За да елиминираме хепатит С, трябва да лекуваме затворниците и хората, употребяващи наркотици

Снимка
hepatit C
С оглед постигане глобалните цели на Световната здравна организация за елиминиране на вирусния хепатит в Европа до 2030 г., трябва да се обърне особено внимание на затворници и хора, които употребяват инжекциозно наркотични вещества, обобщават резултатите от системен преглед, публикувани през февруари в BMC Infectious Diseases.
Елиминирането на вируса зависи от скрининги, диагностика, лечение и ефективни превантивни мерки сред общности, където се наблюдават високи нива на заразяване, както и по-широк достъп до ваксини.
За да бъдат използвани средствата оптимално в повече държави, скринингът трябва да бъде ориентиран към групи с по-висок процент вирусоносители, затова е необходимо да се знае кои групи да се изследват приоритетно.
Дирекцията по обществено здраве и Университетът Еразъм в Ротердам са проучили системно 68 доклада, публикувани в 23 държави-членки на ЕС и на Европейската икономическа зона за периода 2005-2015 г.. Целта им е да определят приблизително предполагаемата заболеваемост сред три основни рискови групи – затворници, хора, употребяващи наркотици инжекционно и мъже, които правят секс с мъже (МСМ).
Разпространението се изчислява на базата на резултати от тестове за наличието на т.нар. австралийски антиген (HBsAg) или антитела срещу хепатит С, които свидетелстват за предишен контакт с вируса, но не индикират задължително хронична инфекция.
Докладите за предполагаема заболеваемост обхващат мъже, които правят секс с мъже (МСМ) с отрицателен или неизвестен ХИВ статус. Независимо от доказателствата за повишаване на сексуалното предаване на инфекции сред ХИВ-позитивните представители на МСМ-общността, авторите на изследването не дават обяснение защо те не са включени в анализа.
 

За вируса на хепатит В се говори в шест проучвания, проведени между 2001 г. и 2013 г. сред представители на МСМ-общността с отрицателен или неизвестен ХИВ статус, като обхватът варира между 0,6% в Хърватия и 1,4% във Франция. Учените обясняват, че „заключенията от тези проучвания не подкрепят категорично настоящата класификация на МСМ като високорискова група за хронична инфекция с хепатит В." Все пак са предпазливи към подобно твърдение заради досегашните широкоразпространени резултати.

Наличието на HCV антитела се регистрира в единадесет проучвания (в периода от 2007 г. до 2013 г.) в седем държави. Разпространението варира между 0,6% в Швеция и 4,7% в Естония, а Великобритания и Хърватия съответно са с 1,6% - 2,9% и 2,5% - 2,9%.

Австралийският антиген (HBsAg) е открит сред затворници в дванадесет държави. Тук изследванията, провеждани между 2005 г. и 2014 г., сочат данни за разпространение, както следва: <1% в Ирландия, Финландия и Франция, 1,6% в Обединеното кралство, 6,7% в Италия, 10,7% в Португалия и 25,2% в България.
Изследването за HCV антитела при непълнолетни правонарушители е направено в рамките на тридесет и седем проучвания в единадесет държави. Разпространението варира между 4,3% в Хърватия и 86,3% в Люксембург. Обобщените резултати в страни, където са проведени повече от едно изследване, показват наличие на антитела при 6,3% от изследваните във Франция, 17,4% във Великобритания, 20,3% в Испания и 26,3% в България.

Авторите на проучването обясняват, че разпространението на вирусен хепатит в местата за лишаване от свобода е отчасти свързано с наличието на мерки за намаляване на вредите и процедури за контрол на инфекциите.

Изследванията за наличие на австралийския антиген (HBsAg) при хора, които използват интравенозно наркотици, проведено в седем държави, отчита резултати, както следва: 0,5% в Хърватия, Унгария и Ирландия, 2,1% в Латвия, 3% в Гърция, 6,1% в Кипър и 6,3% в Португалия.

Хора от шестнадесет държави са изследвани и за антитела срещу хепатит С в периода между 2007 г. и 2013 г. Резултатите сочат разпространение при 13,8% от изследваните в Малта, 14,6% в Чехия, 40,9% в Обединеното кралство, 60,5% в Италия, 70,1% в Латвия и 84,3% в Португалия.
 
Въз основа на заключенията от тези проучвания, специалистите препоръчват следните мерки:
 
  • Системни скрининги за вирусен хепатит и насочване към медицински грижи хората, лишени от свобода
  • Лечение на вирусен хепатит като превантивна мярка при групите с по-висок процент на заразяване
  • Скринингите и лечението на хепатит С да бъдат предлагани на по-достъпни места
  • Достатъчно наличие на ваксини за хепатит В, особено сред имунизационните процедури при деца