Достъпът до тестове и лечение на хепатит С в европейските затвори трябва да се подобри

Липсата на достъп до лечение и превенция на хепатит С в местата за лишаване от свобода в Европа е обществен здравен проблем и е в разрез с международните спогодби относно осигуряването на хуманни условия за пациентите. Това става ясно от новото проучване на Европейската група за лечение на СПИН (European AIDS treatment group, EATG).

По всеобщо съгласие, правителствата в Европа ще работят заедно с цел елиминиране на хепатит С до 2030 г., а за да се постигне това, превенцията и лечението на инфекцията в затворите трябва да бъде приоритет. Нивата на заболеваемост по местата за лишаване от свобода са над средните спрямо общата популация във всички страни, където са били измервани. Данните за вирусоносители сред затворниците са, както следва: България – 28%, Армения – 35%, Грузия – 50%, Англия – 9-11%, Шотландия – 19%, Франция 4-6% и Португалия – 42%.

В хода на проверката нивото на достъп до услуги, свързани с хепатит С в европейските затвори, EATG събира налични данни относно заболеваемостта и последващите мерки при затворниците в Европа. Резултатът е синтезиран благодарение на детайлни проучвания в шест европейски държави, за да се изготвят препоръки относно най-добрите потенциални практики.

В България има висок процент вирусоносители сред затворниците, но липсва медицинска грижа. Няма програми за обмен на игла и спринцовка, а заместителната опиоидна терапия е достъпна само в Централния софийски затвор. През 2017 г. едва петима пациенти с хепатит С са получили лечение заради липсата на финансиране от страна на Министерството на правосъдието.

В Молдова, от друга страна, заместителните опиоидни терапии са налични във всички места за лишаване от свобода, както и чисти спринцовки и игли. Според националните указания всеки затворник с положителен резултат за хепатит С получава безплатно лечение, ако има симптоматично чернодробно заболяване. „Молдова може да служи за образец за успешното прилагане на мерки за намаляване на вредата в затворите, а другите държави могат да научат много относно организацията на целия процес,“ коментират авторите на доклада. Според тях съседните страни-членки на ЕС с подобно здравеопазване, например България и Румъния, биха могли да използват добрите практики на Молдова.

В Италия националните разпоредби също гласят, че затворниците трябва да получават безплатно лечение за хепатит С, както и заместителни опиоидни терапии. Въпреки това, програмите за обмен на игла и спринцовка все още не са налични в затворите и няма систематична политика относно конфиденциалното тестване за хепатит С. Страната е постигнала огромен напредък в сравнение със съседните ѝ държави, вследствие на безплатното лечение, възможно с финансовата помощ на Министерството на здравеопазването и с дългогодишната съвместна работа между неправителствени
организации и затвори в северна Италия с цел да се повиши вниманието относно хепатит С и да се поощри редовното изследване.

Основните препоръки в доклада включват:

• Услуги, свързани с хепатит С в затворите, трябва да бъдат предоставяни от Министерството на здравеопазването, а не от Министерството на правосъдието.
   
• Неправителствените организации трябва да получават официално разрешение да предоставят услуги в затворите, а финансирането за тези услуги трябва да бъде достатъчно, за да бъдат те регулярни и адекватни.
   
• Трябва да бъдат изградени национални механизми за наблюдение на хепатит С и основните рискови групи, за да се проследява заболеваемостта и съответно стъпките към лечение и превенция.
   
• В затворите трябва да има всеобхватни услуги с оглед намаляване на вредите.
   
• Хората трябва да имат достъп до доброволно и анонимно изследване за вирусен хепатит.
   
• Трябва да се работи в посока осигуряване на недискриминираща среда за затворници с хепатит С или ХИВ.
   
• ДДАС (Директно Действащи Антивирусни Средства) трябва да са налични за всички затворници, съгласно указанията на Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL) и Европейското клинично дружество по СПИН (EACS). Необходимо е и да има обучени медицинска лица, които да изследват и хепатит С и да полагат нужните лекарски грижи в затворите.
   
• Трябва да се осигури безплатно лечение, което да не зависи от здравноосигурителния статус на пациента.
   
• Медицинските работници, които се грижат за предоставяне на тези услуги в затворите, трябва да бъдат поощрявани финансово.
   
• Пациентът трябва да получи необходимата грижа и след напускането на мястото за лишаване от свобода.

Във връзка с тези препоръки авторите на проучването посочват и международните споразумения, по-специално член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, който гласи, че „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание“, а това включва и предоставянето на медицинско обслужване и на хората, лишени от свобода.

През 2007 г. Европейският съд за правата на човека постановява, че има нерегламентиран отказ на лечение на хепатит С на ищец от Хърватия, а през 2008 г. – на пациент с хепатит В от Гърция. И двата случая са прецедент. През 2009 г., вследствие на множество оплаквания, чакащи да бъдат разгледани, Съдът определя, че правителството на Грузия трябва незабавно да предприеме мерки за изследване и лечение на хепатит С по местата за лишаване от свобода.

В заключение докладът гласи, че „що се отнася до общественото здравеопазване и основните човешки права, здравето на затворниците е проблем, който изисква съвместната работа на местните власти, гражданските общества и медицинските специалисти“.

Източници:

European AIDS Treatment Group. Access to HCV related services in prison settings in Europe: a community perspective: recommendations brief (2018) Download here.