Пегасис или ПегИнтрон - кое одобрено от FDA лекарство е по-добро за лечение на хепатит C?

 

 

 

- Знаково “сравняващо ефективността” изследване предефинира лечението за потенциално смъртоносно, увреждащо черния дроб заболяване.

 

Доклад за т. нар. сравняващо ефективността изследване, за което се смята, че е най-голямото от този тип, проведено върху хора с хепатит C инфекция, се появи онлайн в списанието New England Journal of Medicine на 22 юли.

Заболяването, което се предава при контакт с кръв на заразен човек, използване на инжекционни наркотици или споделяне на вещи за лична хигиена, убива повече от 10,000 американци годишно. Приблизително 180 милиона души по целия свят, включително 4 милиона в САЩ, са инфектирани с хепатит C, водещата причина в САЩ за чернодробна недостатъчност, рак на черния дроб, и чернодробна трансплантация.

“Когато обмислят лечението на инфекцията с хепатит C, пациентите и техните лекари сега имат солидно доказателство, че те могат да претеглят двете антивирусни терапии еднакво за ефективност, безопасност, и поносимост,” споделя единия от главните изследователи в това проучване, д-р Mark Sulkowski, медицински директор на центъра за вирусен хепатит Johns Hopkins.

 

Изненадващо откритие е, казват изследователите, че изследването не откри сериозни разлики между единствените две одобрени от FDA лекарствени режими за потискане на вируса до неоткриваеми нива в кръвта.

Която и да е от двете стандартни, 48-седмични двукомпонентни лекарствени терапии – пегинтерферон алфа-2б плюс рибавирин, или пегинтерферон алфа-2а плюс рибавирин – действат еднакво добре, като постигат проценти на излекуване 39.8% и 40.9%, респективно. Странични ефекти, като анемия, умора, главоболие, гадене, безсъние, и депресия, са били наблюдавани в участниците в проучването. Между 10% и 13% от участниците в изследването са спрели лечението поради страничните ефекти, число, което според Sulkowski е “според очакванията за този тип лечение.” Все пак, новото изследване, казва той, показва, че “сега вече имаме доказателство за това, че можем да използваме безопасно по-малко агресивни дози, без да компрометираме шансовете на пациента за дългосрочно излекуване.”

В подгрупа от 700 пациенти, които са приемали по-малка доза пегинтерферон алфа-2б (промяна от стандартните 1.5 микрограма на килограм на седмица, на 1 микрограм на килограм на седмица (мкг/кг/седмица) пегинтерферон алфа-2б) са постигнати почти същите резултати, с постигнат проценти на излекуване от 38%.

Сулковски, който е доцент в Колежа по медицина към Университета Johns Hopkins, казва, че последното проучване на екипа също показва, че отлагането на лечението, докато заболяването не достигне напреднала фаза, повлиява лошо върху прогнозата за изхода от лечението.

“Успехът на лечението силно зависи от това то да бъде започнато преди да се развие чернодробна цироза, което може да се случи за период от една година до десетилетия,” казва Сулковски.

 

Резултатите от проучването показали, че за хората, които започнали своето лечение с една от двете стандартни комбинирани лекарствени терапии през по-ранните фази на развитието на хепатит C, са постигнали нива на успешно лечение от 40% до 43%. Тези пациенти, които са били с по-напреднало (степен 3 или 4) чернодробно заболяване (установено чрез разрастването на цикатризиралата тъкан) са постигнали нива на успешно лечение от 20% до 23%.

Казано по друг начин, два пъти повече от инфектираните хора са се излекували с помощта на една от двете стандартни терапии, ако по-рано са започнали с лечението, още преди да са достигнали до сериозно чернодробно увреждане.

Сулковски и неговите колеги казват, че ключовото доказателство от последното изследване ще позволи на лекарите да разберат много бързо (за период от 90 дена) дали конкретната терапия най-вероятно ще успее да изчисти вируса от тялото, и ако вероятността е малка, да спрат терапията, за избегнат страничните ефекти и излишните разходи по скъпото лечение.

