Болест на Уилсън

Резюме

Стандартната консумация и абсорбция на мед надвишават метаболитната нужда, а хомеостазата му се поддържа от жлъчната екскреция на елемента. Болестта на Уилсън е наследствено нарушение, при което дефектната жлъчна екскреция на мед води до натрупването му, конкретно в черния дроб и мозъка.

Клиничната манифестация на болестта на Уилсън може да е най-различна, но основните ѝ характеристики са чернодробно заболяване и цироза, невропсихиатрични смущения, пръстени на Кайзер-Флайшер в десцеметовата мембрана на роговицата (оцветяване по външната страна на роговицата), както и ярки епизоди на хемолиза, често свързани с остра чернодробна недостатъчност.

Болестта на Уилсън може да се прояви при хора на всякаква възраст. Това е генетично заболяване, което се среща в световен мащаб. Среща се с ген от 1 на 90-150 и честота, която може да достигне до 1 на 30 000. Повече от 500 отделни мутации са описани в гена на Уилсън, от които 380 имат доказана роля в патогенезата на заболяването.

Възраст при настъпване на симптомите

Болeстта на Уилсън може да се прояви симптоматично на всякаква възраст, макар че мнозинството потърпевши са между 5 и 35 години. Най-младият пациент с цироза, дължаща се на болестта на Уилсън, е на 3-годишна възраст. Около 3% от пациентите проявяват симптоми или за чернодробно, или за неврологично заболяване след четвъртото си десетилетие. Най-възрастните диагностицирани пациенти са били в осмото си десетилетие.

Физически признаци

Клиничната отличителна черта на болестта на Уилсън е пръстенът на Кайзер-Флайшер, който присъства при 95% от пациентите с неврологични симптоми и малко над половината от тези без такива. При деца, страдащи от чернодробно заболяване, обикновено не се наблюдават пръстени на Кайзер-Флайшер. Тази аномалия е причинена от отлагането на мед в десцеметовата мембрана на роговицата. За да се идентифицират пръстените на Кайзер-Флайшер, е необходимо да се направи преглед от специалист. Те са най-специфични за болестта на Уилсън, тъй като могат да се открият при пациенти с хронични холестатични заболявания, включително деца с неонатална холестаза. Неврологичните признаци са променливи, най-често тремор, атаксия и дистония. Клиничното чернодробно заболяване може да предхожда каквито и да е неврологични прояви с до 10 години и повечето пациенти с неврологични симптоми вече имат и чернодробно заболяване в някаква степен при проявата на болестта. Видимите симптоми на чернодробно заболяване могат да бъдат силно променливи, вариращи от асимптоматични, само с биохимични аномалии или явна цироза с всичките ѝ усложнения.

Болестта на Уилсън може да се появи и като остра чернодробна недостатъчност, понякога свързана с Кумбс-отрицателна хемолитична анемия и остра бъбречна недостатъчност. Мимиките, отворената челюст, слюнката и увисването на устните са характерни симптоми. Промените в речта и слюноотделянето често са ранни неврологични прояви. Наличие на синдром на тремор-ригидност ("младежки паркинсонизъм") може да означава наличие на болестта на Уилсън. Поради нарастващата трудност при контролиране на движенията или прогресивна дистония, пациентите се залежават и е възможно да станат тежко инвалидизирани, обикновено с ясно съзнание, но неспособни да говорят.

При хора с напреднало чернодробно заболяване неврологичните необичайни проявления могат да бъдат погрешно възприети като признаци на чернодробна енцефалопатия. Първоначалните симптоми често са невярно диагностицирани като поведенчески проблеми, свързани с пубертета. При по-възрастните лица могат да се наблюдават психотични особености, наподобяващи параноя, шизофрения или депресия, но поведенческите промени също са често срещани. Тежко когнитивно влошаване се наблюдава при пациенти с напреднало неврологично заболяване, но като цяло когнитивната функция не е значително нарушена. Забавяне в диагностицирането на болестта на Уилсън при хора с невропсихиатрични проявления е честа, като най-дългият записан такъв период е 12 години. Пациентите с подобни проявления могат да имат едновременно симптоматично чернодробно заболяване, но при повечето от тях то може да бъде открито само чрез лабораторна оценка, изследване на черния дроб или чрез чернодробна хистология. Около половината от пациентите са развили фиброза или цироза. От друга страна, признаци на чернодробно заболяване може да липсват дори при биопсия.

Прогноза

Нелекуваната болест на Уилсън е фатална, като мнозинството пациенти умират от чернодробно заболяване, а по-малка част от тях - от усложнения при прогресивно неврологично заболяване. Продължителността на живота може да се удължи с хелаторна терапия и чернодробна трансплантация. Въпреки това, прогнозата за оцеляване зависи от тежестта на чернодробното и неврологичното заболяване и от правилното медикаментозно лечение. Функциите на черния дроб се нормализират в рамките на 1-2 години при повечето пациенти със или без компенсирана цироза и след това остават стабилни без прогресивно чернодробно заболяване при спазване на лечението. От друга страна, терапията рядко е ефективна при пациенти с остра чернодробна недостатъчност вследствие болестта на Уилсън, главно поради времето, необходимо за отстраняване на токсичната мед от организма. Разработен е прогностичен индекс, по-късно модифициран от Dhawan et al, според който резултат, по-голям от 11, винаги е с летален изход, ако не се направи чернодробна трансплантация.

Източник: EASL Clinical Practice Guidelines: Wilson’s disease