HBV Journal – декември 2012

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 декември 2012
 
Ваксинацията може и дане осигурява защита срещу НВV с мутация на повърхностния антиген
Едно тревожно развитие - изследователи са документирали първи случай на заразяване с мутирал вирус на хепатит В (HBV), който е успял да зарази ваксиниран мъж.
 
“Възможността за инфекция с НВV, независимо от ефективната ваксинация, може да представлява сериозен здравен проблем, който изисква промяна в рутинните диагностични и скрининг програми,” пишат германски изследователи в Journal of the International AIDS Society 2012.
 
Ваксината срещу хепатит В съдържа само повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg), за да задейства имунната система за създаване на повърхностни антитела, които са готови да атакуват при експозиция на реален вирус.
 
Наскоро изследователи открили пациент с мутирали HBsAg, които могат да избегнат повърхностни антитела, индуцирани от ваксина или антивирусно лечение. Те наричат тези мутирали вирусни протеини “изплъзнали се от ваксината” (“vaccine escape”) повърхностни антигени, тъй като могат да оцелеят въпреки имунизацията.
 
Все пак това е първият документиран случай, когато “изплъзнал се от ваксината” НВV заразява ваксинирано преди това лице. Според доклада млад мъж, който е имал сексуални контакти с мъже, е бил лекуван от наскоро диагностицирана ХИВ инфекция. Тъй като при него нивата на аланин аминотрансфераза (ALT) са били над нормата (което показва увреждане на черния дроб) то той е бил тестван за хепатит B. Тестът му за HBsAg е бил отрицателен и било установено, че има високи нива на повърхностни антитела, дължащо се вероятно на имунизацията му.
 
Три месеца по-късно, обаче, той е тестван повторно и този път тестът за HBsAg е положителен; повърхностните му антитела са изчезнали, а  HBV ДНК товарът е висок. След анализ на неговия НВV е установено, че има НВV генотип F с “изплъзнала се от ваксината” мутация в повърхностния антиген.
 
“Въпреки сравнително високия брой на CD4 (индикация за силна имунна система), за трансмисията може би е допринесла загубата на имунитет чрез остра ХИВ-инфекция,” отбелязват изследователите. “Клиницистите трябва да са наясно за възможността от НВV инфекции с мутирали вируси.”
 
Заразените с НВV бащи изглежда не излагат зародишите на риск от инфекция
Мъжете, заразени с НВV, могат спокойно да правят секс с бременните си партньорки без това да създава риск от заразяване плода, според доклад в ноемврийския брой на International Journal of Infectious Diseases.
 
Китайски изследователи са проследили 164 двойки, при които само бащата е бил заразен с HBV. Във всичките случаи съпругите са били имунизирани срещу хепатит B. Лекарите са анализирали околоплодната течност и пъпната връв за НВV и са проверили всички бебета за инфекцията една година след раждането им. При раждането всички бебета са получили хепатит В имуноглобулин и са били имунизирани.
 
Нито едно дете на баща, заразен с НВV, не е било заразено. “Заразяването на зародишите с НВV от сперматозоидите на баща-носител изглежда малко вероятно, особено в региони, където ваксинирането срещу хепатит В преди забременяване се прави рутинно,” заключават изследователите.
 
Генотип B е предразположен към хронична инфекция, а генотип D е предразположен към рак на черния дроб въпреки лечението
Генотиповете или щамовете на HBV са се оформили и развили в продължение на хиляди години в определени региони на света. Днес изследователите откриват, че всеки генотип може да е уникален когато става дума за прогресия и тежест на заболяването.
Два скорошни доклада от 2012 г. на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) показват, че:
  • HBV генотип B, който се среща в Азия и Океания, може да е по-предразположен да причинява хронична хепатит В инфекция (продължаваща над шест месеца) отколкото генотипове A или C.
  • А генотип D, който се среща в Близкия Изток, Средиземноморския басейн и Централна Азия, може да доведе до рак на черния дроб, въпреки лечението с антивирусни препарати.
 
