HBV Journal – декември 2014

Автор: Christine Kukka
Дата: декември 2014
 
 
25% от жените с хепатит В получават изостряне на HBV инфекцията след като родят
 
При една четвърт от родилките с хроничен хепатит В се повишават ензимите, белег за чернодробно увреждане , според доклад, публикуван в журнала Gut. Тези „флеъри“ са повишения в аланин аминотрансферазата (АЛТ) над нормалните интернационални граници за жени, които са 7-35 (IU/L). Изследователите са измерили нивата на АЛТ при 108 родилки в периода между 6 и 12 седмица след раждането и отново на 12-я месец. Освен това са наблюдавали и нивото на вирусното натоварване и статуса на HBeAg. Двайсет и седем от тези жени (25%) са имали повишение на АЛТ от 38 до 1,654 IU/L.
Всички тези флеъри са били краткотрайни, без индикации да са нанесли сериозни чернодробни поражения. Родилките с HBeAg (+) са били по- предразположени да получат такова обостряне, в сравнение с жените с HBeAg (-). Учените предполагат, че тези флеъри са свързани с промени в имунната система, настъпили в следствие раждането.
 
 
Експерти: Не лекувайте хората, които са във фаза на имунен толеранс
 
Експерти, които са проучили последните изследвания и клинични проучвания, са заключили, че пациенти с хроничен хепатит В, които се намират във фаза на имунен толеранс не бива да бъдат лекувани, според доклад, публикуван в ноемврийския брой на Journal of Viral Hepatology. Тези пациенти, често деца и млади хора са с HBeAg (+), с висок вирусен товар и нормални нива на АЛТ, което говори че няма активно увреждане на черния дроб.
Въпреки това, много лекари имат притеснения, че високите вирусни нива са предпоставка за бъдещо чернодробно увреждане и рак. Лекарите искат да знаят дали могат да използват антивирусни препарати при своите млади пациенти, за да намалят виремията чрез активиране на имунната система, която до момента не е била „регистрирала“ HBV инфекцията.
„Предишните проучвания показаха, че HBe (+) пациенти с нормални нива на АЛТ, които са във фаза на имунен толеранс, имат по – ниски нива на HBeAg сероконверсия, докато са на лечение с пегилиран интерферон или антивирусен препарат“ , заключават учените.
В допълнение, последните клинични проучвания показват, че резултатите при лечение на имунно толерантни пациенти с тенофовир са незадоволителни. Серонверсията на HBeAg е под 5% след четири годишно лечение. Обмисляйки минималния риск от прогресия на заболяването и ниският отговор от лечение при такива пациенти, настоящата антивирусна терапия не би трябвало да се стартира, освен ако пациентите нямат напреднала фиброза.
Изследователите се надяват на по – иновативни терапии, чрез които да могат да лекуват пациентите в имунно толерантна фаза.
 
 
Ентекавир и тенофовир са еднакво ефективни при HBeAg (+) пациенти с цироза
 
Четири годишно проучване на 355 пациенти, лекувани с ентекавир или тенофовир е доказало, че и двата антивирусни препарата са високо ефективни при редуциране на вирусното натоварване, съгласно статия, публикувана в ноемврийското издание на the Journal of Viral Hepatitis.
Дългосрочното проучване е оценило спада на виремията и загубата на HBeAg, което e знак за забавяне на вирусната репликация, както и ефективността при пациентите с цироза. Заключението е, че и двата препарата са ефективни при HBeAg (+) пациенти, без поражения върху бъбреците.
Загубата на HBeAg е настъпила при 41% от пациентите след 4 годишно лечение (това не са били пациенти в имунно толерантна фаза); загубата на HBsAg е настанала при четирима пациенти, а чернодробното състояние се подобрява при лечение средно 48 до 96 седмици. Чернодробен рак е бил диагностициран при 17 пациенти (4.8%) по време на четири годишното проучване, като е настъпил предимно при по – възрастни пациенти с цироза.
„Чернодробният рак би могъл да настъпи (независимо от антивирусното лечение), макар и в малък процент, основно при пациенти в напреднала възраст и напреднало чернодробно увреждане“, заключават учените.
 
 
Тенофовир е ефективен при пациенти с адефовир резистенция
 
Изследователи са лекували 115 китайски пациенти, които са били с резистентност към адефовир (Hepsera) и ламивудин (Epivir-HBV), с тенофовир (едно хапче дневно,300 мг) за период от повече от една година.
След 72-рата седмица, 86.1% от трудните за лекуване пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар; 77.3% - нормализиране на нивата на АЛТ. Според тази статия, публикувана в ноемврийския брой на Hepatology, 23.2% от пациентите са загубили HBeAg; най –добрите резултати са постигнати от пациентите, които при започване на лечението са били с вирусен товар под 1 млн. (IU/mL). Няма докладвани случаи на бъбречни увреждания.
„ Седемдесет и две седмичното лечение с тенофовир при китайски пациенти с предишна антивирусна терапия, беше ефективно и безопасно за пациентите, независимо от адефовир и ламивудин резистенцията“ заключават учените.
 
