HBV Journal – август 2011

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 август 2011
 
Скокове (флеъри) по време на антивирусна терапия рядко водят до изчистване на вируса (вирусен клирънс)
Екип от холандски и китайски изследователи е проследил 227 пациенти, които са били лекувани с антивирусни медикаменти, за да видят какво въздействие оказват при тях пристъпите [скоковете, или т.нар. флеъри (от английски - flares)], характеризиращи се с внезапно нарастване на вирусния товар (HBV ДНК) и/или увеличаване на чернодробното увреждане.
 
Искали да видят дали тези скокове показват, че имунната система на пациентите се бори с инфекцията и дали водят до изчистване или потискане (супресия) на инфекцията с вируса на хепатит В (HBV). Когато имунната система се бори с НВV инфекцията, тя атакува заразените чернодробни клетки и нивата на аланин аминотрансфераза (ALT) се повишават, което показва, че чернодробните клетки са увредени или умират.
 
За съжаление, те установили, че скоковете, които стават по време на или след антивирусното лечение, почти никога не водят до подобрение, а понякога резултатът от тях е тежко чернодробно увреждане.
 
Според доклада, публикуван в юлския брой на Journal of Viral Hepatitis, изследователите са документирали 27 такива скокове за над 9,779 месеца антивирусно лечение. Процентът е около 3.2% на 100 човекогодини.
 
Пациентите, лекувани с ламивудин (Epivir-HBV), който е с най-висок процент на лекарствена резистентност, са имали най-много скокове (4.9 на 100 човек/години). При появата на лекарствена резистентност, HBV, които са мутирали за да могат да “устоят” на антивирусния медикамент, са в състояние да се възпроизвеждат свободно, а антивирусният товар “отскача”. Двадесет (74%) от общо 27 флеъри, наблюдавани по време на лечението, се дължат на развита резистентност към ламивудина.
 
Седемнадесет скока са настъпили след като пациентите са спрели да приемат антивирусен медикамент.
 
Няма документирани скокове при пациенти, преминали към нов антивирусен медикамент, с по-ниска резистентност, в случаите когато първият антивирусен препарат не се е оказал ефективен за потискане на вируса.
 
Нито един от флеърите не е довел до изчистване на инфекцията. Седем флеъри са довели до тежко (декомпенсирано) чернодробно заболяване.
 
Процентите на рак на черния дроб нарастват със застаряването на заразените с хепатит популации
Австралийски изследователи са проследили процентите на чернодробния рак в периода между 1992-2007 година, за да се види какво въздействие имат имунизацията срещу хепатит В и другите здравни инициативи върху процента на заболяванията от рак на черния дроб в резултат от инфекции с вирусите на хепатит В (НВV) и хепатит С (НСV).
 
В Journal of Viral Hepatitis те съобщават, че  между 1992 и 2007, от 1,201 души с рак на черния дроб 556 са били с HBV инфекция, 592 са имали хепатит C, 45 са били коинфектирани с HBV и HCV, а 8 са имали и коинфекция с ХИВ.
 
Те установили незначителен спад в процентите на чернодробния рак - от 148 през 1995 на 101 през 2007, сред групата заразени с НВV, но отбелязват значителното нарастване на процента на рака - от 75 на 152 в групата заразени с НСV.
 
Изследователите отбелязват, че въпреки спада в коригираната с възрастта честота на заболяванията от чернодробен рак, действителният брой на случаите е нарастнал поради застаряване на заразеното население и увеличаване разпространението на хепатит В и хепатит С в Австралия.
 
Повечето HBeAg-негативни пациенти с нормални нива на ALT и висок вирусен товар имат фиброза
Друго проучване установява, че дори хора, които нямат признаци на чернодробно увреждане (с нормални нива на ALT) могат все пак да имат значителна фиброза от хепатит В, и че вирусният товар може да бъде по-точен индикатор за чернодробно увреждане при хора с отрицателен “е” антиген (HBeAg) на хепатит В.
 