Японски учени са проследили 215 възрастни японски пациенти, заразени наскоро с HBV–52.5% са имали генотип A, 12% са били с генотип B, а 34% са имали генотип C. Само шест (2.8%) пациенти (пет от които с генотип B) не са успели да изчистят инфекцията в рамките на 12 месеца.
 
Второто проучване от Италия е установило, че много пациенти с хепатит В и с отрицателен “е” антиген на хепатит В все пак развиват рак на черния дроб, въпреки лечението с антивирусни препарати. При другите генотипове е установено, че антивирусните лекарства намаляват риска от рак на черния дроб.
 
Изследователите измерили процентите на чернодробен рак при 235 пациенти, всичките с генотип D, лекувани с антивирусни препарати в продължение на около 18 месеца. През седемгодишния период на наблюдение, рак са развили:
  • 15 от 120 пациенти, лекувани с ентекавир (Baraclude) (12.5%)
  • 7 от 27 лекувани с тенофовир (Viread) (13.4%)
  • 6 от 7 лекувани с ламивудин (Epivir-HBV) (85.7%)
  • 4 от 18 (22.2%) лекувани с адефовир (Hepsera) плюс ламивудин
  • И нито един пациент, лекуван с телбивудин (Tyzeka) (2 пациенти).
 
Както може да се очаква, ракът на черния дроб е бил по-висок при пациенти с цироза  отколкото при тези без тежка цикатризация на черния дроб (35% срещу 2.5%). Това, което изненадало изследователите, бил високият процент на чернодробен рак, въпреки дългосрочното антивирусно лечение, което предполага, че генотип D носи по-висок риск от рак.
 
Резултати от ламивудин пораждат опасения сред изследователите
Както бе отбелязано в предишния доклад, ламивудин не е успял да предотврати рака на черния дроб при шест от седем пациенти с генотип D и с цироза, лекувани с антивирусни препарати. Други доклади, представени пред AASLD също изразяват опасения относно този антивирусен препарат, който е първият, одобрен за лечение на хепатит В, но по-късно е установено, че има висок процент на лекарствена резистентност.
 
Повишен риск от рак при по-възрастни мъже: в единствено по рода си проучване изследователи сравнили риска от рак на черния дроб при пациенти, лекувани успешно с антивирусни препарати и постигнали нисък вирусен товар. Въпреки ниския вирусен товар, което би трябвало да намали риска от рак, една малка група от по-възрастни пациенти-мъже развили рак на черния дроб. Седемдесет и седем процента от развилите рак на черния дроб са били лекувани с ламивудин.
 
"Връзката с експозицията на ламивудин говори за възможност за лекарствено индуцирани (предизвикани) мутации, свързани с повишен риск от развиване на рак на черния дроб – тази възможност в момента се изследва," отбелязват изследователите.
 
Избягвайте ламивудин при лечение на пациенти с рак: за да се предотврати реактивиране на хепатит В при пациенти, лекувани с химиотерапия, лекарите често използват ламивудин, за да се предотврати повторно активиране при пациенти с неактивен или прекаран хепатит B.
 
Химиотерапията отслабва имунната система и може да допринесе за животозастрашаващо реактивиране на хепатит B. Ето защо лекарите често предписват антивирусни препарати, за да се предотврати повторно активиране по време на лечение с химиотерапия на други видове рак.
 
Едно изследване описва двама мъже, и двамата HBeAg-отрицателни, лекувани с химиотерапия за лимфом. По време на лечението и на двамата е даван ламивудин за потискане активизирането на вируса. Обаче няколко месеца след приключване на химиотерапията и двамата мъже са починали от чернодробна недостатъчност, въпреки продължилото лечение с ламивудин.
 
