HBV Journal – декември 2010

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 декември 2010
Изследователи откриват по-точен кръвен тест за рак на черния дроб
До сега лекарите разчитаха на лабораторен тест, който измерва нивата на алфа фетопротеин (AFP)  в кръвта, за да идентифицират чернодробния рак при пациенти, заразени с вируса на хепатит В (НВV), но този тест може да бъде неточен и да не открие чернодробните тумори, докато не стане твърде късно за лечение.
 
Китайски изследователи са измерили нивата на Golgi протеин 73 (GP73) в кръвта, за да видят дали увеличаването на този протеин, който изглежда се освобождава във високи нива когато се появи чернодробен рак, ще бъде по-точен тест за рак.
Те са сравнили нивата на GP73 и AFP при 4,217 субекти, включително 1,690 здрави възрастни, 337 души заразени с HBV, 512 пациенти с цироза (тежко увреждане на черния дроб), 789 пациенти с рак на черния дроб, 61 пациенти с чернодробни лезии, 206 пациенти с доброкачествени чернодробни лезии и 622 пациенти с рак, но не на черния дроб.
 
Техните заключения, публикувани в броя на сп. Gut от м.октомври 2010 г. показват, че при пациентите с чернодробен рак по-често се откриват повишени нива на GP73 (над 8.5 относителни единици) отколкото повишени нива на AFP.
 
“Чувствителността и специфичността на GP73,” за рака на черния дроб са били съответно 74.6% и 97.4%, сравнено с 58.2% и 85.3% за AFP. Нивото на GP73 е значително по-високо при пациентите с чернодробен рак, отколкото при контролната група от здрави индивиди.
 
“Въпреки, че нивата на GP73 при носителите на HBV и пациентите с цироза са леко завишени, то те са значително по-ниски отколкото при пациентите с рак на черния дроб,” отбелязват изследователите.
 
GP73 намалява след отстраняване на чернодробните тумори по хирургичен път и след това нараства при повторна поява на рака. При наличието на рак, различен от този на черния дроб, нивата на GP73 са само умерено завишени.
 
“GP73 е точен маркер за откриване на чернодробен рак и повторната му поява след операция, с по-висока чувствителност и специфичност от AFP,” пишат изследователите. “Препоръчва се клинично приложение на измерването на серумния GP73 като стандартен тест за рак на черния дроб.”
Лекари не проверяват азиатско-американски пациенти за HBV и рак на черния дроб
Изследователи от университета на Калифорния в Сан Франциско са проверили 109 лекари (предимно от доболничната помощ) за да видят колко от тях изследват пациентите си за HBV инфекция и рак на черния дроб. Около 24% от пациентите на тези лекари са били американци от азиатски произход и с висок риск от инфекция с хепатит В.
 
Само 76% от лекарите съобщават, че са изследвали повече от половината си азиатско-американски пациенти за HBV, а 43% са ваксинирали повече от половината си пациенти. Макар 94% от тези лекари да знаят, че азиатско-американските пациенти са с повишен риск от чернодробно заболяване и рак в резултат на НВV инфекцията, то само 79% са изследвали над половината от азиатско-американските им пациенти за рак на черния дроб.
 
Около 10% от азиатско-американците се смятат за хронично заразени с хепатит В, особено ако са имигранти от Азия.
 
Лекарите с по-висок процент на извършен скрининг и имунизация, са били запознати с медицинските указания, които ги препоръчат, и са проявили настойчивост да ваксинират рисковите пациенти, съгласно доклада, публикуван в ноемврийския брой на списанието Digestive Diseases and Sciences.
 
Процентите на скрининг за НВV и рак, както и ваксинирането на азиатско-американците от лекарите е “под оптималното”, пишат учените. “Обучението на лекаря е от съществено значение за увеличаване процентите на скрининг за НВV и чернодробен рак при американците от азиатски произход.”
Експерти разглеждат рисковете от кърмене и употреба на антивирусни препарати за предаването на НВV от майката на детето
Макар мнозина да смятат, че кърменето от заразени с НВV майки е безопасно, научните изследвания не са убедителни и експертите не са сигурни кога точно бебетата, родени от заразени с НВV майки, също се заразяват с НВV - дали преди или по време на родилния процес, или пък след това - като например по време на кърмене.
 
Български учени изследвали предаваната от майка на дете зараза, както и безопасността на употребата на антивирусни от кърмещи майки. Резултатите, публикувани в World Journal of Gastroenterology, м. октомври 2010 г., не са окончателни, но хвърлят повече светлина върху предаваните инфекции от майката на детето, които причиняват около половината от всички хронични НВV инфекции по света.
 
