Кратка история на хепатит С

Автор: Alan Franciscus
Дата: януари 2009 г.
Управлението и грижите за хепатит C изминаха дълъг път през последното десетилетие. Въпреки, че все още има много въпроси без отговор, ние имаме много по-добро разбиране относно предаването на хепатит C, превенцията, прогресията на болестта, и лечението. Този лист факт, ще се направи кратък преглед на историята на хепатит С и на най-важните крачки относно лечението на HCV, след откриването на вируса.
Древна история  
Невъзможно е наистина да се знае произхода на хепатит С, тъй като няма съхранени кръвни проби, които да се изследват за наличие на вируса, които да са по-стари от 50 години. Въпреки това, като се има предвид характера на еволюцията на вируса, хепатит C най-вероятно е съществувал още преди стотици хиляди и повече години, преди да се развият сегашните щамове на вируса.
 
Някои експерти спекулират, че поради това, че вируса HGV/GBV-С, е близък роднина на HCV, който произхожда от примати от Стария и Новия свят, то появата на HCV може да бъде датирана 35 милиона години назад. Все пак, това е просто спекулация и за момента е невъзможно да се потвърдят тези теории. Основните предположения са, че различните подтипове на HCV произлизат приблизително от преди 200 години, и че 6-те основни генотипа на HCV най-вероятно са имали общ прародител приблизително преди 400 години. Все пак, също така се смята, че е трудно да се ограничи произхода на HCV до такъв кратък период на човешката история, тъй като вирусът е открит в отдалечени райони по целия свят. Както е добре известно, вирусът се разпространява главно чрез директен контакт на кръв с кръв, което не позволява той да се разпространява и развива бързо - особено като се има предвид, че главните пътища за предаването му (използване на кръвни продукти, както и използването и употребата на игли) съществуват само от кратък период от време.
1957  
Учените открили антивирусните свойства на интерферона, естествено вещество, през 1957 година. Той е наречен с името интерферон, тъй като има способността да "пречи" на вирусната репликация. Три различни видове интерферон били идентифицирани - алфа, бета и гама. Установено било, че има само една форма на бета и гама интерферона, е открито, че има много форми на алфа интерферона. Интерферонът беше одобрен за лечение на различни нарушения, включително клетъчна левкемия, и Капози саркома (Kaposi’s sarcoma).
1960-1970  
Учените разработили кръвни тестове, за да се идентифицира хепатит Б (1963) и хепатит А (1973), но много от кръвните проби, взети при заболяване след кръвопреливане, се оказват негативни за хепатит А и хепатит Б.
 
Като се има предвид, че начинът на предаване (преливане на кръв) е един и същ, учените класифицирали неидентифицираните случаи, като не-А и не-Б хепатит. Сега се вярва, че в приблизително 90-95% от случаите, тогава класифицирани като не-А, не-Б (NA/NB), в действителност са били хепатит C.
1980-1990  
През 80-те години на миналия век, изследователи от Центровете за Контрол на Заболяванията (Centers for Disease Control - CDC), начело с Daniel W. Bradley и Chiron (Michael Houghton) идентифицирали вируса. През 1990 г. в кръвните центрове започва скрининг на кръвните донори за хепатит C, но до 1992 г. кръвния тест не е бил достатъчно точен и едва след тази дата, HCV е бил елиминиран от кръвните центрове. В днешни дни, само един на два милиона единици прелята кръв се очаква да бъде заразена с хепатит С. Преди въвеждането на скрининга на дарената кръв за хепатит С, около 300 000 американци са били заразени с хепатит С при кръвопреливане или чрез кръвни продукти.
 
Срокове на лечението  
  • 1991 - FDA одобрява първия алфа интерферон (Интрон A на Schering) за лечение на хепатит С.
  • 1992 - FDA одобрява първия интерферон (Интрон A на Schering) за лечение на хепатит B.
  • 1996 - FDA одобрява интерферон алфа (Roferon А на Roche) за лечение на хепатит С.
  • 1997 - FDA одобрява консенсусния интерферон (Amgennow InterMune-Infergen) за лечение на хепатит С.
 
Основните насоки са били да се инжектират 3 млн. единици интерферон, три пъти седмично за 48 седмици.  Процентът на постигнатия траен вирусологичен отговор (отрицателен вирусен товар 6 месеца след края на лечението) са имали около 9% от хората с генотип 1 и 30% от хората с генотип 2 и 3.
 
Пробив в лечението
1998  
FDA одобрява Rebetron (Интрон А плюс рибавирин на Schering) за лечение на хепатит С.
 
