13/10/2011 - 22:56
HBV Journal – април 2011
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 април 2011
Процентът на HBV инфекциите в Съединените щати е спаднал от 5.1% на 4.6%
Според едно национално проучване за определяне разпространението на инфекцията с вируса на хепатит В (НВV) в цялата страна, 0.27% от населението на САЩ е с хроничен хепатит B, се твърди в доклад, публикуван в броя на Annals of Internal Medicine от м.март 2010 г.
Проучването се концентрира върху представителна популация от 39,787 души, включени в Националното изследване (анкета) на здравето и храненето, проведено в периода 1999-2008 г. Участниците се смятат за хронично заразени ако са на 6 или повече години и са с положителен тест за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg).
Около 4.6% от анкетираните (което представлява приблизително 12 милиона души в национален мащаб) са били изложени на вируса, като по-голяма част от тях са изчистили инфекцията и са развили повърхностни антитела. За 0.27% (представляващи около 704,000 души в национален мащаб) е установено, че имат хроничен хепатит В, тъй като са с положителна проба за HBsAg.
За сравнение, експертите изчисляват, че процентът на хроничната НВV инфекция през периода 1988 - 1994 е 0.42%, а процентът на заразените преди това - 5.1%.
Настоящите проценти на инфекция са по-ниски, особено сред лицата на възраст от 6 до 19 години, които са ваксинирани по силата на задължителните правителствени програми за имунизации в детска възраст, които са в сила от 1992 г. Докато при децата на 2-годишна възраст процентът на имунитет в резултат на имунизацията е най-висок (от 68.6% до 73.2%), то при възрастните - включително и тези с висок риск от заразяване - процентът на имунитет от ваксинирането е много по-нисък.
За съжаление проучването не включва нито лишените от свобода и бездомните лица, които може да са изложени на по-висок риск от НВV инфекция, нито имигрантите без документи, при които процентът на инфекцията е висок, особено ако идват от страни в които хепатитът е широко разпространен.
Експерт по ракови заболявания популяризира провеждането на скрининг за хепатит В при всички пациенти на химиотерапия
Всеки пациент с раково заболяване, подложен на химиотерапия, трябва да бъде изследван за НВV, според един материал, представен пред състоялата се наскоро 16-та Годишна конференция на Националната онкологична мрежа (National Comprehensive Cancer Network).
Химиотерапията, която потиска имунната система, може да доведе до скок на НВV ДНК (вирусния товар) и увреждане на черния дроб, тъй като имунната система вече не е в състояние да я контролира, според експерти от Memorial Sloan-Kettering Cancer Center в Ню Йорк.
Ако пациентите бъдат изследвани, тези от тях с “неактивен” хроничен хепатит В могат да бъдат лекувани с антивирусни препарати, което затруднява възпроизвеждането (репликацията) на НВV дори когато имунната система е отслабена от химиотерапията. Ако не бъдат лекувани с антивирусни медикаменти, заразените с НВV пациенти на химиотерапия рискуват повторно активиране (реактивиране) на НВV, а между 5% и 40% от тях ще умрат от чернодробна недостатъчност.
Понастоящем пациентите с левкемия и лимфома, лекувани с ритуксимаб (Rituxan и MabThera) се изследват редовно за HBV. Но често лекарите не успяват да идентифицират изложените на риск от хепатит В лица, включително такива от азиатски и африкански произход, както и сексуално активни хора, мъже, които правят секс с мъже и употребяващите инжекционни наркотици. Около една трета от света е изложен на HBV, а около 350 милиона са с хронична инфекция.
Въпреки това широко разпространение, Мрежата не препоръчва всеобщо изследване на пациентите подложени на химиотерапия. Вместо това в своите Указания за превенция и лечение на свързаните с рака инфекции Мрежата посочва, че "при пациенти, подложени на интензивна имуносупресивна терапия, оценката на НВV повърхностния антиген, ядрено антитяло и повърхностно антитяло трябва да бъде разгледана (взета предвид) още в началото."