И докато скрининговите програми за майките, както и незабавното имунизиране на новородените с ваксина срещу хепатит В са намалили инфекцията при новородените с 95%, то предаването на инфекцията от майката към детето (наричано вертикална трансмисия) е отговорна за значителна част от НВV инфекциите.
Кога се заразяват бебетата преди раждане?
Изследователите приемат, че преди раждането бебето е добре защитено от НВV чрез плацентата. Но когато майките имат висок вирусен товар много от тях предполагат, че НВV може да премине през плацентата и да зарази зародиша. Например, дори и когато кърмачетата са имунизирани веднага при раждане, 8.5% от бебетата, родени от жени с висок вирусен това (по-висок от 100,000,000 HBV DNA копия/мл) са хронично инфектирани.
 
Ето защо лекарите препоръчват приемането на антивирусни препарати през третото тримесечие за намаляване вирусното натоварване при жени, които са позитивни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и имат висок вирусен товар.
 
Експерти предполагат, че бебетата могат да се заразят по време на родилния процес поради възможно преливане на кръв от майката към ембриона по време на контракциите или при разкъсване на мембраната и експозиция на зародиша на инфектирани секрети, кръв или други течности от гениталния тракт.  
Безопасно ли е кърменето?
Малко са проучванията, които сравняват кърмените с изкуствено хранените бебета, родени от заразени майки. При разглеждане на тези проучвания учените не са установили повишен риск от заразяване с НВV при кърмене, но повечето от тези проучвания не проследяват по-нататък децата в ранната им детска възраст.
 
Изследователите са открили в майчиното мляко не само повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg), но също HBeAg и HBV ДНК. HBV ДНК е открита в майчиното мляко на 81.25% китайски майки с положителни HBsAg и HBeAg и при 45.24% с отрицателен HBeAg. 
 
Добрата страна е, че кърмата осигурява на бебетата редица биоактивни протеини. Лактоферинът (Lactoferrin), например, е основен човешки млечен протеин с анти-бактериално действие.
 
Лактоферинът има също антивирусно действие срещу вируса на хепатит С, цитомегаловируса, вируса на херпес симплекс, ротавирус, аденовирус и човешкия имунодефицитен вирус (HIV). Наскоро бе установено, че лактоферинът, както и наситеният с желязо и цинк лактоферин, инхибират HBV ДНК.
 
“Няма достатъчно изследвания, които да обяснят поне отчасти възможното въздействие на кърменето върху евентуалната превенция на (вертикалната трансмисия) на HBV,” пишат изследователите. Изследвания на трансмисията на HIV чрез кърмене установяват, че когато кърменето е непостоянно, то рискът от предаване на НІV нараства, вероятно поради подуване на гърдите или друго възпаление.
 
“Не е ясно дали е сходно и положението с HBV, ето защо това може да бъде предмет да бъдещи изследвания,” отбелязват те. Този въпрос е важен за региони с широко разпространение на HBV, където насърчаване единствено на кърменето е жизнено важно за здравето на детето.
 
Понастоящем Американската академия по педиатрия препоръчва кърменето независимо, че майката е заразена с НВV, ако новородените са имунизирани при раждането и са получили имуноглобулин на хепатит В (HBIG).
Безопасно ли е да се кърми, ако на бременни жени са дадени антивирусни препарати за намаляване на вирусния товар?
Антивирусните, които майката приема по време на бременността за намаляване на вирусния товар и да защити здравето си, преминават в майчиното мляко. Но до момента има малко проучвания, които да установят дали антивирусните в кърмата са безопасни за бебетата.
 
Едно скорошно проучване на антивирусно лечение с ламивудин (Epivir-HBV) на заразени с ХИВ майки, кърмили децата си в продължение на шест месеца след раждането, установява значителни количества от антивирусните в майчиното мляко при раждане, но след това намаляват постепенно и след шест месеца се стига до неоткриваеми нива.
 
Друго изследване на майки с ХИВ открива неутропения (намаляване на белите кръвни клетки, които се борят с инфекциите) при 15.9% от едномесечните бебета, родени от майки, лекувани с антивирусни, в сравнение с 3.7% при групата без експозиция.
 
Въз основа на проучванията на ХИВ, “…можем да преразгледаме спирането на превантивната антивирусна терапия (използвана за понижаване на вирусния товар по време на бременността) по време на кърменето, ако съществува висок риск (за майката) от пристъп на хепатит В,” пишат изследователите.
 
Напоследък антивирусният тенофовир (Viread) се препоръчва за употреба при бременни жени. Като се има предвид ниския процент на лекарствена резистентност на тенофовира, той може да се окаже по-добрият антивирусен препарат за употреба от бременни и кърмещи жени, предполагат учените, въпреки че не са правени изследвания с хора на лечението с тенофовир и кърмата.
 
Почти е невероятно малките количества тенофовир (намерени в кърмата при опити с животни) да причинят вирусна резистентност, пишат те.
 
