Дали eдиният вид пегилиран интерферон е по-ефективен при лечение на хроничен хепатит C?

 

 

Пегилираният интерферон плюс адаптирания спрямо теглото (weight-adjusted) рибавирин е стандарт за лечението на хроничен хепатит C, но няма консенсус за относителните предимства на Пегасис (Roche/Genentech) и ПегИнтрон (Schering-Plough). Изследванията правени в миналото дадоха противоречащи резултати, като данните не винаги можеха да се сравнят коректно, поради различия в режима на лечение, като вариращите дози рибавирин, който спомага за предотвратяването на релапса след края на терапията.

 

Интерферон алфа, който се използва за лечение на хепатит C, е генетично създадена версия на естествения човешки цитокин (химически медиатор – други използвани наименования са: химически куриер или химически приносител). Той работи като подсилва отговорите на имунната система срещу HCV. Пегилираният интерферон е прикачен към полиетилен гликол (polyethylene glycol - PEG), който му позволява да остане по-дълго в тялото (което от своя страна позволява поставянето на една инжекция на седмица, вместо три на седмица). Пегасис (Pegasys) и ПегИнтрон (PegIntron) имат различна форма и размер (40 kDa молекулна маса за Пегасис срещу 12 kDa молекулна маса за Пегинтрон), което въздейства върху техните фармакокинетични свойства и може да повлияе върху това колко добре те работят.

 

 

В първото изследване, Maria Grazia Rumi от Università degli Studi в Милано и нейни колеги, сравнили безопасността и ефикасността на двата вида пегилиран интерферон при нелекувани преди това (treatment-naive) пациенти с хроничен хепатит C, разделени според HCV генотипа.

Проучването включвало 431 участници. Приблизително половината са имали трудни-за-лечение (hard-to-treat) HCV генотипи 1 или 4, и около 19% са били с чернодробна цироза, друга характеристика, която се асоциира/свързва с по-лош отговор на лечението.

 

На участниците на произволен принцип било дадено (1:1) да приемат 180 мкг/седмица Пегасис (Pegasys) или 1.5 мкг/кг/седмица ПегИнтрон (PegIntron) за 24 седмици (генотипи 2 или 3), или за 48 седмици (генотипи 1 или 4). В съответствие с инструкциите за изписване на всяко едно от лекарствата, пациентите с генотип 1 или 4, получаващи Пегасис, получавали и 1000-1200 мг/ден адаптиран спрямо теглото рибавирин, а пациентите с генотипи 2 или 3, приемащи Пегасис, получавали фиксирана доза от 800 мг/ден рибавирин. За разлика от тях, всички пациенти, които били лекувани с Пегинтрон, получавали 800-1200 мг/ден адаптиран спрямо теглото рибавирин, независимо от генотипа.

 

 

Въз основа на тези открития, авторите на изследването заключават, “Въпреки, че двата режима на лечение показаха близки профили на безопасност, лечението базирано на пегилиран интерферон алфа-2а постигна значително по-високи нива на SVR в сравнение с лечението, базирано на пегилиран интерферон алфа-2б.”

 

 

Във второто изследване, Antonio Ascione от болницата Cardarelli в Неапол и негови колеги сравнили безопасността и ефикасността на Пегасис срещу ПегИнтрон при 320 нелекувани преди това пациенти с хроничен хепатит C. Приблизително 18% от участниците имали цироза в началото на изследването, и около 55% имали висок HCV РНК вирусен товар (> 500,000 IU/mL).

Отново, на участниците на произволен принцип било дадено (1:1) да приемат 180 мкг/седмица Пегасис (Pegasys) или 1.5 мкг/кг/седмица ПегИнтрон (PegIntron) за 24 седмици (генотипи 2 или 3), или за 48 седмици (генотипи 1 или 4). В това изследване, все пак, всички участници (независимо от генотипа) получавали рибавирин в дози от 1000 мг/ден, ако имали тегло < 75 кг или 1200 мг/ден, ако били по-тежки.

 

 

“При пациентите с хронична HCV инфекция, лечението с пегинтерферон алфа-2а плюс рибавирин дава значително по-високи нива на постигнат SVR, в сравнение с лечението с пегинтерферон алфа-2б плюс рибавирин”, заключават изследователите.

 

 

В съпровождащият редакторски коментар Stefan Zeuzem от J.W. болницата на университета Гьоте във Франкфурт, Германия, предлага перспектива на откритията от тези 2 проучвания в контекста на предишните изследвания.

