14/07/2012 - 19:35
HBV Journal – април 2012
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 април 2012
За възрастните хора процедурите в лечебните заведения създават по-висок риск от хепатит отколкото секса и незаконните наркотици
Кое представлява най-висок риск от инфекция с хепатит В или С при хората на възраст 55 или повече години? Необезопасеният секс с повече от един партньор? Незаконната употреба на наркотици? Или посещенията при лекаря?
Изправени пред нарасналия брой на огнищата с вирусен хепатит, дължащ се на многократното използване на медицински инструменти (изделия) при по-възрастните хора, изследователи от американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) си поставиха за цел да разберат кои процедури и навици представляват най-висок риск за предаване на хепатит.
Те проучиха новите случаи на заразяване с вируса на хепатит В (HBV) и C (HCV), съобщени на здравните служби в Ню Йорк и Орегон в продължение на две години, за да видят как са били заразени. Изследователите се фокусирали върху поведението и посещенията в здравни заведения, станали в рамките на шест месеца преди да се съобщи за появата на симптомите - обичайния “инкубационен период” за вирусния хепатит. Те сравнили анамнезите /историите/ на пациентите с хепатит с тези на една незаразена, контролна група.
Учените проследили 37 случаи на хепатит B и 11 на хепатит C и установили, че 21% от тях са съобщили за едно или повече рискови поведения, включително сексуален или домашен контакт с лице, заразено с HBV или HCV, повече от един сексуален партньор, незаконна употреба на наркотици или престой в места за лишаване от свобода. За сравнение контролната група е имала 4% рисково поведение.
След това те сравнили какви медицински процедури са имали двете групи и установили, че при пациентите с хепатит процентите на хемодиализа (8%), инжекции в болнична обстановка (58%) и хирургически интервенции (33%) са много по-високи отколкото в контролната група.
Когато при 48 пациенти били анализирани тези рискови фактори, изследователите изчислили, че:
- Високорискови поведения (секс, употреба на незаконни наркотици) може да служат като обяснение за 17% риск от хепатит
- Инжекциите в здравни заведения създават 37% риск
- А хемодиализата създава 8% риск
Експозициите в болнична (медицинска) обстановка явно крият по-висок риск от хепатит отколкото рисковото поведение. "Експозициите в медицинска обстановка може да са един значителен източник на нови HBV и HCV инфекции сред по-възрастните хора," пишат изследователите в мартенския брой на Hepatology.
Комбинацията от пегилиран интерферон и адефовир е по-ефективна отколкото само интерферон
Изследователите се опитват да определят дали една комбинация от пегилиран интерферон (Pegasys, който укрепва имунната система) и антивирусни средства (които пречат на способността на вируса да се репликира) е по-ефективна отколкото само интерферон.
В това проучване, публикувано в броя на списанието Hepatogastroenterology от м.март 2012, изследователите лекуват 160 пациенти или само с пегилиран интерферон (което изисква една инжекция седмично), или с комбинация от интерферон плюс антивирусния адефовир (Hepsera).
На 24-та седмица процентите на пациентите, постигнали нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT) (което е индикация за липса на чернодробно увреждане) и неоткриваем вирусен товар (HBV ДНК) са били по-високи в групата, приемаща комбинация (57.50% и 43.75% съответно) отколкото в групата само на интерферон (40% и 27.5%).
След 96 седмици лечение, 46—25% от пациентите лекувани с интерферон плюс адефовир—са изчистили “e” антигена на хепатит В (HBeAg) и са развили "e" антитела (наречено сероконверсия) в сравнение с 30% в групата само на интерферон.
"Освен това, няма статистически значима разлика в процентите на рецидив и нежелани реакции между двете групи," отбелязват изследователите.
Изследователите заключават, че комбинираната терапия, "... може да ускори неоткриваемата HBV ДНК и да повиши в по-голяма степен процентите на HBeAg изчистване/сероконверсия," отколкото само интерферон.
Много от по-младите пациенти с рак на черния дроб не страдат от цироза, което забавя диагнозите
Настоящите практически насоки не изискват настойчив скрининг за чернодробен рак при млади хора (на възраст 40 години или по-млади), които нямат цироза (тежка цикатризация на черния дроб), считана за предшественик на рака на черния дроб.
Но един многонационален екип от изследователи решил да проучи пациенти с хепатит В, които наскоро са били диагностицирани с чернодробен рак, за да се уверят, че настоящите насоки за изследване са ефективни за ранно откриване на рака на черния дроб чрез алфа фетопротеин (AFP) тестове и ултразвук.
Според доклада им, публикуван през април в Journal of Digestive Diseases, лекарите са оценили 93 пациенти, приети в Bellevue Hospital Center с рак на черния дроб.
