При клинично проучване JNJ-3989 постига устойчиво намаляване на повърхностния антиген на хепатит В
Краткосрочното лечение на хепатит В, разработвано от компанията Johnson & Johnson, което влияе върху РНК на вируса, постига устойчиво понижаване на повърхностния антиген на хепатит В, когато се комбинира с нуклеозидни аналози, обяви пред Digital International Liver Congress тази седмица професор Edward Gane от Auckland City Hospital, Нова Зеландия.
Той представи резултатите от проучване от Фаза 2а на комбинация от JNJ-3989 и нуклеозиден/нуклеотиден аналог.
Хепатит В е хронична инфекция. Съвременните терапии могат да потиснат вирусната репликация и да намалят увреждането на черния дроб, но не могат да излекуват инфекцията.
Нуклеозидните или нуклеотидни аналози блокират репликацията на вируса на хепатит В, но не блокират производството на повърхностен антиген на хепатит В, нито предотвратяват увеличаването на cccDNA в хепатоцитите, която поддържа вирусната репликация, ако бъде преустановено лечението с нуклеозидни/нуклеотидни аналози. Терапията с тях трябва да продължи за неопределен период от време, за да се контролира репликацията на хепатит В.
Комбинирането на нуклеозидни/нуклеотидни аналози с антивирусни препарати, които директно блокират навлизането на вируса в хепатоцитите, или предотвратяват произвеждането на вирусни протеини, се счита за по-вероятно да доведе до функционално излекуване на инфекция с хепатит В – потискане на вируса без нужда от лечение.
Постигането на функционално излекуване е вероятно да наложи комбиниране на няколко лекарства. „Функционално излекуване“ означава всички антигени (напр. HBsAg, HBeAg), както и ДНК на вируса на хепатит В да изчезнат от кръвта и да останат само антителата. Все пак, cccDNA на вируса остава в чернодробните клетки. За сега не е възможно да се елиминира и cccDNA на хепатит В от чернодробните клетки, което би било по-близо до „стерилизиращо излекуване“.
Arrowhead и Johnson & Johnson разработват JNJ-3989, като противовирусен препарат, който да се използва в комбинация с нуклеозиден/нуклеотиден аналог.
JNJ-3989 се прилага като подкожна инжекция и се комбинира с дневна доза на нуклеозиден/нуклеотиден аналог (tenofovir или entecavir) за орален прием. Предварителните резултати от това изпитване от Фаза 2, съобщени през 2019 г, показват, че три дози от JNJ-3989, дадени в дни 0, 28 и 56, се понасят добре и са довели до намаление на повърхностния антиген на хепатит В, HBeAg, РНК на хепатит В и ядрения антиген на хепатит В 8 седмици след третата инжекция.
На International Liver Congress професор Edward Gane представи по-дългосрочно проследяване от изпитването от Фаза 2.
Изпитването AROHBV1001 от Фаза 2а, което е изпитване от открит тип, събира хора, които са позитивни или негативни на HBeAg, които имат опит с нуклеозидни/нуклеотидни аналози, и които са наивни на тях. На четири от осем групи са назначени намаляващи дози от JNJ-3989 (100-400 мг), а на две от четири групи (една наивна на нуклеозидни/нуклеотидни аналози, една с опит с тях) е назначена доза от 300 мг.
Този анализ разглежда отговорите на повърхностния антиген на хепатит В 48 седмици след последната доза JNJ-3989. За устойчив вирусологичен отговор се приема >1 log10 IU/ml намаляване на повърхностния антиген на хепатит В в 48-ма седмица.
Групите са предимно от мъжки пол, азиатци, а мнозинството от групите от 1 до 4 са с негативен резултат на HBeAg. Осемдесет процента от всички участници в изпитването имат опит с приема на нуклеозидни/нуклеотидни аналози.
Средният титър на повърхностния антиген на хепатит В при старта на изпитването е приблизително 4 log IU/ml. Средната най-ниска стойност при намаляване на повърхностния антиген на хепатит В е в обхвата между -1,72 log10 IU/ml в групата, която приема по 100 мг, до -2,04 log10 IU/ml в групата, която приема по 300 мг от лекарството. Тридесет и четири от 40 участници са достигнали най-ниска стойност на намаляването от >1 log10 IU/ml, а 15 от 38 (34%) са постигнали устойчив вирусологичен отговор в 48-ма седмица. Средното намаляване в 48-ма седмица при групата, постигнала устойчив вирусологичен отговор, е -1,74 log10 IU/ml.
При участниците с устойчив отговор за повърхностен антиген на хепатит В също се наблюдава устойчиво намаляване на стойностите на РНК на хепатит В, HBeAg и HBcoreAg.
Изучаваното лечение се понася добре и след ден 85, без да се съобщава за нови странични ефекти, дължащи се на лекарството. Страничните ефекти се състоят от леки реакции на мястото на инжектиране (7), лека болка в мускулите (2) и болка в коремната област (2), 2 случая на лека билирубинемия и 1 случай на сериозно повишение на стойностите на креатин киназа (което вероятно се дължи на прием на креатинови хранителни добавки преди старта на изпитването). По време на изпитването не са наблюдавани повишения на АЛАТ от степен 2, което предполага, че JNJ-3989 не оказва неблагоприятни ефекти върху черния дроб.
Краткосрочното лечение , целящо да окаже влияние на РНК, може да доведе до устойчиво намаляване на повърхностния антиген на хепатит В, заключават учените, провели изпитването, като това идва в подкрепа на бъдещи изследвания на 48-седмични наблюдения при терапии с JNJ-3989 и нуклеозиден/нуклеотиден аналог, със или без JNJ-6379, модулатор на протеиновата обвивка.