Високи нива на излекуване на хепатит С са постигнати в затвори в Ню Йорк
Photo by Andrea Leon on Unsplash
В списанието Open Forum Infectious Diseases изследователи съобщават, че лечението на хепатит С в затворите може да доведе до високи нива на излекуване, но хората, които биват освободени от затвора по време на лечението, е по-малко вероятно да бъдат излекувани, заради затруднения в достъпа до лекарства, прекъсването на здравната грижа, проследяването и тестването на вирусния товар.
На лишен от свобода в редица европейски страни, както и във все повече затвори в САЩ, вече се предлага лечение на хепатит С чрез директно-действащи антивирусни средства. Здравната грижа в затворите предлага възможност за тест за хепатит С при влизането и за цялостна терапия с директно-действащо анти-вирусно средство.
Затворите са идентифицирани като едно от ключовите места за микроелиминиране на хепатит С – засилен скрининг и лечение, за да се елиминира хепатит С в популация с високо разпространение на хепатит С. Смята се, че в САЩ около една трета от хората с хепатит С са прекарали поне част от година в изправителна институция.
При лишените от свобода разпространението на хепатит С е по-високо, отколкото при останалата част от населението, заради криминализирането на употребата на наркотици; също така сред лишените от свобода са обичайни споделянето на спринцовки и пособия за инжектиране. Скрининг, проведен в затворите в Ню Йорк през 2013-2014 г., показва, че около един на всеки пет лишен от свобода имат антитела на хепатит С.
Затворът представлява предизвикателство пред продължаването на лечението и грижата за хората с хепатит С. Престой в ареста или с мярка за неотклонение в затвора по време на терапия за хепатит С може да прекъсне предоставянето на грижата, както се случва и при освобождаване от затвора преди края на терапията. В затворите има голямо текучество на задържани; средният престой в арестите на град Ню Йорк през 2018 г. е 18 дни.
Лечение с директно-действащи антивирусни средства в затворите в Ню Йорк се предлага на всеки, който ще прекара в затвора достатъчно дълго време, за да приключи курса на терапия, както и на хора с напреднало чернодробно заболяване. Хората, които вече се лекуват, могат да продължат лечението си с медикаментите, предоставени от отдела по Здравни грижи в изправителни институции на Здравната служба на Ню Йорк. Всеки, освободен по време на лечението, получава 7-дневна доза от лекарството и му се дава връзка към медицинско обслужване.
Justin Chan и колектив от отдела по Здравни грижи в изправителни институции на Здравната служба на Ню Йорк са направили преглед на резултатите на хора, които са започнали лечение на хепатит С в затвора, или които са влезли в затвора по време на лечението си. Също така са сравнили резултатите на хора, завършили лечението си в затвора и хора, които са освободени от затвора преди края на лечението.
Те идентифицират 269 души сред лишените от свобода, които са започнали или са продължили лечение на хепатит С между януари 2014 и октомври 2017 г. Хората от кохортата са прекарали средно по осем месеца в затвора, 94% са мъже, две трети са над 45-годишна възраст, половината са от латиноамерикански произход, а 30% са цветнокожи, които не са от латиноамерикански произход. Седемдесет и пет процента имат вероятно поведенческо разстройство, свързано с употреба на опиати, 28% са на опиато-заместваща терапия. Четиринадесет процента имат сериозно психично заболяване, а една трета са съобщили, че са без дом.
В тази кохорта 31% са в спешна нужда от лечение на хепатит С, поради напреднала фиброза или цироза. Високата честота на разпространение на напреднало чернодробно заболяване може да бъде свързано с коинфекция с ХИВ, твърдят учените; 25% са коинфектирани с ХИВ.
От 269-те души, подложени на лечение, на 195 се прави пост-терапевтичен тест за вирусен товар и 88% от тях са излекувани. Хората, приключили лечението си в затвора, е почти три пъти по-вероятно да бъдат излекувани в сравнение с хората, които са освободени по време на лечението (относителен риск 2,93, 95% CI 1,35-634) след като се вземат предвид факторите възраст и етнос.
Честотата на реинфектиране е висока (10,6 случая на 1000 човеко-години проследяване), което подчертава важността на това да се лекуват мрежите на инжектиращи се и да се предоставя опиато-заместваща терапия на лишените от свобода дори и след освобождаването им. Предоставянето на игли и спринцовки също би ограничило реинфектирането, но тази политика е противоречива в повечето страни.
Проследяването на вирусния товар след терапията е по-малко вероятно за хората, започнали лечение в затвора, или защото са освободени преди този момент, или защото е пропусната възможността да се направи тест, докато са били в затвора. Отделът по Здравни грижи в изправителните институции вече има „междинни“ клиники за хора, които се връщат в обществото, за да може да се извърши здравно проследяване, а също така е подобрил системите си за проследяване на вирусния товар у хората, които остават в затвора.
Установеното също показва важността на това да бъде диагностициран хепатит С в ранен етап от престоя в затвора и да се започне терапия веднага след диагнозата, както и колко е ценно това да се прилага краткосрочно лечение, когато е възможно.
Според учените това проучване показва, че лечението на хепатит С може да бъде прилагано успешно сред затворническите популации, при които има високи нива на употреба на вещества, сериозни психически заболявания и несигурно настаняване след освобождаването.
Източник: http://infohep.org/page/3549413/