Някои медицински центрове отиват и по-далече и обикновено изследват за НВV всички пациенти на химиотерапия, включително Sloan-Kettering и Stanford Comprehensive Cancer Center в Пало Алто, Калифорния.
Предотвратяването на повторно активиране на HBV е далеч по-ефективно отколкото лечението на вече реактивираната инфекция, отбелязват експертите. Едно проучване е установило, че при пациенти с реактивиран по време на химиотерапия хепатит В, които не са били лекувани с антивирусни препарати до започването на химиотерапията, процентът на чернодробно увреждане или недостатъчност е бил 47%.
Въпреки че много организации одобряват всеобщ скрининг при имуносупресивна терапия, изненадващо Американското дружество по клинична онкология (American Society of Clinical Oncology) не препоръчва всеобщия скрининг. Те твърдят, че за установяване необходимостта от всеобщ скрининг са необходими допълнителни “рандомизирани контролирани проучвания”.
“Не съществуват рандомизирани контролирани проучвания, които да показват, че скринингът върши работа" твърдят авторите в своята презентация. След въвеждането на скрининг в Memorial Sloan-Kettering през 2006 г., в Центъра е имало само 3 случая на реактивиране на НВV и всички те са били в резултат на това, че пациентите не са вземали предписаните им антивирусни медикаменти.
Експерти изследват връзките между хепатит В и диабета
Експертите продължават да проучват влиянието на НВV инфекцията в черния дроб и на диабета върху ендокринната система, което може да навреди на имунната система.
- Честотата на заболяванията от остър хепатит В е почти два пъти по-висока при възрастни, страдащи от диабет, според нови данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), представени на последната среща на Консултативния комитет на CDC по имунизационни практики (Аdvisory Committee on Immunization Practices). Данните са на база 12 милиона души в Кънектикът, Колорадо, Орегон и Ню Йорк, които са участвали в програмата на CDC за възникващи (нови) инфекции.
Когато специалистите разгледали процентите на хепатит В в популацията, предмет на проучването, те установили, че процентът на диабет сред пациентите с хепатит В е почти двоен на този на цялата проучвана популация (15% срещу. 8.4%).
Консултативният комитет по имунизационни практики в момента обмисля дали да препоръча ваксиниране срещу хепатит В на всички хора с диабет. Това предложение набира скорост в резултат на огнища на хепатит В, които могат да бъдат проследени до неправилна повторна употреба и общо ползване на устройства за измерване на кръвната захар и инжектиране на инсулин в старчески домове и здравни заведения.
- Един доклад в списанието Alimentary Pharmacology & Therapeutics разглежда влиянието на диабета върху пациенти на диализа, които са били ваксинирани срещу хепатит B. Поради медицински процедури, които се използват при диализа, при тези пациенти рискът от клинично придобит хепатит В (заразяване по медицински път) е висок. Те установили очевидна връзка между диабета и слабия отговор на имунизацията срещу хепатит В при лица на дългосрочна диализа.
На HBeAg-отрицателни пациенти над 30-годишна възраст се препоръчва биопсия и лечение дори при нормална ALT
В броя от м.март 2011 на списанието Liver International китайски учени пишат, че препоръчват чернодробна биопсия на всички пациенти, отрицателни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg) и са на 30 или повече години дори и да имат нормални нива на аланин трансаминаза (ALT).
Нивата на АЛАТ се повишават над нормата когато чернодробните клетки са увредени или умират, но тези учени са установили, че при HBeAg-отрицателните пациенти съществува повишен риск от чернодробно възпаление и фиброза дори когато нивата на АЛАТ са нормални или само леко завишени.
В продължение на три години изследователите проследили 499 пациенти с хроничен хепатит B и ги разделили на групи с нива на АЛАТ в нормата и над нормата.