Изследователите са сравнили 203 HBeAg-отрицателни пациенти с вирусен товар от 20,000 МЕ/мл (IU/mL) или по-висок, с една група с по-нисък вирусен товар. На всички е била направена чернодробна биопсия, при която малка частица от чернодробната тъкан се изследва за фиброза.
 
Пациентите са били разделени в четири групи:
 
  • Група I с нива на HBV ДНК над 20,000 МЕ/мл и трайно високи нива на ALT, което е индикация за умиращи или увредени чернодробни клетки. В 72.7% от тях е била открита фиброза.
  • Група 2 има нива на HBV ДНК над 20,000 МЕ/мл и нормални ALT нива, които изглежда индикират липса на чернодробно увреждане. Фиброза е открита в 52.9%.
  • Група 3 е с HBV ДНК нива под 20,000 МЕ/мл и завишени ALT нива. Фиброза е установена при 57.5%.
  • Група 4 е с HBV ДНК нива под 20,000 МЕ/мл и нормални нива на ALT. В тази група процентът на фиброзата е само 18.9%.
 
В Journal of Viral Hepatitis, изследователите пишат, че значителна фиброза има в голяма част от HBeAg-отрицателните пациенти с вирусен товар, който надвишава 20,000 МЕ/мл дори и ако са с нормални ALT нива. Повечето пациенти са имали HBV щам или генотип D.
 
Само комбинацията от нормални нива на ALT и нисък вирусен товар може безопасно да прогнозира нисък риск от фиброза, заключават те.
 
В друга статия в същия брой японски изследователи съобщават, че са наблюдавали 104 HBeAg-отрицателни пациенти с постоянно нормални нива на ALT, за да видят какво влияние има вирусният им товар върху здравето на черния им дроб.
 
През шестата година на проучването 5 пациенти (4.8%) са имали рак на черния дроб, а 14 (13.5%) са имали реактивиране на хепатита - белязано с повишаване на вирусния товар и нивата на ALT. На 10-та година процентът на чернодробния рак е 13.7%, а процентът на реактивирана хепатитна инфекция в тази група е 15.5%.
 
Пациентите с високи HBV ДНК нива, които надвишават 100,000 МЕ/мл, са с най-голям риск от рак и реактивиране на инфекцията. Изненадващо, нивата на ALT изглежда не играят роля за прогнозиране кой е изложен на риск от увреждане на черния дроб.
 
Изследователите отбелязват, че нивата на HBV ДНК не изглежда да се променят драстично с течение на годините, а нивата на пациентите в началото на проучването служат като предиктор кои ще развият рак и увреждане на черния дроб.
 
“Тъй като изходното ниво на HBV ДНК отразява бъдещото ниво (на вирусния товар на пациента), очаква се подходящото клинично управление, базиращо се на вирусния товар на пациента, да намали бъдещия риск,” пишат те.
 
Бременните жени, заразени с хепатит, са изправени пред повече рискове по време на раждане
Един изследователски екип установи, че жените, заразени с HBV или HCV, са изправени пред повече рискове по време на раждането.
 
Изследователите са оценявали гестационния захарен диабет, преждевременните раждания, ограничение на вътрешноматочния растеж (intrauterine growth restriction -  IUGR), прееклампсия, кръвоизливи, холестаза (когато оттичането на жлъчния сок от черния дроб е блокирано) и раждане с цезарово сечение в Национална извадка на хоспитализирани пациенти от 1995 до 2005 в САЩ, която проследява 1,446 жени, заразени или с единия, или и с двата вируса.
 
Жените с HBV са с повишен риск за преждевременно раждане, но с намален риск от раждане с цезарово сечение. Пациентките с HBV и HCV коинфекция са с повишен риск от кръвоизлив след раждането. Няма връзка между вирусния хепатит и IUGR или прееклампсия.
 
