Хората с ХИВ и хепатит В трябва да бъдат наблюдавани за рак на черния дроб
Photo by Natali_Mis
Хората с ко-инфекция на ХИВ и хепатит В са в риск от развиване на хепатоцелуларен карцином (ХЦК) въпреки антивирусното лечение и трябва редовно да бъдат преглеждани за рак на черния дроб. Това става ясно от изследване, представено на виртуалната Конференция по ретровирусни и опортюнистични инфекции, проведена в средата на м. март.
„Установихме, че антивирусната терапия намалява, но не елиминира риска от ХЦК,“ каза по време на презентацията си Dr H. Nina Kim от Университета на Вашингтон в Сиатъл.
С течение на години или десетилетия хроничният хепатит В може да доведе до сериозни чернодробни проблеми, в т.ч. ХЦК, най-често срещаният вид рак на черния дроб. Хепатит В е сред водещите причини за рак на черния дроб по света. Минали проучвания са показали, че при хората, които живеят с ХИВ и хепатит В, чернодробните заболявания напредват по-бързо.
Нуклеозидните/нуклеотидните аналози като tenofovir disoproxil fumarate и tenofovir alafenamide могат да ограничат репликацията на вируса на хепатит В за неопределен период от време, а хората с ко-инфекция на ХИВ и хепатит В биват съветвани да използват антивирусни лекарствени режими, които включват медикаменти, активни срещу двата вируса. Тези режими обаче рядко водят до излекуване на хепатит В.
Dr Kim и нейните колеги оценяват рисковите фактори за ХЦК сред хората с ко-инфекция с ХИВ и хепатит В в 22 кохорти, които съставляват North-American AIDS Cohort Collaboration on Research and Design (NA-ACCORD – Североамериканска кохортна съвместна инициатива за изучаване и дизайн в областта на СПИН).
Сред почти 124 000 ХИВ-позитивни хора, включени в кохортите между 1995 и 2006 г., са отделени общо 9383 души с ко-инфекция на ХИВ и хепатит В. След като са изключени тези, за които данните са непоследователни и тези, които вече имат ХЦК, в проучването участват 8354 души.
Повечето участници (93%) са мъже, 41% са чернокожи и средната възраст е 43 г. Около една трета съобщават, че злоупотребяват с алкохол, 22% имат хроничен хепатит С и 12% имат затлъстяване, които също са рискови фактори за напредването на чернодробно заболяване. Тревожен факт е, че при 45% от тях няма потискане на ХИВ-инфекцията. Около четвърт от тях са положителни на е-антигена на хепатит В (HBeAg) и 76% вземат антиретровирусни медикаменти, които са активни срещу хепатит В.
Dr Kim отбелязва, че липсата на жени е слабост на изследването, както и липсата на данни за болест на омазнения черен дроб, статус на цирозата или инфекция с хепатит Делта (които понякога може да съпътстват хепатит В и да доведат до по-агресивно чернодробно заболяване).
При преглед на пълния състав на изследваните лица се установяват 115 нови случая на ХЦК или 1,8% на 1000 човеко-години. По-напреднала възраст, прекомерна употреба на алкохол и хроничен хепатит С са независими рискови фактори за рак на черния дроб. Не е установена значима връзка с вирусния товар на ХИВ или процентът CD4.
Около две трети от участниците имат налични данни за вирусен товар на хепатит В. При използването на втори статистически модел тази под-група показва, че ДНК на вируса на хепатит В над 200 IU/ml почти утроява риска от развитие на ХЦК, като шансовете са повече от 4 пъти по-високи за хората с нива на хепатит В, надвишаващи 20 000 IU/ml.
Чрез трети статистически модел при преглед на ефекта от лечението на хепатит В се установява, че устойчивото потискане на вируса на хепатит В за период от година или повече се свързва с 58% намаляване на риска от ХЦК, докато потискането му в продължение на четири или повече години намалява риска с 66%.
Това изследване, заключават учените, е първото, което показва, че всяко ниво на виремия на хепатит В се свързва с повишен риск от ХЦК в голяма, разнообразна в расово отношение кохорта извън Азия.
„Данните подчертават важността на наблюдението на хепатит В и оптимизирането на потискането на вируса,“ казва Dr Kim. „За да се получи максимална защитна полза от антивирусната терапия за превенция на ХЦК, може би е необходимо устойчиво и в идеалния случай непрекъснато потискане на вируса на хепатит В в продължение на години.“