 
Добавянето на интерферон към текущата антивирусна терапия е ефективно при HBeAg (+) пациенти
 
Включването на пегилиран интерферон (Pegasys) за 24 седмици към терапия с ентекавир ускорява негативирането на HBeAg и редуцирането на вирусния товар, според статия на холандски изследователи, публикуван в октомврийския брой на Hepatology.
 В проучването, 85 пациента са получили на 24-та седмица от лечението си с ентекавир пегилиран интерферон за 24 седмици. Друга група от 90 пациента са били на терапия само с ентекавир за същия период от време. Тези, които са загубили HBeAg и са постигнали неоткриваем вирусен товар са прекратили лечението си на 72-ра седмица и са били проследени за още 24 седмици.
Изследователите докладват, че при пациентите с двойна терапия, 13% от тях са запазили неоткриваемия вирусен товар и след края на лечението, докато при пациентите на ентекавир това се е случило само при 2% от тях. „Добавянето на интерферон спомага по – бързото подтискане на вируса и изглежда, че може да предотврати релапса след края на лечението. Освен това може да ускори спирането на антивирусното лечение“, пишат те. 
 
 
Интерферонът е ефективен и при HBeAg (-) пациенти
 
След 48 седмично лечение с пегилиран интерферон, 23% от 95 HBeAg (–) пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар; 9.5% са загубили HBsAg, според статия, публикувана през ноември в Liver International. Интерферонът подпомага имунната система сама да се бори с инфекциите. Гръцки учени са лекували своите пациенти 48 седмици, с 48 седмично проследяване. Те са открили, че пациентите с неоткриваем вирусен товар са имали по – стремителни спадове на HBsAg през първите седмици от лечението. Десет (10) или повече процента спад във вирусния товар през първите 24 седмици е асоцииран с по – голям успех от лечението. Учените са установили, че 81% от пациентите с отрицателен ПСР са имали и бърз спад на HBsAg, докато при пациентите с бавен спад на HBsAg,, само 37% са достигнали до негативна виремия.
Заключението на лекарите е, че вариацията в нивата на HBsAg през първите 24 седмици от интерфероновото лечение, може да даде по – акуратна информация за успеха от лечението, вместо вариациите на ПСР.
 
 
Имунизацията за хепатит В ни защитава в продължение на десетилетия
 
При медицинските работници, които са ваксинирани като възрастни, и при които защитаващите антитела изчезват след години, Националният здравен институт (National Institutes of Health) е открил, че независимо от липсата на антитела, те са защитени, благодарение на „паметта за вируса‘‘, която има имунната система. Ваксината за хепатит В съдържа повърхностния антиген (HBsAg), който се инжектира на пациента. Имунната система генерира антитела срещу него и остава в готовност да атакува вируса на хепатит В, ако той навлезе в тялото на човека. Учените от National Institutes of Health са искали да открият дали имунната система е в състояние да се бори с инфекцията, ако са минали десетилетия от имунизацията, и по – специално, ако антителата са под 12 mIU/mL. В проучването са включени 159 медицински работника, които са били имунизирани като възрастни. Изследвани са за HBsAg (наличието на който е белег за активна инфекция) и за антителата, които се образуват след ваксинация.
 
Резултати под 12 mIU/mL имат:
- 9 от 50 (18%) ваксинирани преди 10 -15 години
- 13 от 50 (26%) ваксинирани преди 16 - 20 години
- 14 от 59 (24%) ваксинирани преди повече от 20 години
 
Медицинските работници, които са ваксинирани на по – късна възраст, имат по – ниско ниво на антитела. На 34 от тях е дадена бустираща доза (съдържаща само HBsAg) и 32 от тях, в рамките на 3 седмици са развили достатъчни нива на антитела.
“ Бързото образуване на антитела след ваксинирането предполага, че имунната система има дългосрочна памет за вируса на хепатит В.“, пишат изследователите в ноемврийския брой на Journal of Clinical Infectious Diseases.
„ Ваксината за хепатит В предоставя дългосрочна защита и изглежда, че няма нужда от бустерна доза при медицинските работници“.
 
 
Проучване доказва, че пациентите с хепатит В са с по – висок процент на бъбречни заболявания
 
Тайвански учени се провели национално проучване, сравнявайки процента на бъбречни заболявания при пациенти с хепатит В, с процентите на пациенти без хепатит. Те са проследили в Националната тайванска здравна каса всички заведени здравни искове за период от 12 години и са идентифицирали 17,758 HBV инфектирани възрастни, които никога не са приемали антивирусни препарати и са ги сравнили със здрава група от 71,032 човека. (Антивирусните препарати могат да влошат бъбречната функция, затова проучването изключва такива участници). Рискът от сериозно бъбречно заболяване е значително по – висок при HBV групата (риск 1.9%; особено при мъже и жени под 60 годишна възраст), отколкото при неинфектираните участници (0.49%).
„Чрез това национално проучване беше показано, че нелекуваната хронична хепатит В инфекция е асоциирана с повишен риск от развиване на бъбречно заболяване в краен стадии. Затова, високорисковите пациенти с HBV трябва да бъдат наблюдавани“, заключават учените в ноемврийския брой на Journal Kidney International.