Рибавирин е синтетичен нуклеозиден аналог с широк спектър на антивирусна активност, който първоначално е разработен като възможен препарат за лечение на HIV. Както се оказва, рибавирина не е ефективен срещу ХИВ, но е било установено, че той има антивирусна активност срещу няколко flaviviruses (семейство вируси, което включва хепатит C), и той е проучен като единичен медикамент за лечение на хепатит С. В някои малки проучвания, е установено, че рибавиринът намалява серумните нива на ALT, но че той не е имал ефект върху вируса на хепатит C (като лекарство в еднокомпонентно лечение). Клиничните данни, че рибавирин намалява нивата на ALT води до започване на изследвания за действието на комбинирана терапия от интерферон и рибавирин. Установява се, че рибавирина, когато се комбинира с интерферон, има синергичен ефект (Синергия [synergy] означава, че комбинирания ефект е по-голям от сумата на двете отделни части) и това се оказва основен пробив в лечението на хепатит C. Рибавирин [във форма на суспензия (mist form)] е също така одобрен за лечение на инфекция, причинена от респираторен синцитиален вирус (respiratory syncytial virus - RSV) при децата.
 
Лечението с комбинирана терапия се състои от интерферон (Интрон А - 3 милиона единици, три пъти седмично) плюс рибавирин (800-1200 мг/ден). Клинични проучвания, проведени върху комбинираната терапия, също успяват да определят продължителността на лечението - за генотип 1, продължителност 48 седмици, и 24 седмици за генотипове 2 и 3. Процентите на постигнатия траен вирусологичен отговор в проценти, са: за генотип 1 - 29% (при висок вирусен товар - 27%), при генотипове 2 и 3 - 62% (при висок вирусен товар - 60%).
 
Нова ера в лечението на хепатит С  
Изкуственият интерферон е протеин, който се разгражда бързо от организма в рамките на 12 до 24 часа след инжекцията. Стандартните препоръки за лечението с интерферон беше да се инжектира 3 пъти седмично. Но след като изкуствения интерферон се изхвърли от тялото, в него вече не е на разположение интерферон, който да може да потиска или убие вируса.
 
Пегилацията (Pegylation) е процес, който прикрепва полиетилен гликол (биологично инертни съединения) вериги на повърхността на молекулата на интерферона, което прави по-малка вероятността да бъде изчистен от кръвообращението. Ползата от повишената концентрация на нивото на интерферона за продължителен период от време, е постоянното потискане на вируса, и по-голямата вероятност за траен вирусологичен отговор.
2001
Одобрен е Peg-Intron
Peg-Intron (пегилиран интерферон алфа-2б на Schering) е първият пегилиран интерферон одобрен от FDA за лечение на хепатит C. Peg-Intron е на прах, поради което се нуждае да бъде повторно разтворен (със стерилизирани разтвор), преди да може да се инжектира. Peg-Intron също трябва да се дозира в зависимост от телесното тегло. Peg-Intron сега е достъпен като "Redipen" за дозиране и разтваряне.
 
Постигнатите проценти на траен вирусологичен отговор за монотерапия с Peg-Intron, са 14% за генотип 1, и 47% за генотипове 2 и 3.
 
Peg-Intron плюс Rebetol е одобрен за комбинирана терапия
Peg-Intron плюс Rebetol (рибавирин) също беше одобрен през 2001 за лечение на хепатит C. Постигнатите проценти на вирусологичен отговор са 41% за генотип 1 и 75% за генотипове от 2 до 6.
2002
Одобрен е Pegasys
Pegasys (пегилиран интерферон алфа-2а на Roche) е одобрен за лечение на хепатит С през 2002 година. Pegasys идва в готов разтвор (не е необходимо да се разтваря) и в доза фиксирана на 180 микрограма независимо от теглото на пациента. Pegasys е достъпен в предварително напълнени спринцовки.
 
Трайния вирусологичен отговор (SVR) при Pegasys, е 28% за генотип 1, и 56% за генотипове 2 и 3. Хората с напреднала фиброза или компенсирани цироза (група, която е по-трудна за лечение) постигнали SVR при 20% от лекуваните пациенти. Клинично изпитване върху пациенти с цироза също така показало, че Pegasys намалява чернодробното възпаление и фиброзата при лечение на отговорилите на терапията responders и в по-малка степен, при неотговорилите non-responders. Данните от това проучване и други клинични проучвания за конвенционалния интерферон доведоха до стартирането от NIH на HALT-C изпитване, което изучава ролята на пегилирания интерферон по отношение на намаляване на възпалението на черния дроб и забавянето, или "стопирането" на прогресията на чернодробното заболяване.
 
