06/02/2011 - 14:49
HBV Journal – януари 2011
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 януари 2011
Хепатит B често е недиагностициран и нелекуван в Съединените щати
Група експерти по хепатит В, включително изследователи от Американските центрове за контрол и превенция на болестите (CDC), Фондацията за хепатит В и водещи медицински центрове публикуваха доклад в Journal of Viral Hepatitis, в който обвиняват медицинската общност за пропуски в скрининга и липсата на лечение на лица, заразени с вируса на хепатит В (HBV).
Около 2 милиона души в САЩ имат хронична или дългосрочна инфекция на хепатит В и са изложени на висок риск да развият увреждане на черния дроб и рак.
Седем са антивирусните лекарства, одобрени от Агенцията по храни и лекарства на САЩ (FDA), които лекуват ефективно инфекцията като потискат вирусната репродукция; има налични и два интерферонни препарата, които укрепват имунната система в борбата с НВV инфекцията .
Въпреки наличието на тези терапии, на по-малко от 50,000 души годишно в цялата страна се предписват антивирусни лекарства за НВV.
Експертите обвиняват системата на здравеопазването за ниския процент на скрининг и лечение, тъй като тя остава недостъпна за много от заразените, включително скорошни имигранти, американците от азиатски произход и други високо-рискови групи. Съставна част от проблема е и липсата на застрахователно покритие за скрининг и лечение, неадекватно обучение на медицинските лица и малкия брой на насочените към чернодробен специалист заразени пациенти.
Една програма в Сан Франциско предлага успешен национален модел за скрининг на рисковите популации за хепатит В
Като входен пункт за много азиатски имигранти и дом на много азиатски американци, регионът на Сан Франциско е с един от най-високите проценти на хепатит В и свързания с него рак на черния дроб в страната. През 2007, консорциум от общински, културни, медицински и академични организации учреди безплатна кампания срещу хепатит В (Hep B Free Campaign) за извършване на скрининг за хепатит В на всеки от региона и насочване след това за лечение или ваксинация, ако е необходимо.
Според доклад, публикуван в броя на Journal of Viral Hepatitis от м.декември 2010 г., програмата се е превърнала в успешен национален модел за достигане до и скрининг на популациите с неотговарящо на стандарта медицинско обслужване, застрашени от НВV инфекция.
Днес кампанията включва над 50 обществени и частни здравни организации, бизнеса и образователни институции и е създала седем обществено достъпни пункта за евтин скрининг и ваксиниране за хепатит В. Тя интегрира културно-целенасочени инициативи за НВV скрининг, ваксиниране, лечение и управление на болестта. Този модел в момента се копира и от други общности в Калифорния и се счита за образец за подобни програми в цялата страна.
Програмата е хвалена като спасяваща човешки животи - както и долари на здравеопазването - благодарение на ранното откриване, ефективно лечение и превенция чрез имунизация.
Tenofovir е ефективен при поява на чернодробна недостатъчност и невъзможност за трансплантация
Поради недостига на налични органи за чернодробни трансплантации, изследователите търсят нови методи да спасят пациентите, при които настъпва чернодробна недостатъчност поради спонтанно реактивиране на хепатит B.
В материала си в сп. Hepatology, изследователите описват използването на антивирусния препарат тенофовир (Viread) при 14 заразени с HBV пациенти с висок вирусен товар (HBV ДНК), които са получили чернодробна недостатъчност, за да се види дали това лечение удължава живота им.
След лечение от три месеца, 57% от тези получавалите тенофовир оцелели в сравнение с една 15% от заразените с НВV пациенти, които не са получавали тенофовир или друг антивирусен препарат.
При преживелите пациенти има значително подобрение в здравословното състояние на черния дроб, както и значително намаляване на нивата на НВV ДНК.
При преживелите, значително намаление на HBV ДНК е настъпило само след две седмици лечение.
Антивирусна комбинация може да замени скъпия HBIG за предотвратяване реактивирането на HBV
След чернодробна трансплантация традиционно се използва хепатит В имуноглобулин (HBIG- антитела на хепатит B) за да се предотврати повторното заразяване с хепатит В при пациентите. Той е скъп, а и не е ясно колко дълго трябва да се прилага след трансплантационната хирургическа намеса за предотвратяване на повторна инфекция.
Екип от лекари заменя дългосрочния HBIG с комбинация от антивирусните препарати тенофовир и ентекавир (Baraclude) при трансплантиран пациент от мъжки пол, който е имал чернодробна недостатъчност. Преди трансплантацията пациентът развил резистентност към антивирусния ламивудин (Epivir-HBV), и преди операцията е получавал комбинация от тенофовир и ентекавир.
HBIG е даван в продължение на три дни след операцията, след което пациентът е получил само комбинирана терапия от тенофовир-ентекавир.
Двадесет и един месеца след трансплантацията пациентът е продължил да има неоткриваема HBV ДНК и остава негативен за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg), който е индикатор за инфекцията, според доклада, публикуван в броя от декември 2010 г. на сп. Transplant Infectious Disease.
