Спонтанното изчистване на хепатит С е рядко срещано при хомо- и бисексуалните мъже с ХИВ
Photo by Robert V. Ruggiero on Unsplash
По-малко от един на всеки осем хомо- или бисексуални мъже с ХИВ спонтанно са изчистили скорошна инфекция с хепатит С. Tова е установено в мащабно европейско проучване на новите инфекции с хепатит С. Изследователите, провели проучването, казват, че ако вирусните нива на хепатит С не намалеят до месец от диагнозата при хомо- и бисексуални мъже във висок риск от скорошно инфектиране с хепатит С, на тях трябва да им се предложат директнодействащите антивирусни препарати, а в някои случаи лекарите не бива да чакат, а да предложат лечението още при поставяне на диагнозата.
Резултатите, публикувани в списание Clinical Infectious Diseases, идват от изследването PROBE-C, което представлява кохортно изследване за наблюдение на нови хепатитни инфекции при хора с ХИВ в западна Европа. Целта на изследването е да оцени степента на спонтанно изчистване на хепатит С при хора с ХИВ и отговорът им към лечението на хепатит С, започнато по време на острата фаза.
Спонтанно изчистване на хепатит С се наблюдава при между 25 и 50% от хората без ХИВ и е по-често срещано при жените. При хората с ХИВ кохортните изследвания показват спонтанно изчистване между 5 и 20%.
Определянето на това колко често се случва спонтанното изчистване и кога вече не е вероятно да се случи, може да даде възможност на лекарите да решат кога да предложат директнодействаща антивирусна терапия на хората с нова инфекция. Лекуването на остра инфекция може да ограничи предаването на хепатит С по полов път между хомо- и бисексуалните мъже с ХИВ, докато изчакването на спонтанното изчистване – което може би е събитие с ниска вероятност, да позволи по-нататъшното предаване на хепатит С.
Изследването проследява хора с ХИВ с положителен РНК тест за хепатит С в рамките на последната година и отрицателен тест за антитела на хепатит С или РНК в рамките на 12 месеца преди положителния РНК резултат за хепатит С.
Също така избираеми за групата са хора с отрицателен тест за антитела на хепатит С и история на нормални нива на ензимите, последвани от устойчив ръст на ALT и положителен резултат на антитела на HCV.
В изследването са включени 464 участници в периода между 2007 и 2017 г.; всички са мъже с изключение на 7 души. Почти всички участници са били изложени на хепатит С по време на секс между мъже. Споделянето на пособия за инжектиране е рисков фактор за предаване на хепатит С при само 0,7% от включените в изследването. Петдесет и един участници са се заразили повторно с хепатит С.
Деветдесет и един процента приемат антиретровирусни препарати, 90% са с потиснат вирусен товар, а усреднения брой CD4 на участниците е 574.
При 55 участници (12%) се стига до спонтанно изчистване, средно 13 седмици след първия положителен РНК тест за HCV. Липсата на спад на HCV RNA с поне 2log, четири седмици след диагностицирането, се свързва с много висока вероятност от продължаваща, хронична инфекция.
Учените казват, че този резултат не оставя и сянка на съмнение за това кога трябва да почва лечението при хора, диагностицирани със скорошна инфекция: както е отразено в насоките на Европейското клинично общество по въпросите на СПИН (European AIDS Clinical Society), лечението с директнодействащи антивирусни средства трябва да почне до четири седмици след диагностицирането, ако вирусният товар на HCV не е паднал с 2log.
Седемдесет и девет процента от участниците впоследствие започват лечение на хепатит С в 144-седмичния период на проследяване. Участниците почват лечение с пегилиран интерферон средно 14 седмици след диагнозата, в сравнение с 44 седмици след диагнозата за хората, които почват лечение с директнодействащи антивирусни средства. Отлагането на началото на лечение с директнодействащи антивирусни средства е заради ограничения във финансирането и лиценза на използването на тези средства по време на остра инфекция. Само 14% от диагностицираните след въвеждането на директнодействащите антивирусни средства през 2017 г. са имали възможност да започнат лечение в рамките на 24 седмици, в сравнение със 75% през 2007 г.
Степента на излекуване при хората, които приемат директнодействащи антивирусни средства е 93%; при хората, които ползват пегилиран интерферон, излекуването е 73%.
Изследователите споделят, че установените от изследването резултати потвърждават отново препоръките лечението с директнодействащи антивирусни средства да започне колкото се може по-скоро след откриването на инфекция с хепатит С, за да се ограничи по-нататъшното разпространение. Въпреки че дългосрочните ползи от ранното лечение на хепатит С са неясни, учените казват, че последствията от нелекуването са ясни при хората с ХИВ: по-бърза прогресия на чернодробното заболяване, по-ранно развитие на чернодробна цироза и други усложнения в сравнение с хората без ХИВ.
Източник: http://www.infohep.org/page/3550926/