При някои хора рискът от рак на черния дроб остава въпреки излекуването на хепатит C

Снимка
рак на черния дроб
Photo by Zhu Liang on Unsplash
 

Някои хора с чернодробна цироза остават в риск от развитие на хепатоцелуларен карцином (ХЦК), дори след лечението на хепатит С – това сочат резултатите от изследване, представено на Срещата по въпросите на черния дроб (The Liver Meeting). Най-значимият рисков фактор е непостигането на излекуване. Свързано изследване установява, че сред излекуваните хора, рисковите фактори за развитие на ХЦК се различават при хората със и без цироза.

С течение на години или десетилетия, хроничната инфекция с вируса на хепатит С може да доведе до развитие на цироза и ХЦК – най-често срещаният вид рак на черния дроб. Хората, които са излекували успешно хепатит С, са в по-малък риск от развитие на ХЦК, но някакви нива на риск остават, особено за онези, чието състояние вече е прогресирало до напреднала фиброза или цироза. Ракът на черния дроб често се диагностицира късно, когато е трудно да се лекува, затова възможността да се предвиди кой е в риск, може да даде възможност за целево наблюдение и навременно лечение.

ХЦК при хората с цироза

В първото проучване, д-р Loreta Kondili от Istituto Superiore Di Sanità в Рим и колектив учени правят оценка на средно- до дългосрочния ефект на терапията с директнодействащи антивирусни средства (ДДАС) върху развитието на ХЦК при пациенти с хепатит С и цироза.

Анализът включва кохорта от 2214 участници в италиански мултицентър PITER, които са лекувани с ДДАС след като са развили цироза, и които са проследени в продължение на 1 година. Повечето от тях (93%) са постигнали устойчив вирусологичен отговор, което се счита за излекуване. Средната възраст е 64 години. От изследването се изключват пациенти, на които е правена чернодробна трансплантация или са имали ХЦК.

В периода на проследяване средно 30 месеца след края на лечението общо 149 души (6,7%) са развили ХЦК за първи път, съобщава Kondili. В това число са 119 души (5,8%), които са постигнали устойчив вирусологичен отговор и 30 (20%), които не са. Това означава, че неизлекуваните са със седем пъти по-голям риск от новообразуван ХЦК. Хората, непостигнали устойчив вирусологичен отговор, също така са развили рак на черния дроб по-бързо след края на лечението. Две години след края на терапията, 98% хората, постигнали устойчив вирусологичен отговор, са живи и без ХЦК. За сравнение това е факт за 65% от неизлекуваните.

Сред хората, постигнали устойчив вирусологичен отговор, други независими фактори на риска от ХЦК включват HCV генотип 3 (съотношение на риска 3,51), нисък брой на тромбоцитите (съотношение на риска 2,43), ниски нива на албумин (съотношение на риска 2,36) и по-напреднала възраст (съотношение на риска 1,06). Мъжки пол, коинфекция с хепатит В и диабет също са свързани с повишен риск от ХЦК, но тези връзки не показват статистическа значимост. Не е намерена връзка със степента на напредване на фиброзата, индекса на телесна маса, употребата на алкохол, коинфекцията с ХИВ, мазнините в черния дроб, използването на sofosbuvir или ribavirin, както и предишно лечение с интерферонна терапия.

По време на диагнозата 80% от хората с рак на черния дроб биват класифицирани във фаза В или С от класификацията BCLC (Barcelona Clinic Liver Cancer), което означава от среден към напреднал ХЦК. По време на проследяването 26% от хората с ХЦК са починали, а 7,6% са преминали през чернодробна трансплантация. Наличието на по-напреднала чернодробна фиброза преди лечение с ДДАС, определена чрез измерване на еластичността на черния дроб, се явява като независим предиктор за смърт.

„Непостигането на устойчив вирусологичен отговор след лечение с ДДАС е статистически значимо свързано с вероятността за развиване на нов ХЦК в първите две години.“ Това е заключението на изследователите, които добавят, че са необходими продължаващ мониторинг и навременно лечение на рак.

ХЦК след устойчив вирусологичен отговор

Второ изследване, проведено от д-р Jennifer Kramer от Центъра за иновации в областта на качеството, ефикасността и безопасността (Center for Innovations in Quality, Effectiveness and Safety) и колектив, разглежда рисковите фактори за рак на черния дроб сред хората, които са излекувани от хепатит С, като се прави оценка една година и две години след лечението.

Този анализ включва 98 612 ветерани от САЩ, инфектирани с хепатит С, които са постигнали устойчив вирусологичен отговор след лечение с ДДАС между м. януари 2014 г. и м. декември 2018 г. Почти всички са мъже, половината са бели, 39% са чернокожи и средната възраст е 61 години. Почти една трета имат цироза по време на лечението. Пациентите със и без цироза са подобни по демографски показатели, но първата група имат по-високи нива на билирубин и албумин, както и по-висок процент от тях имат диабет, високо кръвно налягане и затлъстяване.

Общо 2298 души са развили ХЦК. Броят случаи на годишна база при хората с цироза е 1,6% през първата година след лечението и 1,9% през втората година, като тези данни при хората без цироза са съответно 0,21% and 0,27%.

Изследователите установяват, че рисковите фактори за развитие на рак на черния дроб варират на база наличието на цироза. Сред хората с цироза предикторите за ХЦК на 12-тия месец след лечението включват мъжки пол, бяла раса, хепатит С генотип 3, по-голяма продължителност на цирозата, по-високи нива на билирубин и наличието на езофагеални варици. Промените в нивата на албумин и влошаващата се фиброза (обозначена от оценка FIB-4) също са предиктори за риск от ХЦК. На 24-ия месец след лечението факторите раса, генотип на хепатит С и нива на билирубина вече не представляват значими предиктори, а промените в нивата на хемоглобин се превръщат в значим фактор. Непушачите са с по-нисък риск от развитие на ХЦК.

Сред хората без цироза и при двете контроли – 12 и 24 месеца – метаболитните фактори като диабет и високо кръвно налягане, както и влошаващата се фиброза се оказват силно свързани с риска от ХЦК.

„В кохорта пациенти с вирусологично излекувана инфекция с хепатит С, рисковите фактори за ХЦК са различни при пациентите със и без цироза,“ това е заключението на учените. „При пациентите с цироза тези фактори са предимно свързани със сериозността на болестта, а при пациентите без цироза са важни метаболитните фактори.“

Тези констатации могат да помогнат за адекватни решения относно наблюдението за ХЦК при хора, които са излекувани от хепатит С, добавят те. Тъй като рисковите фактори могат да се променят с времето, учените предлагат повторна оценка на две години като „практична и способна да подобри стратификацията на риска“ при пациенти, които са излекувани от хепатит С, без оглед на статуса на цироза при тях.

 

Източник: http://www.infohep.org/Some-people-remain-at-risk-for-liver-cancer-despite-hepatitis-C-treatment/page/3550555/

Уточнение: Преводите се извършват от немедицинско лице, като е възможно да бъдат допуснати неволни неточности. За повече информация се обърнете към оригиналния източник или към медицински специалист, който би могъл да ви помогне в интерпретацията.