Връзката между хепатит С и автоимунните заболявания

Дата: 19 август 2010
Разпространил: www.webmd.com
 
Заразяването с вируса на хепатит С (HCV) може да доведе до автоимунен хепатит при малък брой пациенти. Това означава, че чернодробните клетки са увредени не само от вируса, но също и от собствената имунна система на организма.
 
Автоимунният хепатит кара организма да атакува собствените си чернодробни клетки като че ли са вредни чужди тела.  Пациентите с комбинация от НСV и автоимунен хепатит обикновено страдат от повече инвалидизиращи симптоми, отколкото пациентите само с НСV. Автоимунният хепатит е свързан с други автоимунни заболявания, включително тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза), диабет и улцерозен колит (възпаление на червата). Въпреки че малко пациенти с НСV развиват автоимунен хепатит, тези пациенти изглежда имат генетично предразположение, което прави при тях вероятността да развият автоимунен хепатит по-голяма в сравнение със заразените с НСV индивиди без такова предразположение.    
 
Ето и някои често задавани въпроси относно комплексната връзка между НСV и автоимунния хепатит.
 
В. Какви са симптомите на автоимунния хепатит?
 
О. Най-честият симптом на автоимунен хепатит е умората. При тежките случаи често се развива повтаряща се жълтеница.
Екстрахепаталните (извънчернодробните) прояви (такива, които включват органи и тъкани различни от черния дроб) са резултат от увреждането на останалите органи на тялото от имунната система.  Тези симптоми може да включват аменорея (липса на менструация), кървава диария (дължаща се на улцерозен колит), коремни болки, артрит, обриви, анемия, гломерулонефрит (форма на бъбречно заболяване), сухота в очите и сухота в устата.
 
Симптомите на автоимунния хепатит имат тенденция да се развиват бавно в продължение на няколко седмици или месеци.
 
В. От какво са причинени тези симптоми?
 
О. Когато имунната система се активизира, какъвто е случая при автоимунно заболяване, производството на възпалителни клетки (T-клетки), антитела и други възпалителни химикали се увеличава. Свръхактивната имунна система може да доведе до системни симптоми на умора и невисока температура. Някои други симптоми, като гломерулонефрит и артрит, се дължат на отлаганията на антитела, които се натрупват в бъбреците или ставите, което води до увреждане на тези тъкани.  
 
В. Кой е процесът, чрез който НСV задвижва автоимунните състояния (заболявания)?
 
О. Въпреки че механизмът все още не е добре проучен, теорията е, че на повърхността на заразените чернодробни клетки се появяват протеини. Това води до автоимунна реакция, при която клетките на имунната система (включително T и B клетки) разпознават тези нови протеини като чужди тела.  След това тези клетки атакуват черния дроб като предизвикват възпаление на чернодробните клетки и евентуално унищожаване на чернодробната тъкан. 
 
В. Как се определя диагнозата “автоимунен хепатит”?
 
О. Автоимунният хепатит изисква лабораторни тестове, за да бъде разграничен от некомплицираните инфекции на хепатит С. Хипергамаглобулинемията (излишък от антитела в кръвта) е честа находка при автоимунния хепатит. Кръвните тестове за някои автотела също могат да дадат диагностични “улики”. Диагнозата, обаче, може да изисква чернодробна биопсия.
 
В. Как се определя лечението на пациенти с автоимунитет?
 
О. Интерферонът е единственото одобрено лечение за НСV, но е доказано, че употребата му при хора с автоимунен хепатит изостря симптомите. По принцип за хора с автоимунен хепатит по невирусни причини се използват стероиди, но при пациенти с хепатит С стероидите могат да увеличат вирусната репликация.
 
За да се определи кой болестен процес причинява най-големи увреждания на черния дроб (НСV инфекцията или автоимунният хепатит) обикновено се препоръчва чернодробна биопсия. По принцип, ако НСV инфекцията е доминираща, а автоимунният хепатит - лек, може да се обмисли лечение с алфа интерферон. Ако, обаче, автоимунният хепатит е тежък, водещ до такива усложнения като увреждане на бъбреците, обриви или скоротечна чернодробна недостатъчност, по-вероятно е да бъдат препоръчани стероиди или други имуносупресорни лекарства.
 
Изборът между тези възможности за лечение се свежда до имунната система. Алфа интерферонът, който активизира имунната система с цел да се намали вирусната репликация, може да създаде проблеми при хора, чиято имунна система е вече свръх-активизирана поради остър автоимунен хепатит. Стероидите, които потискат имунната система, могат да създадат проблеми на хората с тежки НСV-инфекции, което може да изложи на риск способността на организма да се бори с инфекцията.
 
 
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C