Одобрени са Pegasys плюс Copegus
През 2002 г. Pegasys плюс Copegus (марка рибавирин на Roche) също е одобрен за лечение на хепатит С. Постигнатите проценти траен вирусологичен отговор са: за генотип 1, 44-51% и 82% за генотипове 2 и 3, а при друго проучване са отчетени 70% SVR за генотипове от 2 до 6.
2003
Intron А (интерферон) плюс Rebetol (рибавирин - достъпeн в перорален разтвор), е одобрен за лечение на хроничен хепатит C при деца.
2005
Репликация на HCV е възпроизведена в епруветка (Test Tube)
За първи път учени в Националния Институт за Диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания (National Institutes of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases - NIDDK) успяват да размножат вируса на хепатит С (генотип 1) в епруветка. Тази система представлява само края на вирусния жизнен цикъл, но е много важно постижение. Необходим е друг HCV модел, за да покаже началните етапи на вирусния жизнен цикъл.
 
Тест за антитела чрез изследване на слюнка
Израелски учени разработват тест, базиран на изследване на слюнката за откриване на антитела срещу HCV, който, ако бъде потвърден в по-големи проучвания, може да доведе до нов механизъм за тестване, който ще бъде по-малко трудоемък, по-лесен за администриране и по-евтин, което ще направи възможни масовите изследвания за хепатит С.
2006
Опити с мишки
Учените правят драматичен пробив в разбирането на различните механизми на действие на вируса на хепатит С и размножават различни генотипове в епруветка. Важното постижение е, че учените с помощта на HCV клетъчна култура са успели да заразят опитна мишка. Използването на опитни мишки за проучване на вируса на хепатит С, дава възможност за драстично увеличаване на нашите познания за вируса на хепатит С.  
2007
Лекарства в разработка
През 2007 г. много нови лекарства са в етап на разработка. Водещото от тях е VX-950 (telaprevir) - HCV протеазен инхибитор, който е разработен от Vertex. Има още много други лекарства, които са в процес на клинично изпитване, като изглежда, че ново лекарство ще бъде добавено като трети компонент към терапията с пегилирани интерферон плюс рибавирин, най-вероятно през 2010-2011 г.
 
HCV Бърз тест
Клинично изпитване за HCV бърз тест (HCV анти-тяло тест) беше стартирано от OraSure през 2007 година.
2008  
OraSure Technologies приключиха клиничните проучвания на HCV бързия тест и предоставиха данните от тях на FDA за одобрение за пускането му на пазара. FDA одобрението се очаква през 2009 година.
 
Vertex започнаха III фаза на клиничните проучвания на техния HCV протеазен инхибитор, телапревир (telaprevir), в комбинация с пегилиран интерферон плюс рибавирин. Schering също започна III фаза на клиничните проучвания на техния HCV протеазен инхибитор, боцепревир (boceprevir), в комбинация с пегилиран интерферон плюс рибавирин. Очаква се проучванията от фаза III да завършат през 2009 г., а данните ще бъдат представени на FDA (за одобрение за пускане на пазара) през 2010 година.
 
FDA одобри употребата на PegIntron плюс Rebetol (рибавирин) на Schering за лечение на деца (pediatric patients) с компенсиран хроничен хепатит С. Били са проследени 107 деца, които са получили PegIntron дозиран при 60 mcg/m веднъж седмично плюс рибавирин дозиран при 1,5 мг/кг/ден в продължение на 24 или 48 седмици, базирани на генотипа и изходния вирусен товар.
 
Процентите постигнат SVR според генотипа и продължителността на лечението са:  
  • 52,8% - всички с генотип 1 - 48 седмици продължителност
  • 93,3% - всички с генотип 2 - 24 седмици
  • 100% - генотип 3, нисък вирусен товар (<600000 IU/mL)
  • 66,7% - генотип 3, висок вирусен товар
  • 80% - всички генотип 4 - 48 седмици
 
Ясно е, че сме изминали дълъг път в относително кратък период от време, по отношение на разбирането на HCV заболяването и терапиите, използвани за лечение. Надяваме се, че в не твърде далечно бъдеще ще има медикаменти, които ще действат на всеки заразен с хроничен хепатит С. Друг важен въпрос през 2008 г. беше медицинската помощ за всички в САЩ, които бяха обещани по време на президентската кампания. Има реална надежда, че ще бъде постигнат прогрес по отношение на поява на форма на универсални здравни грижи. Тази цел няма да се случи за една нощ, но тъй като САЩ е най-богатата страна в света, тази цел със сигурност е постижима.

Източник:  A Brief History of Hepatitis C

Коментирай темата тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2219.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C