Професионална експозиция на хепатит С

 

Вирусът на хепатит С (НСV) се предава при експозиция (контакт, излагане) на кръв с кръв. Най-честите пътища за предаването му включват използването от различни хора на едни и същи заразени с НСV игли и пособия за приготвяне на лекарства, както и кръвни продукти/кръвопреливания, правени преди 1992 година. Предаването по полов път се среща рядко, но все пак има такива документирани случаи в научните изследвания.

 

Някои пътища за предаване на заразата като татуиране, пиърсинг и съвместно ползване на такива лични вещи като четки за зъби и самобръсначки, се смятат за възможни, но не са добре документирани. Здравните работници са изложени на риск от иглоубождане и други неизбежни ситуации, които могат да доведат до пряк контакт с кръвта на заразено с НСV лице.

 

Здравни работници или лечебен персонал са хората, чиято професионална дейност включва контакт с пациенти или кръв, или секреции на пациенти в здравно заведение, лаборатория или обстановка, свързана с предпазването на населението.

 

Възможността от предаване на хепатит С в ситуации, свързани със здравните грижи, е добре документирана. Процентът на трансмисия, обаче, се счита за твърде нисък - около 1.8%, който е сходен с процента на разпространение сред населението на САЩ. Рискът е предимно при инциденти с убождане с игли. Предаването при експозиция на секреции или тъкани (различни от заразена с НСV кръв) също е възможно, но се среща рядко. В случай на експозиция трябва да се направят изследвания и да се съобщи за професионалната експозиция.

 

Според Агенцията за професионална безопасност и здраве (Occupational Safety and Health Administration - OSHA) работещите са задължени да си осигуряват преграда между себе си и кръвта или секретите на други лица.  

 

Всички здравни работници трябва винаги да спазват стандартните предпазни мерки, включително употреба на ръкавици и защита на лицето и очите, ако е необходимо. Безопасно да се премахват използани превръзки, местата с разлята кръв и секрети да се почистват и дезинфектират. За разлика от хепатит В, не съществува ваксина, която да бъде използвана преди или след експозиция, или пък имуноглобулин (IG), които да осигурят защита срещу предаването на НСV.

 

При експозиция указанията за контролиране (управление) на НСV експозиция на Националната здравна служба на САЩ (U.S.

Public Health Service Guidelines) включват:

 

 

В момента не съществуват терапевтични препоръки за пациентите с остър хепатит С, но последните данни сочат, че до 98% от хората, лекувани с монотерапия от обикновен (конвенционален) или пегилиран интерферон са успели да изчистят вируса на хепатит С от организма си. Но кога е най-добре да се започне лечение с лекарствата за НСV след експозиция, както и кой трябва да бъде лекуван остава неизвестно. Тъй като не съществуват препоръки за лечение, решението трябва да се вземе от пациента съвместно с лекуващия лекар.

 

Източник: Occupational Exposure to Hepatitis C: