Хроничният хепатит С се свързва с по-бързо биологично остаряване
Photo by Jon Tyson on Unsplash
Хората с хроничен хепатит С преживяват по-бързо биологично остаряване, но устойчивият отговор на антивирусна терапия частично обръща това ускоряване, според резултатите от едно изследване, които са публикувани в Journal of Hepatology. Все пак хората, които развият рак на черния дроб дори след излекуването, не изпитват това връщане в епигенетичното остаряване.
„Резултатите ни предполагат, че епигенетичните промени, иначе казано ускоряването на биологичната възраст, по принцип са обратими, но това изисква време, а липсата на обратимост явно се свързва с развитието на хепатоцелуларен карцином,“ пишат изследователите.
В течение на години и десетилетия хроничната инфекция с хепатит С може да доведе до усложнения в черния дроб, в т.ч. до фиброза, цироза и хепатоцелуларен карцином, най-често срещаният вид рак на черния дроб. Макар че директнодействащите антивирусни средства обикновено водят до излекуване, някои от ефектите на заболяването може да продължат по-дълго.
Скорошни проучвания показват наличието на връзка между хроничните вирусни заболявания и ускореното биологично остаряване. Д-р Markus Cornberg, MD, от Centre for Individualised Infection Medicine в Германия, заедно с колектив, изследва дали хроничният хепатит С е свързан с ускорено биологично остаряване и дали това може да е обратимо, когато се постигне функционално излекуване.
За това проучване изследователите набират 54 души с хроничен хепатит С, които са постигнали устойчив вирусологичен отговор, или неоткриваем вирусен товар на HCV 12 седмици след завършването на антивирусната терапия, което се счита за излекуване. Участниците се оценяват в три различни точки от времето: начало на лечението, край на лечението и проследяване след 96 седмици.
Екипът оценява биологичната възраст на участниците като използва циркулиращи имунни клетки, наречени периферни кръвни мононуклеарни клетки. Използват часовника на Хорват (Horvath’s clock) – утвърден биохимичен тест, който измерва ДНК метилирането, за да придаде количествено измерение на епигенетичното остаряване на клетките.
Накратко, изследователите установяват, че ускоряването на биологичната възраст се забавя от началото на лечението през цялото време на дългосрочното проследяване, и че това забавяне е особено видно след завършването на терапията. Преди лечението хората с хепатит С имат епигенетична акселерация на остаряването от +3,12 години в сравнение с -2,61 години в референтните групи, оформени по признаците възраст и пол. При дългосрочното проследяване ускоряването на биологичното остаряване спада до +1,37 години след излекуване.
Хората без цироза на старта показват най-слабо епигенетично ускоряване на остаряването в началото на терапията, а тези, които развиват хепатоцелуларен карцином след устойчивия вирусологичен отговор, показват най-силна акселерация. В допълнение на това, участниците с рак на черния дроб демонстрират съвсем незначителни признаци за обратимост на ускоряването на остаряването дори след като постигнат устойчив вирусологичен отговор.
„Резултатите от нашето проучване предполагат, че хроничната инфекция с HCV води до общо ускоряване на епигенетичното остаряване, което се предсказва чрез часовника на Хорват (Horvath’s clock), както и че елиминирането на HCV чрез ДДА терапия може частично да забави, спре или обърне процеса на биологично остаряване,“ заключават учените. „Точният механизъм, който води до това ускоряване на остаряването и до обратимостта на същото остава неясен.“
„Докато повечето клинични оценки на риска сега вземат предвид хронологичната възраст, може би си струва да се изследва как биологичната възраст може да подобри тези оценки в бъдеще,“ пишат те. „Биологичната възраст може да е крайъгълен камък за индивидуално клинично оценяване на пациентите в бъдеще, тъй като по-добре отразява стила на живот на пациентите и излагането им на средата в продължение на десетилетия.“
Източник: https://www.hepmag.com/article/chronic-hepatitis-c-linked-faster-biological-aging