“Благодарение на големите вариации в peak-to-trough съотношенията за пегинтерферон алфа-2б в сравнение с пегинтерферон алфа-2а, HCV РНК нивата имат склонност да варират повече (най-малкото през първите 4 седмици от лечението) при пациентите, лекувани с пегинтерферон алфа-2б, в сравнение с тези, лекувани с пегинтерферон алфа-2а,” отбелязва той.

Едно предишно голямо изследване, клиничното изпитване ИДЕАЛ (IDEAL), спонсорирано от Шеринг-Плау (Schering-Plough), включвало повече от 3000 пациенти с HCV генотип 1, лекувани с Пегасис или ПегИнтрон, според насоките, указани на етикетите на лекарствата (например, дозата на рибавирина не е била консистентна). В това проучване, пациентите, лекувани с Пегасис имали по-висок процент на отговор точно след края на лечението (end-of-treatment response rate) (64.4% за Pegasys срещу 53.2% за PegIntron), но хората лекувани с ПегИнтрон са имали по-ниски нива на релапс (31.5% за Пегасис срещу 23.5% за ПегИнтрон), така че нивата на постигнат траен отговор били статистически подобни (40.9% за Пегасис срещу 39.8% за ПегИнтрон).

 

Скорошен систематичен преглед от Cochrane Collaboration на рандомизирани клинични изпитвания, сравняващ двата пегилирани интерферона, което включва мета-анализи на SVR нивата от 8 изпитвания с общо 4293 участници, откри, че Пегасис е бил слабо, но значително по ефективен от ПегИнтрон (относителен риск 1.10; P = 0.004), с подобни резултати за всички подгрупи. Тежестта на страничните ефекти е била подобна за двете лекарства.

 

“Ако ги вземем заедно, след публикацията на главните изпитвания от фаза 3 за пегинтерферон алфа-2а и алфа-2б в комбинация с рибавирин, ще са нужни нови 8 години, за да се характеризират фармакодинамичните разлики между двете лекарства в детайли,” пише Zeuzem. “В зората на появата на новите директни антивирусни лекарства срещу HCV, ние имаме нужда да разследваме колко са важни наблюдаваните разлики между пегилираните интерферони (и други интерферони с удължено действие, като албумин интерферона) в комбинация с HCV NS3/4A  протеазните и NS5B полимеразните инхибитори.”

 

Остава още да се установи дали едната форма на пегилиран интерферон работи по-добре в сравнение с другата при HIV/HCV коинфектирани пациенти, които по принцип отговарят по-лошо на интерферон-базираната терапия, в сравнение с хората с HCV моноинфекция.

Изследване 1: A.M. Migliavacca Center for Liver Disease, Fondazione IRCCS Maggiore Hospital, Mangiagalli e Regina Elena, Università degli Studi di Milano, Milan, Italy; Unit of Epidemiology and Biostatistics, San Carlo Borromeo Hospital, Milan, Italy.

Изследване 2: Department of Gastroenterology, Liver Unit and Pathology Units, Cardarelli Hospital, Napoli, Italy; Department of Medicine, Centre for Liver Disease, Fatebenefratelli Hospital, Napoli, Italy; Gastroenterology Unit, IRCSS de Bellis, Castellana Grotte, Italy.
 

Референции

M Rumi, A Aghemo, GM Prati, and others. Randomized Study of Peginterferon-alpha2a Plus Ribavirin vs Peginterferon-alpha2b Plus Ribavirin in Chronic Hepatitis C. Gastroenterology 138(1): 108-115 (Abstract). January 2010.

A Ascione, MD Luca, MT Tartaglione, and others. Peginterferon Alphalfa-2a Plus Ribavirin Is More Effective Than Peginterferon Alphalfa-2b Plus Ribavirin for Treating Chronic Hepatitis C Virus Infection. Gastroenterology 138(1): 116-122 (Abstract). January 2010.

S Zeuzem. Do Differences in Pegylation of Interferon Alfa Matter? (Editorial). Gastroenterology 138(1): 34-36 (Free full text). January 2010.

 

 

* планирани-за-лечение анализ (intent-to-treat analysis) – метод за анализиране на резултатите от клинични изпитвания, в които всички участници, които са били включени в началото на проучването, се анализират, включително у тези, които са прекъснали лечението поради неуспешно лечение или силни странични ефекти.

 

Източник: Is One Type of Pegylated Interferon More Effective for Treating Chronic Hepatitis C?:

 

Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.