Ентекавир (Baraclude) подобрява чернодробната функция при пациенти с хроничен хепатит В и декомпенсирана цироза

Дата: 09 февруари 2010

Автор: Liz Highleyman

 

РЕЗЮМЕ: Антивирусният препарат entecavir (Baraclude) действа също така добре при пациенти с хроничен хепатит В и декомпенсирана чернодробна болест, както и при лицата с по-леко чернодробно увреждане, според едно изследване, публикувано в February 2010 Journal of Hepatology. Освен това, в продължение на 1 година, ентекавир е подобрил основната чернодробна функция при пациентите в най- напреднала фаза на заболяването.

С течение на годините или десетилетията хроничният хепатит В (chronic hepatitis B virus (HBV) infection) може да прогресира до напреднало чернодробно заболяване, включително цироза (cirrhosis)  и хепатоцелуларен карцином (hepatocellular carcinoma). Компенсирана цироза означава, че черният дроб е тежко увреден, но все още може да изпълнява нормалните си функции; декомпенсирана цироза имаме когато черният дроб престане да функционира правилно.

 

За лечението на хроничен хепатит В се използват няколко антивирусни препарати, но терапията може да носи риск за пациентите с декомпенсирана цироза. Тази група, обаче, би имала и най-голяма полза от едно ефективно лечение.

JuHyunShim от Медицинския колеж на университета Ulsan в Сеул и негови колеги са направили оценка на ентекавир като монотерапия от първа линия при една група от 70 корейски пациенти с хепатит В и декомпенсирана цироза, започнали лечение с 0.5 г/дневно ентекавир в периода януари 2007 и март 2008.

 

Нито един от пациентите преди това не е бил лекуван с друг антивирусен препарат или интерферон. Изходните нива на НВV ДНК вирусния товар на участниците са били поне 4 logcopies/mL (10 000 copies/mL). При никой не е имало данни за хепатоцелуларен карцином при започване на лечението, преди това никой не е бил претърпял чернодробна трансплантация, като са били изключени лица, коинфектирани с ХИВ или хепатит С (HIV или hepatitis C coinfection).

Диагнозата “цироза на черния дроб” е поставена на базата на клинични, радиологични или хистологични (биопсия) оценки. Декомпенсираната цироза е дефинирана като резултат (показател) равен на 7 или по-висок по класификацията на Child-Turcotte-Pugh (CTP) /клас В и С/ или като наличие на усложнения от портална хипертония като асцит (събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина), кървящи варици или чернодробна енцефалопатия (мозъчно увреждане).

 

Изследователите са прегледали клиничните резултати на всичките 70 декомпенсирани пациенти, използвайки анализа “намерение за лечение”. Те също са сравнили и отговорите при 55 декомпенсирани пациенти, които са получавали ентекавир в продължение на поне 12 месеца и 144 пациенти с компенсирана чернодробна болест. И в двете групи около една трета са били жени и почти половината са били позитивни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg), но средно взето декомпенсираните пациенти са били малко по-възрастни (53 спрямо 47 години).

 

Декомпенсираните и компенсираните групи са оценявани на всеки 3-6 месеца с тестове за чернодробната функция, протромбиново време (мярка за съсирване на кръвта), HBeAg, НВе антитела и нивата на НВV ДНК.

Резултати

 

6 декомпенсирани пациенти (8.6%) са починали по време на проследяването (всичките от чернодробна недостатъчност в рамките на 6 месеца след започване приема на ентекавир); 3 пациенти (4.3%) са претърпели чернодробна трансплантация 3-4 месеца след включването на ентекавир, 6 пациенти (8.6%) са отпаднали от проследяването преди оценката на 12-я месец, но са били все още живи.

Сред 70-те с декомпенсирана цироза, 1-годишната кумулативна преживяемост без трансплантация е била 87.1%, като е паднала до 83.0% на 2-та година.

След 6 месеца на ентекавир, само 1 декомпенсиран пациент е починал поради причини, свързани с черния дроб (неконтролируеми кървящи варици) и повече нито един пациент не е получил чернодробна трансплантация.

4 от 70-те декомпенсирани пациенти са развили хепатоцелуларен карцином по време на проследяването, като кумулативната заболеваемост за 24 месеца е била 6.9%.

Entecavir е довел до прогресивно намаляване на нивата на HBV ДНК по време на лечението (-5.52 log copies/mL на 6-я месец, -6.76 log copies/mL на 12-я месец).

Общият едногодишен кумулативен процент на неоткриваема НВV ДНК сред всички  199 пациенти е 84.4% (81.3% при компенсираната група срещу 92.7% при декомпенсираната група, като разликата не е статистически значима; P = 0.099).

При анализа “намерение за лечение” сред 70-те декомпенсирани пациенти, едногодишният кумулативен процент на неоткриваема HBV DNA е 92.3%.