Те установили, че даже когато нивата на ALT са били нормални, 66 (23.1%) от HBeAg-отрицателните пациенти са имали възпаление, а 31 (10.8%) са имали фиброза. Тези проценти са по-ниски при HBeAg-позитивните пациенти.
HBeAg-негативните пациенти с дори леко завишени нива на АЛАТ са имали също значително по-високи проценти на чернодробно увреждане отколкото HBeAg-позитивните пациенти. При HBeAg-негативните, 34 (30.6%) са имали умерена до тежка фиброза, а 38 (34.2%) са имали фиброза когато техните нива на ALT са били само 1.5-пъти повече от нормалната стойност.
В допълнение, пациентите на възраст 30 и повече години са имали значително по-висок процент на чернодробно възпаление и фиброза.
“Препоръчваме чернодробна биопсия при HBeAg-отрицателни пациенти над 30-годишна възраст независимо от нивото на ALT и започване на лечение [когато] ALT е 1.5 пъти над нормалното, а не два пъти горната граница на нормата,” пишат те.
Имунизацията срещу HBV при раждане намалява заразяването, но родителите пак могат да предават инфекцията
От 1984 г. в Тайван е въведена задължителна всеобща имунизация за хепатит В при раждането, за да се предотврати предаването на НВV от майката на детето. Но доколко е ефективна тази ваксина за предотвратяване на инфектиране след имунизация - когато майката и/или бащата са заразени?
Учени пишат в новия брой на Journal of Medical Virology, че са проследили 18 деца, родени от HBsAg-позитивни родители.
От тези 18, четири (21.4%) са се заразили. Три от тях са родени от HBsAg-позитивни майки, а едно е на HBsAg-позитивен баща.
“В заключение, това малко проучване показа, че предаването както от майчина, така и от бащина страна, играе важна роля за разпространение на НВV инфекцията вътре в семейството,” пишат изследователите. “Освен това, въвеждането на ваксинацията срещу НВV е довело до намаляване на предаването вътре в семейството, но е необходимо проучване на по-голяма популация.”
Самостоятелно китайско проучване на заразяването с HBV при раждане, публикувано също в Journal of Medical Virology, изследва дали имунизацията или лечението с хепатит В имуноглобулин (HBIG- антитела на хепатит B) може да предотврати заразяването на детето от майката.
Учените изследвали кръвни проби, взети от бебета и майки преди даването на ваксина или HBIG, за да определят дали бебетата са били изложени на вируса в матката, по време на раждането или след това - при редовен контакт на майката с детето. Те проследили 214 деца, родени от HBsAg-позитивни майки в продължение на три години.
Те установили, че предаване от майката на детето е имало при 4.7% (10 от 214) от бебетата; процентът на перинатална трансмисия (предаване по време на раждане) е 3.7% (при 8 от 214), а процентът на вътрематочно предаване е бил 0.9% (2 от 214).
Рискът от предаване от майката на детето нараства при майки, които са HBeAg-позитивни и имат високи нива на HBV ДНК.
След 36 месеца всички перинатални случаи са станали HBsAg-негативни, но всички бебета, заразени докато са били още в матката, са развили хроничен хепатит B. “Тези резултати показват, че бебетата заразени посредством вътрематочно предаване не могат да бъдат защитени ефикасно от HBIG и ваксина срещу хепатит B,” пишат те.
Антивирусен препарат е ефикасен за предотвратяване на чернодробна недостатъчност при случаи на остър хепатит B
Един малък брой от хората развиват тежък, животозастрашаващ вид хепатит В, наречен фулминантен хепатит, когато са заразени. В априлския брой на Liver International, изследователи съобщават, че употребата на един антивирусен препарат, използван често за лечение на хроничен хепатит В, може да намали бързо вирусния товар на пациента и да подобри значително преживяемостта.