“Доколкото ни е известно, все още няма публикувано съответно проучване за нивата на лекарствата в човешката кърма и възможния ефект при кърмените бебета,” заключават те.
Нивата на HBsAg са ранен индикатор дали интерферонът действа
HBeAg-позитивните пациенти, при които има 60% спад на HBsAg след 12-седмично лечение с пегилиран интерферон, е по-вероятно да сероконвертират и загубят HBeAg, както и да развият “e” антитела след лечението, според едно изследване на учени от Южна Корея, публикувано в броя от м. януари 2011 на Journal of Medical Virology.
 
Изследователите са наблюдавали нивата на HBV ДНК и HBsAg на 37 HBeAg-позитивни пациенти, приемали пегилиран интерферон в продължение на 48 седмици, а след това продължили да ги наблюдават още 48 седмици.
 
Средните нива на HBsAg в началото на лечението и на 96-та седмица са били съответно 6,218 международни единици на милилитър (IU/mL) и 4,038 IU/mL. Средните нива на HBV ДНК са намалели 2.1 пъти, а нивата на аланин аминотрансферазата (ALT), които се повишават при наличие на увреждане на чернодробните клетки, са паднали от 173 на 102 към 96-та седмица.
Изследователите предлагат лекарите да наблюдават нивата на HBsAg при тази група пациенти за да могат да определят възможно най-рано дали интерферонът е ефективен, като се имат предвид разноските по него и високия процент на страничните ефекти, които включват и депресия.
Мутации на HBV могат да повишат значително риска от рак на черния дроб
Мутации в HBsAg (наречен пред-S област) и в ядрената част на промотора на НВV изглежда увеличават значително риска от рак на черния дроб при пациенти, заразени с НВV генотипи (или щамове) В и С, според един доклад на китайски изследователи, публикуван в  Journal of Medical Virology.
 
Изследователите проучили генотипи и мутации на НВV при 140 пациенти с рак, заразени с НВV и 280 заразени пациенти без рак.
 
Сред установените мутации, 23 в генотип C и 6 в генотип B са били свързани с повишен риск от рак. Анализът им показва, че генотипът, вирусният товар и мутации в пред-S и ядрения промотор увеличават риска от рак при хората с генотипи С и В.
Четиридесет и осем процента от пациентите с чернодробен рак са имали мутации в пред-S и ядрения промотор. Само 4.3% от пациентите без рак са имали такива мутации.
 
“Ясно е, че (тези мутации са) независимо свързани с рака на черния дроб,” пишат изследователите. “Необходими са допълнителни бъдещи изследвания, за да се потвърди ролята на тези мутации в развитието на чернодробния рак.”
В друга статия в това списание, изследователи от Южна Корея са установили, че мутации в Х протеина на НВV също допринася за завишения процент на чернодробен рак при пациенти с НВV генотип C.
 
Те са проследили 267 пациенти с различна степен на НВV инфекция и чернодробно увреждане и установили, че мутациите на Х протеина са по-високи при пациентите с тежко чернодробно заболяване или рак на черния дроб.
Entecavir е ефикасен за предотвратяване реактивирането на НВV по време на лечението на рак
Дори когато HBV инфекцията не е активна—с нисък вирусен товар и средни нива на  ALT - лечението с лекарства за борба с рака, които потискат имунната система, може да доведе до опасно активизиране на хепатит В.
 
Изследователите експериментират с използване на антивирусни препарати при такива ракови пациенти, заразени с НВV, като начин да се предотврати превантивно повторение на инфекцията по време на лечението на рака.
 
Немски изследователи са лекували с ентекавир (Baraclude) четирима пациенти с ребаунд (възвръщане) на НВV в резултат на имуно-супресивно лечение на рак, за да видят доколко е ефективен за намаляване реактивирането на хепатит В. Entecavir е потиснал НВV ефективно и всички пациенти са имали бързо подобрение без странични ефекти. При трима пациенти нивата на HBsAg са станали неоткриваеми след два месеца.
 
“Entecavir изглежда е ефективно и сигурно лечение срещу реактивиране на НВV,” пишат учените в броя от м.ноември 2010 г. на World Journal of Gastroenterology. “Наблюдаването на количествения HBsAg може да бъде допълнителен полезен инструмент за контролиране на терапевтичния отговор.”
Изследователи идентифицират лабораторен тест, който открива HBsAg с мутации
Мутациите в HBsAg могат да маскират или скрият HBV инфекция в дарената кръв или при пациенти, подложени на лабораторни тестове за хепатит B. Учените се опитват да разработят по-чувствителни тестове, които могат да идентифициран НВV в кръвта дори когато са налице мутации на HBsAg.
 