“Този склучай показва, че комбинираната перорална антивирусна терапия може да замени HBIG като терапия за неопределено време благодарение на своята силна антивирусна ефикасност и нисък риск от вирусна резистентност,” пишат те.
Получаването на само две от трите дози ваксина за хепатит В изглежда е ефективно
Според сега действащите медицински препоръки новородените и подрастващите трябва да получат три дози ваксина за хепатит В в рамките на 6-месечен период. Но мнозина, особено подрастващите, не получават всичките три дози.
Лекарите са проверили юноши (на възраст 11-15), които са получили само две дози, за да видят дали двете дози осигуряват адекватна защита срещу инфекцията пет години по-късно. Те измерили количеството на повърхностните антитела на хепатит В в кръвта им, за да видят дали са достатъчни за предотвратяване на инфекцията.
След пет години 79.5% от подрастващите, получили само две дози, са имали достатъчно повърхностни антитела (над 10mIU/mL) в кръвта; за сравнение - 91.4% от получилите целите три дози са били с достатъчно антитела.
На юношите, получили само две дози, е била дадена още една доза ваксина и те са развили бързо по-висок процент повърхностни антитела, според доклада, публикуван в списанието BMC Infectious Diseases.
F141L мутация в повърхностния антиген може да е “спусъка”, който причинява рак на черния дроб
Изследователите продължават да търсят мутацията или вирусния “спусък” (ускорител), която е причината някои хора с хепатит В да развият рак на черния дроб. В броя от м.януари 2011 г. на Journal of Virology изследователи от Южна Корея съобщават, че в повърхността, която обвива вируса и наречена HBsAg, вероятно са открили мутация, която може да играе роля в причиняването на чернодробен рак.
Те идентифицирали една мутация, наречена F141L и са я търсили в повърхностния антиген на 241 корейски пациенти с чернодробни заболявания в различни стадии.
Те установили, че в значителен брой от случаите на чернодробен рак са били налице мутанти на F141L. В случаите на рак мутацията и присъствала по-често отколкото цирозата - тежка чернодробна цикатризация, която често се смята за предшественик на рака на черния дроб.
“Резултатите ни показват, че (F141L) може да има важен принос за [развиване] на рак на черния дроб чрез клетъчна пролиферация и трансформация,” пишат те. Те предполагат, че мутацията F141L може да служи като диагностичен тест за рак на черния дроб.
Идентифицирана е нова, по-точна причина за фиброзата
Един многонационален изследователски екип, в който участват и учени от University of California, San Diego School of Medicine, за пръв път са установили точно как се образува фиброзата в черния дроб и как тези фиброзни клетки се размножават и причиняват цироза.
Техните заключения, публикувани в Бюлетина на Националната академия на науките (Proceedings of the National Academy of Sciences), идентифицират един неизвестен досега вид възпалителни бели кръвни клетки като виновник за чернодробната фиброза. Докладът им напълно променя настоящите схващания за това как се развива фиброзата в черен дроб, заразен с вируса на хепатит B (HBV).
Когато черният дроб е болен, здравата чернодробна тъкан постепенно се замества от фиброзна тъкан, което нарушава функционирането на черния дроб. В крайна сметка тежката фиброза води до цироза и допринася за рак на черния дроб и чернодробна недостатъчност - 12-та водеща причина за смърт от заболяване в Съединените щати.
Години наред учените не могат да разберат как се създават тези фибробластни клетки и приемат, че те са просто трансформирани “епителни” клетки. Въз основа на това предположение те измерват фибробласт-специфичен протеин 1 (FSP1) за да определят дали е налична фиброза у даден пациент.
Това ново изследване, обаче, показва, че FSP1 не е надежден маркер за фиброза. Вместо това изглежда, че ендогенните стелатни клетки може да са виновни за развитието на фиброза. Все пак учените установиха, че FSP1 е постоянен маркер за неизвестно досега подмножество на възпалителни бели кръвни клетки или макрофаги, които се намират в поразения черен дроб.
При пациентите, приемащи телбивудин, често се срещат невромускулни проблеми
С нарастващата продължителна употреба на антивирусни препарати изследователите все по-често установяват наличието на нервни и мускулни увреждания като страничен ефект от това лечение. В неотдавнашен брой на Journal of Viral Hepatitis, учените съобщават за свои констатации, свързани с нервно-мускулни и нервни увреждания от антивирусния телбивудин (Tyzeka).
Учените са измерили ензима креатин кеназа (creatine kinase - CK), който се освобождава в кръвта при увреждане на мускулната тъкан и са наблюдавали пациентите за миопатия, заболяване на скелетните мускули.
Те измерили нивата на CK на 200 пациенти, лекувани с телбивудин за хепатит В между януари 2007 г. и юли 2010 г. Тригодишната кумулативна честота на повишенията на СК и миопатията е била съответно 84.3% и 5%. Повишение на CK се наблюдава по-често при мъжете отколкото при жените и при пациенти на възраст 45 и повече години с отрицателен тест на “е” антиген на хепатит В (HBeAg-отрицателни). Вирусният товар не изглежда да оказва влияние върху повишаването на CK.