“Жените с хепатит са с повишен риск от усложнения по време на бременността,” пишат изследователите в юлското издание на Journal of Viral Hepatitis. Те препоръчват бременните жени да бъдат съветвани относно потенциалните рискове.
 
Антивирусният медикамент телбивудин е безопасен за предотвратяване предаване на НВV инфекцията от майката на детето
Антивирусният телбивудин (Tyzeka) изглежда безопасен за употреба при заразени с НВV бременни жени, които имат висок вирусен товар, за да се попречи да заразят новородените бебета.
 
Китайски изследователи съобщават в Journal of Hepatology, че са лекували бременни жени с 600 мг дневна доза телбивудин, започвайки от 20-та седмица на бременността до самото раждане. Всички жени са били HBeAg-позитивни с висок вирусен товар. При жените с висок вирусен товар процентът на предаване на хепатит В на новородените е значително по-висок дори когато бебетата са имунизирани веднага и инжектирани с имуноглобулин на хепатит В (HBIG), който съдържа антитела на хепатит В.
 
Лечението с телбивудин по време на бременността е довело до значително намаляване на нивата на HBV ДНК и HBeAg при тези жени.
 
Четиридесет и четири (33%) от лекуваните с телбивудин 135 майки са имали неоткриваем вирусен товар по време на раждането, докато нито една от нелекуваните жени не е била с неоткриваема HBV ДНК.
 
Седем месеца след раждането нито едно бебе, родено от лекувана с телбивудин майка, не е имало НВV инфекция, докато 8% от децата, родени от нелекувани майки, са се заразили.
 
Не се съобщава за наличие на нежелани лекарствени реакции, дължащи се на лечението с телбивудин, както при майките, така и при бебетата им.
 
Какво се случва ако родителите на новородено откажат ваксина срещу хепатит В?
Консултативен комитет по клинична етика е изследвал медицинските рискове при кърмачета, родени от майки, заразени с НВV, когато родителите отказват да разрешат новороденото да бъде ваксинирано.
 
В броя на Vaccine от 29 юни 2011 изследователите разказват за високия риск от инфекция пред новородените от заразени майки.
След раждането съществува един 12-часов прозорец на възможност да се имунизира новороденото, както и да му се приложи  HBIG, за да се намали риска от инфекция.
 
  • Ако майката е HBeAg-позитивна, новороденото е изправено пред 75.2% риск да бъде и то заразено. Този риск спада до 6%, ако при раждането се приложи ваксина и HBIG.
  • Ако майката е HBsAg-позитивна, но HBeAg-негативна, рискът от предаване е 10.3% и намалява до 1% при даване на ваксина и HBIG.
 
“Ако ваксината бъде приета, но се откаже HBIG, както например при някои Свидетели на Йехова, рискът за бебетата, родени от HBeAg-позитивни майки спада до 21%, а при бебетата на HBeAg-негативни майки до 2.6%.
 
“Тези числа могат да се използват за информация на родителите и като евентуална база за съдебно производство за защита на детето, ако родителите откажат ваксина и/или HBIG,” пишат австралийските учени. “От гледна точка на най-добрия интерес на детето ние твърдим, че сериозността на заболяването оправдава образуването на съдебно производство винаги когато се ражда дете от майка-носител на хепатит В и родителите отказват ваксина и/или HBIG, независимо от полаганите усилия да бъдат убедени.”
 
Колко дълго се налага антивирусно лечение преди пациентите да изчистят вируса?
Холандски учени са създали теоретичен модел за прогнозиране колко време ще трябва да трае антивирусното лечение преди пациентите окончателно да изчистят инфекцията и да изгубят повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg). Повърхностният антиген е последният антиген, който изчезва при изчистване на организма от инфекцията.
 
Те проследили 75 пациенти, отговорили успешно на лечение с антивирусните медикаменти ентекавир (Baraclude) и тенофовир (Viread) в продължение на няколко години.
 