"Ламивудин не трябва да се използва на профилактика на пациенти с хроничен хепатит В и откриваема НВV ДНК, подложени на химиотерапия с R-CHOP, дори ако никога преди това не са имали експозиция на ламивудин," пишат изследователите. "При тези условия може да се развие бързо неуспех с ламивудин поради резистентност, което да доведе до чернодробна недостатъчност, която не може да бъде спасена с (антивирусният) тенофовир."
 
В друго проучване изследователи сравняват ефективността на антивирусните ламивудин, телбивудин и ентекавир за предотвратяване повторното активиране на НВV след химиотерапия за лечение на различни видове рак. Те установили, че ламивудинът е най-малко ефективен.
 
Процентът на HBeAg сероконверсия с ентекавир е по-нисък отколкото съобщавания досега
Наистина ли ентекавир е толкова добър, както изтъкват настойчиво предишни изследвания и води до HBeAg сероконверсия (загуба на HBeAg и развитие на "e" антитела) в рамките на 12 месеца при 21% от лекуваните с него? По-нови проучвания установяват по-ниски проценти на сероконверсия и затова изследователи от Станфордския университет проследили 136 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с 0.5 мг ентекавир дневно в продължение на три години, за да определят точния процент на HBeAg сероконверсия. Около 61% от пациентите са били мъже, а средната възраст е 39 години.
 
Според доклада им, публикуван в ноемврийския брой на European Journal of Gastroenterology and Hepatology, на 12-я, 24-ия и 36-ия месеци съответно 41%, 66% и 85% от лекуваните са постигнали неоткриваема НВV ДНК.
 
Процентите на HBeAg сероконверсия, обаче, са значително по-ниски от тези, посочени в предишни доклади – 4.8% на 12-ия месец, 20% на 24-ия месец и 30% на 36-ия месец.
 
"В клинични условия ентекавир е с висока поносимост и ефикасен за потискане на хепатит B виремия," пишат изследователите, "обаче процентите на HBeAg сероконверсия изглежда са доста по-ниски от отчетените преди това, което подчертава значението на подходящи консултации и планиране за дългосрочна терапия."
 
Токсин в околната среда увеличава драстично рака на черния дроб в Азия и Африка
Според доклад в Hepatology Monthly, афлатоксинът е отчасти виновен за високия процент на чернодробен рак в Азия и Субсахарска Африка, където хепатит В е широко разпространен.
 
Афлатоксинът е токсична отрова, произвеждана от гъбички в почвата и разлагащи се растителни вещества. Той заразява над  25% от царевичните и фъстъчени култури, произвеждани в някои африкански страни, като поразява също и ориза. Афлатоксинът причинява рак на черния дроб, подтиска имунната система и забавя растежа и развитието на децата.
 
Американски изследователи са направили оценка на различни изследвания на афлатоксини и съобщават, че "... данните показват, че хранителната експозиция на афлатоксини е важен фактор за високата честота на рака на черния дроб в Азия и Субсахарска  Африка, където възникват почти 82% от случаите."
 
Антивирусните препарати намаляват риска от рак на черния дроб при някои, но не при всички, пациенти
Редица изследвания, оповестени на конференцията на AASLD и публикувани този месец в Journal of the American Medical Association (JAMA) установяват, че антивирусните препарати са ефективни в някои случаи за понижаване процентите на рак на черния дроб  при някои пациенти с хепатит В.
 
Но при някои пациенти (включително тези с цироза) изглежда, че рискът от рак остава висок въпреки лечението.
 
Тайванско проучване, публикувано в JAMA разкрива, че лицата, лекувани с антивирусни медикаменти след трансплантация на черен дроб, имат по-нисък процент на рецидив на рака отколкото тези, които не са лекувани с антивирусни препарати след операцията (20.5% спрямо 43.6%) и по-ниска смъртност (10.6% спрямо 28.3%). Това е вярно дори и при пациенти с трансплантация, които са имали цироза.
 