Осемнадесет от раковите пациенти са били под 40-годишна възраст и само 12 (66.7%) от тях са имали цироза.
"Настоящите насоки за провеждане на скрининг за чернодробен рак при пациенти с HBV може да доведат до забавяне на диагностицирането при пациенти под 40 години , които нямат цироза," отбелязват изследователите.
"Трябва да се обмисли промяна на настоящите препоръки и да се препоръча включване на пациентите с HBV в програма за скрининг за рак в ранна възраст."
Лекарите може да пропуснат HBV при заразени с ХИВ пациенти
Лекари съобщават в International Journal of STD and AIDS (Международен вестник за полово предавани болести и СПИН) за случай на пропусната НВV инфекция при мъж, заразен с ХИВ, който е бил с отрицателен резултат за ядрено антитяло на хепатит В (anti-HBc). Този тест обикновено се използва за идентифициране на минали и настоящи инфекции с HBV.
След отрицателния тест за ядрено антитяло, той е бил имунизиран с трите дози ваксина срещу хепатит В. Обаче лекарите забелязали, че нивата му на ALT остават над нормата. През този период той е получавал антивирусно лечение за ХИВ инфекцията си. Тези антивирусни препарати не винаги са ефективни срещу хепатит В, а един от тях - ламивудин - може бързо да доведе до възникване на лекарствена резистентност.
Допълнителните тестове за хепатит В най-накрая разкрили, че той е позитивен за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) и HBV ДНК. Бил прехвърлен на тенофовир (Viread) - антивирусен медикамент, ефективен както срещу ХИВ, така и срещу HBV.
В своя доклад в International Journal of STD and AIDS изследователите предупреждават лекарите да извършват по-задълбочени изследвания за хепатит В сред заразените с ХИВ, а не само тест за ядрено антитяло.
В друго, несвързано проучване, изследователи съобщават пред 19-та Конференция по ретровируси и опортюнистични инфекции за постигнат успех при лечение с тенофовир на коинфектирани с ХИВ-НВV пациенти. Около 17% от HBeAg-позитивните пациенти са изчистили HBeAg след една година, а 47% го изчистват след шест години лечение. Около 23% изгубват HBeAg и развиват "e" антитела след шест години на тенофовир.
Пет (8%) от HBeAg-позитивните пациенти са изгубили HBsAg по време на лечението, а също и трима от HBeAg-отрицателните пациенти.
Изследователите отбелязват, че 71% от HBeAg-позитивните коинфектирани пациенти с нива на HBsAg под 100 IU/mL са изчистили HBsAg след шест месечно лечение.
Ниските нива на HBsAg и HBV ДНК може да предсказват изчистване на вируса (вирусен клирънс)
Изследователи са проследили отблизо лица, които са били HBeAg-отрицателни и в крайна сметка са изгубили HBsAg, за да видят кои характеристики може да предскажат загубата на HBsAg. Познаването на тези характерни качества може да се окаже ценно за лекарите, които се опитват да решат кога на спрат лечението или кога е необходимо лечение.
Те сравнили 203 HBeAg-негативни пациенти, изчистили спонтанно HBsAg без лечение, с други 203 HBeAg-негативни пациенти сходни по възраст и пол. Те проверили нивата на HBsAg и HBV ДНК на пациентите и установили, че средните нива на HBsAg са:
- 23.5 IU/mL при пациентите три години преди изчистване на HBsAg
- 3.51 IU/mL две години преди изчистването
- 0.524 IU/mL една година преди изчистването
- и 0.146 IU/mL шест месеца преди изчистването
Изчистилите HBsAg логично са имали по-ниски нива на HBsAg и HBV ДНК в сравнение с пациентите в контролната група, които не са изчистили HBsAg. И докато с течение на времето нивата на HBsAg са се понижили слабо в контролната група, то нивата на HBV ДНК остават постоянни и не са намалели.
Изследователите съобщават в мартенския брой на Hepatology, че пациенти, които имат HBsAg нива под 200 IU/mL и редовно намаление на HBsAg с 50% годишно може да изчистят HBsAg в рамките на три години.
Пациентите с хепатит B може да се нуждаят от допълнителен прием на селен
Пакистански изследователи откриха, че хора, страдащи от увреждане на черния дроб, свързано с хепатит В, може да имат недостиг на селен (важен минерал, който в малки количества укрепва имунната система). Селенът допринася за създаване на антиоксиданти, които спомагат за предпазване от рак и сърдечни заболявания.
Те измерили нивата на селена на 150 пациенти, заразени с HBV и HCV и ги сравнили с нивата на 26 здрави индивиди. Установили, че нивата на селен при здравите хора са по-високи отколкото при тези с вирусен хепатит. Колкото повече чернодробни заболявания имали пациентите, толкова по-ниски били нивата им на селен.