Изследователите отбелязват, че спадът на HBsAg е най-изразен при пациентите, които са били HBeAg-позитивни при започване на лечението.
 
Възрастта, нивата на ALT и загубата на HBeAg - всички те са свързани с чувствителен спад на HBsAg.
 
Въз основа на тези данни изследователите екстраполират, че ще са необходими средно 36 години на HBeAg-позитивните пациенти да изгубят HBsAg, и 39 години на HBeAg-негативните пациенти да изгубят HBsAg в резултат на антивирусно лечение.
 
“Така че повечето пациенти, лекувани с ентекавир и тенофовир, вероятно ще се нуждаят от десетилетия терапия, за да постигнат загуба на HBsAg,” пишат те в Journal of Infectious Diseases.
 
Изследователи доказват с документи разпространение на хепатит В след експлозия
За първи път изследователи проследяват трансмисия (предаване) на НВV сред хора, изложени на кръв по време на корабна експлозия, причинила многобройни жертви. HBV се предава лесно при експозиция на кръв и е от 50 до 100 пъти по-заразен от ХИВ.
 
Според доклада в Journal of Infectious Diseases, през 2009 край Австралия избухва кораб, превозващ 49 души. Двадесет и трима души са със значителни изгаряния и са настанени в болницата Royal Perth Hospital в град Пърт.
 
Един от пациентите е бил хронично заразен с HBV. През следващите месеци трима други пациенти са диагностицирани с остър хепатит В (симптом на нови инфекции) а още четири пациенти дават признаци на експозиция на НВV.
 
Молекулярното изследване установява, че щамът на НВV от първия НВV пациент е от същия вид както и в другите случаи. Изследователите предполагат, че трансмисията е станала по време на корабната експлозия.
 
Това е първото съобщение за потвърдена трансмисия на НВV след бедствие и подчертава колко е важно всички хора, потенциално изложени на НВV при бедствие, да бъдат лекувани с HBIG, за да се предотврати заразяване.
 
Канцерогенни чернодробни стволови клетки с високи нива на CD24 са устойчиви на лечение
Някои опасни ракови тумори на черния дроб имат вградена “супер канцерогенна стволова клетка”, която ги прави устойчиви на химиотерапия и им позволява да се разпространяват в други части на тялото и дори да се завърнат отново след отстраняването на туморите, според един доклад в списанието Cell Stem Cell.
 
Тези стволови клетки имат уникален повърхностен протеин, наречен CD24, и пациентите с високи нива на CD24 в болния от рак черен дроб са с ниска преживяемост. CD24 вероятно активира един протеин в клетките, наречен STAT3, който навлиза в ядрото на клетките и им помага да образуват тумори, да се разпространяват и да не поддават на химиотерапия.
 
Ако изследователите разработят начин да потиснат (инхибират) STAT3, то те ще могат да блокират функционирането на канцерогенните стволови клетки.
 
Стволовите клетки се намират в цялото тяло и са необикновени, тъй като могат да се трансформират в различни видове клетки и да се размножават.
 
В експеримента си учените са изследвали човешки чернодробни канцерогенни клетки и установили, че тези от тях с висока концентрация на CD24 имат 67% вероятност на рецидив на рака през първата година след оперативното отстраняване на туморите, в сравнение с 21% на рецидив при пациентите с нисък брой на CD24 в туморите.
 
При пациентите с висок брой на CD24 има 80% вероятност ракът да се разпространи в други части на тялото им, в сравнение с 32% вероятност от разпространение при пациентите с нисък брой D24.
 
Изследователи смятат, че ваксинацията срещу хепатит В сред студентите в областта на здравеопазването в САЩ е неадекватна
Едно проучване в августовския брой на Infection Control and Hospital Epidemiology установява, че имунизацията срещу хепатит В на студентите в областта на здравеопазването не отговаря на текущите препоръки.
 