В същата тази група загубата на НBeAg е била 54.0%.   Сред декомпенсираните пациенти лечението с ентекавир в продължение на 12 месеца е довело до подобряване на:

CTP резултата (показатели) (8.1 преди лечението срещу 6.6 след лечението);

Показателите по MELD за функциониране на черния дроб (11.1 срещу 8.8, съответно);

Средния серумен албумин (2.8 спрямо 3.2 g/dL, съответно);

Общия билирубин (3.0 на 1.9 mg/dL, съответно);

Протромбиновото време (16.3 спрямо 13.9 seconds, съответно).

65.5% от декомпенсираните пациенти са постигнали CTP клас A (най-малко тежка степен) а 49.1%  са показали подобряване на CTP резултата с повече от 2 точки.

Процентите на неоткриваема HBV DNA, HBeAg сероконверсия или загуба и нормализиране на ALT на 1-та година са подобни и в двете групи - на декомпенсирани и компенсирани пациенти.

HBeAg серопозитивността преди лечението е била единственият значим отрицателен предиктор за изчистване на HBV DNA по време на терапията с ентекавир (коефициент на риск 0.514; P < 0.001).

 

На базата на тези резултати, авторите на изследването пишат: “Едногодишната начална терапия с ентекавир е еднакво ефективна при пациенти с хепатит В както с компенсирана, така и с декомпенсирана чернодробна болест. Освен това тя подобрява основните чернодробни функции при декомпенсираните пациенти.

 

Изложените тук резултати ясно потвърждават, че монотерапията от първа линия с ентекавир осигурява цялостни антивирусни ползи при заразени с НВV пациенти с декомпенсирана цироза сравними с тези, наблюдавани при пациентите с хроничен хепатит или компенсирана цироза, независимо от техния HBeAg серостатус,” доразвиват темата те в своето обсъждане.

 

В заключение те пишат: “ Настоящето изследване дава доказателства, че едногодишната начална терапия с ентекавир е сравнимо ефикасна за спиране репликацията на НВV и изчистване на HBeAg при заразени с НВV пациенти с компенсирано или декомпенсирано чернодробно заболяване”.

 

“Освен това, ентекавир подчертано подобрява скрития чернодробен резерв при пациентите с декомпенсирана цироза, предимно в рамките на 6 месеца лечение,” продължават те. “По този начин нашите открития могат да създадат обосновка за използването на ентекавир като монотерапевтичен агент от първа линия при тези пациенти.”

 

В придружаваща редакционна статия Robert Fontana от Медицинския център в AnnArbor на Мичиганския университет пише, че Shim и колегите му “убедително показват, че ентекавир в доза 0.5 мг на ден е ефикасен за лечение на терапевтично-наивни декомпенсирани пациенти с НВV като почти 90% постигат неоткриваема НВV ДНК на 12-я месец. Освен това, през време на проследяването се поддържа супресия на НВV ДНК без да са установени случаи на вирусен рецидив или НВV резистентен на ентекавир.”

 

Той, обаче, продължава: “авторите отбелязват също, че не всички декомпенсирани пациенти са се подобрили от лечението с ентекавир,” като при 12 участници (22%) няма промяна в СТР резултата на първата година, а при 4 има влошаване на СТР показателите. “Не е ясно дали това е свързано с лечението с ентекавир или с прогресирането на основното им чернодробно заболяване,” пише той.

 

Всички одобрени орални НВV препарати съдържат предупреждение, оградено с черно каре, за потенциала им да предизвикват митохондриална токсичност, която може да се прояви като лактатна ацидоза, миопатия (мускулно увреждане), невропатия (нервно увреждане) или хепатотоксичност (чернодробна токсичност). Лабораторни изследвания подсказват, че вероятността ентекавир да предизвика митохондриално увреждане е по-малка в сравнение с други анти-НВV препарати, но се съобщава и за такива случаи.

 

Въпреки това предупреждение, Фонтана стига до извода, че “изследването на Shimи колектив, както и други подобни … са ярки звезди на хоризонта за управлението на декомпенсираната НВV цироза. Сумарните данни за ефикасността и безопасността потвърждават употребата на ентекавир като терапевтична опция от първа линия за нуклеоз(т)идни наивни пациенти с декомпенсирана НВV цироза. Неолходимо е, обаче, да има проследяване на данните от тези текущи изследвания относно дългосрочната ефикасност, безопасност и резистентност.”

 

Department of Internal Medicine, Asan Medical Center, University of Ulsan College of Medicine, Seoul, Republic of Korea.

 

Референция
JH Shim, HC Lee, KM Kim, and others. Efficacy of entecavir in treatment-naive patients with hepatitis B virus-related decompensated cirrhosis. Journal of Hepatology 52(2): 176-182 (Abstract). February 2010.

RJ Fontana. Entecavir in decompensated HBV cirrhosis: The future is looking brighter (editorial). Journal of Hepatology Hepatology 52(2): 147-149 (Free full text). February 2010.

 

Източник: Entecavir (Baraclude) Improves Liver Function in Chronic Hepatitis B Patients with Decompensated Cirrhosis:

 

Може да коментирате новината тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2773.msg33461#msg33461

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C