Ранни промени в определени биомаркери прогнозират кои пациенти с хепатит С развиват тежко чернодробно заболяване

 

Хората с хроничен хепатит С, които имат трайно повишени нива на аланин аминотрасфераза (ALT) и про-фиброгенен хемокин моноцит хемотаксичен протеин-1 [pro-fibrogenic chemokine monocyte chemotactic protein-1 (MCP-1, известен също като CCL-2)] по време на ранните стадии на инфекцията са значително по-склонни да развият напреднала чернодробна фиброза или цироза, според едно малко проучване, публикувано в July 24, 2012, Proceedings of the National Academy of Sciences.

 

Само малка част от хората с хронична инфекция с вируса на хепатит С (НСV) развиват напреднало заболяване, но не е лесно да се определи предварително кои ще бъдат те. Един добър метод за прогнозиране на прогресията до тежко заболяване може да помогне при ръководене на решенията кога да се започне лечение. Това проучване успява да покаже различни модели на цитокини (сигнални химикали на имунната система) при хора с бавно и бързо прогресиране на чернодробното заболяване.

 

Учени от Националните институти по здравеопазване (NIH) са идентифицирали няколко фактора при хората, заразени с вируса на хепатит С, които може да прогнозират дали ще настъпи необичайно бързо прогресиране на болестта от първоначална инфекция до тежки чернодробни състояния, като например цироза. Като знаят дали има вероятност състоянието на пациента да се влоши бързо, лекарите ще могат да решат най-добрия курс на лечение.

 

Проучването е проведено от международен екип от изследователи, ръководен от Patrizia Farci, MD, ръководител на секция по чернодробна патогенеза в лабораторията по инфекциозни болести към Националния институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID), който е част от NIH; и Harvey Alter, MD, ръководител клинични проучвания и заместник директор по изследователската част в Департамента по трансфузионна медицина към Клиничния център на NIH. Техните заключения се появиха онлайн на 23 юли в Proceedings of the National Academy of Sciences (Бюлетин на Националната академия на науките).

 

"Лечението на хепатит С често е скъпо и се понася зле," казва директорът на NIAID - Anthony S. Fauci, MD. "Инструменти (средства), които биха позволили на лекарите на прогнозират по-добре процеса на развитие на болестта при пациентите с хепатит С, ще помогнат в управляването на терапевтичните решения. Това малко проучване е потенциално важна стъпка в разработването на такива инструменти."

 

Симптомите на остра инфекция с вируса на хепатит С - един от петте вируса, които причиняват остър и хроничен хепатит - включват умора, жълтеница и загуба на апетит. Между 70 и 80 процента от хората, заразени с вируса на хепатит С, ще развият хронична инфекция, която с течение на времето може да доведе до тежки чернодробни заболявания като рак на черния дроб и цироза. Световната здравна организация изчислява, че 130 милиона до 170 милиона души живеят с хроничен хепатит С. Приблизително 2.7 милиона до 3.9 милиона от тези хора живеят в Съединените щати, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията.

 

След като човек се зарази с хепатит С, вирусът се развива и циркулира в тялото под формата на няколко тясно свързани щамове, което му позволява да се адаптира към медикаментозни лечения и да избегне премахването му. Някои генетични разлики между тези щамове водят до промени в протеините, които кодират, а други - не.

 

"Голяма мистерия в изследването на хепатит С е, че ходът на болестта може да бъде силно променлив," обяснява водещият изследовател д-р Farci. "Някои пациенти не показват никакви симптоми в продължение на десетилетия и евентуално умират от други причини. Други пациенти бързо развиват цироза и чернодробен рак, което води до смърт, свързана с черния дроб, за по-малко от десет години."

 

Изследванията са установили, че отслабената имунна система (например в резултат на ХИВ инфекция или органна трансплантация) може да изостри заболяване, свързано с хепатит С. Но това не обяснява напълно при кои пациенти с хепатит С в крайна сметка ще има по-бързо влошаване на здравето. Понастоящем няма начин да се предскаже как ще прогресира заболяването при всеки отделен пациент.

 

Новото проучване включва проби, взети от шест пациенти, които са били заразени с хепатит С при кръвопреливане на заразена кръв през 1970-те, преди вирусът да е бил идентифициран. От 1990 г. насам дарената кръв се изследва редовно. Симптомите на пациентите и клиничните им резултати са следени отблизо от деня на кръвопреливането в продължение на до 30 години и варират от лек и стабилен хроничен хепатит до бързо прогресиране на болестта и смърт.

 

Д-р Alter и колегите му от Клиничния център периодично събирали кръвни серумни проби от всеки един от шестте пациенти. Д-р Farci и нейните колеги от NIAID използвали до 17 от тези архивирани проби на пациент, за да получат и анализират общо 1,876 генетични последователности на вируса на хепатит С. Изследователите използвали генетичните последователности, за да реконструират еволюцията на два конкретни гена на хепатит С, E1 и E2, и изследователският екип анализирал видовете генетични промени, които са настъпили, за да разберат връзката им с прогресията на заболяването. Те изследвали също нивата на 39 кръвни серумни протеини по време на острия и хроничния стадии на заболяването.

 

"Ние анализирахме внимателно биологичните промени, които са настъпили при тези пациенти,и установихме, че пациентите, развили бързо прогресиращо заболяване, са имали специфични промени в кръвта си, които са наблюдавани от началото на острата фаза на инфекцията," казва д-р Farci. Пациентите с бърза прогресия на заболяването са имали значително по-високи нива на един протеин, известен като MCP-1, за който се смята, че играе важна роля за развитието на чернодробна фиброза и, евентуално, цироза. Нещо повече, при тези пациенти генетичните промени във вируса с развитието му във времето, е по-малко вероятно да доведат до промени във вирусните протеини.

 

Изследователите казват, че генетични и кръвни серумни маркери може един ден да позволят на лекарите да идентифицират пациентите с хепатит С, изложени на риск от бърза прогресия и да използват тази информация за да коригират лечението. Може да съществуват и други маркери, обяснява д-р Farci. Изследователският екип работи за увеличаване обема на пробите като извършва подобни анализи и на останалите съхранени проби.

 

"Сега, когато знаем какво да търсим, вярваме, че е изключително важно да разширим нашето наблюдение до по-голям брой пациенти," казва д-р Farci.

 

NIAID провежда и подкрепя научните изследвания (в NIH, на територията на Съединените щати и в световен мащаб) за изучаване причините за инфекциозните и имунно-медиирани заболявания, както и за създаване на по-добри начини за превенция, диагностика и лечение на тези заболявания. Новости, лист факти и други материали на NIAID са на разположение на уебсайта на NIAID http://www.niaid.nih.gov.

 

Клиничният център (СС) на NIH е клинична болница за научните изследвания на Националните институти по здравеопазване. Чрез клинични изследвания клиницисти-изследователи превръщат лабораторните открития в по-добри процедури, терапии и интервенции за подобряване здравето на нацията. За повече информация посетете http://clinicalcenter.nih.gov.

 

Farci, K Wollenberg, G Diaz, HJ Alter, et al. Profibrogenicchemokines and viral evolution predict rapid progression of hepatitis C to cirrhosis. Proceedings of the National Academy of Sciences USA. July 24, 2012 (Epub ahead of print).

 

National Institute of Health. NIH Scientists Identify Likely Predictors of Hepatitis C Severity. Press release. July 23, 2012.

 

 

Източник: Early Biomarker Changes Predict Which Hepatitis C Patients Develop Severe Liver Disease