По-плътен черен дроб се свързва с рак на черния дроб при хора с хепатит C или NAFLD
Photo by Jimmy Ofisia on Unsplash
Напредналата фиброза, измерена чрез резултати за плътност на черния дроб, е свързана с по-голяма вероятност от рак на черния дроб сред хора с хроничен хепатит С или мастно чернодробно заболяване, според открития, публикувани в PLOS One.
Възникнали от натрупването на мазнини в черния дроб, неалкохолните мастни чернодробни заболявания (NAFLD) и по-тежката им форма, неалкохолният стеатохепатит (NASH), могат да доведат до фиброза, цироза и хепатоцелуларен карцином, най-честият вид рак на черния дроб. Инфекцията с вируса на хроничен хепатит B (HBV) и вируса на хепатит C (HCV) също може да причини фиброза, цироза и рак на черния дроб.
Д-р Perica Davitkov от Veterans Affairs Northeast Ohio Healthcare System в Кливланд и колеги оценяват разпространението на рак на черния дроб сред хората с хепатит С или NAFLD.
Изследователският екип получава достъп до ретроспективни данни от информационната и компютърна инфраструктура по въпросите на ветераните. За своите анализи те включват национално представителна извадка от хора с хепатит C или NAFLD, които са имали налични данни от образна диагностика на черния дроб от 2015 г. до 2019 г. Проучваната популация се състои от 26 161 души с HCV и 13 629 души с NAFLD. Участниците са подложени на преходна еластография (FibroScan), техника за изобразяване, използвана за оценка на увреждането на черния дроб; по-високите резултати за плътност на черния дроб показват по-напреднала фиброза.
Както е типично за популацията на американските ветерани, повече от 90% от участниците са мъже, а средната възраст е приблизително 60 години. В кохортата с хепатит С около 75% са бели и около 15% са цветнокожи. В групата с мастно чернодробно заболяване, приблизително половината са бели и половината са цветнокожи. Около 12% в кохортата с хепатит С и повече от една четвърт в кохортата с NAFLD са имали анамнеза за тежка употреба на алкохол, което също е рисков фактор за цироза и рак на черния дроб. По време на периода на изследване 496 души в групата с хепатит С и 42 души в групата с NAFLD са развили HCC.
Сред хората с хепатит С, честотата на хепатоцелуларен карцином нараства с резултатите от чернодробната плътност; въпреки това 119 души без напреднала цироза са развили рак на черния дроб. След период на проследяване от 2,3 години, честотата на рак на черния дроб е 0,28 случая на 100 човеко-години за тези с резултати за чернодробна плътност под 9,5 килопаскала (kPa); 0,93 случая на 100 човеко-години за тези с резултати между 9,5 и 12,5 kPa; 1,28 случая за тези с резултати между 12,5 и 14,5 kPa; и 2,79 случая за тези с резултати над 14,5 kPa.
Разглеждайки ефекта от успешното лечение на хепатит С, което води до устойчив вирусологичен отговор (SVR) или функционално излекуване, 35% от хората с рак на черния дроб са постигнали SVR поне една година преди диагностицирането на HCC, 37% са диагностицирани в рамките на една година след това постигане на SVR, и 28% никога не са били излекувани. Сред 119-те души без напреднала фиброза, които са развили рак на черния дроб, 47 са постигнали SVR година или повече преди диагнозата HCC, докато 69 са били диагностицирани в рамките на една година след SVR (което предполага, че може вече да са имали рак на черния дроб по време на лечението) или никога не са били излекувани. Честотата на HCC е 0,117 случая на 100 човеко-години сред хората, постигнали SVR, в сравнение с 0,171 случая сред тези, които не са били излекувани.
Честотата на рак на черния дроб също се повишава с по-високи резултати за плътност на черния дроб сред хората с NAFLD. След период на проследяване от 1,1 години, честотата на рак на черния дроб при хора с NAFLD е 0,04, 0,20, 0,58 и 1,02 случая на 100 човеко-години за тези с резултати за чернодробна плътност под 9,5 kPa, между 9,5 и 12,4 kPa, съответно между 12,5 и 14,4 kPa и по-голямо от 14,5 kPa.
„В тази голяма ретроспективна кохорта открихме, че честотата на HCC както при HCV, така и при NAFLD ескалира с увеличаване на резултата от преходната еластография, потвърждавайки, че напредналата фиброза, а не само цироза, предвещава риск“, пишат авторите на изследването. „По-нататъшни проучвания, валидиращи и допълнително изясняващи тази връзка между развитието на HCC и резултатите от преходната еластография, биха били полезни за информиране на настоящите насоки за скрининг на HCC и при разработването на нови протоколи за скрининг на HCC.“