Наскоро екип от европейски учени тества 147 кръвни проби, съдържащи HBsAg с различни мутации, с две поколения HBsAg тест в търговската мрежа (Enzygnost® HBsAg 5.0 и 6.0, Siemens Healthcare Diagnostics Products), за да видят кой тест е по-ефективен.
 
Вторият тест е бил по-точен при определянето на HBsAg с мутации.
 
“Резултатите показват, че модификации в композицията на анализа (теста) значително подобряват способността на теста да открива мутанти на HBsAg, както и че не трябва да се очакват трудности в откриването на такива варианти на HBV при рутинна употреба на теста в диагностични лаборатории и центрове по кръвопреливане,” пишат изследователите в Journal of Medical Virology.
Намаляването на вирусния товар помага на клетките-убийци на имунната система да се борят с инфекцията
Неотдавна холандски изследователи писаха в Journal of Hepatology, че когато вирусният товар намалява, естествените клетки-убийци (natural killer cells) на имунната система стават по-ефективни при овладяване (удържане) на НВV инфекцията чрез Т клетки, които са насочени към определени вируси.
 
Изследователите сравнили естествени клетки-убийци от 40 хронични HBVпациенти с клетки-убийци от 25 здрави доброволци. Те също проследили промените в такива клетки в 15 HBVпациенти, които са били успешно лекувани с ентекавир и са имали спадане на вирусния товар.
 
Броят на естествените клетки-убийци не се е различавал драстично при пациентите с НВV и контролните субекти, но по някакъв начин НВV инфекцията е възпрепятствала способността на клетките-убийци да идентифицират вируса и да се борят с инфекцията.
 
Лечението с Entecavir, който понижава вирусния товар, частично възстановява способността на клетките-убийци да се борят с инфекцията с намаляване на вирусния товар. А с намаляването на вирусния товар ефективността на клетките-убийци нараства.
 
Изследователите препоръчват повече изследвания на естествените клетки-убийци, за да се види дали евентуално те могат да бъдат подсилени с цел пълното премахване (изчистване) на хроничната НВV инфекция.
Схемата на ускорена ваксина за хепатит В повишава процента на имунизиране сред потребителите на наркотици
Броят на интравенозните наркомани, получили всичките три дози ваксина срещу хепатит В, може да бъде увеличен като се използват ускорената двумесечна схема за ваксинация и скромни финансови стимули, според доклад на американски учени, публикуван в ноемврийското издание на  Journal of Infectious Diseases.
 
Ваксината срещу хепатит В обикновено се прилага в три дози в рамките на шестмесечен период. Процентът на ваксинираните интравенозни наркомани, обаче, е нисък в сравнение с други групи, въпреки че са изложени на висок риск от заразяване.
Изследователи от проекта “Наркотици, СПИН, полово предавани болести и хепатит” [Drugs, AIDS, STDs, and Hepatitis (DASH)] са проследили 1,260 потребители на инжекционни наркотици в продължение на две години след като са били разделени на четири групи.
  • При Група 1 е използвана стандартната схема на ваксиниране срещу хепатит В (месец 0, месец 1, месец 6) и са получили стандартната здравна информация относно ХИВ.
  • Група 2 е с обичайната схема на ваксинация и е получила здравна информация, която включва също и сведения за ползата от имунизация за HBV.
  • Група 3 е получила ускорена схема на ваксиниране (три инжекции в рамките на два месеца) и стандартна здравна информация.
  • И Група 4 е получила ускорена схема на ваксиниране с подробна (осъвременена) информация.
Сред потребителите на венозни наркотици в проучването, 75% от получилите ваксината в рамките на два месеца, са направили и трите дози, сравнено с 66% при лицата в шестмесечната схема на ваксиниране. Осигуряването на по-подробна информация за хепатит В не оказва влияние върху процента на ваксиниране.
 
Използването на speedball – смес за инжектиране от хероин и кокаин, както и  липсата на жилище също се свързват с по-ниския процент на направилите всички ваксинации.
 
Шест месеца след началото на програмата, лицата, получили и трите ускорени дози през първите два месеца, е много по-вероятно да имат защитни антитела срещу хепатит B (62%), отколкото тези, които чакат за третата доза (49%).
 
Ваксината е била предоставена безплатно, заедно с малък финансов стимул, с цел насърчаване на потребителите на инжекционни наркотици да посетят клиниките, за да им се поставят и трите дози.
 
“Откритото заплащане за направени имунизации е не само морално обоснован, но и икономически разумен начин за използване на обществените ресурси, предназначени за здравеопазване,” отбелязват учените.
 
Изследователите заключават, че изследването им може да послужи като модел за бъдещи проучвания на ваксините за ХИВ и хепатит С, а същевременно предоставя и информация относно ефективността на ускорените схеми за ваксиниране за увеличаване броя на ваксинираните потребители на инжекционни наркотици.
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C