 

Изследователите са открили, че вероятността дадения пациент да има успешно лечение след приема на което и да е от двете стандартни антивирусни лекарства, е в голяма степен предвидима, дори само за период от първите 30 дена, базирайки се на степента на спадането на вирусния товар. Приблизително 90% от пациентите са били излекувани, ако нивата на вируса в кръвта само за месец лечение са били потиснати до неоткриваеми нива (бърз вирусологичен отговор, на английски: rapid virological response – RVR). В същото време пациентите, на които е било нужно между 3 и 6 месеца да постигнат вирусно потискане до неоткриваеми нива, са имали високи нива на вирусен релапс (вируса започва отново да се размножава след края на лечението), които са били между 30% и 50%.

Като част от успокоителните новини, изследването успява да успокои страховете относно смяната на режима с по-малко агресивни дози в отговор на появили се тежки странични ефекти (свързани например с анемия), като показва, че намаляването на дозата на антивирусното лекарство рибавирин под първоначално предписаната доза може да бъде безопасно и ефективно.

Изследователите споделят, че високите нива на вирусно изчистване в ранните фази на чернодробно заболяване дава основание за по-широк скрининг сред хората с висок риск от инфекция, като тези с чернодробно възпаление, както и сред всеки, който е имал кръвопреливане преди да започне изследването на дарената кръв през 1992 година, както и сред инжекционните наркомани.

 

Учените също така са открили, че при 1/3 от участниците, при които дозата на рибавирина е била намалена като резултат от появила се анемия, нивата на излекувалите се хора, реално са се увеличили до 52%, докато при тези, при които дозата на рибавирина не е била променяна, процента на излекувалите се е бил 37%.

“Обратно на преобладаващото мнение, че намаляването на дозата на рибавирина може да доведе до по-малък процент на излекували се хора, реално то е увеличило нивата на постигнат траен вирусологичен отговор, в случаите когато намаляването на дозата е било прилагано за да се управлява анемията, възникнала вследствие на лечението,” казва Sulkowski, който приписва появата на анемията като знак, че тялото има достатъчно рибавирин, за да се бори с инфекцията.

“Нашето изследване показва, че при хората, които имат затруднения да поддържат стандартната доза при лечението с пегинтерферон алфа, ние можем безопасно да намалим дозата на лекарствата,” казва той.

Проучването също потвърждава, че чернокожите с хепатит C, които са били 1/5 от всички участници в изследването, са имали по-тежко развитие на заболяването, дори и с по-ранна терапия. Те са имали приблизително двойно по-ниски нива на вирусно потискане, в сравнение с белите, независимо от това на какъв лекарствен режим са били. Сулковски казва, че причините за това остават неясни и ще бъдат обект на бъдещи проучвания.

 

“Като най-голямото изследване от този тип, нашето изпитване, наречено IDEAL (Individualized Dosing Efficacy vs. Flat Dosing to Assess Optimal Pegylated Interferon Therapy), дефинира сегашния стандарт за лечение на инфекцията с хепатит C,” казва един от изследователите, д-р David L. Thomas, ръководител на отделението по инфекциозни заболявания в Johns Hopkins.”Откритията от това изследване казват на докторите как да лекуват хепатит C и отбелязват важността на новите терапии за големия процент от хората, които в момента не могат да бъдат излекувани.” Томас е бил един от четирите експерти по хепатит C, отговорни за изготвянето на „Препоръки за диагнозата, управлението, и лечението на хепатит C” за 2009 година, наскоро публикуван от Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD), национална, професионална общност на хепатолозите.

Сулковски отбелязва, че сравняващи-ефективността изследвания, като това, независимо от тяхната висока цена и дълги срокове, формират фундамента за да се разбере кое лекарство работи най-добре със задаващите се нови типове лечения.

 

Задаващите се като следващ етап нови видове терапии, главно включват два хепатитни протеазни инхибитори – боцепревир и телапревир, които са още в етап на тестване, но сега могат да бъдат оценени като лекарите вземат предвид кое лекарство работи най-добре.

