България застрашително изостава при диагностиката и лечението на хепатит В и С
Всяка година над 1,1 милиона души по света умират от хепатит B и C. В България от хепатит В и C губим 4 човека на ден - това заяви проф. д-р Красимир Антонов по време на дискусия, посветена на Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, която очаква своето продължение за периода 2026 - 2030г. Събитието бе организирано от Сдружение ХепАктив и Българското дружество по гастроентерология, с подкрепата на Български лекарски съюз.
Благодарение на въведените през 2022 г. безплатни изследвания за хепатит В и С за всички здравноосигурени лица на възраст между 40 и 60 години се регистрира петкратен ръст при извършените изследвания за хепатит С, но такъв ръст при лекуваните пациенти липсва. Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая на година. Сред основните проблеми са липсата на информационна кампания, на ясен алгоритъм за насочване на пациентите към специализираните клиники по гастроентерология, на услуги на по превенция и скрининг сред уязвимите групи, както и система за мониторинг и събиране на данни.
На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно покривано от НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“. „От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия”, предупреди Силвана Лесидренска, председател на сдружение ХепАктив и пациент с хроничен хепатит B.
Според д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, успехът на Втората Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити зависи изцяло от реалната ѝ реализация. „Истината е, че каквото и да е разписано в настоящата и следващата програма, ако няма стремеж към изпълнение, не можем да очакваме прогрес в целта ни за елиминация на вирусните хепатити в България“, заяви той.
В дискусията участва и доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, който изрази своето притеснение по отношение на разпространението и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се увеличили драстично. „Очевидно сме неефективни по отношение на превенцията, ранното откриване на случаите и ограничаване на неговото предаване. Ако вървим с този темп ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространение на хепатит С“, допълни още той.
Доц. д-р Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ коментира нуждата от премахване на чернодробната биопсия при лечение на хепатит В, която от години не се практикува никъде в Европейските държави. Това е скъпоструваща, неприятна за пациента процедура, която изисква хопитализация и която може да бъде заместена напълно ефективно с еластографията - неивазивен, бърз и сигурен метод за оценка състоянието на черния дроб. Доц. Цонев коментира също силно притеснителния спад в обхвата на ваксинацията за хепатит B – от 90% на под 70% заради антиваксърски кампании след COVID-19.
„Имаме ресурсите, експертите и нужната международна рамка – липсва единствено синхронизираната воля за промяна. Надяваме се този форум да е началото на един по-интензивен и реален диалог за бъдещето на пациентите с хепатит в България“, заключи проф. д-р Красимир Антонов.