Преглед на базата данни за пациенти с фулминантен хепатит на една болница установява, че при 38 души , които са получавали антивирусния препарат ламивудин (Epivir-HBV) процентът на смъртност е значително по-нисък (63.2%) в сравнение с нелекуваните пациенти (84.6%).
Коинфектираните с НIV-HBV са застрашени от по-висока смъртност отколкото коинфектираните с HIV-HCV
Дългогодишното многоцентрово групово СПИН проучване [Multicenter AIDS Cohort Study (MACS)] показва, че при ХИВ-позитивните гейове и бисексуални мъже, коинфектирани с HBV и HIV, рискът от настъпването на смърт е два пъти по-висок отколкото при коинфектираните с вируса на хепатит С (HCV) и ХИВ, според доклада, представен на 18-тата Конференция за ретровируси и опортюнистични инфекции (Conference on Retroviruses and Opportunistic Infection).
Проучването проследява в продължение на един период от седем години 229 мъже, коинфектирани с ХИВ/НВV и 243 мъже, коинфектирани с ХИВ/HCV.
Процентът на смъртните случаи, свързани с черния дроб, е почти два пъти по-висок при групата с хепатит В отколкото при групата с хепатит С. Смъртността, свързана с черния дроб, е била 14.5 на 1,000 човеко-години в групата с HIV-HBV коинфекция, в сравнение с 8 на 1,000 човеко-години в коинфектираната с HIV-HCV група.
Изследователите специално отбелязват, че смъртността при коинфектираните с HBV-HIV мъже е започнала да намалява след появата и използването на тенофовир (Viread) за лечение на хепатит B. Tenofovir е ефективен както срещу ХИВ, така и срещу HBV.
Резултатите подчертават необходимостта да се изследват и имунизират лицата, изложени на двоен риск - от НВV и ХИВ инфекции, както и да бъдат лекувани коинфектираните пациенти с антивирусни лекарства, които са ефективни срещу двата вируса.
Х протеин на хепатит В държи ключа към репродукцията на НВV
Изследователите се опитват от години да установят каква роля играе Х протеина на хепатит В (HBx) в жизнения цикъл на вируса.
Наскоро немски учени са успели да изследват чернодробни клетки, заразени с НВV, който няма “x” протеин. Те установили, че клетки “инокулирани/заразени” с НВV частици с липсващ НВх, “не водят до пораждане на HBV инфекция,” докато чернодробните клетки, заразени с нормални вируси на хепатит В (които имат HBx) са причинили инфекция, според доклада им, публикуван в броя на Journal of Hepatology от м.март 2011 г.
“Резултатите ни показват, че за започването и поддържането на репликация (възпроизвеждане) на НВV е нужен НВх,” пишат те и “посочват HBx като ключов регулатор по време на процеса на реална/естествена инфекция.”
Entecavir преобръща хода на напреднала фиброза и цироза
Изследователи от САЩ са проследили 10 пациенти с напреднала чернодробна фиброза и цироза, които са били лекувани с антивирусния ентекавир (Baraclude) в продължение на шест години, за да видят дали лечението е ефикасно за реверсиране (връщане назад) на напредналото им чернодробно увреждане.
В мартенския брой на списанието Clinical Gastroenterology and Hepatology изследователите съобщават, че през шестгодишния период на лечение всички 10 пациенти са показали значително подобрение в здравето на черния дроб, даже и четирите пациенти, които са имали цироза при започване на лечението.
След 144 седмици Tenofovir е високо ефективен, без резистентност
Международен екип от изследователи, който провежда осемгодишно проучване на тенофовир, съобщава, че на 144-та седмица над 600-те пациенти, участващи в проучването, са се чувствали добре с антивирусния препарат и не са показали признаци за развиване на антивирусна резистентност.
Според доклада, публикуван в мартенския брой на Hepatology, само 0.8% (5) от 641 пациенти, приемащи тенофовир, продължават да имат откриваема HBV ДНК (над 400 копия/мл).
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.