"Въз основа на резултатите от това проучване предлагаме на такива пациенти да се дава селен допълнително с цел оптимизиране на храненето и постигане на по-добър отговор на лечението," пишат те в мартенския брой на Saudi Journal of Gastroenterology.
HBV инфекция при жените не влияе върху пола на потомството
Наличието на инфекция с хепатит B увеличава ли вероятността една жена да роди син? Не, пишат тайвански изследователи в мартенския брой на American Journal of Human Biology.
Те изследвали хепатит В статуса на 90% от 3 милиона жени, родили между 1988 и 1999 г. в Тайван.
5% от родилите жени са били HBeAg-позитивни и с “малко” по-голяма вероятност да имат син (средно те са родили 108 момчета спрямо 106 момичета). Възрастта, поредността на раждането, възрастта на майката, годината на раждане и района в който живеят не влияят върху това съотношение, нито очевидно и хепатит В статуса им.
Ламивудин може да бъде ефективен за някои, ако са наблюдавани внимателно
Ламивудин е най-евтиният и най-широко достъпен антивирусен препарат в целия свят, но настоящите насоки не препоръчват това лекарство поради високия му процент на лекарствена резистентност. Има ли, обаче, пациенти, за които ламивудин да бъде един евтин и ефективен вариант?
Изследователите проследили 369 пациенти в продължение на над 10 години и се спрели на 47 пациенти (36 мъже, средна възраст 44 години), които били лекувани с ламивудин, и ги наблюдавали внимателно няколко години.
Ламивудинът е подействал на 45 (96%) пациенти, от които 88% са постигнали неоткриваем вирусен товар след четири години, заедно с намаляване на увреждането на черния дроб. Седем от 13 HBeAg-позитивни пациенти са сероконвертирали и развили “e” антитела. Лечението е било неефективно само при 11% от пациентите.
На базата на тези резултати изследователите стигат до заключението, че ламивудинът все още може да се използва при пациенти, но само ако тези пациенти се контролират на всеки 6 до 12 месеца, за да се идентифицират случаите на неуспешно лечение, според доклада им в мартенския брой на Canadian Journal of Gastroenterology.
Тестване на всички пациенти с повишени нива на ALT може да открие хепатита
Лекарите често не проверяват рискови пациенти за хепатит В и С и затова 70% от хората, заразени с HCV и около 60% от заразените с HBV не знаят, че са заразени и си остават нелекувани.
Един симптом на инфекцията с вирусен хепатит са повишените нива на ALT. Тези чернодробни ензими се увеличават над нормалното когато чернодробните клетки са увредени и умират.
Холандски изследователи решили да проверят дали би било полезно да се изследват за вирусен хепатит пациенти на доболничната (първична медицинска) помощ с повишени нива на ALT.
Те проверили 750 кръвни проби от пациенти, на които нивата на ALT били леко завишени (30-50 IU/l), умерено завишени (50-70 IU/l) и критично високи (70-100 IU/l). След това тествали пробите за HCV и HBV.
Те установили, че при хората с нива на ALT от порядъка на 50-100 IU/l, процентът на инфекция с хепатит С е десет пъти по-висок отколкото сред населението като цяло. Не е установен по-висок от нормалното процент на НВV при пациентите с повишени нива на ALT.
В резултат на това изследователите пишат в British Journal of General Practice, че“…при тези пациенти се налага проследяване за HCV, дори когато има други обяснения за повишаването на ALT.”
Само 34% от лицата в напреднала възраст могат да бъдат успешно имунизирани срещу хепатит B
Наскоро епидемиолози откриха огнища на хепатит В в домове за дългосрочни грижи, дължащи се на неправилна повторна употреба на оборудване за тестване на диабет.
За да определят доколко ефективна ще бъде имунизацията, изследователи от CDC имунизирали възрастните хора (средна възраст 79.5 години, 56% жени, 51% афроамериканци) срещу хепатит B и след това ги изследвали, за да видят дали имат достатъчно антитела да се преборят с инфекцията.
Според доклада им, публикуван в мартенския брой на сп. Vaccine, само 29 (34%) от 86 пребиваващи лица, получили и трите дози от ваксината, са реагирали успешно и са развили достатъчно повърхностни тела на хепатит В, за да се предотврати инфекцията.
"Няма значителни разлики в отговора на ваксината по възраст, пол, раса, диабетен статус, индекс на телесна маса или дали пушат или не понастоящем," пишат те. "Резултатите ни показват, че малък процент от пребиваващите в домове за квалифицирани медицински грижи постигат серозащитна реакция след ваксиниране срещу хепатит В."
Повърхностният антиген спада с началото на цироза и чернодробен рак
По ирония на съдбата, броят на HBsAg, които циркулират в кръвта на пациентите с хепатит В, спада щом като те развият цироза и рак на черния дроб, според доклад, публикуван в китайското медицинско списание Zhonghua Gan Zang Bing Za Zhi.