 

Сулковски споделя, че тройно-компонентните лекарствени терапии за хепатит C могат да докажат, че сегашните терапии могат да бъдат по-ефективни, ако се използват като коктейл, подобно на антивирусните режими, използвани за борба с ХИВ.

 

В скорошно изследване, наскоро инфектирани хора от различни места в САЩ са били включени на произволен принцип в една от три лекуващи се групи. Едната група приемала стандартна доза пегинтерферон алфа-2б плюс рибавирин, другата приемала стандартна доза пегинтерферон алфа-2а плюс рибавирин, а третата се лекувала с ниска доза пегинтерферон алфа-2б плюс рибавирин. Големият процент от участниците били около 40-годишни. Всички са били лекувани в течение на една година (48 седмици) и проследени за още половин година (24 седмици). Никой от тях не е имал допълнителни състояния преди началото на лечението, като ХИВ заболяване, друга хепатитна инфекция, чернодробна недостатъчност или чернодробен рак, или тежка или активна депресия.

Изследователите споделят, че следващата фаза от тяхното проучване ще профилира хората, които се справят по-добре на всеки един от различните лекарствени режими, за да видят дали има важни фактори, които предразполагат някои от тях към успех при лечение с едно лекарство спрямо някое от другите.

 

Те също планират по-нататъшни изследвания върху анемията, предизвикана от лечението, за да определят ефективността на синтетичния еритропоетин (erythropoietin – EPO), и дали или не, той е по-ефективен при някои хора, повече отколкото при други хора.

 

Сулковски е получил подкрепа за проучването, както е и платен консултант на Шеринг-Плау. Той също е получил подкрепа за проучването, както е и платен консултант на Рош. Условията на неговите ангажименти са управлявани от Университета Джон Хопкинс (The Johns Hopkins University) в съответствие с неговите политики, свързани с конфликтите на интереси.

 

Другия главен изследовател John McHutchison от Медицинския център към Университета Дюк (Duke University Medical Center) в Дърам, N.C., също е получил подкрепа за проучването от Шеринг-Плау.

Освен Сулковски и Томас, друг изследовател от “Джон Хопкинс”, който е участвал в това проучване е бил д-р Stuart Ray.

 

Други изследователи, взели участие в проучването, са:

·        Д-р Eric Lawitz, от Alamo Medical Research, в San Antonio, Texas

·        Д-р Mitchell Shiffman, от Virginia Commonwealth University в Richmond

·        Д-р Greg Galler, от the Kelsey Research Foundation, в Houston

·        Д-р Jonathan McCone, от the Mount Vernon Endoscopy Center в Alexandria, Va.

·        Д-р Lisa Nyberg, от Kaiser Permanente San Diego Medical Center

·        Д-р William Lee, от the University of Texas Southwestern Medical Center, в Dallas

·        Д-р Reem Ghalib, от the Liver Institute at Methodist Dallas Medical Center в Texas

·        Д-р ugene Schiff, от the University of Miami Center for Liver Diseases

·        Д-р Joseph Galati, от Liver Specialists of Texas, в Houston

·        Д-р Bruce Bacon, от Saint Louis University School of Medicine

·        Д-р Mitchell Davis, от the South Florida Center for Gastroenterology, в Wellington

·        Д-р Pabak Mukhopadhyay, от Schering-Plough

·        Д-р Kenneth Koury, от Schering-Plough

·        Д-р Stephanie Noviello, от Schering-Plough

·        Д-р Lisa Pedicone, от Schering-Plough

·        Д-р Clifford Brass, от Schering-Plough

·        Д-р Janet Albrecht, от Schering-Plough

За допълнителна информация, отидете на:

Медиен контакт: David March, 410-955-1534; dmarch1@jhmi.edu

 

Източник: Repost/Pegasys or PegIntron/Which FDA Approved Drug Is Better for Treating Hepatitis C?:

 

Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.