Опасна медицина: историята зад експериментите с хепатит върху хора
снимка: The Guardian
Разказът на Sydney Halpern за следвоенните изследвания в САЩ, при които стотици са преднамерено заразени с болестта, е шокиращ, но и важен за ерата на COVID.
В продължение на три десетилетия след втората световна война учени и лекари от САЩ провеждат удивително амбициозна изследователска програма, която впечатлява също с поразително незачитане на моралните норми. Те преднамерено заразяват над 1,000 души, в това число поне 100 деца, с хепатит – болест, която може да причини заболяване и рак на черния дроб.
Малко от подложените на този експеримент имат някаква представа какво им се причинява. Мнозина са бедни и необразовани и са събрани от затвори, психиатрични болници и сиропиталища. Чернокожите представляват диспропорционална част от групата.
„Не знам за друга поредица изследвания на заразна болест, при която да участва по-широко представителство на омаловажени и стигматизирани групи,“ казва Sydney Halpern в своя смразяващ и безпощаден разказ за един масов експеримент, който нарушава правата и уврежда здравето на непривилегированите в Америка между 1942 г. и 1972 г.
Изследваните лица включват хора, които отказват военна служба по съображения на съвестта си, и които вече насмешливо са наричани „жълти коремчета“ (което означава „страхливци“ – бел. прев.), затворници и възрастни и деца с интелектуални затруднения. „Използването на такъв богат набор от маргинализирани групи е удивително,“ добавя Halpern, американска социоложка и биоетик.
Фактът, че това масово погазване на човешки права е продължило толкова дълго е вероятно най-изненадващият аспект на тази история. Как тези опити, продължили с десетилетия, са допуснати в общество, твърдо убедено, че е неопетнено от престъпления, типични за нацистките им врагове?
Halpern трудно намира рационални отговори на тези въпроси и в крайна сметка се опитва да открие разумно обяснение в мотивите на замесените учени или вероятни техни съмнения по отношение на етичността на поведението им. Нацията е допуснала създаването на военно-биомедицински елит, който решава, че нуждата да се контролират заболяванията и да се защитава нацията оправдава действия, които очевидно водят до преждевременна смърт на невинни хора. И още по-зле – подкрепя ги бездейна и угодническа преса.
Хепатитът е заболяване, което се характеризира с възпаление на черния дроб, жълтеница, треска и изтощение и обичайно се причинява, както вече знаем, от вируси от пет варианта: A, B, C, D и E. В някои случаи инфектираните могат да развият цироза и рак на черния дроб по-късно през живота си.
През 1942 г. сред американските войници има взрив на инфекциите. Откриват причината в заразена партида от ваксина против жълта треска, чийто серум е извлечен от носители на хепатит. Учените решават да се възползват от тези замърсени проби и ги употребяват, за да заразят мъже, жени, а по-късно и деца, в опит да разберат повече за хепатита.
През следващите десетилетия изследванията се разширяват, а учените убеждават обектите директно да поглъщат проби със замърсен материал. Това включва млечни шейкове, направени от инфектирани човешки екскременти, примесени в шоколадовото мляко, за да се прикрие истинското съдържание. „Учените създават база от носители на хепатит, които са в риск от бавнонапредващи, животозастрашаващи болести,“ пише Halpern. Не е ясно точно колко души са починали в резултат от американската хепатитна програма, тъй като цялата операция е била тайна. Без съмнение е имало смъртни случаи.
В началото на програмата за изучаване на хепатита, не всички опасности са известни, признава Halpern. Но дори след като стават ясни, никой не си прави труда да извършва медицинско проследяване на хората, които са развили чернодробно заболяване или да бъдат намерени онези, които са починали поради действията на учените.
В края на краищата, активизмът от 60-те години помага за свалянето на програмата. Кампаниите против войната във Виетнам и в подкрепа на правата на малцинствата засилват чувствителността към действията на властите и младите лекари започват все по-енергично да задават въпроси за тази програма. „Преходът от гражданските права към правата на пациентите беше много лесен за мен,“ споделя един млад лекар пред Halpern. Програмата е прекратена окончателно през 1972 г.
Разказът на Halpern е смразяващ, представен кратко, точно и ясно, а най-важното е, че този разказ е особено релевантен в днешно време. Появата на Covid-19 даде тласък на призивите за създаването на експерименти, при които доброволци да бъдат инфектирани с SARS-CoV-2, за да се разбере разпространението и поведението на болестта. Някои от тези проучвания продължават и до днес.
Но както предупреждава авторката, дългосрочните последици от инфектирането са неизвестни и едва ли ще бъдат напълно разбрани скоро. „Затова е от особена важност да разберем експериментите с опасни вируси върху хора, които са проведени по време на предишна кризисна ситуация.“ Програмата на Америка за изучаване на хепатита може да ни научи на много неща в това отношение.