Обаче няколко проучвания на AASLD установяват, че антивирусното лечение не намалява значително риска от рак на черния дроб. Датски преглед на редица изследвания установява, че "При пациенти с хроничен хепатит В антивирусната терапия намалява честотата на рака на черния дроб в една подгрупа от пациенти с установена цироза, но не и при пациентите без цироза. Абсолютното намаляване на риска е скромно и особено при цироза наблюдението за рак на черния дроб все още е от съществено значение."
 
В противоречие с тази констатация китайско проучване установява, че цирозата увеличава риска от рак на черния дроб въпреки антивирусното лечение. Изследователите са проследили 531 пациенти, лекувани с антивирусни препарати и са установили, че 22-ма от тях са развили рак на черния дроб – всички те са имали цироза при започване на лечението.
 
"Циротичният статус преди започване на антивирусна терапия е независим рисков фактор за рак на черния дроб....А през първата или втората година след антивирусна терапия, дори (когато вирусният товар на пациентите спада и чернодробното увреждане намалява), рискът от рак на черния дроб не е бил значително намален," пишат те.
 
Тъй като цирозата може да реверсира, необходима е нова терминология, която да я опише
До преди 5-10 години цирозата беше смятана за последната лебедова песен на чернодробната болест – обикновено терминална и никога обратима.
 
Но последните открития показват, че антивирусното лечение може да спре и дори да реверсира (обърне в обратна посока) цирозата. Поради това в списание Alimentary Pharmacology & Therapeutics специалисти апелират за различни термини и лексика за начина, по който лекарите диагностицират и лекуват цирозата.
 
Последните достижения в разбирането за това как черния дроб реагира на НВV инфекция (включително напредването на фиброзата и развиване на тежка цикатризация или цироза)"...показват, че процесът е динамичен и че е правдоподобно съществуването на капацитет за възстановяване от която и да е степен на фиброза включително и такива, свързани с цироза, " пишат те.
 
Те разглеждат последните проучвания, които показват забележителна способност на черния дроб, дори и такъв с цироза, да се възстанови и създаде здрава чернодробна тъкан, ако е лекуван.
 
"Има множество клинични доказателства в подкрепа на идеята за обратимост на цирозата при пациенти с ... напреднало чернодробно заболяване, включително вирусно, автоимунно и метаболитно/инфилтративно заболяване на черния дроб," отбелязват те. "Представата за цирозата се промени - от статична и необратима по своята същност болест в динамичен и обратим стадий на заболяване."
 
Вместо да се пише, че черният дроб има фиброза или цироза, авторите призовават за по-нюансиран подход, който да използва няколко стадии за идентифициране на фиброза или цироза, които могат все още да бъдат реверсирани чрез лечение.
 
Депресията по време на лечение с интерферон е по-тежка при пациентите с хепатит С, отколкото при тези с хепатит B
Едно проучване на азиатски пациенти, от които 73 с хепатит B, а 85 с хепатит C, лекувани с интерферон показа, че тези с хепатит С и/или по-раншна депресия са имали по-голяма депресия по време на лечението, отколкото пациентите с хепатит В, според доклада в списанието Antiviral Therapy.
 
Исторически погледнато, съществуват повече доклади за депресията при белите американци с хепатит С, лекувани с интерферон, отколкото при азиатците с хепатит В, лекувани със същата доза интерферон. Това доведе до някои спекулации, че расата, полът и/или вида на вирусната инфекция може да играят роля за тежестта на депресивните странични ефекти по време на лечение с интерферон.
 
Тайвански изследователи са изследвали пациентите за депресия преди започване на лечението, а след това на всеки две седмици до приключването му. Те установили, че депресията се засилва при всички пациенти между 2-10 и между 16-36 седмици от лечението.
 
Те установили, обаче, че пациентите с хепатит С, както и тези с предшестваща депресия, са имали по-тежки симптоми. "Депресията ... трябва да бъде оценявана рано и активно, особено при пациенти с хроничен хепатит С или вече съществуваща депресия," препоръчват те.
 