Здравните работници са изложени на висок риск от заразяване при експозиция на кръв или телесни течности (секреции), съдържащи HBV.
 
Изследователи от Американските центрове за контрол и превенция на заболявания са анализирали имунизационните досиета за хепатит В на 4,075 здравни студенти в един университет между 2000 и 2010 г. и са установили, че само 59.8% са получили всичките три препоръчителни серии ваксина срещу хепатит В.
 
Те установили също така, че при тестването за антитела само 83.8% от ваксинираните са защитени срещу хепатит В, което е под препоръчителния процент на покритие на ваксината от 90%. Когато антителата на хепатит В след имунизация не са достатъчни да осигурят защита срещу вируса, тогава се препоръчват бустерни дози ваксина.
 
Проучването констатира също, че много малък брой от тези студенти са били ваксинирани през детството им, въпреки съществуващите тогава национални медицински препоръки. Повечето студенти с документирана ваксинация са били ваксинирани наскоро - или по време на следването, или няколко години преди да постъпят в колеж.
 
Над две трети от употребяващите инжекционно наркотици са изложени на хепатит В и С
Първото проучване за оценка на инфекцията с хепатит В и С в световен мащаб сред употребяващите инжекционни наркотици установява, че две трети са били изложени на НСV, докато процентът за НВV варира за отделните страни. Учените са изследвали данни за НСV от 77 държави, а за HBV - от 59 страни.
 
Процентите на HCV инфекция при употребяващите наркотици варират от 60% до 80% в 25 страни, включително Съединените щати (73%), Китай (67%) и Канада (64%). При дванадесет нации процентът на инфекцията надвишава 80% 80%, включително Мексико, където процентът на НСV инфекцията е 97%.
 
Въпреки че HBV се предава по-лесно чрез телесните течности отколкото НСV поради по-високата концентрация на вирусите, процентите на хепатит В са по-ниски сред употребяващите наркотици в световен мащаб, което вероятно се дължи на имунизиране. Няма ваксина, която да предпазва от хепатит С.
 
Хепатит B варира от 5% до 10% в 21 страни и надвишава 10% в 10 страни, включително 12% за Съединените щати. Виетнам е с най-висок процент (20%), следван от Естония (19%), Саудитска Арабия (18%) и Тайван (17%).
 
В световен мащаб около 10 милиона употребяващи наркотици имат HCV, а 1.2 милиона имат HBV.
 
В доклада, публикуван в The Lancet, австралийски изследователи призовават работещите в здравната сфера да повишават информираността на хората за предаването на НВV и НСV, за да се предотвратят тези скъпи инфекции, пренасяни по кръвен път.
 
Ваксинациите срещу хепатит A и B на хората с чернодробно заболяване и диабет са далеч под препоръките
В друг доклад в тази връзка, публикуван в юлското издание на Hepatology, американски изследователи установяват, че имунизацията срещу хепатит А и В сред възрастното население с друго чернодробно заболяване и диабет, също е незадоволителна.
 
Медицинските указания препоръчват всички хора с хепатит С и неалкохолен мастен черен дроб, както и с други чернодробни заболявания, да бъдат ваксинирани срещу хепатит А и В, за да се предпази черния им дроб от допълнително увреждане. Но данните от Национални изследвания на здравето и храненето, проведени през 1999-2008 показват, че ваксинацията срещу хепатит А при хора с чернодробни заболявания се е увеличила от 13.3% до 20% за този период, а имунизациите срещу хепатит В са нараснали от 23.4% на 32.1%.
 
Въпреки че процентите се увеличават, те все пак си остават ниски, отбелязват изследователите. “Като се има предвид последствията за общественото здравеопазване от острите хепатит А и хепатит В при пациентите с хронично чернодробно заболяване, желателно е по-добро прилагане на препоръките за ваксинация на тези популации.”
 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C