат лекувани в продължение на 72 седмици, вместо 48, за да се увеличи процента на излекуваните. Има също изследвания, които оценяват ефективността на лечението на пациенти с генотип 2 за 12 седмици, и с генотип 3 за 48 седмици.

 

Установяването на генотипа също е важно за установяването подходящата доза на рибавирина. Например, на хората с генотип 2 и 3 се дава 800 мг. рибавирин на ден, докато при хората с генотип 1 робавирина се дозира според теглото на тялото, обикновено 800-1400 мг. на ден.

 

Един човек може да се зарази с повече от един генотип. Почти не съществуват данни от проучвания върху пациенти с повече от един генотип, но някои експерти вярват, че това може да повлияе на отговора на лечението и на прогресирането на болестта.

 

Стеатозата (мазнина, инфилтрирана (просмукана) в черния дроб) е добре позната черта на хепатит C инфекцията. Стеатозата може да допринесе за прогресирането на болестта и да намали процента на отговорилите на лечението, въпреки че точния и механизъм на влияние да не е напълно установен. Хората с генотип 3 са с по-голяма вероятност да развият стеатоза, като се вярва, че генотип 3 е независим рисков фактор и може реално да играе директна роля в развиването на стеатоза. Докладвано е, че когато хората с генотип 3 се лекуват успешно, след това като цяло се подобрява стеатозата, а при някои хора тя дори изчезва. При хората с генотип, различен от 3, HCV може да допринесе за формирането на стеатоза, но за разлика от генотип 3, при тях няма директен вирусен механизъм, който да предизвика стеатоза.

 

По отношение на генотипа и прогресирането на хепатит C, има предположения, че генотип 1б се асоциира с по-тежко прогресиране на болестта, в сравнение на генотипи 1а и 2, но са нужни големи проспективни клинични изпитвания, които да потвърдят това предположение.

 

Генотип 1 (особено 1б) е асоцииран с по-бързо прогресиране на фиброзата при хора, на които е направена чернодробна трансплантация.

 

Важността на HCV подтиповете е противоречива тема. Някои изследвания са открили, че определени подтипове повлияват прогресирането на болестта и резултата от чернодробната трансплантация. За в бъдеще, когато се разработят терапии за директно антивирусно лечение, подтиповете може да играят по-голяма роля при определянето на дозировката на лекарствата, продължителността, и изхода от лечението.