Повишаването на CK обикновено възниква 21 месеца след започване на антивирусния препарат и повечето пациенти спират спонтанно да получават повишения на СК без да се налага да спират лечението с телбивудин. Трима пациенти, обаче, е трябвало да преминат на други антивирусни препарати.
“В заключение, повишенията на CK са често срещана нежелана реакция, свързвана с терапията с телбивудин, докато миопатията е рядкост,” пишат изследователите.
Традиционните лабораторни тестове не улавят инфекциите с НВV генотип G
Холандски учени са открили, че HBV генотип (или вирусен щам) G, който се среща в Европа и Съединените щати, има мутация, която позволява да не бъде улавян от конвенционалните изследвания на кръвта, според доклад публикуван в Journal of Hepatology.
Кръвните изследвания за установяване наличието на НВV инфекция обикновено търсят HBsAg, най-често срещаният антиген в кръвта когато има НВV инфекция.
Изследователите установили, че инфекцията с HBV генотип G води до намалено производство на HBsAg и “e” антигени и антитела, което затруднява лабораторните тестове в откриването на индикатори на тази инфекция.
Изследователите взели серия кръвни проби от кръводарител с HBV генотип G инфекция. Въпреки че открили в кръвта му HBV ДНК и ядрени антитела на хепатит B, те не открили никакви признаци на HBsAg или HBeAg, а по време на проследяването не открили доказателства и за “e” антитела.
HBV от кръводарителя е имал резистентни на ламивудин мутации, което показва, че лицето е било заразено с HBV-резистентен щам.
“Резултатите ни показват, че моноинфекцията с HBV генотип G се среща и че рутинната серология [обикновеният кръвен тест] не е подходяща за нейното откриване,” пишат изследователите.
Здравните работници в Съединените щати продължават с практиката на повторна употреба на спринцовки и флакони
Макар че медицинските указания изрично забраняват повторната употреба на спринцовки и флакони с еднократна доза, някои медицински лица все още използват повторно това оборудване, според една статия в декемврийския брой на American Journal of Infection Control.
Над 50 огнища на хепатит B и C и бактериални инфекции са причинили стотици инфекции, а 100,000 души потенциално са били изложени на инфекции.
Учените са разследвали 5,500 медицински лица за да разберат схемите на инжекционни практики и да изготвят подходящи инициативи за обучение и превенция. Резултатите показват, че:
- 6% (318) “понякога или винаги” използват флакони с единична доза/еднократна употреба при повече от един пациент.
- Почти 1% (45) понякога или винаги използват повторно спринцовката като само сменят иглата при използването ừ върху втори пациент; и
- 15% (797) съобщават, че използват повторно спринцовката за вкарване във флакон съдържащ няколко дози. От тази група 6.5% (51) съобщават, че запазват флаконите за ползване при други пациенти, което представлява около 1% от всички респонденти.
Половината от тези 51 лица работят в болници, а другата половина - в хирургични центрове и лекарски кабинети. Изследователите отбелязват, че проучването “разкрива, че едно опасно малцинство от медицински лица прилага опасни практики като повторното използване на спринцовки.”
Инструкциите на CDC препоръчват спринцовките и иглите да се ползват само един път и никога да не се използват повторно за друг пациент или за да се взима лекарство или течност, която може да се ползва при последващ пациент.
Например, когато една спринцовка се използва повторно за изтегляне на допълнителна доза лекарство за един пациент, то медицинският флакон се заразява. Всяка понататъшна употреба на спринцовката или флакона излага пациента на риск от инфекция.
Авторите препоръчват рисковете да се намалят чрез партниране между професионални, правителствени и неправителствени организации с особено внимание към ре-дизайн на уреди, изделия и процеси.
Тенофовир е ефективен срещу хепатит В при коинфектирани с НВV-ХИВ
Холандски учени са изследвали в продължение на пет години ефективността на тенофовир при пациенти, коинфектирани с НВV и ХИВ, за да оценят доколко е успешно лечението с антивирусни на хепатит В и дали лекарството предизвиква проблеми с бъбреците.
Те проследяват 102 пациенти, 80% от които са с откриваема HBV ДНК при започване на лечението, а 67 са позитивни за HBeAg.
В хода на лечението 46% са загубили HBeAg, а 12% изчистват HBsAg. При 15-те HBeAg-отрицателни пациенти с откриваем вирусен товар при започване на лечението, 100% са отговорили на лечението и 2 (13%) са загубили HBsAg.
20 души (всички HBeAg-негативни) имат неоткриваема HBV ДНК в началото на лечението. В продължение на почти пет години 19 (95%) са отговорили на лечението и (10%) са изгубили HBsAg.
Само един пациент е развил лекарствена резистентност и е претърпял активизиране на HBV ДНК.
Трима (3%) от пациентите са прекратили тенофовира поради повишени нива на креатинин, което показва проблеми с бъбреците, според доклада, публикуван в декемврийския брой на Gastroenterology. В началото на лечението са били идентифицирани дребни проблеми с бъбреците, които са намалели с течение на времето.
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.