Почти половината от заразените с НВV деца в крайна сметка губят HBeAg – с или без лечение
Екип от канадски учени е проследил 252 HBeAg-позитивни деца в продължение на 25 години до зряла възраст, за да видят как е прогресирала инфекцията, колко са загубили HBeAg и колко са постигнали неактивна инфекция без увреждане на черния дроб.
 
Сред децата, участващи в проучването, 59.9% са имали майки, заразени с НВV, 77% са били от азиатски произход, а 33 (13%) са били лекувани с интерферон.
 
Около 41.7% са загубили HBeAg в рамките на проследяване от средно от 19 години. Сероконверсията на HBeAg не е била повлияна от начина, по който са били заразени децата, от техния пол или пък от това дали са били лекувани. До 19-годишна възраст около половината от децата са постигнали “неактивен” хепатит В, без видимо увреждане на черния дроб и нисък вирусен товар, според доклада в Journal of Viral Hepatitis.
 
Тези от тях, които не са от азиатски произход и са имали умерено увреждане на черния дроб през детството си, са имали по-високи проценти на HBeAg сероконверсия и неактивно заболяване по-късно в живота.
 
Изследователи откриват протеинов вход, който позволява на НВV да зарази чернодробните клетки
Китайски изследователи са изнамерили протеинов “рецептор” или вход, който позволява на НВV да се прикрепи към и зарази клетките на черния дроб. Те “претърсили” хиляди протеини и РНК в клетките на дървесни земеровки [tree shrew] (единствените бозайници, освен хората и шимпанзетата, които могат да бъдат заразени с НВV), за да намерят натриев таурохолат котранспортиращ полипептид (sodium taurocholate cotransporting polypeptide или NTCP)) – протеинът, в който се прицелва НВV, за да инфектира чернодробните клетки.
 
Според доклада, публикуван в eLife, вирусите на хепатит B и D се целят в този рецептор. След като изследователите се опитали да “заглушат” гена, който контролира NTCP, те установили, че HBV вече трудно се прикрепва към и размножава в чернодробните клетки без NTCP.
 
Това откритие означава, че изследователите могат да използват този ген за да разработят терапии, които могат да изключат този рецептор и да спрат репликацията на НВV в чернодробните клетки.
 
Тенофовир използван за лечение на много новоинфектирани пациенти с мултирезистентен НВV
Италиански лекари са лекували мъж, заразен с хепатит В с НВV, който вече е бил резистентен към ламивудин и телбивудин. Лекарите бързо го излекували успешно с тенофовир, който се оказал ефикасен срещу лекарствено-резистентния НВV.
Според доклада в ноемврийския брой на Journal of Medical Virology, пациентът е изчистил инфекцията и развил повърхностни антитела. Той се е заразил с резистентен НВV в Тайланд.
 
Изследователите подчертават, че в случаите на животозастрашаващ остър хепатит В лекарите трябва да проверяват за лекарствена резистентност, така че да може да се използва най-ефективния антивирусен препарат - в повечето случаи това е широкоспектърния тенофовир - за потискане на инфекцията.
 
Още едно проучване свързва хепатит В и диабета
Проучване на близо 8,000 корейци - мъже и жени (средна възраст 49) потвърждава по-ранни проучвания, които показват, че за възрастните с хепатит В е един и половина пъти по-вероятно да имат диабет или някаква инсулинова чувствителност, според проучване, публикувано в World Journal of Gastroenterology.
 
"При лицата с установена инсулинова резистентност коефициентът на вероятност за съпътстваща диагноза на хроничен хепатит В е 1.534 след корекция за възраст, пол, индекс на телесна маса и количество на консумиран алкохол," съобщават те. Те предлагат всички възрастни с хроничен хепатит В да бъдат наблюдавани също за инсулинова резистентност и/или диабет.
 
 

Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.

Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C