Наблюдавани са били нивата на HBsAg и HBV ДНК на 47 пациенти с хроничен хепатит В, 72 пациенти с цироза и 54 пациенти с рак на черния дроб.
Средните нива на HBsAg:
- се понижават от 2,361.10 МЕ/мл при пациентите с хроничен хепатит B на 1,001.64 МЕ/мл при пациентите с цироза и до 594.35 МЕ/мл при пациентите с рак на черния дроб.
- при HBeAg-позитивни пациенти, HBsAg се понижава от 3259.83 IU/ml при хроничните пациенти на 1,077.30 IU/ml в групата с цироза и след това до 789.72 IU/ml в групата с рак на черния дроб.
- при HBeAg-отрицателни пациенти, HBsAg спада от 1,669.00 IU/ml в групата с хроничен хепатит на 1,001.64 IU/ml в групата с цироза и 582.05 IU/ml в групата с рак.
Повишените нива на ALT не прогнозират с точност увреждане на черния дроб
Между 1994 и 2008, изследователи от Хонг Конг са извършили чернодробни биопсии на 319 нелекувани пациенти с хепатит B, за да проучат връзката между нивата на ALT и увреждането на черния дроб.
В проучването 211 пациенти са HBeAg-позитивни, а 108 са HBeAg-негативни, със средна възраст от 31 и 46 години съответно.
Девет от 40 (22.5%) HBeAg-позитивни пациенти с нормални нива на ALT (30 U/L за мъжете и 19 U/L за жените) са имали значително увреждане на черния дроб.
Възрастта, аспартат аминотрансферазата (друг ензим, който показва здравето на черния дроб) и броят на тромбоцитите се оказват добри индикатори на това кои от HBeAg-позитивните пациенти с повишени нива на ALT имат значителна фиброза.
При HBeAg-негативните пациенти вирусният товар и броят на тромбоцитите са по-добри предиктори на чернодробно увреждане.
Показателно е, че повишеното ниво на ALT не винаги прогнозира точно наличието на чернодробно увреждане или значителна фиброза както сред HBeAg-позитивните, така и при HBeAg-негативните пациенти.
В действителност няма значимо различие във фиброзата при пациентите с умерено повишени нива на ALT (един до два пъти горната граница на нормата) и тези с над два пъти горното ниво на нормата и при HBeAg-позитивните, и при HBeAg-негативните инфекции, според доклада на изследователите от Хнг Кнг, публикуванв списанието PLoS One.
Те заключават, че "повишената ALT не предсказва точно значително увреждане на черния дроб." Лекарите трябва да вземат под внимание не само ALT когато решават за започване на лечение, отбелязват те.
Една трета от пациентите с хепатит В забравят да вземат своите ежедневни антивирусни медикаменти
Една скорошна статия в World Journal of Hepatology показва, че много пациенти с хепатит В често забравят да вземат ежедневните си антивирусни хапчета. Важно е антивирусните лекарства да се вземат редовно, тъй като неспазването на режима може да доведе до развиване на антивирусна резистентност.
Австралийски изследователи попитали в анкета 80 пациенти за придържането им към приема на антивирусни и открили, че само 66% са взимали хапчетата както им е предписано, докато 25 (33.8%) съобщават, че често забравят за лекарствата си. Най-често цитираната от пациентите причина е разсеяност, привършване на лекарствата, голяма заетост и скорошни промени в ежедневието.
"Процентите на спазване на режима са много по-ниски отколкото лекарят очаква и имат потенциално неблагоприятен ефект върху дългосрочния резултат," отбелязват лекарите.
Нов микроРНК тест е много ефективен за откриване на чернодробния рак
В наши дни тестовете с алфа протеин (AFP), проведени с кръвна проба, са най-често използваният тест за откриване на рак на черния дроб (но той не успява да идентифицира рака при почти половината от всички пациенти).
Един нов тест, използващ микроРНК (miRNAs - малки молекули РНК, които могат да сигнализират за наличието на тумори), изглежда че е по-точен и може евентуално да замени AFP тестовете, според доклад в онлайн списанието BMJ Open.
Изследователи са измерили и сравнили miRNAs на 57 пациенти с рак на черния дроб, 29 пациенти с хепатит B и 30 здрави хора в Китай.
MiRNAs са ефективен биомаркер за чернодробен рак и намаляват значително след отстраняването на чернодробните тумори на пациентите по хирургичен път, което потвърждава, че туморите произвеждат miRNAs.
Тестът за miRNA е открил рак в 96.7% от случаите, докато AFP тестовете са ефективни само 50%. Новият тест е открил ракови заболявания в много ранен стадий, които са били напълно пропуснати при AFP тестове.
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.